Към днешна дата Украйна е получила най-малко 390 единици буксируема артилерия и 440 самоходни оръдия. "Големите оръдия“ на НАТО се представят добре в ръцете на украинските военни, но понасят тежки загуби от действията на Русия, отбелязват в редакцията на американското издание Forbes. На фона на поредицата успешни атаки срещу западна техника препоръката към Украйна е да поддържа артилерийските си оръдия в движение, като избягва предсказуемите модели на действие.

Данните, събрани от изследователи зад уебсайта Oryx, предполагат, че най-тежката буксируема артилерия на Украйна – оръдия, които не могат да се движат сами и са достатъчно тежки, за да представляват предизвикателство при мобилността – биват поразявани от руснаците. Степента на загуби в Украйна е брутална. От приблизително 152 големи теглени 155-милиметрови гаубици M777, които "официално“ са предадени на Украйна, над една трета вече са повредени или унищожени от силите на Москва.

Снимки с последиците от руските удари по стандартните за НАТО 155-милиметрови гаубици показват признаци, че този вид оръдия са се превърнали в статични средства на бойното поле. Остатъците около много от улучените оръдия предполагат, че те са стреляли от една позиция достатъчно дълго, за да може тромавият апарат на Русия за командване и контрол да влезе в действие и да организира засада на големите оръдия на Украйна.

Но мобилността не е единственият отговор. Русия също удря по-стари самоходни артилерийски системи – оръдия, които могат да се движат на собствен ход. Както например по AHS Krab, хибридна оръжейна система, така и по функционалния й американски еквивалент - мобилната гаубица M-109. Ударите по тях са толкова много, че нивата на загуби варират някъде между 18-21%. От над 180 доставени, поне 36 са повредени или унищожени.

Отново, изображения на успешни руски удари предполагат, че приблизително половината от унищожените мобилни гаубици са били хванати в статични огневи точки или са били заложени да стрелят от забележими позиции. Този по-нисък процент на загуби може да отразява относителната мобилност на по-малките, както и близостта им до предните линии на фронта.

105-милиметровите оръдия като цяло са не повече от половината от теглото на 155-милиметровите M777. Те са по-малки и нанасят много по-слаби удари спрямо 155-милиметровите снаряди с по-голям обсег и за разлика от тях биват разполагани близо до фронтовата линия, където защитата може да направи живота малко по-труден за руската флотилия от дронове за лов на артилерия. Променящите се тактически обстоятелства също може да принудят оръдията да се движат на бойното поле. Освен това опериращите със 105-милиметрови оръдия са наясно, че могат да бъдат поразени от широк спектър от руски боеприпаси, така че лесно биват стимулирани да се местят след стрелба.

Произведените във Франция артилерийски системи Caesar също се представят добре в Украйна. Около 49 от тези бързо движещи се мобилни оръдия са на въоръжение в Украйна. И въпреки че гаубиците са били използвани интензивно, те изглеждат трудни за поразяване от Русия. Изследователите са докладвали само две попадения.

Отново, екипажът на тези системи е мотивиран да стреля и да бяга. И за разлика от верижната самоходна артилерия на Украйна, колесната гаубица – въпреки че може да не е толкова "мобилна“ като верижната машина – е много по-трудна за проследяване.

Германското 155-милиметрово самоходно оръдие Panzerhaubitze (PzH) 2000 също изглежда избягва щети. Въпреки че оръдието – най-далекобойната гаубица, доставяна досега на Украйна – е имало проблеми с надеждността и от време на време да се налага да напуска бойното поле за ремонт, то също е било обект на висока степен на използване. Въпреки цялата интензивна употреба само едно от 20-те оръдия е било повредено от руските действия. Отново, този нисък процент на загуби може да отразява високопрофилния и специализиран характер на тези системи, което налага на военните на Украйна да се съсредоточат върху минимизиране на риска за този вид оръдия.

Разбира се, данните от Oryx не отразяват пълната история. Но визуалните данни, налични до момента, предлагат някои убедителни намеци защо Украйна губи някои артилерийски системи по-често от други.

Като се имат предвид огромните загуби на Украйна на 155-милиметрови оръдия, бъдещата помощ за Украйна трябва да се съсредоточи върху гарантирането, че армията на Киев запазва достатъчно средства за мобилност и достатъчно свежи оръжейни екипи, за да поддържат своите ценни 155-милиметрови гаубици в движение из бойното поле. Ако данните отразяват реалната тенденция, разбирането на разликата в процентите на загуби между по-малкото 105-милиметрово оръдие и големите гаубици е важно. Чуждестранните наблюдатели могат да помогнат на Украйна да идентифицира по-бързо оперативните уязвимости, преди Русия да има възможност да се възползва от грешките, допуснати от военните на Киев.

Тъй като ВСУ са изправени пред предизвикателството да прикрият верижни 155-милиметрови самоходни оръдия в калните украински полета, може би си струва да се проследи как украинската армия се отнася към наличните й KRAB и M-109 спрямо това как армията използва ценните PzH-2000.

Степента на загуби може също така да отразява предизвикателството от приемането на арсенал по стандарт на НАТО. Въпреки че гаубиците KRAB, M-109 и M777 много приличат на по-стари аналози от съветската ера, те са много различни и трябва да се управляват по различни начини. Новите умения може би се усвояват по-лесно от военни, принудени да управляват системи, които нямат руски аналог.

Мобилността, разбира се, не е единственият отговор. Занапред технологията и други усилия за блокиране на руския набор от разузнавателни нападателни дронове ще бъдат от решаващо значение. Но основите са важни. Моделите изглеждат ясни: колкото повече се движат оръжията на Украйна – и то по непредвидими модели – толкова по-трудно ще бъде за Русия да ги удря.