София Маринкова: Надявам се моята усмивка да достига до хората и да им носи вяра и надежда в тиражите на Спорт тото

София Маринкова, актриса и ко-водеща на тиражите на Спорт тото по БНТ, в интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор

 

Здравей и добре дошла в нашия ефир!

Здравей. Много ти благодаря за поканата! Много хубаво студио, хубаво представяне, благодаря ти.

Вече е втори месец зрителите те гледат в рубриките на Спорт тото, тегленето на тиражите заедно с Део по БНТ. Как се чувстваш в тази своя нова роля?

Много е вдъхновяващо, но не го приемам за роля, а по-скоро като среща с хората. И това е среща на надеждата. Много е хубаво да си момиче на късмета – мога ли така да се нарека? Не знам. Но винаги преди да изляза, си казвам: нека се случи най-доброто за хората, да има светлина. Ей така си говорим с Део някакви такива неща преди да излезем в ефир. И е много хубаво. Понеже е на живо и камерата хваща абсолютно всичко – трябва да си много автентичен, да си много истински. И се надявам моята усмивка да достига до хората и да им нося надежда.

Как те прие Део, защото се вижда, че в ефир имате химия?

Имаме, да. Део е много голям професионалист, той е от 10 години в Тотото. Аз внасям някаква нова енергия в това нещо. Но той ми откликва на игривостта, която вадя. С много любопитство влизам. Не съм още наясно с всичките системи за комбиниране и т.н., всичките игри, но в семейството ми имаме традиция: дядо ми, бог да го прости, пускаше тото редовно. И сега майка ми, баба ми и баща ми продължават тази традиция и ме гледат всяка вечер, много ми се радват.

Как свикваш с ритъма в Тотото и със спецификите, защото там имате един главен редактор, Румен Стефанов, който изпипва вашите думички точно със супер тайминг, докато се тегли едното число  – ние правихме интервю с него в тази рубрика – как свикваш с това нещо, с тази специфика?

О, Румен е чудесен. Като цяло целият екип е много готин, много усмихнат, защото това е екипна работа, и усещам, че той ми хваща характера, защото аз съм много жива, енергична и усмихната. Много, много добре си ме е хванал. Хубаво е. Много интересно.

Има ли в тези два месеца някакви критични или пък комични моменти, които искаш да споделиш и които биха били интересни за нашите слушатели?

Значи, критични моменти е нямало, надявам се да няма, въпреки че е на живо, всичко може да се случи. Забавните моменти са доста. Когато отивам на работа, имаме извън студиото една джага и играем на нея, ама ти казвам редовно. Аз съм много добра на джаги и ги спуквам от бой направо всичките – операторите, Део, техниците. Супер впечатлени са от мен, че съм толкова добра на джаги. Та, това правим, когато си почиваме, докато чакаме да запишем анонсите, които са за телевизията после – играем джаги.

Кого взимаш ти най-често за партньор?

Део, разбира се, Део. Той си ми е партия.

Иван Иванов, директор студио в тотото, добър ли е на джаги?

Добър е, между другото. Добър е.

Казваш, че в Тотото се чувстваш добре и това е твоето място. Преди него ти имаше много стабилно участие в два сериала, с които си позната на огромната аудитория в България. Как стоят нещата с твоята кариера, творческите ти планове на сцена или пък в киното към днешна дата? Какво предстои?

Предстои ми нещо много вълнуващо – една много готина пиеса, от декември започвам да репетирам. Казва се "С жена ми за риба“. Комедийна е, но е и от този вид пиеси, които те карат да се замислиш малко. Хем е смешно, хем е така малко по-дълбоко. Ама е хубаво, човешко, истинско. Аз такива неща обичам.

Знаеш ли подробности за екипа и за театъра?

Ще репетирам заедно с Алекс Сърчаджиева, Робърт Янакиев и Александър Сано.

Звезден каст.

Много хубав каст. Много се радвам за поканата. Луиза Григорова ме покани и нямам търпение да започнем. Февруари е премиерата. И така. Много ще е хубаво и вълнуващо.

Един детайл: дали поканата за пиесата дойде след като започна в Тотото? Т.е. с Тотото ти напомни на хората за себе си, така ли е?

Знаеш ли, аз съм от хората, които вярват, че всичко идва на мястото си от само себе си, ако вярваш в това. И така животът те среща с правилните хора в точното време на точното място. И двете неща ми се случиха по едно и също време и с интуицията си ги приех, че са за мен.

Можеш ли да загатнеш и да ни кажеш каква ще е твоята роля там, твоят персонаж?

Значи те са две двойки и моята жена е много готина. Аз само готини персонажи играя, много си ги харесвам. Комедийно е, става един скандал там, но са семейни проблеми малко. Но е много човешко.

Няма ли да ни кажеш на кого си съпруга, на Роберт или на Сано?

На Сано. Трябваше да те питам според тебе на кого съм съпруга, но отговорих преди това.

А с киното как са нещата? Защото ти избухна с ролите в "Пътят на честа“ и в "All Inclusive“. Сега обаче сякаш всички зрители и фенове се питаме къде са българските сериали? Защо телевизиите не снимат сериали? Икономическата обстановка ли е причината или нещо друго?

О, сега ще ти споделя нещо, като ме попита за киното. Значи, с Драго кандидатствахме за НФЦ (Национален филмов център) преди… две години ли беше?

Драго Симеонов, нашият колега от "Дарик радио“.

Точно така.

Твой житейски партньор.

Моят спътник в живота. След него решихме да направим филм – слушай сега, много интересна история – и спечелихме финансиране за сценарий и в момента движим по-нататък нещата, избрали сме си режисьор. Та, стискайте ни палци да спечелим, защото сме написали много хубав филм.

Филмът какъв жанр е? Фантастика?

Ммм, чакай сега, Драго как го описва? Ммм, български фолклорен, така малко страховит, но и като приказка. Добре ли го обяснявам?

Значи така. А за сериалите не ми отговори?

Какво за сериалите?

Защо изведнъж спряха в българските телевизии? Каква е причината?

Не знам. Кого да питаме? Ох, не съм сигурна. Мисля, че повече залагат на риалити програмите. Но това, което чувам, е, че започват пак да се връщат сериалите, което е хубаво.

Какво е най-трудното за един актьор след НАТФИЗ - пътя, началото, кастингите, трудностите, старите кучета в гилдията, които малко или много те спъват, пречат или не помагат?

Най-трудното ли е? Ами аз много си обичам професията. За мен не бих го нарекла трудно. Даже по принцип нещо, ако не ми се случва така, както съм си го намислила, имам една такава вяра, в която си казвам: всичко е за добро. И след време, като мине време, като погледнеш назад, си викаш:  то наистина е било за добро. Но... професията ми ме научи да намирам повече себе си с всяка една роля и така разбирам и хората около мене, така... психологически малко.

Влизаш ли от време навреме, когато се налага или когато пък си поискаш, в роля, в реалния живот?

Не, защото аз дори и на сцената, и пред камера се опитвам да съм автентична и истинска. В смисъл дори и когато е роля, искам да е истинско и човешко. Защото това се усеща, не може да го скриеш от хората. Винаги усещат когато нещо е истинско.

Кое те е крепяло през годините? Кога ти е било най-трудно? Кога си имала месеци без работа, без ангажименти, какво си си казвала тогава?

Вярата и надеждата. И виж колко е готино, защото аз свързвам и като цяло предаването с вяра и надежда, със светлина. Това са хора, които вярват в късмета си и искам да им кажа да не вярват само в числата, а да вярват в пътя си, в себе си, в живота.

Това е малко ми звучи като самураите – самураите няма цел, имат само път.

Много е философски, ама такава философия съм си изградила аз за живота.

Какво искаш да кажеш, ако се обърнеш назад към времето да речем, на онази София Маринкова, която завършва средното училище на 18? Какво искаш да й кажеш сега? Какво да направи, какво да не направи, къде да не сбърка, или?

Пак ще опра до вярата – да вярва повече във себе си. Защото бях по-неуверена в началото. Имах мечта, и тя беше да стане актриса, да вляза в НАТФИЗ, не бях сигурна дали ще ме приемат тогава. Баща ми каза: Как така актриса? Ти колко филми си гледала? Колко български актьори познаваш? Аз си викам: леле, баща ми е прав. Къде отивам? Как така изведнъж ми хрумна? Подкрепиха ме, разбира се, но не вярвах, че ще успея. Да. Не бях сигурна дали ставам за тази работа. Ама с вяра става, и с упоритост, и с надежда.

В чий клас беше в НАТФИЗ?

На Стефан Данаилов.

Мастера. С Тони Порязов правихме онзи ден интервю, и той е бил при Стефан Данаилов. Каза някои много автентични неща от него. Ти с какво си го запомнила? Какво ти е дал като съвет?

Ох, много хубав въпрос. Защото не е свързано с актьорската ми професия. Това, което съм запомнила от него е  – "поздравявайте хората“. Като влезеш в НАТФИЗ, поздрави човека, който седи и те посреща, поздрави чистачката, поздравявай съседите. Защото никога не знаеш. "Усмихвай се“. Беше такъв – да се усмихваш, да поздравяваш. Никога не знаеш кой кога ще ти потрябва, от кого ще имаш нужда.

Най-интересната случка с него извън театъра?

Ох, той беше много мил с нас. Канил ни е в тях, събирали сме се, там сме репетирали. Апартаментът му е, един такъв, пълен с история.

В Лозенец. 

Да. То самото това нещо, че си в дома му, беше преживяване, много хубаво. Иначе беше строг с нас, особено когато репетираме. Мога и нещо смешно да ти кажа.

Смело!

Ама тук не знам по радиото тази дума върви ли.

Замаскирай я!

 Добре, хайде, няма да го казвам това. Обръщаше се с една дума към нас, няма значение мъж ли си, жена ли си.

Добре. Тони Порязов каза, че, Мастъра, Стефан Данилов – светла му памет, винаги е казвал на своите студенти да имат самочувствие, но умерено, да не преиграват в това самочувствие. Така ли е?

Разбира се. То си върви с това да поздравяваш, да си усмихнат, да не забравяш.

Да си благодарен.

Да, да си благодарен, да си добър, независимо къде си стигнал, да не забравяш откъде си тръгнал. Да.

И може би да няма лъжи. Защото е имало случаи, когато например не сте били на лекции, но не е искал да го лъжете – просто му казвате и ви е пускал, но да не го лъжете.

Да, да, да. Имаше един такъв случай, между другото. Много мрази лъжата. Сега сетих, често го сънувам, между другото – често, често, но поне два-три пъти ми се е случвало и си помня сънищата. Последния път ме поздрави за една роля. Много се радвам, че го виждам, поне в сънищата си сега, когато не е сред живите. Знаеш ли, днес е много хубав празник.

Празникът на?

Свети Мина.

Свети Мина – 11 ноември, да.

11.11, да. Казват, че днешната дата е много специална. А свети Мина е...

Пазител на семейството ли беше?

Пазител на пътешествениците, на новия път. Та, много се радвам, че съм ти на гости точно днес, защото новият път покрай тотото е важен за мен. Свети Мина е и пазител на надеждата.

София, освен актриса, водеща, ти си изиграла може би най-важната роля в живота на една жена –  тази да бъдеш майка.

Да.

Кое те притеснява от това, което виждаш? Ако не е тайна, на колко години е твоето детенце в момента?

Моето детенце е на 12. В една особена възраст. За да дойда тук, съм го оставила сам да си отиде на училище. Много е самостоятелен.

Браво, браво.

Да.

Притеснява ли те това, което виждаш в нашето общество по отношение на децата? Самите деца – не всички, разбира се, да не генерализираме, но кое те притеснява и от кое си доволна, съответно?

Зависи от семейната среда, според мен, защото са още малки. И това какъв си, зависи от това какво виждаш вкъщи. Нали?

А влиянието на училището, на обкръжаващата среда там? Къде бъркаме като общество ми е въпросът, за да се стига до инциденти като тези с локалите по моловете, с агресията между младите хора? Според теб?

Ох, много труден въпрос. Може би в семейството някъде.

Оттам започва всичко.

Според мен, да. Всичко започва от семейната среда. Каквото виждаш вкъщи, това правиш навън. Те са още малки, те повтарят модели, които виждат вкъщи, за жалост. Това, което искам за моето дете, е, да е щастливо и здраво. То това иска всеки родител за децата си.

А иначе като цяло харесва ли ти това, което става в България в момента – обкръжаващата ни среда, животът, проблемите? Ти винаги си оптимист, аз те виждам как грееш и се усмихваш постоянно, но все пак дай ни една по-дълбока оценка. Защото сигурен съм, че не си ОК с всичко около нас.

Ами, опитвам се да съм оптимист повече. Наистина, прав си, да се усмихвам повече. Защото мисля, че тази енергия заразява като цяло. Особено в такива времена, когато човек е недоволен от много неща.

Само като потвърждение, уважаеми слушатели, да кажа, че София, като влезе в нашата редакция, веднага ни зареди всички – с усмивка и някак си станахме по-ведри всички. Абсолютен, абсолютен факт.

Благодаря ти. Аз пък само да ви кажа, че той е с много готина тениска, с една четирилистна детелина.

На мен пък ми казаха, че тя е малко опасна тази фланелка, на ръба на закона. Категорично не потребявам подобни зелени субстанции, треви и т.н. – заявявам го в ефир. Добре. София, друга важна тема, по която не можеш да нямаш отношение и си длъжна като обществена фигура да го заявиш и да призовеш – това е войната по пътищата, това е поведението на всички на пътя. Ти как се придвижваш? Шофираш ли, или си пешеходец основно? Изобщо твоите впечатления и послания може би към тези, които са зад волана, и не само?

Не съм шофьор, не шофирам.

За добро или лошо, може би е по-добре, не знам.

Да, за добро или лошо, не съм. Пътувам често до Варна със самолет.

Добре.

Виж, пак ти бягам малко от темите. Да, пътувам и с градския транспорт. Мисля да се прибера с метрото от тук. Много е удобно и бързо.

Да, и бързо, и няма задръстване.

Няма задръствания, да, да.

Добре, а иначе случвало ли ти се е, да речем, да ти отнемат предимство на пешеходна пътека, да не се съобрази с теб даден водач? Как реагираш? Пак ли усмивка или следва едно послание, по-особено, към водача?

Ох, ами се случвало ми се е, разбира се. То на кого не му се е случвало? Казвам някоя тъпотия. Ядосвам се много първично, но после продължавам напред. Какво да правя, да го мисля ли сега това нещо? Да продължа да го мисля, за да ми развали целият ден ли? Не!

Как се живее с толкова одухотворен философ, пъстър и колоритен човек като Драго Симеонов, когото всички познаваме от ефира – телевизионния и радиоефира, изключително шеговит човек. Имам чувството, че във вашата къща не спирате да се смеете и да се усмихвате.

Има нещо такова, наистина има нещо такова. Много истории ми разказва постоянно, непрекъснато може да говори, все някакви смешки, някакви идеи, някакви нови проекти, неща измисля. Вдъхновяващ е, доста.

Но остава верен на първата си любов – радиото. Това е много важно.

Определено.

Накрая да се върнем пак към тотото. Какво се случва, като влезеш в студиото в четвъртък и неделя– колко часа по-рано отиваш, каква е процедурата, кой те посреща, каква е обстановката в сградата на тотото, някъде там в "Овча купел“.

То това си е отговорна работа.

Абсолютно.

Да. Много хора седят зад нас. Не съм ги броила, но сигурно има 20 човека. Наистина, много са. Иначе, като вляза, първо ти казах, играем джаги, бия ги няколко игри, след което имаме една репетиция. След нея пак имаме малко джаги, малко грим, нещо да се облечем, с Део поемаме въздух преди да влезем в ефир. Казваме си: нека бъде светлина, да се случи най-доброто за хората. И така.

Колко дубъла правите след това на анонса за следващия тираж? Има ли смях и закачки там? От кой дубъл се получават нещата, защото съм чувал, че понякога доста се стои след емисията.

Абе да ти кажа, от първия дубъл ни се получава.

Защото всеки бърза да си ходи.

Може и това да е, или защото сме много добри, не знам. Да, и това го има. Добре ни се получава от първия път.

Как поддържате фигурите ти и Део? Вие сте като изсушени, толкова слаби, кльощави, готини, без наднормени килограми. Как го правите? Знам, че Део тича много.

Ей сега му гледах едно стори на Део. Влизаше в някакви студени води, в ледени води. Ей сега видях, че го прави.

И то без да е 6 януари.

Това и Драго го прави и продължава от няколко години насам, всяка сутрин с леден душ. Аз не, много ми е студено.

Как поддържаш тази перфектна фигура? Ти си не повече от 50 килограма. Какво ядеш, какво не ядеш, какво тренираш?

Ами, всичко си хапвам, да ти кажа.

Ген, явно е ген.

Да, ген. Иначе тренирам вкъщи. Не редовно, но от време на време пилатес. Гледам клипчета в интернет.

И повтаряш.

Не е толкова сериозно, да.

Какво е твоето послание към слушателите, читателите на "Фокус“ и участниците в игрите на тотото?

Хора, на този празник ви пожелавам да вярвате в пътя си и да носите светлина. И това, което Стефан Данаилов ми е казал – усмихвайте се повече, поздравявайте. Усмивката е заразна. И този сезон, който е сега, в момента, въпреки че е толкова тъмно, бързо се стъмва, още в 17.00, и е студено, нека да ви е топличко в сърцата и в душите.