Тодор Иванов: Нека талантите на България спортуват с любов, парите ще дойдат след това

Тодор Иванов,журналист, управител на Free Media Group, организатор на анкетата за най-добър млад спортист, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор  

 

 

Г-н Иванов, за 14-ти пореден път се проведе Анкетата за най-добър млад спортист на България. Вие, от Free Media Group и сайта Viasport, сте организатори и продуценти. Какво беше важното, което трябваше да разберем, освен първото място на тенисиста Иван Иванов? Какво остана зад числата, зад челната десетка?

Неведнъж съм казвал, че Анкетата за най-добър млад спортист е кауза. Кауза, която следваме 14-а поредна година. Щяха да са 15, но пропуснахме през 2020-а заради Ковид. Когато през 2011 година, първи победител стана Владимир Зографски, бяхме сами. Дори от Министерството на спорта и тогавашният министър Свилен Нейков, ни подкрепиха с едни анцузи, които и в домовете за сираци сигурно нямаше ги вземат, и аз естествено ги отказах и не ги дадох на спортистите. Самите вие видяхте  колко известни имена от спорта бяха в залата. В последния момент кметът на София Васил Терзиев не може да дойде поради заболяване, министърът на спорта Иван Пешев имаше партиен пленум и заради това не успя да присъства. Но пък тук бяха избраната за председател на БОК Весела Лечева, ръководителят на Спортния тотализатор Любомир Петров, спортните легенди Ивет Лалова, Йордан Йовчев, Любомир Ганев и други. В началото бяхме сами и без подкрепа от никого. Започнахме в Музея на спорта, минахме през различни хотели, сега сме в частното училище "Свети Георги“. Важното е, че все повече хора ни подкрепят и все повече се обръща внимание на младите спортисти. Преди 15 години никой не го правеше. Сега вече не само ние, а и държавата, в малка степен, се обръща към тях. През анкетата за най-добър млад спортист на България са минали абсолютно всичките спортни герои на страната в днешно време – Владимир Зографски, златните и бронзовите гимнастички от Олимпиадите в Рио де Жанейро и Токио, Карлос Насар, Никола Цолов, много боксьори, доста спортисти, не мога да ги изброя всичките. Има много интересни случки в тази анкета, с които мога да напиша една книга, в която ще бъде пълно с любопитни истории.

Добре. Смятате ли, че увеличената активност на Българския спортен тотализатор, който подпомага спортистите,  води до по-добри резултати? Това ли е увеличената роля на държавата, за която говорите?

Абсолютно съм съгласен с това нещо. Дори аз смятам, че Спортният тотализатор още по-активно трябва да подпомага спорта. Помните преди години, че Спортният тотализатор разпределяше печалбите, които не са потърсени от печелившите участници в рамките на законовия срок. С тях се се награждаваха спортисти, но различни спортни министри използваха този лост за собствен пиар. Преди много години, в моето детство, Спортният тотализатор изцяло подпомагаше само и единствено спорта. Така трябва да бъде. Иска ми се държавното тото, и въобще държавата, наистина да обърне внимание на спорта и на културата. В една от моите речи на церемонията в предишните години споделих, че моята най-голяма мечта е, когато се обявяват министрите в дадено правителство, тези на спорта и на културата да не са на последните две места в списъка.

Как си обяснявате феномена 3 млади волейболистки от отбора на годината, световните шампионки до 19, да присъстват в челната десетка? Какво постигна волейбола през тези години?

Да, имам сайт BGvolleyball. Обяснявам си го с популярността на спортните игри. Има няколко социални спорта: волейбол, баскетбол, футбол, лека атлетика, плуване, хандбал, ски, плуване. Това са социалните спортове, които всеки един родител би предпочел за детето си. Към тези спортове трябва да бъдат насочени всичките усилия на държавата. Не казвам, че трябва да се пренебрегнат другите спортове. Но мисля, че всички усилия трябва да бъде насочени  към социалните спортове и масовия спорт, най-вече. Вече имаме примера на съседните държави, където спортът е феномен. Позволявам си да отворя скоба за нашето допитване - няма друга такава анкета в България, която да бъде така популярна сред журналистите. 132 от тях гласуваха. Затова анкетата ни е напълно честна и искрена. Защото в някои други анкети има различни лобита, а тук се видя, че изборът е морално чист и точен. Връщам се на темата за волейбола. Лично аз мисля, че нямаше да има толкова много волейболисти, но бума, който направиха мъжете, се отрази на популярността и на подрастващите. Една друга тема бих засегнал – малко се пренебрегва пиара в дадени федерации. През годините някои от тях са ни звъняли  с въпроса защо дадено дете не е номинирано, а друго е. Няма как да бъде номинирано дадено дете, ако няма популярност, ако самата федерация не го презентира.

Сравнението между спортовете на второ и трето място е неизбежно, макар че мнозина казват, че волейболът вече е спорт № 1, и все пак футболът води засега – по масовост, а не по успехи. Въпросът ми е защо баскетболът изостава от волейбола?

Това ми е много болна тема. Ще бъда пределно откровен, без да искам да засягам волейбола – популярността на баскетбола е в Европа много по-голяма. Конкуренцията в баскетбола е много по-голяма. Колко републики от бившия Съветски съюз практикуват волейбол и колко баскетбол? Колко републики от бившия Югославия практикуват баскетбол и колко волейбол? И не на последно място, колко американски баскетболисти от Америка излизат всяка година – това са десетки хиляди. А колко волейболисти от САЩ излизат в европейските клубове? Ето това е основната причина да има такава разлика между баскетбола и волейбола. Не смятам, че кой знае колко по-различно се работи във волейбола, при кой знае колко по-различни условия тренират. Идваме и темата за базите. След анкетата казах на доц. Наталия Киселова, която беше председател на Народното събрание: "Искам да ви заведа и Вас, и всичките политици, в залите, за да видите в какви невероятно тежки и лоши условия тренират децата“. И вие, като журналисти, и въобще всичките медии да влязат да видят в какви условия тренират младите. Има моменти, когато в залата е под 10 градуса, но те тренират. Дори с ръкавици, защото клубовете нямат пари за отопление.

В тази връзка, г-н Иванов, много ценно беше посланието на баскетболния вдъхновител Здравко Янчев, треньор ветеран от Ямбол, сега в Стара Загора, който получи приз на името на легендата Спас Натов. Какво ни каза Здравко Янчев в своето обръщение към залата? Какви са неговите послания от работата му с деца? Защото май от там трябва да се започне.

Да го правиш с любов, да обичаш. И това не е само в спорта. Тръгнеш ли да правиш нещо, го прави  с удоволствие, обичай това, което правиш, не го върши за пари. Парите ще дойдат след това. Тази анкета никога не е била на плюс, на печалба. Кауза е. Тази година ни подкрепи Тотото. Три пъти през тези 14 години ни е подкрепил Спортният тотализатор. Благодарим и на министрите Весела Лечева, Георги Глушков и сега Иван Пешев. Ние през годините не сме срещали подкрепа от останалите. Откакто я има тази анкета са се сменили 8 министри на спорта, а сме били подкрепени само от трима. Аз не мога да разбера защо трябва аз да ходя да се моля за тези деца, за бъдещето на България – аз не искам да спечеля от това нещо. Искам да се обръща внимание на тези млади спортисти, защото като им се обърне малко внимание, те са щастливи. Знаете ли, само един случай ще разкажа, за боксьора Даниел Асенов. Той беше в една анкета, може би преди десетина години, на пето или на шесто място. В деня на церемонията той тръгва от родното си село Бояджик в пет сутринта , за да стигне до Ямбол и да хване автобуса, за да дойде на анкетата, в която зае пето или на шесто място и да получи награда. Вие знаете докъде стигна Даниел Асенов. Нургюл Салимова пък беше на 8 години, когато за пръв път беше номинирана. Аз съм платил пътните разходи на Нургюл Салимова и на родителите, за да дойдат, защото нямаха възможност. Антъни Иванов – по същия начин. Ето това е моментът тези деца. И виждате докъде стигнаха Нургюл Салимова, Даниел Асенов и много, много, много други. Просто трябва да видят, че някой им помага. Най-лесно е да отидеш и да се снимаш на летището със спортистите, когато са постигнали успехи. Помогни им в началото.

Ценни думи, да. И като говорим за награди - какво стана с традиционното колело, което се връчваше всяка година на победители?

Не. Фирмата, която даваше велосипедите, фалира. Но тази година наградата беше по-солидна. Освен картина на художника Васил Стоилов, освен престижните купи, които тази година бяха още по-хубави, Асоциацията на спортните федерации осигури сериозна парична премия. Румен Стоилов, който е заместник-председател на организацията, се погрижи за тази награда. Бъдете сигурни, че Иван Иванов е и финансово подплатен. Колело няма тази година и едва ли ще има. Винаги съм се опитвал, освен моралната награда, купата, да има и нещо материално за стимул. Първата година, 2011, ми помогна една фирма с духалки и калорифери, които раздадохме на спортистите. Просто винаги съм искал нещо да получат. Тази година  получиха спортна екипировка и ваучери за хотели. Наскоро Никола Цолов си ползва ваучера с неговата приятелка и беше много доволен,.

Каква е тази пандемия, която е обхванала българските федерации, това противоборство, тази битка кой да води бащина дружината, та се стигне и до еманацията, конфузът в Българския олимпийски комитет? Как си го обяснявате?

Според мен се намесиха много политически фактори в спорта и от там идва проблемът. Спортът стана прекалено зависим от политиката. За мен това е проблемът. Няма да споменавам имена, за да не им правим реклама на тези политици - те не заслужават.

А не е ли въпрос и на пари?

Почти няма пари в спорта, защото такава е ситуацията и в държавата. Големите фирми вече се чудят накъде да се обърнат от тези чести избори, към кого да се обърнат. Не могат да работят на чисто. Не е както в държавите на Запад от нас, но там спортът е и национална политика. У нас само на думи спортът е национална политика. Не знам, може би не сте били започнали да работите в журналистиката, когато се заговори за пръв път за Закона за спорта, за подпомагането, за данъчни облекчения за фирмите. До момента да знаете нещо такова?

Ако си спомням добре, това беше през 1994-1995 г.

Там някъде беше. Може би първите години след ноемврийския пуч - тогава започна да се говори за спорта. Никой, никой нищо не прави за спорта. Виждате, за мен спортът е нещо уникално, явление е българският спорт, който успява да имаме шампиони, да имаме победители, въпреки и напреки на цялата ситуация в България. Спортът е най-конвертируемият български продукт. Стоичков всички го знаят, Бербатов също. Цветан Соколов, Матей Казийски, Александър Везенков и т.н.

Нашите успешни спортни посланици в целия свят. Г-н Иванов, накрая на този разговор бих искал да ви помоля за вашето обръщение, апел, призив към България, към българите, към слушателите и читателите на ФОКУС.

Спортувайте! Спортът не е здраве за активно действащите спортисти. Това е клише, че е здраве. Спортът научава на дисциплина, спортът е приятелство. На каквато и възраст да си, трябва да се спортува. И наистина голямата ми мечта е един ден наистина да се обърне внимание на спорта, каквото заслужава. Да, в спорта няма много пари, но той е най-важното нещо за една нация.