Венелина Поптолева, сребърна медалистка в категория до 52 кг от тазгодишното Европейско първенство по бокс за жени, за предаването "Спортът във Фокус" на Радио "Фокус".



Здравей, Венелина. Ти спечели първи медал в кариерата си от голямо първенство в женския бокс – игра финал на Европейското в Будва, където отстъпи на опитната Татяна Коп от Украйна в категория до 52 кг. Разбрах, че си се изненадала от представянето си. Ще ни разкажеш ли?  

Здравейте, първо. Ами не точно, че съм се изненадала, понеже аз съм се подготвила за това състезание, просто тази дълга пауза, която имах от състезание – не съм участвала може би 4 или 5 години на никакви състезания по бокс, просто това ме изненада, че успях да се класирам в медалите на такова голямо състезание, не нещо друго. Нали, всеки е тренирал, всеки отива с желание да влезе в медалите и т.н. Просто от тази гледна точка се изненадах.  

Кое те върна в бокса?  

Ами аз винаги съм имала желание да се състезавам така или иначе. Но може би главна роля изигра треньорът в националния отбор Жоел Арате. Той ме убеди и ме мотивира да се върна да се състезавам.  

А защо преди това толкова години беше извън спорта?  

Ами, по принцип аз тези неща съм си казала, че няма да ги коментирам. Просто така се стекоха обстоятелствата.  

Добре. Отборът ни влезе в Топ 3 на Европа. Как оценяваш представянето на всички ви? Каква е атмосферата в националния отбор след многото спечелени отличия?  

Оценяваме това представяне като доста добро, понеже изпреварихме доста водещи държави, като Франция, Англия, в класирането, които са водещи сили в бокса. И както аз, така и другите момичета играха много достойно и се представиха добре, както и останалите две състезателки, които не успяха да стигнат в медалите, бяха доста добре подготвени, и просто малшанс за тях.  

Да те върна на твоето представяне. Да ни кажеш дали си доволна от самото ти представяне в дадените срещи, както и във финала срещу Татяна Коп?  

Като цяло съм доволна от представянето си, защото според мен във всяка една среща имах градация откъм това да изчистя чисто психологически самия процес от към притеснения и т.н., понеже след дълго отсъствие е трудно да започнеш да играеш пак, има известна доза притеснения в теб. Доволна съм от представянето си. Просто мисля, че на финала не ми стигна някак си тактически не успях да изпълня указанията на треньора, който беше с мен в ъгъла, и може би с това изостанах. Не е било някакво грандиозно надиграване или нещо такова, просто малко не ми достигна може би да спечеля. Така си мисля аз, може би да бъркам, но… 

Смяташ ли, че следващия път при среща с нея ще можеш да я победиш?  

Не знам. Не мога да знам дали ще успея да я победа, но ще направя всичко възможно. Все пак това е много опитен състезател. И аз знаех горе-долу, имах представа, защото съм играла с нея и преди това, знаех какво да очаквам. Просто този път се опитах наистина да подходя тактически, а не просто да се сбивам с нея и т.н., защото тя физически ме превъзхожда, чисто на физика. И може би от тази гледна точка поизостанах. Тя просто повече натискаше и водеше играта. Иначе, не мисля, че ме е превъзхождала с някакви кой знае какви качества.  

Разбрах, че си с контузия. Нещо сериозно ли е?  

Сериозно е за момента, но ще се оправи. Така че просто с правилна манипулация, рехабилитация и т.н. мисля, че всичко ще е наред за другата година. Просто няма да участвам до края на годината в състезанията.  

А каква точно е контузията?  

На гръбнака е.  

Игрите в Париж са след по-малко от 2 години. Гледаш ли евентуално участие там?  

Аз мисля, че всеки един спортист гледа към участие на олимпийски игри, това все пак е най-големият форум. Разбира се, че се замислям и гледам нататък, а пък какво ще стане, само времето ще покаже.  

Ти си световна шампионка за девойки от 2013 година при 48-килограмовите. Минаха оттогава 9 години. Със сигурност разликата е огромна от бокса при девойките с този при жените, но да ни кажеш ти как ги виждаш нещата преди 9 години и сега? И имаш ли спомен от тогава, от спечелената титла?  

Имам спомен, то няма как да нямам. Но да, наистина, разликата е огромна. Има значение дали се състезаваш при девойки и дали се състезаваш при жени. Там е малко по-различно. Реално там са големите състезания на жени и мъже. Мисля, че имам голямо израстване чисто психически и физически оттогава досега. Сега се чувствам много по-стабилна и в двете насоки. Мисля, че сега точно е моментът да покажа и занапред, че може да се класирам и в женския бокс.  

Срещна ли някоя от състезателките, която срещна тогава на световното, сега на европейското за жени?  

Точно в тази категория не, но ми се е случвало в предишни състезания да виждам познати лица от тогава. Реално те хората си продължават напред и се състезават. Така че случвало ми се е, да, но точно на това състезание – не.  

Добре. Да те върна тогава да ни кажеш най-ценния ти момент от световното през 2013 година?  

Най-ценният момент може би финала. Аз тогава на момента не осъзнавах какво съм направила, но след това, нали, всеки се радва когато стане първи. Нормално това да ти остане като един такъв важен спомен. Но като цяло цялото състезание ми е ценен момент, защото е някаква вид нещо като история реално, защото ти си оставаш като победител така или иначе, без значение дали е преди 10, 20 или 30 години. Както знаем, всеки помни първите.  

Дъщеря си на Валентин Поптолев. Той строг баща ли с оглед бокса и доволен ли е от твоето развитие, завръщането сега в бокса?  

Сега със сигурност мисля, че е доволен от това, че пак се състезавам като баща, той всеки родител е строг по някакъв начин, но като треньор е изискващ със сигурност.

А той изигра ли роля за твоето завръщане?  

По-скоро не, по-скоро аз си го реших, че искам, и треньорът на мъжкия национален отбор Жоел Арате ме доубеди и ми помогна и в подготовката. И като цяло всеки може би има роля, но то сам си решаваш така или иначе.  

За финал нещо интересно, което би искала да споделиш пред слушателите на Радио "Фокус“?  

Ами надявам се аз и моите колеги в каквито и да е спортове, които постигат някакви постижения, да успят да мотивират младите момчета и момичета да тренират, да спортуват и да поддържат физическата си форма, повече да имат желание някак си да продължат това, което хората преди тях поставят като начало, те да го завършат. Защото забелязвам доста липса на мотивация у младите хора да спортуват и да бъдат спортисти.  

Благодаря много.  

Георги КУСИТАСЕВ