Реджеп Тайип Ердоган и военният командир от времето на Първата световна война Мустафа Кемал Ататюрк се превърнаха в основополагащи фигури на съвременна Турция, като техните противоположни методи и виждания определят облика на обществото и мястото на страната в съвременния свят, пише France24.

Наричан от привържениците си "reis" ("вожд"), Ердоган е най-дългогодишният лидер на Турция, който от 2003 г. насам ръководи мащабна "модернизация", която поддържа популярността му в по-бедните и религиозно консервативни провинции.

Прозвището "Ататюрк", означаващо "баща на всички турци", е дадена на Мустафа Кемал от турския парламент, след като фелдмаршалът прогонва чуждите армии и изгражда нова, твърдо светска република върху руините на Османската империя.

Сега Ердоган се движи по тънката линия между почитта към човека, създал страната и изграждането на собственото си наследство, което според критиците връща Турция към османското ѝ минало.

В речите си Ердоган обявява нов "век на Турция", който може да включва ревизирана конституция, защитаваща правото на жените да остават забулени на обществени места и определяща брака като съюз между мъж и жена.

Държавната телевизия също отменя отразяването на тържествата, като се позовава на войната на Израел с бойците в Газа.

Липсата на чуждестранни гости на голямата годишнина на Турция засилва усещането, че това е едно от честванията, които Ердоган би предпочел да пропусне.

Ердоган "всъщност не искаше да празнува републиката"

Трайното значение на Ататюрк в Турция е трудно да се преувеличи, което прави особено чувствителни всички опити на Ердоган да го засенчи.

Историкът, изследовател и писател Екрем Исин заявява, че широки слоеве от обществото все още гледат на Ататюрк като на освободител, който едновременно е защитил турците от нашествениците през Първата световна война и е сложил край на религиозния консерватизъм на султанското управление.

"Помислете за един народ, който е прекарал 600 години под династично управление", заявява Исин.

"Всеки, който е повдигал малко главата си, е бил удрян с пръчка. Имало е атмосфера на страх."

Новата, светска и европейски ориентирана република, създадена от Ататюрк, позволява на хората "да се изправят на крака, предоставяйки им права, които те дори не са поискали".

Някои от най-чувствителните реформи са свързани с премахването на религията от повечето аспекти на обществения живот в преобладаващо мюсюлманската държава.

Най-ярък пример за това е съдбата на истанбулската катедрала "Света София", която османците превръщат в джамия.

Политически ислям

Ататюрк превръща защитената от ЮНЕСКО катедрала, някогашен център на православния свят, в музей, като ѝ придава религиозен неутралитет, който подчертава визията му за модерна Турция.

През 2020 г. Ердоган превърна "Света София" отново в джамия, предизвиквайки международно възмущение и критики от страна на светските си съперници.

"Ердоган е много заинтересован да поставя своя отпечатък във всеки важен политически въпрос", заявява Берк Есен, доцент в истанбулския университет "Сабанчи".

"Смятам, че във вените на Ердоган тече антисекуларизъм", добавя политическият анализатор и колумнист Барчин Инанч.

"Политическият ислям има проблем със секуларизма и републиката", смята тя.

"Навлизаме във втория век на републиката с правителство, което не е в мир с републиката. Може би то прави това съзнателно, защото се храни от поляризацията", допълва Барчин Инанч.

Основното послание на Ердоган в неделя, когато той трябва да произнесе предварително подготвени речи, ще бъде, че "за 20 години е направил повече, отколкото е било направено за 100 години", смята тя.

Без атмосфера на вълнение

Тържествата в неделя все пак включват шоу с дронове над Босфора и фойерверки в главните градове на Турция.

Включването на дроновете е мълчаливо намекване за технологичните иновации, които се ръководят от компанията Baykar, основана от популярния зет на президента Селчук Байрактар.

Празненствата са частично засенчени и от милионния митинг в защита на правата на палестинците, който партията на Ердоган "Партия на справедливостта и развитието" насрочи за предния ден в Истанбул.

"Той можеше да организира този митинг за следващата седмица. Тази годишнина се случва само веднъж на век", заявява Соли Йозел от университета "Кадир Хас".

"Нашето правителство е правителство на партията (ПСР), която винаги се е противопоставяла на републиканския проект".

Турският държавен телевизионен оператор TRT също отмени концерти и други развлекателни предавания за събитието, позовавайки се на "тревожната човешка трагедия в Газа".

Историкът Екрем Исин  си спомня, че празничните шествия на маршовите оркестри винаги са отбелязвали 29 октомври в неговата младост.

Този път това ще бъде "едно неприятно празненство без атмосфера на вълнение", заявява Исин.