Аспарух Аспарухов, световен вицешампион по волейбол за мъже, в специално интервю за "Фокус" след Мондиал 2025 и преди старта на клубния сезон. 

Здравей, Аспарух. Първо, честито и от мен по случай сребърните медали от Мондиала по волейбол във Филипините! Отминаха ли вече емоциите у теб след световното и посрещането у нас?

- Здрасти. Ами да, малко по малко отминават, разбира се. Вече повечето от момчетата сме по клубните си отбори и сега концентрацията отива на друго място. Но със сигурност изживяването по никакъв начин не се забравя.

Написахте история наистина. Има огромен наплив на деца да тренират този спорт у нас след вашия успех. Какво би казал на започващите сега да спортуват волейбол? Кой е най-ценният съвет, който може да им даде един световен вицешампион?

- Много се радвам, че успяхме да постигнем това нещо и да запалим много деца, защото това винаги е в основата на спорта – да радваме хората, феновете, младите, децата и да се кефят на това, което правим. Съветът, който аз бих им дал, е да се забавляват – това е най-важното за тях, да се забавляват, да мечтаят за такива големи състезания, големи успехи. И най-вече да си правят кефа и да го приемат по този начин – в началото, разбира се.

Какво промени ти в играта си през последната година, което спомогна за представянето ти в националния отбор, както и какво се промени като цяло в българския национален отбор, за да дойдат тези успехи?

- В персонален план наблегнах на доста неща от моя арсенал на отигравания, да ги развия през последната година в Русия. Имах идеята още преди това да го направя, но не знаех как точно да се случи. Новият ни треньор в националния отбор, който вече не е толкова нов – Бленджини, ми показа, даде ми идеите, както се казва, как трябва да се случват, кое как да го правя и аз наблегнах супер много на тях в последния сезон в Русия. И общо взето, той ме научи на изключително много много нови неща, които мисля, че повечето хора ги видяхте. И смятам да продължавам да ги развивам по този начин. Колкото до националния отбор – за всички смятам, че горе-долу това нещо, което е за мен, се отнася и генерално и за отбора, защото видяхте една доста по-различна игра, която не се е виждала от доста време. Започнахме да играем по-добре в защита, по-правилно в атака – просто по различен начин седеше отборът на игрището.

Добре. Има ли болежки у теб и умора след Филипините или си възстановен и готов за нови подвизи, но на клубно ниво вече?

- Чувствам се добре. Имах време малко да си почина, горе-долу една седмица след последния мач от турнира, след финала, и заминах за Полша. Вече фокусът е на друго място – скоро започва сезонът, така че трябва да сме на максимално високо ниво отново.

Ти от новия сезон ще играеш в Слепск Сувалки. Как те посрещнаха в една от държавите, в които вашият спорт е религия, а именно Полша?

- Изключително добре. Засега всичко върви страхотно. Условията на отбора са страхотни, отборът е добър. Смятам, че има много неща, които можем, разбира се, да надградим. Тук съм за една седмица, но вече се виждат неща, над които трябва да работим със сигурност, за да може да постигнем целите, които сме си поставили за тази година. Като цяло мястото е страхотно и се радвам, че съм тук.

Как коментират успеха на България там? Виждам, че в тима за новия сезон има и други чужденци, след които бразилец, американец, французин и аржентинец. Получи ли похвали от тях или спестяват добри думи за представянето на най-младия тим на Мондиала?

- Е, със сигурност всички ме поздравиха – момчетата от отбора, хората, които работят за отбора, около него също, феновете. Всички приемат с уважение, с респект, похвали към целия отбор и съм изключително горд, че успяхме това нещо да си го извоюваме най-накрая като национален отбор отново.

Каква е амбицията на клубно ниво със Слепск? Ясно е, че ще играеш отново в едно от "Топ 3" първенствата в света, след като през миналия сезон бе в Русия, а най-добрите клубни шампионати са именно Русия, Полша и Италия.

- Като цел, която сме си поставили пред отбора за момента, това е да се класираме за плейофите. Тук първенството е още по-равностойно от Италия и от Русия. Полският шампионат просто е на едно много високо ниво. Тази година имаше малко по-малко отбори и това нещо ще спомогне за още повече изравняване на шампионата и ще бъде доста трудно, в същото време интересно, ще имаш през цялото време напрежение върху тренировките, върху мачовете да се гони резултат и това смятам, че ще е доста позитивно.

Каква е разликата в клубния волейбол в Русия и сега в Полша?

- Генерално, мисля, че това се отнася за всички спортове. В Русия има изключително много хора, които са с невероятни физически качества – много високи, които скачат доста високо, доста силни като атлети. Не говоря само за волейбола, а за всички други спортове. Това със сигурност има и свои минуси – хората, които са доста по-високи, технически някои неща им се получават по-трудно, следователно в самия спорт се разчита повече на физика, отколкото на техника. Но това си има и своите плюсове, и минуси, разбира се. Тук в първенството в Полша се играе доста по-технично, доста повече защита, доста по-тактически волейбол, докато в Русия не е точно така. Но пак казвам, има си своите плюсове и минуси.

А как се стигна до трансфера там, в Полша? Имаше ли и други запитвания, от Италия примерно?

- Аз подписах доста рано миналата година, точно беше времето, в което се отваряше, както ние го наричаме, "маркетът" (трансферния прозорец). Това беше едно от предложенията, които ми хванаха окото. Имах и други предложения, разбира се, но това беше едно от тях. Беше като отбор, който търсех на този етап. Тогава бях и след контузията, която имах миналата година, и смятах, че отборът имаха страшен интерес, въпреки че още не бях играл миналия сезон заради контузията – имаха страшен интерес, искаха да ме вземат и да се направи отбор, който да е по-добър от това, което са имали досега, предишните години. Това ми грабна окото. Имах разговори с треньора, с президента и това беше нещото, което наклони везните в тази посока, на Полша. Плюс това аз исках да видя какво е полският шампионат отново, понеже първия път, като бях тук, бях доста малък и някак си не ги разбирах нещата както сега. И сега за мен е много интересно предизвикателството полският шампионат.

Да те върна към националния отбор. В последните дни ставаме свидетели на битка между градовете за организиране на "Евроволей 2026“. Президентът на Федерацията по волейбол Любо Ганев каза пред "Фокус“, че битката за домакинство е нещо, което се случва често в държави като Италия и Полша и е добре за България, че се случва и тук. Ти къде смяташ, че трябва да се проведе форумът догодина – в най-голямата зала у нас, столичната, "Арена 8888“, или в Двореца на културата и спорта във Варна, която беше първоначално заявена?

- Това не е моя работа да го коментирам кое е най-добре и кое не е. Има хора, които могат да преценят по-добре от нас, играчите, със сигурност. Но аз бих искал да кажа на феновете, че най-важното нещо е да се фокусираме върху волейбола, върху самата игра, върху това, че отборът трябва да се представя добре, ние като играчи и те като фенове да го подкрепят, да обичат националния отбор. Нека фокусът да бъде изместен върху това нещо. Къде ще бъде първенството – това са някакви политически работи, от които ние, играчите, не трябва да се вълнуваме. Но нека ние и феновете да се фокусираме върху това, да се радваме на волейбола, да превърнем едно такова първенство в един празник отново в България и дай боже, да се поздравим с един добър резултат отново.

В последните месеци вие, спортистите, сте в основата на обединението на нацията ни. Масово бяхме пред екраните да ви гледаме и стискаме палци на вас, волейболистите. Това се случи преди това и с историческия български финал при юношите на US Open в тениса, както и сега, наскоро, с Карлос Насар във вдигането на тежести, "Купа Дейвис“ – отново в тениса при мажете, Тервел Замфиров – сноуборд, Алберт Попов – в ските, и т.н. Има ли възраждане на българския спорт според теб?

- Със сигурност имаме един огромен подем. Много се радвам, че имаме толкова много спортисти на високо ниво. Нека не забравяме, че нашата държава не е толкова голяма, колкото много други, и въпреки това имаме изключително високи резултати в толкова много спортове. Това за мен говори за отдадеността, за характера ни като нация и разбира се, за това, че наистина има много хора, които милеят за спорта и правят всичко възможно да го развиват. Разбира се, трябва да им благодарим.

А на какво се дължи според теб това?

- Както казах, на отдадеността на много хора, разбира се, на всички тези атлети, които както нас, а може би дори и повече в някои моменти, се лишават от изключително много неща от живота на един човек; изключително много положен труд, усилия, психическо, физическо натоварване, само и само да зарадват своята държава, да имат един резултат, да се запишат в историята на спорта. На това нещо се дължи този резултат. И трябва да благодарим, пак казвам, на всички хора, които са част от този процес за развиване на тези атлети и разбира се, на самите атлети.

Защо нещата във волейбола се получават, а във футбола, примерно, не се получават?

- Ооо, аз съм много далече от футбола и не мога да ви дам правилна оценка на нещата. Не разбирам, честно, самата игра толкова добре и не мога да го коментирам. Но най-вероятно ще имаме резултати и там в един момент, ако нещата се правят по правилния начин. Кой е той – има хора, които да го преценят.

Имаш ли още нещо какво да добавиш? Ако не – да пожелаеш нещо на слушателите на "Фокус“ или като цял на хората, които се интересуват от волейбол?

- Първото нещо, което бих им пожелал със сигурност, е да са здрави. И отново искам един призив да отправя – да бъдем по-сплотени като нация, да сме по-добри като хора, по-малко завистливи, да си помагаме, да се радваме на успехите на другите, а не обратното. Това нещо ще ни издигне като нация, като държава, ще имаме по-добро място за живеене. И все пак да се радват на нашата държава, защото колкото и да е малка, тя е много хубава и хората трябва да си я оценяваме.

Добре, благодарим ти за това включване.

- И аз благодаря.