Пловдивски отбор спечели второ място на националния финал на проекта "Предизвикателството“ 2024 за филма "И аз така“. Предизвикателството пред младите хора е заснемане на късометражен филм до 10 минути.

Откровено за киното в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Варти Гарабедян, лидер на пловдивския отбор.

Разкажете ни малко повече за вашето представяне и впечатленията от формата като цяло?

За мен конкретно, тъй като аз в момента уча в чужбина, беше голям късмет точно в този период да си бъда обратно в България. Предполагам, че когато целият отбор е заедно, това е важно да се справим по-добре. Разбира се, събрахме се, първо изтеглиха темата, която на мен много ми хареса, честно казано, а мисля, че и на целия отбор. Започнахме да работим, идеята дойде спонтанно, на всички ни хареса. Измисли я една от моите приятелки чисто като сюжет как да бъде. На нея й хрумна, и на всички много ни хареса и започнахме да работим. 

Нещо от сюжета да ни кажете, нещо от работата ви, лесно ли се получаваха нещата?

Като всичко останало имаше затруднения. Но когато работиш със свои близки приятели, винаги е много забавно. Първата част на “Предизвикателството", която спечелихме в Пловдив, ние все още бяхме 12-ти клас и бяхме в един клас повечето, освен двама човека, които не бяха в същото училище. Но след това се разделихме и всеки отиде в различен университет. И сега беше много по-приятно да се съберем и да работим по такъв проект отново заедно. Тъй като аз не успях да бъда там за снимките, поради други причини, ми казаха, че във филма главният герой трябва да се блъска в невидима стена. разказаха ми, че много са се забавлявали и как хората отстрани са минавали и са гледали Кристиян как се блъска в нищото. Имало е забавление там, мога да си го представя пределно ясно. Но основно, наистина сме го правили чисто за да се забавляваме, още от първия кръг. Особено за първия кръг, бяхме изключително изненадани, че спечелихме. Бяхме сигурни, че отиваме, правим някакво филмче там.

За киното какво мислите и това ли е нещото, което сега продължавате да учите, или е нещо по-различно?

Само едно момиче от екипа учи в НАТФИЗ в момента, останалите не. По-скоро нашият интерес в училище тръгна от театъра, не толкова от киното. Имахме много добър учител, участвахме в един клуб, и оттам тръгна целият ни интерес. Но сме си правили такива разни малки филмчета, които са били по-скоро приятно да си ги правим, не са били нашият фокус по време на училище, не сме се занимавали твърде много с това.

Но като цяло какво мислите за киното като изкуство?

Киното и театъра. В киното трябва да се гледат хубави филми. Защото в момента има изключително много филми - всички правят филми, различни видеа и т.н., особено в днешно време, всичко минава през медиите. Но според мен, също като във всяко друго изкуство, човек трябва да е внимателен на какво кино се излага, това важи и за книгите, за театъра, и за музиката

Защото се среща и малко по-пошло, това ли да разбираме под думите "да внимава"? Защото излиза всичко сега, много по-лесно стават нещата, като че ли?

Да, това е вярно, така че, ако гледаш хубаво кино, можеш много да научиш и го намирам за изключително приятно, изключително красиво, когато гледаш филм, който да те накара да се разчустваш. Наистина в момента има много филми, които са чисти "бозички".

Да, откровено казано е така. А какво означава един филм да е хубав, да те докосне?

За мен един филм да е хубав означава да ме накара в следващите две седмици да мисля за него. Това е може би твърде субективно, защото всеки човек би го вълнувало различно нещо.

И все пак, щом те кара да мислиш дърго за това, значи си заслужава.

Да. Дори няма значение толкова жанра,  но ако филмът успее да те развълнува, значи е добър.

А като млад човек какво мислите за насилието в киното, доста касови филми има с доста насилие и брутални сцени?

Това е интересен въпрос.

Харесва ли се на младите хора това?

Като всяко друго нещо, може да се използва като сценичен трик някакъв. Всъщност не знам. Не ми харесва фактът, че в днешно време филмите, показвайки толкова насилие, някак си нормализират насилието. Но пък от друга страна, това си е филмов метод, няма как да покажем, примерно, ако гледаме някакъв исторически филм, да покажем реалната ситуация меко. Да, това си е точно част от реалността.

Няма как по мек начин да се покаже реалността, наистина е така. Макар че сега като че ли ни идва малко в повече, малко прелива чашата, като че ли?

Може би да, но отново ще кажа, че го виждам като филмов метод, уред за вълнуване на публиката. Не винаги е правилният, може би.

Е да, някога френските филми пък бяха залети от любов, много любовни сцени, много-много любов.

Ако видим тази разлика, наистина е малко странно. Ако преди време хората са се фокусирали върху любовта, сега се фокусират върху насилието.

Ето това питах, защо е така? Много ми беше приятно, че си поговорихме и честито за тази награда.

Благодаря! На мен също ми беше приятно. 

Вие ще се събирате ли, за да участвате в следващи такива издания на проекта “Предизвикателството"?

Конкретно в този проект няма смисъл, защото искаме и други филми да имат шанс, и други отбори. Но би ми било доста приятно да работим върху още филми и най-вероятно това ще се случи.