18:59 / 27.08.2026
10
Светла Димитрова-Пищикова, двукратна европейска шампионка и сребърна медалистка от световно първенство по лека атлетика в дисциплината 100 метра с препятствия, в интервю за ФОКУС
Как сте? Какво правите? С какво се занимавате към днешна дата?
Благодаря, превъзходно се чувствам! Учителка съм по физическо възпитание и спорт в 203-то основно училище "Свети Методий“ в кв. "Красна поляна“, а през останалото време водя групи по лека атлетика на стадион "Васил Левски“. Имам си мой частен клуб, основан през 2007 година.
Това е чудесно. Вълнуват ли се днес децата от леката атлетика?
Всъщност има много, много желаещи. Това е хубаво, разбира се, но лошото е, че някъде нишката се къса в по-горна възраст – особено в 11-12 клас или когато завършат. Иначе като малки има много, много деца, които са запалени по леката атлетика. Имат пример пред себе си в момента в лицето на Божидар Саръбоюков, Алекс Начева и Виктория Ангелова, която стана световна шампионка за девойки на троен скок. Имат от кого да взимат пример децата и все повече хора са на стадиона и са запалени по леката атлетика.
Как ще коментирате представянето на нашите състезатели на завършилото Европейско първенство в Бирмингам?
Превъзходно, защото доста години не сме имали два медала, а Божидар и Александра са много млади. Начева каза, че е много щастлива, защото това е първи нейн медал при жените, което е много важно. Защото ние сме имали много силни изяви при юноши и девойки, а след това при мъже и жени се губят. За мен представянето е отлично, даже над очакванията – бяхме уникални.
Имаше ли участници, които разочароваха според вас или прегоряха?
Сигурно има, но ние имахме 6 участника и всичките се представиха много добре. На Христо Илиев малко явно му попречи – не само на него, на всички им пречеше насрещният вятър на 100 метра, но той е лек състезател и може би това се отрази. Пък и му беше първо състезание на открито при големите, при мъжете, може би е дало някакъв негативен резултат. Но той ще се поправи, защото записа европейски рекорд под 23 години и надявам се, че успехите ще дойдат при него.
Доколко титлата на Виктория Ангелова е изкована в чужбина и това има връзка с условията за подготовка? Говорим за Гърция и България като сравнение.
Ами тя, доколкото разбрах, от есента е при Георги Помашки. Той е доразвил тренираното от нея при предните треньори. Даже самият той каза, че не е очаквал толкова силни резултати толкова бързо, но явно тя го е изненадала приятно.
Сама споменахте, че вашият клуб тренира на стадион "Васил Левски“. Как ще коментирате новата писта?
Уникална е! Даже тези деца, коитото тренират при мен казват с удоволствие: "Колко е хубаво да тренираме на стадиона, пистата е прекрасна!“. Благодарим на президента на федерацията Георги Павлов, на Министерството и на всички "виновни"това да се случи.
В интервю за "Фокус“ Жоро Павлов каза, че направо му се плаче като чуе за футбол на стадион "Васил Левски“. Какво бихте казали на всички тези фенове, които тръгват към даден мач с бомбички, ракети и така унищожават пистата при всяко едно деяние?
Ами не знам. Старата писта затова беше заприличала на нищо. Разбирам ги феновете, но за да не се получават така нещата им трябват техни стадиони. Явно ЦСКА, сега като им стане стадионът, ще си отидат там. После ще почне пък Левски да играе, защото и там разбрах, че ще строят стадион. Явно нещата няма да се променят изцяло, но е хубаво феновете да знаят, че тук са вложени средства и пари, няма друг стадион в София, който да е в такова прекрасно състояние. Пистата е хубава, да я пазят, както и ние я пазим.
Заговори се от специалисти, че по време на такива събития е добре да има специално покритие, което може да се монтира, за да се запази пистата. Това вариант ли е според вас?
Това е прекрасен вариант, стига да се случи, да.
Как стои въпроса с базите? Доскоро нашите момчета и момичета ходеха в Добрич да тренират през зимата на закрито
За базите искам да кажа, че по мое време нямаше кой знае колко по-добри условия. Сега не може да се оплачем от базата, даже базите са на много по-високо ниво. А както знаем, най-добрите ни атлети се готвят и навън, те са финансирани от Министерството на младежта и спорта. Има още какво да се подобрява, но най-хубаво за леката атлетика ще е да си имаме собствен стадион, където да не се играе футбол и да е само за лека атлетика.
Веднага се сещам за стадион "Академик“, обаче там трябват много пари за ремонт.
Ами да, имаше такава идея преди няколко години, заговори се, че може да се даде на атлетиката и там да се направи писта, но за сега са само приказки. Дано се случат нещата.
Като се върнете назад във времето от вашите силни години и ги сравните със сегашната лека атлетика, какво ви прави впечатление, освен разликата в парите и в наградите, разбира се?
Ами аз не бих казал, че парите са много повече от преди. Но хубаво е това, че Световната федерация прави за първа година "Ултимейт“ [Ultimate Championship]. Това състезание ще бъде през септември месец в Будапеща и на него са поканени всички най-добри в света в всяка една дисциплина. Доколкото разбрах, наградният фонд е 10 милиона долара – добра сума за атлетиката. Колкото до резултатите от моето време и от сегашното – да, в някои дисциплини има застой. Даже мога да кажа, че не е застой, а по-скоро падане, и то специално в скока на височина за жени, който си е чисто българска дисциплина. Но в останалите дисциплини има силни резултати, особено в моята - 100 метра с препятствия.
Да ви попитам за вашия клуб – как се справяте с родителите? Има ли болно амбициозни родители? Това не е ли тема на всички детски спортове – отношението треньор-деца, треньор-родители?
Ами слава богу, аз проблем с родителите нямам, абсолютно никакъв проблем. Доверяват ми се родителите и децата, тренировките минават прекрасно.
Има ли нещо, което държавата още може да направи като финансиране, като отношение, като обучение на треньорите, защото и това е много важно – нивото на треньорите?
О, да, тук засягате много болна тема, защото от Националната спортна академия бълнат много треньори, но за жалост малко са истинските треньори в днешно време. Хубаво е, чух някъде за някакви специализации в чужбина, да се обучават нашите треньори. Аз не смятам, че те са много назад или не знаят повече от чуждите, напротив – точно обратното! Мисля, че ние като българи, не само в леката атлетика, се справяме чудесно, но и във волейбола при мъжете, щангите, борбата, бокса, художествената гимнастика. Чудесни деца имаме! Има още какво да се желае според мен от държавата, но явно положението е такова, че пари няма за нищо, камо ли за спорта. Тук е важна ролята на държавното тото, което много помага на спорта и това се усеща.
Специално във футбола ситуацията е следната - в София има 280 частни школи и повечето от тях са създадени заради таксите, които плащат всеки месец родителите. Доколко тези такси са проблем в леката атлетика? Доколко имат значение?
Ами за мен таксите нямат значение. Важното е да попаднеш на добър талант, треньорът силно да го иска, състезателят силно да го желае и тогава ще дойдат резултатите.
Какво наблюдавате в децата, които тренирате? Разглезени ли са днешните деца, изкушени ли са от пороците на улицата и леката атлетика ли е шансът да ги махнем оттам, да ги приберем към спорта?
Това важи за всеки един спорт – хубаво е децата да се занимават със спорт. Не са разглезени, но са изкушени, защото има много неща извън стадиона и извън залите, които могат да ги изкушат – няма да ги изреждам, сами ги знаете (дискотеки и така нататък), да не задълбаваме повече там.
Какво не знае радиослушателят на "Фокус“ за Светла Димитрова през 2026 година?
Хм, не знам, труден отговор искате от мен. Мисля, че тези, които се интересуват от спорт, знаят за Светла Димитрова. Тези, които не се интересуват – могат да прочетат.
На финал – Вашето послание към на всички българи?
Специално на спортистите – да са здрави и да си преследват мечтите! А на всички българи – да се държим здраво и да успяваме, макар и по трудния начин. Да сме живи и здрави, най-вече!
