При нас в студиото е политологът Теодора Йовчева, с която ще си говорим за това какво свърши и какво не 48-мият парламент и какво да очакваме след 2 април. Вчера беше последното заседание на Народното събрание. С какво ще запомним неговата дейност, неговата работа?  

Основно с две неща. Личи си от последното заседание. Парламентът започна активната си работа с решението за даване на оръжие на Украйна и я завърши всъщност с признаване на Гладомора за геноцид. Така че можем да кажем, че това беше парламент на геополитическите решения и на геополитическата воля да се вземат по-антируски позиции, които сякаш бяха по-скоро табу досега. От друга страна, естествено ще остане с две печални събития. Едното – че е третият парламент в последните две години, който не успя да излъчи редовно правителство, и с безпрецедентния блокаж по избор на председател на Народно събрание.   

Още в първите дни на живота на 48-то Народно събрание стана ясно, че има огромно разделение между партиите, и тогава предположехме, че този парламент няма да просъществува дълго време. За три дни те не можаха да се разберат кой всъщност да бъде негов председател. Очаквахте ли вие като политолог толкова силно фрагментиране и противопоставяне още от самото начало?  

Да, още след нощта на изборите и изявленията на лидерите в първите два-три дни, на фона на математическата конфигурация и разделенията между формациите, стана ясно, че няма да можем да видим дълготрайна структура в този парламент. Дори да се беше излъчило някакво програмно правителство, техническо, то най-вероятно щеше да има много кратък живот. Така че сценариите бяха два – или това, което се случи, т.е. липса на всякакво правителство, или нещо изключително кратко. Така че по-скоро се оправдаха моите очаквания.  

Да, и ние с вас си говорихме точно когато се състави, и дадохте тази прогноза. Каква е прогнозата ви обаче за следващия?  

Много ми е трудно още отсега да направя прогноза, защото два момента всъщност ще имат сериозен ефект върху един следващ парламент. Първо – в предизборната кампания дали ще се обединят в крайна сметка "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. Това би дало силна заявка за първото място. От друга страна – местните избори като фактор. За мен те биха били фактор, който да стимулира по-традиционните партии да положат усилия за съставяне на правителство, но пък може да демотивира новите партии като мобилизират вот на антистатукво основа, да не съдействат за формиране на правителство при една подобна конфигурация на сегашната, защото може би те ще мислят по-стратегически за местния вот и ще искат да запазят харизмата си на аутсайдери, на претенденти, за да могат да спечелят част от големите градове.   

Малко по-късно ще си говорим за вашите прогнози по-обстойно. Сега да се върнем към служебното правителство. През последната година и половина станахме свидетели на четири такива служебни. Умори ли се българското общество от тази политическа нестабилност и спирали от избори? Ще има ли изобщо хора, които ще излязат да гласуват сега на 2 април?   

Със сигурност се наблюдава умора. Това личи и по апатията към изборния процес. Виждаме все по-намаляваща избирателна активност, рекордно ниски нива. Ако се погледне одобрението като цяло към представителните институции, т.е. парламент, правителство и партии, ще видим, че също е на изключително ниски нива. Този парламент завърши живота си с рейтинг близък до парламента, излъчил Пламен Орешарски за премиер, т.е. един от най-ниските рейтинги в нашата история. Към правителствата и към партиите особено доверието традиционно е ниско, но то все повече и отслабва. Апропо, то се засилва само когато има някакъв нов харизматичен играч и той обере повече вот. От тази гледна точка – да, има недоволство, има умора. Засилва се недоверието към представителните институции. Всички фактори го показват, всички показатели всъщност сочат натам. Въпросът е отсега нататък какво ще се случи, т.е. дали възможността за хартиено гласуване ще повиши в някаква степен активността или не. Според мен на фона на цялостната картина не би повишило особено избирателната активност.  

Според мен хората доста се объркаха от това машинен вот, хартиена бюлетина. Като че ли и това играе ролята за недоверието, и то в доста голям процент.  

Да, със сигурност. По-скоро промените, които се правят набързо, са много сериозен фактор да внесат объркване и недоверие, че промените се правят с предизборна цел.  

Политическата криза всъщност възбуди и обществения дебат по редица проблеми, като въвеждане на еврото, промяна на политическата система от парламентарна към президентска република. Имаше и такива намерения. В каква степен допитването до народа, с използването по този начин е с политическа употреба? "Има такъв народ“ и "Възраждане“ заговориха за допитване по много важни тема за бъдещето на страната. Някой ще се вслуша ли в народа?  

Проблемът е, че всъщност тези формации, които инициират референдумите, сякаш го правят с ясното съзнание, че подобни референдуми най-малко са спорни от конституционна гледна точка и трудно могат да се проведат. Механизмът всъщност предполага да се натрупа едно недоверие, защото тези формации казват: "Ето, ние искаме да организираме референдум по най-важните въпроси за държавата, но те, политическият елит в лицето на Конституционен съд, настоящи политици и т.н., не ни позволяват и те не искат да се допитаме до гражданите за най-важните елементи на държавността“, което първо девалвира изцяло политическия процес, доверието като цяло във всички институции. Второ, девалвира и доверието в референдумите и засилва антиелитистки настроения и изобщо антипредставителни настроения. От тази гледна точка, не смятам, че по този начин се помага на нито една от страните, т.е. нито институционално се усилват институциите, нито се помага граждански да може да се използва активно един граждански инструмент за изразяване на мнение. И от тази гледна точка трябва да помислим дали изобщо такъв тип допитвания, как да ги формулираме, за какви цели да се използват.   

Ще се развърже ли политическият възел при следващите избори и какви са бъдещите партийни конфигурации? Говори се за голямо обединение между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. Какъв ефект може да има за двете партии това на следващите избори?  

Най-вероятно ще доведе като цяло до спиране на процеса на фрагментация и на окрупняване на парламентарно представените партии. Т.е. както сега виждаме седем партии, много е възможно в един следващ парламент да видим пет партии, като имаме предвид това обединение и като се има предвид дали ще влезе някой по-малък участник – дали "Български възход“ ще запази позицията си, дали няма да запази, дали друг на неговото място. Т.е. аз мисля, че процесът на фрагментация ще бъде стопиран и ще се отиде към окрупняване. Евентуално такова обединение е възможно да даде заявка за първото място. Въпросът е всъщност дали тази заявка ще се окаже печеливша или не. Имайки предвид възможностите за математическо позициониране, дали първото място, който и да го спечели, всъщност ще му даде инициативата. Ако тази инициатива бъде отново провалена, може да има обратен ефект за спечелилия изборите.   

Добре, "Има такъв народ“ беше извън 48-мия парламент. Има ли обаче Слави Трифонов и неговите съпартийци коз в ръкава за вота на 2 април?  

Не мисля. Смятам, че в българската политика се е доказало, че почти няма партия, освен ВМРО, която ако е изпаднала от парламента, да се завърне в представителния орган. Според мен този референдум има по-скоро други цели, не толкова електорални, отколкото да кажем сенчести зависимости, по-скоро връзки, ако не зависимости, да се тресе политическата система.   

Това е вашето мнение за…  

Да, смятам, че първо референдумът на Слави Трифонов няма истински идейни цели за смяна на държавното устройство и второ, че това не е електорална заявка, а по-скоро определен израз на връзки.   

А за БСП? Партията регистрира все по-слабо доверие към себе си. Какво е вашето мнение?  

За мен е много интересно при един бъдещ петпартиен парламент къде ще се позиционира БСП. Ясно е, че от едната страна ще са "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, от другата ще са ГЕРБ и ДПС. "Възраждане“, както винаги, ще играе отделно. Сега за мен е много интересно къде ще прецени стратегически да се позиционира БСП – дали при предишните си съюзници, или пък при да кажем партиите на статуквото. От гледна точка на това, че в няколко ключови момента БСП зае по-традиционна позиция, като за хартиената бюлетина или например тя също призова в последния ден на парламента за повече диалогичност, връщане на разум в парламентаризма. Имаше среща между Корнелия Нинова и Бойко Борисов. Но според мен БСП ще действа по-стратегически. Ако види, че има възможност да се сформира кабинет с "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ и той да бъде устойчив, ще се присъедини към този лагер. Но ако види, че този лагер няма възможност за сформиране на кабинет, съответно ще се отиде на още едни избори.  Които ако партията получава все по-нисък резултат на тях, може да прецени, че стратегически е по-добре да се задържи във властта известно време и да стабилизира позиции.   

А възможно ли е да видим позабравени политически лица новия парламент?   

Силно се съмнявам, че ще имат чак парламентарно представителство. Възможно е да ги видим като съветници, като асистенти. Предполагам, че става въпрос за лицата от НДСВ основно?  

Също от "Изправи се, България“, които заявиха, че имат неофициални разговори с "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“.  

Да, според мен е възможно, защото от тази гледна точка г-жа Манолова успява да изиграе добре картите си, казано така, по-разговорно. "Продължаваме промяната“ са в позиция да правят широк фронт. От тази гледна точка е възможно да приемат и други играч. Но въпросът вече за мястото в листите е малко по-сложен – дали тя ще успее да си извоюва Кюстендил като нейна крепост да кажем и да убеди "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, че тя би могла да донесе повече стойност там.   

Също и независимият депутат от 48-мото Народно събрание Явор Божанков също се е срещал неофициално с десницата. Какво е вашето мнение, ще си намери ли място той?  

Според мен или в десницата, или в "Продължаваме промяната“ биха били склонни да водят разговори с него, защото по няколко ключови гласувания той се солидаризира с тях. Виждаме, че всъщност онези стари твърди разделителни линии между левицата и останалите партии, които са по-скоро в либерално-десния сектор, вече не са така застъпени, няма такава желязна завеса между тях. Виждаме, че в определени моменти дори управляваха заедно. Т.е. не би било изненада, би било по-скоро в продължение на тази линия, ако Явор Божанков е част от листите на едно бъдещо обединение.   

Добре, в края на нашия разговор да направим едно обобщение – ще се развърже ли този политически възел?   

Никой не може да отговори на този въпрос, включително и аз. Това, което мога да кажа, е, че тъй като резултатите от изборите потвърждават определени тенденции, топката е вече в представителството, а не в гражданите, тъй като гражданите определено показват сходни позиции. Оттам нататък този възел може само представителният елит да го разсече.  

Или да го разсече, или да го завърже още по-силно.  

Да.