20:21 / 02.10.2026
198
Кристиян Киряков, старши треньор на мъжкия волейболен отбор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавател в 58-мо основно училище "Сергей Румянцев“ в София, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
На прага сме на новия състезателен сезон. Какво предстои за вашия отбор?
Тази година отборът има по-високи цели спрямо миналата година. Ние искаме да развиваме юношите, които са част от клуба и ще бъдат част от мъжкия отбор. Имаме отбор, който е съставен почти изцяло от юноши, но това не е цел номер едно. Високите цели са поставени от клуба и от хората, които отговарят за него, а ние искаме да оправдаем доверието, което ни гласуват нашите нови спонсори и партньори.
В кое ниво на волейболните шампионати се състезават мъжете на Софийския университет?
Във второто ниво. В България нивата са три. Ние сме по средата. Тази година се очертава първенството да бъде много равностойно. Ще има минимум пет отбора, които ще бъдат претенденти за първото място. Второто ниво е с 13 тима.
Как селектирате вашите момчета? Те основно студенти ли са, или има такива, които не учат във висше учебно заведение, но са част от тима?
Имаме студенти, които учат в Софийския университет, имаи такива, които учат и в други университети. Съотношението е 50 на 50 – едната част са юноши, които са част от клуба, а другата част са студенти. Абсолютно всички са млади хора, нямаме състезатели, по-възрастни от 25 години. Ние разчитаме и залагаме на младите състезатели, а целта ние да ги развиваме.
Софийският университет предлага ли някакво заплащане на тези момчета под формата на стипендии или нещо подобно? Как ги привличате в клуба?
Ние се стараем да подобряваме условията за всички състезатели в клуба, без значение дали са юноши, студенти или работещи. За да повишим качеството на отбора, трябва да привлечем състезателите с добри условия. Благодаря на новите партньори, които ни дават възможност да включим премия за мачовете, а имаме и състезатели, които ще бъдат на заплати. Това е пътят. Смятам, че качеството на първенството трябва да се повиши както от финансова, така и от маркетингова гледна точка. Тази година нашият отбор е сред тези с най-добрите условия – абсолютно всичките ни мачове ще имат възможност да бъдат излъчвани, развиваме си и социалните мрежи. Смятам, че това е правилният път.
Вие сте млад специалист. На какво залагате, селектирайки момчетата? Какво им казвате, за да ги привлечете във вашия отбор?
Залагам най-вече на човешките ценности, които изключително много помагат в един отбор. На първо място искам да изградя колектив, който да играе като един отбор, да няма индивидуалности, които да играят само за себе си, и момчетата да разберат, че в живота и на игрището има и победи, и загуби. Залагам на абсолютно всички човешки ценности, които помагат страшно много в един отбор, в едно първенство, в един мач. А колкото до това как успявам да ги привлека, това може би е въпрос към самите състезатели, но смятам, че съм винаги обективен и честен с тях, и това е най-важното.
Вие често казвате, че волейболът е "игра на сантиметри, но и на психика“. Какво имате предвид?
Волейболът вече е толкова модернизиран, че бих казал, че е повече психология, отколкото тактика и техника. Искам да науча състезателите как да успяват да излизат от трудни моменти, в които изпитват определени емоции и стрес. Това са моментите, които за мен са важни – да успея да ги науча да бъдат устойчиви, да знаят как да реагират и да не влизат в поредица от трудности през сезона.
Вие от кого се учите? Кои са вашите идоли, от кого "крадете“ занаят?
Едно име със сигурност е на първо място – човекът, от когото успях да открадна много и продължавам да се уча, е Десислава Величкова. Тя беше първият човек, който ме допусна до себе си и въобще в треньорската професия, и до ден днешен продължава да ми помага във всички аспекти, свързани с волейбола.
Какво ще кажете за представянето на нашите момчета на завършилото европейско първенство? Можеше ли повече? Какво провали България срещу Германия?
За мен първенството е позитивно, предвид че съставът беше променен на определени позиции и се включиха доста млади момчета. Двама-трима от тях за първи път усетиха тази невероятна атмосфера в залата. Това, че не успяхме да се класираме на полуфинал, не е кой знае каква загуба. Съдбата връща. Аз смятам, че когато станахме втори на Световното първенство миналата година, имахме и голяма доза късмет, а това няма как да се случва на всеки шампионат. Изиграхме много силни мачове в групата. Срещата с Германия беше по-скоро доза отпускане от наша страна. Това е спорт, винаги има победител и загубил, и смятам, че това е турнир, от който ще извлечем много позитиви и ще го покажем още следващото лято. А реално, ако погледнем чисто статистически, България е единственият отбор, който победи бъдещия европейски шампион Полша. Ние традиционно играем добре срещу Полша, в което и първенство да е – абсолютно същият резултат беше и миналата година във VNL. Ние обичаме да играем срещу Полша.
Добре, да се върнем пак към Софийския университет. Цялото това участие на отбора във второто ниво на волейболния шампионат струва средства. Как върви вашето сътрудничество с Българския спортен тотализатор – ваш помощник в тежките мигове?
Искам още веднъж да им благодаря. Тази година Българският спортен тотализатор ще бъде един от основните, да не кажа и най-големият помощник на нашия отбор. Те ще ни помогнат с абсолютно всичко, което е нужно за издръжката на един отбор през сезона. Визирам средства и разходи, които са включени за гостувания – пътни разходи, наем за зала и други, както и средства за заплащане на състезателите. Разходите са много и това са хората, които наистина ще ни ги осигурят, за което съм безкрайно благодарен. Нямам търпение да оправдаем очакванията и доверието на Българския спортен тотализатор с развитието на младите състезатели и с успехите, които постигаме.
Как работите съвместно с Департамента по спорт на Софийския университет, с проф. Георги Игнатов, с доц. Стайков?
Нямаме никакви конфликти и проблеми. Аз миналата година бях хоноруван преподавател в Софийския университет, работил съм със студенти и не сме имали проблеми със залата или с каквото и да е от организационен характер. За мен би било огромен плюс учебната дисциплина "Спорт“ да стане задължителен във всеки един факултет и във всяка специалност. Това ще допринесе до много по-голямо развитие на масовия спорт. Това е наше желание, което ще се опитаме да осъществим, но не зависи само от нас.
Какви са вашите наблюдения – доколкото знам, в първи курс, в първият семестър, спортът е задължителен, а след това как става? Има ли интерес у студентите, или, както беше по мое време, някои минават само за да "отбият номера"?
Нека бъдем честни – има абсолютно всякакъв вид студенти. Има такива, които имат интерес, но има и студенти, които записват определен спорт просто за бройката, което донякъде е нормално. Различните специалности имат различна натовареност и изисквания. Няма нито един факултет, в който спортът да е задължителен повече от два курса. Моето мнение е, че спортовете като избор са по-малко от необходимото, а масовият спорт е едно от най-важните неща, особено за студентите, които не са продължили с активен спорт, защото спортът и здравето остават за цял живот. Ние целим това.
Къде зрителите биха могли да идват и да ви гледат в София?
Нашите домакински мачове ги играем в частното училище "Свети Георги“. Там сме вече трета поредна година. Залата е достъпна за фенове за абсолютно всеки мач, има си трибуни и от двете страни. Моята цел е всеки, който може и иска да гледа волейбол, да бъде добре дошъл.
Вие сте преподавател в 58 основно училище "Сергей Румянцев“ в кв. "Орландовци“. Много се говори за спорта сред децата, за затлъстяването, за нездравословните храни. Вие сте на първа линия – какво виждате и какво се опитвате да промените в навиците на децата?
Реалността наистина е такава, каквато я споменахте. Има масово деца със затлъстяване, лишени от всякаква двигателна активност, което е много жалко. Наша работа в училище е да се опитаме да ги мотивираме поне в часа, а ако успеем да повлияем на тези деца да бъдат активни и извън училище, значи сме си свършили работата. Смятам, че децата могат да бъдат повлияни от нас, но забелязвам тенденция, че става все по-трудно, ако нямаме срещане и разбиране от страна на родителите. Важното е децата да бъдат разбрани и ние да бъдем разбрани, но аз предпочитам да действам пред това да се оплаквам. Децата изпълняват и се чувстват добре.
Споменахте родителите. Какво се случва, когато отидете и им кажете: "Мили хора, вашето дете е с наднормено тегло, спрете му сладкото, спрете газираните напитки, чипсовете и така нататък“? Съдействат ли родителите, или ви казват "това си е наша работа, нямаме средства за здравословна храна“?
Има различни родители и различни отговори, което е абсолютно естествено и нормално. В повечето случаи обаче родителите отказват да повярват в това, което казваме – твърдят, че детето се храни добре и с качествена храна, което чисто визуално няма как да се потвърди. Липсата на съдействие от страна на родителите в това отношение е един генерален проблем, който трябва да се промени.
Вие сте в училище, в което се събират деца от различни етноси. Каква е обстановката вътре, защото много се говори за интеграцията по-малките етноси в българското общество – има ли проблеми, или всички сте едно цяло?
В едно общество – дали в училище, дали в парка, дали където и да е било – винаги ще се срещнат някакви проблеми и трудности. Моят подход е да изградя доверие и спокойна атмосфера. Опитвам се да разбирам индивидуалните потребности на всяко дете, да открия неговите силни и слаби страни и да използвам силните му страни, за да бъде активно в работата на класа. Разбира се, понякога възникват различия в езика, културата или семейните нагласи, но тогава ние сме длъжни като учители да подходим с уважение и диалог. Аз много държа на комуникацията между мен и родителите, понеже децата, на които преподавам, са малки - от първи до трети клас. Важно е да използваме многообразието в класа като ресурс, който дава възможност децата да се учат едно от друго и да се приемат, макар че има и различия, с които сме длъжни да се справяме.
Все повече се говори за агресията сред по-големите ученици. Как противодействате на това уродливо явление?
На този етап не сме забелязали масова агресия или локали при нас. Има най-вече вербална агресия, която се среща абсолютно навсякъде и често. Когато децата бъдат извикани и им бъде обяснено нормално, с тон и с пример – винаги използвам фразата "искам да се поставиш на мястото на другия, на тебе дали ще ти бъде приятно?“ – те разбират. Просто трябва да бъдат оставени в спокойна обстановка и без хаос около тях. Това е пътят, по който успяваме да премахнем тези агресивни поведения. Надявам се да не ставаме свидетели на по-сериозни случки в нашето училище.
Г-н Киряков, какво е Вашето обръщение към студентите, учениците и родителите – какво искате да им кажете?
Искам да апелирам към абсолютно към всички родители: заведете децата си на какъвто и да е спорт, в парка, където и да е, без значение какъв спорт е – просто ги заведете да спортуват! Всичко тръгва от семейството, от семейните ценности и разбирания. Вие сте хората, които трябва да мотивират децата. Оттам нататък сме ние. А моят апел към състезателите е да не се отказват пред трудностите и да продължават да спортуват, дори да не е професионално. Спортът е най-вече здраве, така че трябва да го поддържаме в дългосрочен план.
