Виктор Стоянов, председател на фондация "Македония“, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“

Добър ден и добре дошъл в студиото на Радио "Фокус“ на Виктор Стоянов – председател на фондация "Македония“. Аз лично очаквах, че по-масово българите в Северна Македония ще се възползват от конституционното си право на глас. Защо обаче видяхме друго? 

Добър ден. Действително избирателната активност на тези избори в Северна Македония беше една от най-ниските в историята, може би и най-ниската. 461 души гласуваха, това е около 2.5% избирателна активност спрямо броя български граждани, които живеят за постоянно в Северна Македония, които са резидентно местно население. Те, по данни на статистическата служба на Скопие за миналата година, са 22 500 души. Сами вашите слушатели могат да направят калкулация колко ниска, колко малка е тази избирателна активност. Причините са много, това не е една причина. През годините това, което съм видял, присъствайки на място на вече 7-8 тура избори, е, първо, страх у хората да гласуват. Може да звучи странно, но съм виждал застанали непознати лица отстрани на избирателните секции в различните градове, които фотографират с телефони всеки, който влиза в избирателната секция, всеки който гласува. Знам за десетки случаи на привикани обикновени граждани, които са упражнили конституционното си законово право да гласуват. Привиквани от македонската полиция, да подчертая, след изборния ден, с едни бутафорни и странни въпроси: "Защо гласува? Защо се вълнуваш от изборите в България“ и прочие, и прочие. Към този страх трябва да добавим няколко други вторични причини за тази изключително ниска избирателна активност. Първата причина е апатия и нежелание, липса на интерес към съдбата на България.

Както и ние тук в България също имаме апатия изобщо към изборите. Но там изглежда не е само това. Това, което ти казваш, всъщност основното, и това не ли и всъщност нарушение на правата на хората – да те привикват в полицията, защото си отишъл да гласуваш?

Ами те така го правят, че да не можеш да го докажеш. Те се обаждат любезно: "Заповядайте в районното управление да изпием по едно кафе и да обсъдим някои въпроси“, не ти дават документ след това, че си бил привикван. Човекът, който е привикван, няма писмени доказателства за това, че е упражнявана подобна мека сила върху него или да кажем скрита дискриминация на база етнос, и определено насочена срещу българската държава и нейните граждани в лицето на тези 22 500 души. Друга причина е, много сериозна причина, е липсата на достатъчно свързаност и комуникация между Северна Македония и България, липсата на каквато и да било предизборна кампания на партиите и техните щабове в Северна Македония, сред българското население там. Аз съм установил през годините, че българските партии солидно подценяват избирателния потенциал на българските граждани в Северна Македония. С някои малко изключения не си спомням да е имало кампании, каквито и да е кампании, провеждани от българските партии в Северна Македония. Нека те да чуят тази цифра: 22 500 потенциални избиратели – това са българските граждани, които за момента живеят в Северна Македония. Тази цифра ще нараства, защото знаем, че масово македонците взимат българско гражданство на база български произход. Така че ако можем да степенуваме втората солидна причина, заради която тази избирателна причина е толкова ниска, че много хора даже не разбраха, че има избори в България, така да го кажем, или ако са разбрали, те немат идея за кого да гласуват, защото не познават политическите партии и политическата обстановка в България. Никой не е отишъл да им се представи, да каже: "Добър ден. Аз имам такава и такава програма да управлявам България“.

Е, то и във Франция никой не е отишъл от нашите политици да се представи със своите идеи. Така че мисля, това едва ли е причината за ниската избирателна активност.

Има само една чувствителна разлика относно българската емиграция в другите държави и Северна Македония, че в другите държави това са българи, родени в България, които до дадем момент са живели в България, а онези българи там, те са родени в Северна Македония и са откъснати по рождение от България, така да кажем.

Да, това е основна разлика наистина. Аз обаче като слушам за методите на македонската полиция, това не напомня ли едни времена от преди 1989 година, методи на специалните служби на Югославия да се привикват хора в полицията. И тази държава има претенции да стане член на Европейския съюз, и сипеше куп обвинения срещу България, че именно България я спира по пътя към цивилизацията.

Ми вече така подредихме в международен план нещата, че тази дъвка няма как да я употребяват повече, че България ги спира. Бих казал, че те сами се спират. Ще използвам изявлението на техния президент Стево Пендаровски отпреди 2 или 3 дни, той каза: "Няма да включим българите в Конституцията. И това не е условие, за да продължим с преговорите за Европейски съюз и за присъединяване към него“. Бързам да кажа на вашите слушателите, че това не отговаря на истината. Това просто не е включено в тяхната рамка за преговори. Там е разписано и всеки може да го прочете, всеки гражданин, че Северна Македония първо трябва да включи българите в своята Конституцията, и да ги включи във всичките над 30 закони и разпоредби, свързани с народите, с етносите. Да им се дадат на българите реални права, каквито имат другите народи в Северна Македония, или иначе казано да станат общественотворен и държавотворен народ. Така че тези хора, говоря за държавниците в Северна Македония, ето президентът им, службите им, полицията им, очевидно те са безсилни да спрат един процес, който се случва, българското общество и македонското общество да имат мостове помежду си и да бъдем по-близки. И затова използват подобни прийоми, както казахте, от Югославия. Тези прийоми те не са ги изоставяли. Това е ежедневие за българите там.

Смятам, и не само аз, и много анализатори, и притесненията ни са свързани основно с това, че покрай събитията, които се случват в световен мащаб, визирам разбира се най-вече войната в Украйна, някак си между капките Северна Македония все пак ще се промъкне, ще стане член на Европейския съюз без да можем ние оттук нататък вече да имаме. Имат ли основание тези притеснения?

Бих казал, че следвайки рамката за преговори за Северна Македония, не трябва да се притесняваме, че те могат да се промъкнат в Европейския съюз, запазвайки този облик, който имат в момента, да го кажем конкретно – антибългарски облик на поведение на държавата. А защо няма как да стане? Ще дам пример с Република Сърбия, която е кандидат за член на Европейския съюз от 2014 година. А нека дебело да подчертая, че Северна Македония започна преговори едва сега, юни месец 2022 година, а Сърбия преговаря от 2014 година. Съответно Сърбия е затворила само 3 глави от 33, и е отворила, да не подведа вашите слушатели, 10 ли са, 7 ли са. Тоест, тя е доникъде, първо, и второ, тя има едно условие, което обособено като отделна глава – да уреди отношенията си с Косово и да признае независимостта на Косово. Съвсем наскоро Александър Вучич – президентът на Република Сърбия, в духа на изказванията на северномакедонските държавници и политици каза, че никога няма да признае Косово. Ами това какво означава? Че никога Република Сърбия няма да стане член на Европейския съюз. Исканията, които Европейският съюз към всяка страна, за да стане тази страна член на този съюз, те са разписани ясно и категорично, те са в рамката за преговори, и вече страната има избор да ги изпълни, да се реформира и да стане част от съюза, или да не ги изпълни и да бъде вечният кандидат, да кажем като Република Турция, която преговоря официално вече може би над 30 години.

Предполагам, че щом вие самият нямате съмнения, че може така да се промъкне Северна Македония в Европейския съюз, би следвало да е така, тъй като вашата дейност е свързана пряко с българите в Република Северна Македония и защитата на правата им там. Предстои ви да откриете нов български клуб в Струмица, нали така?

Да.

Кога? Разкажете ни повече за него.

Това е един процес, който тече във времето, тъй като откриването на едно дружество изисква местните българи да са готови, да се самоорганизират, да имат желанието да изградят това дружество, то да има своя програма, своя живот, културно-просветен живот. Такива са дружествата, които подпомагаме, за да се регистрират. Ще споделя за вашите слушатели, че това дружество ще се казва "Гоце Делчев“, и ние вече имаме писмено разрешение от неговия внук диригентът Христо Христов. Използвам вашата трибуна да го поздравя за подкрепата. Той писмено даде разрешение, както е по закон в Република Северна Македония, да се ползва името на Гоце Делчев. Така че клубът не мога да се ангажирам кога ще стане реалност, но в сравнение с последните български дружества, които се регистрират и развиват дейност, като "Цар Борис III“ в Охрид, като "Цар Фердинанд“, който е в процес на регистрация, няма как чисто политически Скопие да спре регистрацията на българско дружество "Гоце Делчев“ в Струмица. Защото тук няма и основание да обвинява Гоце Делчев в някаква антимакедонска дейност, тъй като е национален герой на страната им, за такъв са го обявили. Но и във връзка и с другите дружества "Цар Фердинанд“, "Цар Борис III“, тъй като има мнения за тях, дори и в България има мнения за тях, че не са най-подходящите имена, че създават напрежение. Бързам да кажа, че това е волята на местните българи, които в крайна сметка ще носят на гърба си развитието на това дружество, те си носят негативните последствия върху тях, които са и незаконни подчертавам, свързани с дискриминация, уволнение от работа. Всичко това е така организирано от дълбоката държава в Скопие, че нямаме документ за него. Ние сме реагирали и сме подпомогнали тези българи, които търпят негатива да създават такова дружество. То е на финала като регистрация, отговорили сме на всички изисквания на закона. Така че дори и тези дружества няма основание да бъдат закривани или нерегистрирани. Дори сега дружеството "Цар Борис III“ в Охрид в петък има официално откриване. Българската държава ще присъства в лицето на българския посланик Ангел Ангелов, в лицето на цялата ни дипломатическа мисия, и генералното ни консулство в град Битоля. За всичко това по надлежния ред е уведомена полицията в Охрид, предвидени са мерки за безопасност. Ще има много гости от България, от цял свят. Много гости ще има от самия Охрид, активност на българи от други градове в Северна Македония. Очакват се над 300 души да открият тържествено това дружество. За съжаление партия "Левица“, която е опозиционна македонска партия, умишлено е подготвила един протест, който той не е регистриран и те нямат разрешение за него – това установихме. Протестът е половин час преди официалното откриване на българското дружество и е заказан точно там, където се открива българското дружество. Очевидно тази партия ще се опита да прави някакви проблеми.

Вероятно да, както много пъти. Спомняме си с цветята и венците на гроба на Гоце Делчев какви сцени имаше тогава.

Ами те ги изхвърлиха тогава, което е срамота, защото все пак това е гробът на Георги Делчев в Скопие. Те оскверниха гроба му, за да изхвърлят българските лентички и цветя.

Да, тогава македонската полиция се опитваше сякаш да предотврати тези грозни сцени, обаче не се получи. Притеснявам се, че е в петък ще стане същото.

Аз искрено се надявам да не стане така, че полицията да бездейства в петък, защото ситуацията е много тревожна. Българите просто искат да ги има в Северна Македония, разберете, и нека и вашите слушатели да разберат, че тук говорим за правото да бъдеш. Това е изконно право на всяко човешко същество, което живее на тази земя. Защото говорили сме много, но срещу българите се извършва системен етноцид и апартейд и възродителен процес, който води до там, че в крайна сметка повечето не издържат и имигрират. Аз знам за десетки такива случаи на уволнение от работа хора, които имат малки деца, напускат Северна Македония, много често и завинаги.

Или пък изобщо не се осмеляват да споменат своя български произход под една или друга форма, за да могат да са спокойни за семействата си, за домовете си, за работата си, както каза, и да не се афишират по никакъв начин.  И това обяснява и тази ниска избирателна активност.

Това е масово. Ние не можем да ги виним тези хора. Ако някой ги вини, да отиде да живее в Северна Македония, за да видим как ще се справя, и нека има предвид, че той ще е в по-добра позиция от тях, защото първо, ще е български гражданин, роден в България. Нека да кажа на вашите слушатели, че в Северна Македония има много хора с българско самосъзнание без да имат българско гражданство. Тези хора са подложени на системна дискриминация, без дори да има възможност България много често да се застъпи официално за тях, защото те не са български граждани. Така че темата е дълбока. Но нека да не звучим песимистично или някак си трагично, сякаш няма решение.

Не, в никакъв случай, въпросът е ние тук, аз, вие, институциите в България, защото ние сме съзнателни граждани и даваме тласък на институциите да си свършат работата, вие със своята дейност, аз тук с моята като журналист, въпросът е какво можем да направим. Та в тази връзка, как си пазим ние културно-историческото наследство там? Какво става с къщата на Димитър Талев?

 Къщата на Димитър Талев е една доста солидна тема и малко тъжна, но има решение бързам да подчертая. Само да добавя относно откриването на българския клуб в Охрид в този петък, от 12.00 часа местно време. Да призова всеки българин, който може да отдели този ден, да пътува до Охрид и да присъства на това откриване, да подкрепи българите там. Всеки българин, който го вълнува темата, който го вълнува и утре да има българи в Македония, който го вълнува и по родова връзка, има свои предци, които идват оттам. Това не е тема за нас, която да не събужда емоции. Така че който може, нека да отиде този петък. Относно къщата на Талев, проблемът там е многостранен, но отново е свързан с нашето бездействие. Бързам да припомня на Солаковия хан в Букурещ, той е подобен казус, който вече ако мога така да се изразя, изгубихме, защото Община Букурещ го закупи от собствениците, и доколкото знам ще го ремонтира и ще прави някакъв румънски културен център. А Солаковият хан е българска светиня в центъра на Букурещ, свързан с Левски, Ботев, Каравелов. Те са отсядали там. В двора на Солаковия хан в единия му край има останки от воденицата, в която са спали в студа Левски и Ботев, знаем за този епизод от живота им, и как 3 дена не са яли, а Левски пее. И това стои, а ние бездействаме и го изгубихме. Сега оттук нататък остава само да се молим на румънската държава все пак да отдели някакво българско кътче в този хан, който тя ще преоборудва, ремонтира и ще го прави румънски културен център, забележете. Ето така си губим културно-историческото наследство. Къщата на Талев в град Прилеп, тя е частна собственост а двама собственици. Единият собственик иска да продаде своята част, сумата, която последно беше обявил публично по медиите, ако не се лъжа беше 100 000 евро, или да не подведа вашите слушатели, беше някаква за държавата ни символична сума. Разбира се, държавата може да каже: "Нямаме механизъм, по който да я купим, или като я купим, как ще я стопанисваме?“, но нека да припомним други подобни случаи, в които държавата е влизала в ролята си, и е създавала културни центрове на България извън страната ни, ние имаме навсякъде почти в Балканите и в Европа културни центрове, които са държавни, най-често към Министерство на културата, костват пари на нашите данъкоплатци, но развиват българската култура зад граница. А тук говорим за Прилеп, говорим за Димитър Талев, говорим за жива плът от нашата култура и нация. И има опасност да изгубим и това културно-историческо наследство – неговата къща. Още повече, че Талев е непознат в Прилеп, той е непознат в Северна Македония. Опитаха се да фалшифицират неговите произведения, издадоха ги с поправки. Имаше реакция от наследниците на Талев. Имаше недостатъчна реакция от страна на България, това преди години беше. И някак си македонската пропаганда се отказа да го македонизира Талев. Но той е непознат за широките обществени маси там. Така че създаването на един силен културен център в неговата къща, ако се справим като държава и народ да го направим, ще го популяризира в родния му Прилеп. А Прилеп все още е голям град, с 60 000 души население, има университет там, има млади хора. Много от тях четат, те имат някакъв културен живот тези хора и с удоволствие биха се запознали със своя съгражданин. Но това е наша отговорност. Много хора ме питат да направим кампания дарителска.

Това е добра идея да се направи кампания.

Аз все още изчаквам и водя, нека да не звучи, някакви разговори, но работя по въпроса да се ангажира българската държава с това.

А може ли да ангажираме българската общественост? Ние имаме достатъчно съвестни заможни бизнесмени, които биха могли да дадат своя принос. Все пак така и имената им ще бъдат записани в историята под една или друга форма. Важно е да оставиш нещо след себе си, нали така? Призоваваме, имаме такива български заможни бизнесмени, които биха могли да направят така, че тази къща да остане в български ръце за нашите деца и за паметта ни.

Да, вътре има и обзавеждане, което е автентично, и на което Талев е работил. Така че тъжна тема, но ще справим, ще намерим път и нямаме много време, в най-кратко време и ние като фондация ще търсим решение на въпроса. Не мога да се ангажирам да кажа как, но ще търсим решение на въпроса, и ние го търсим.

Евелина БРАНИМИРОВА