Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Николай Драгиев, тенис експерт и треньор, телевизионен коментатор в Евроспорт, в интервю за предаването "Спортът на Фокус" по Национална радиоверига "Фокус".

 

Григор Димитров отпадна още в първия кръг на турнира от сериите "Мастърс 1000" в Монте Карло след поражение с 1:2 сета от аржентинеца Томас Мартин Ечевери. Защо загуби се стигна до този резултат?

Здравейте. За съжаление, това е топ новина, но с негативен оттенък. Всички знаехме, че това ще бъде труден мач за Григор, поради простата причина, че съперникът му е номер 30 в световната ранклиста и втора ракета на Аржентина след Франсиско Серундоло. През този сезон той вече спечели титла, и то голяма, на турнира в Рио. И беше ясно, че този мач ще е труден. Аз бих казал дори, че Григор изигра един доста добър двубой. Имаше чудесен втори сет, в който успя рано да направи пробив. И сякаш беше намерил ваксата и ритъма, които да го изведат до победата.

Точно тогава обаче Ечевери поиска прекъсване. Това ли се оказа решаващо за крайния изход?

Противникът му се възползва от правото си да направи посещение до съблекалнята, което се проточи някъде към 6-7 минути и това някак си промени ритъма на играта. Има едно такова правило в тениса, че всеки нов сет, особено когато има такава пауза, е нещо като нов мач. И в третата част, за съжаление, Ечевери направи пробив и успя да задържи този аванс. Подобни прекъсвания се правят от почти всички играчи. Паузата може понякога да се проточи повече в зависимост от това на какво разстояние се намира съблекалнята. По принцип винаги този, който е загубил сета, гледа да поиска прекъсване и да го удължи максимално. Защото тенисът е спорт, който се основава на ритмичността. Това го знае всеки, който играе. Когато намериш ритъма си на игра, можеш да направиш невероятни неща и обратно, когато загубиш този ритъм, имаш нужда от време, за да си го върнеш. При прекъсването точността в ударите изчезва и точно това смятам, че се случи. И все пак да не забравяме, че е Ечевери е доста по-млад от Григор, по-енергичен, по-силен и по-бърз. В този спорт възраст от 34-35 години се смята за много напреднала и изключително голямо число. И това, че Джокович, например е в топ 10 в световната ранклиста, е абсолютен куриоз и изключение, което потвърждава правилото.

Григор Димитров напуска Топ 100 в световната ранглиста за първи път от 14 години и 19 дни. Какво означава това?

Ами нищо хубаво не означава, защото системата в тениса е така структурирана, че колкото по-назад си в ранкинга, толкова по-трудно е да се върнеш нагоре. Просто започват да ти се падат по-трудни съперници, трябва да играеш квалификации на големите турнири и завръщането става все по-трудно, колкото по-надолу пропадаш. Така работи системата. А пропадането на Григор е заради това, че той имаше добри турнири и резултати точно през този период на миналата година. И не можа да защити точките си днес. Като цяло, средносрочните и краткосрочните перспективи пред него не са добри, защото тепърва започва сезона на червено. А това е настилката, на която Григор се чувства най-некомфортно, може би.

Григор е 15-та резерва за следващото голямо състезание, Мастърс-а в Рим. Това ли са последиците от слабата му форма?

Да, това е отстъплението, защото за всеки един турнир се дава заявка. Има определен срок, в който трябва да се заяви участие. 15-а резерва означава, че ако цели 14 човека се откажат преди него, той чак тогава влиза директно в основната схема. Но ако това не стане, ще трябва да играе квалификации. Понеже това е голям турнир, мисля, че трябва да спечели минимум три мача в тази предварителна фаза. Няма гаранция, че ще го направи, защото в тениса има нещо много важно. Това е факторът страх. В момента просто вече всички знаят, че Григор не е този играч, не е това страшилище, което беше при няколко години и всички, които излизат срещу него, знаят, че могат да го победят. Неговата репутация вече е по-различна. Например Алкарас или Синер, те печелят половината си мачове само с името си и репутацията, защото техните противници вече не си вярват, че могат да ги елиминират. Докато при нашия тенисист, за съжаление се наблюдава точно обратното явление. Факторът страх, от страна на опонентите, вече е много по-нисък.