21:13 / 11.05.2026
526
Европейският съюз се готви за собствени преговори с Русия за мир в Украйна, докато усилията на САЩ са стигнали до ''задънена улица'', пише РБК-Украйна.
Кремъл би искал да види стария си приятел Герхард Шрьодер като посредник с Европа, но ще се съгласи ли ЕС на това?
Позиция на ЕС:
Европа иска да се присъедини към мирните преговори с Русия, но не като неутрален посредник, а като страна, подкрепяща Украйна.
Путин предложи бившия германски канцлер Герхард Шрьодер за ролята на преговарящ. Киев и Брюксел са категорично против, защото той е дългогодишен лобист на Русия.
Потенциално настоящият германски президент Франк-Валтер Щайнмайер би могъл да стане преговарящ, но това би изисквало съгласието на всички лидери на ЕС.
Европейският съюз има ''потенциал'' да преговаря с руския президент Владимир Путин, заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща пред Financial Times в края на миналата седмица. Според него именно украинският президент Володимир Зеленски е предложил лидерите на ЕС ''да бъдат готови да дадат положителен принос към преговорите''.
''Разговарям с 27-те национални лидери ( на ЕС), за да намерим най-добрия начин да се организираме и да определим какво трябва да обсъдим ефективно с Русия, когато дойде подходящият момент'', казва Коща.
Информациите бяха незабавно реагирани в Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва е ''отворена за диалог'' с Европа, но няма да го инициира. По-късно самият Путин направи изявление по въпроса.
''За мен лично бившият германски канцлер, г-н Шрьодер, е по-добър кандидат'', заяви руският президент, но добави, че е готов да разговаря с всеки политик, който ''не е казал нищо'' за Руската федерация.
Кой е Герхард Шрьодер
Шрьодер е бивш германски канцлер, който след завършване на политическата си кариера се превръща в един от най-влиятелните европейски лобисти за плитиката Владимир Путин и руския енергиен бизнес.
Пътят към властта и политиката в Германия
Шрьодер изгражда кариерата си в редиците на Социалдемократическата партия на Германия, където през годините променя възгледите си от радикално леви към умерени и лоялни към големия бизнес.
През 1998 г. той печели историческа изборна победа, ставайки канцлер и слагайки край на 16-годишната ера на управление на Хелмут Кол. По време на своето ръководство Шрьодер е запомнен с непопулярните си решения: той стартира трудни икономически реформи, които включват намаляване на социалните помощи и пенсиите.
Това предизвиква недоволство сред германците и разкол в собствената му партия. Да остане на поста си през 2002 г. му помага категоричният му отказ да подкрепи нахлуването на САЩ в Ирак.
През 2005 г. обаче, губейки обществената подкрепа, Шрьодер инициира предсрочни избори. Неговата партия загуби с малка разлика от политическата сила на Ангела Меркел, след което той обяви края на политическата си кариера.
Работа за ''Газпром'' и приятелство с Путин
Веднага след оставката си от поста канцлер, Шрьодер започна открито и срещу много пари да лобира за интересите на Русия.
Той ръководеше консорциума за изграждането на първия газопровод ''Северен поток'', а през 2016 г. оглави борда на директорите на компанията, управляваща ''Северен поток 2''.
Бившият канцлер последователно повтаря руски наративи относно Украйна. През последните години, той публично заявяваше, че Крим завинаги ще остане руски, поиска отмяна на санкциите срещу Русия и настояваше за ''федерализация“ на Украйна.
Поради откровената си пропутинска позиция дори след началото на пълномащабна руска инвазия през 2022 г., германският парламент наказа бившия си лидер. Бундестагът затвори офиса на Шрьодер и го лиши от някои от държавните му привилегии, оставяйки само пенсията и личната му сигурност.
Защо Путин избра Шрьодер и как Украйна и ЕС се чувстват по този въпрос
Както Украйна, така и ЕС са гледали негативно на кандидатурата на Шрьодер за ролята на преговарящ с Русия.
''Категорично не подкрепяме подобна кандидатура“, заяви днес украинският външен министър Андрий Сибига, добавяйки, че в Европа има много други ''"достойни лидери'', които могат да изпълняват тази функция.
Ръководителят на европейската дипломация Кай Калас също смята Шрьодер за лош кандидат.
''Мисля, че Герхард Шрьодер беше лобист, високопоставен лобист на руски държавни компании. Така че е ясно защо Путин иска точно този човек'', подчерта тя.
Предложението на Путин за Шрьодер като преговарящ е по-скоро като ''тролене'', смята политологът Володимир Фесенко. Вероятно, за да наложи свои собствени правила на европейците, обясни той в коментар за РБК-Украйна.
''Искате ли да преговаряте с мен? Нека има преговарящ като Шрьодер. А ако не, тогава може би изобщо няма да има преговори. Тоест, или преговори по моите правила, или няма да има преговори. Засега възприемам това по-скоро като тролене'', отбелязва Фесенко.
За Щайнмайер това не би бил първият опит да се включи в преговори между Украйна и Русия. Още през 2015 г., дока е на поста германски външен министър, той предлага свой план за прилагане на ''Минските споразумения''. Той предвижда местни избори в Донбас и предоставяне на ''специален статут'' на завзетите от Русия територии. Този план остава в историята като ''формулата на Щайнмайер''.
Повратният момент за Щайнмайер е пътуването до Украйна през есента на 2022 г. Тогава, по време на посещение в деокупираната Черниговска област, германският президент е принуден да се скрие в мазе от заплахата от удари от страна на Руската федерация. След като е преживял войната от първа ръка, той радикално променя реториката си: остро осъжда руската агресия и заявява, че прекратяването на огъня не трябва да бъде извинение за кражбата на украински земи.
Според Фесенко, кандидатурата на Щайнмайер за ролята на преговарящ изглежда съвсем реална. Но последната дума по този въпрос няма да бъде на Берлин, а със съвместно решение на всички европейски лидери.
Междувременно Кремъл заяви днес, че Европа все още не е реагирала официално на кандидатурата на Шрьодер.
