Юлияна Янева, шампионка при жените в категория до 68 кг и избрана за най-добра състезателка на международния турнир по борба "Дан Колов - Никола Петров", пред Георги Куситасев, за предаването "Спортът на фокус" на радио "Фокус".

Здравей, Юлияна. Преди дни направи страхотно завръщане на тепиха, ставайки шампионка на турнира "Дан Колов – Никола Петров“ в категория до 68 кг при жените, а след това беше избрана и за най-добра състезателка. Честито! Очакваше ли да направиш този фурор?

Здравейте. Първо благодаря. Просто излязох и се сборих по начина, по който по принцип го правя. Борбата е моят живот и може би до една степен беше очаквано, тъй като се завърнах след осеммесечно прекъсване след поредната ми травма. Беше едно състезание за навлизане отново на големия тепих, но като цяло резултатът не беше нещо неочаквано.

Разкажи на слушателите на Радио "Фокус“ кои срещи ти бяха най-трудни, срещу кои опонентки?

Аз никога не подценявам конкуренцията, опонентките ми, независимо какви са, на каква възраст. Може би за това състезание конкретно първата ми среща беше малко по-трудна, защото докато вработиш в самото състезание, понякога се изисква малко повечко време.

Сега да те върна към контузията. Отсъстваше от тепиха дълго време, в което лекуваше контузия, след това последва и операция. Сподели ни какво се случи и как успя да се възстановиш, след като в един период от време мисля, че беше и на легло и с патерици. След турнира в социалните мрежи излезе с прочувствен пост. Разкажи за всички тези работи на нашите слушатели.

Да, това ми беше петата операция. Аз имам малко проблеми с коленете и по-конкретно с кръстните връзки и менискусите. Това се случи миналата година, може би няколко седмици преди Европейското първенство, при което взех решение, че не искам трудът ми да отиде на вятъра, и просто с превръзки на коляното ще изкарам тренировъчния процес. Беше доста трудно, ако трябва да бъда честна, и  най-вече натоварващо психически, но успях да изкарам тренировъчния процес и една точка ме делеше от финала на конкретното Европейско. Но поради една или друга причина, така беше писано и играх малкия финал за трето-пето (място) и станах трета на Европейското. След 20 дни последва операцията, доста продължително възстановяване. Предполагам се дължи, че за трети пореден път беше на това коляно и просто този път отне малко по-дълго време процесът на възстановяване. Конкретно за моя пост – исках най-вече да благодаря на хората и на аудиторията, които ме следват и ме подкрепят, на моето семейство, което неотлъчно е да мен, и на първия ми треньор и на личния ми треньор в момента, понеже те са другите хора, които са винаги до мен, вярват в мен и ме подкрепят в това, което правя.

Каза, че за трети път ти се случва такава контузия на това коляно. Не ти ли минаваха мисли да се откажеш?

Ако трябва да бъда честна, конкретно за контузиите – никога не ми е хрумвало, дори за миг, да приключа. Може би имаше един момент, след четвъртата ми операция, при който се беше натрупало доста напрежение преди самата операция. Контузията се получи две седмици преди Световно първенство и ми се наложи да изкарам и Световното първенство отново с превързан крак, скъсани връзки и скъсан менискус, но тогава бях млада и просто цялото напрежение, психическо напрежение, което ми се стовари в този момент повлия до някаква степен да нахлуят мисли да се откажа или да продължа ли отново. Това беше четвърта поредна операция – прекалено много, след време, евентуално тия крака, в по-напреднала възраст какво би се случило с мен. Но може би беше момент на афект, при което осмислих нещата, с малко повечко разговори със семейството ми, с треньора ми реших, че ще продължа.

Имаш медали от европейски първенства. В края на 2020-а година спечели и индивидуалната Световна купа в Белград, която замени Световното първенство през същата година, но всички те са в по-горната категория, до 72 кг. Сега как се чувстваш при 68-килограмовите?

Така е. Реално успехите ми при жените са в по-горната категория, до 72 кг. В годината, в която бяха квалификациите, също направих опит да участвам на 68 кг, донякъде ми се получи. Малък шанс имах на първата квалификация да успея да стигна до призовите места, за да извоювам квота за Олимпиадата. В последствие се случиха някои неща, предпочетоха друга моя колежка в борбата – аз уважавам това решение на треньорския щаб. Така приключих с тази категория, при което пак се върнах на 72 кг, тъй като теглото ми варира между тези две категории. За да няма излишно психическо и физическо натоварване със сваляне на килогами, реших, че отново ще се върна на 72 кг, до този момент. Сега отново е предолимпийска година, започнахме състезания за извоюването на квоти и аз отново искам не да се опитам, ами този път да извоювам тази квота и да си заслужа мястото за участие на Олимпийски игри.

Сегашната ти категория до 68 кг е олимпийска. Към Париж ли са насочени усилията ти?

Да, но смятам, че все още е рано да говоря за Олимпиадата. Не обичам много да коментирам тези неща. Предпочитам с действия, да показвам на тепиха реално как стоят нещата.

На турнира "Дан Колов – Никола Петров“ конкуренцията каква беше според теб и кои от големите в твоята категория липсваха?

Конкуренцията на "Дан Колов“ ще бъде грешка, ако кажа, че е била слаба. Момичетата са все на ниво. Американката мисля, че е втори или трети човек на тази категория, по-скоро втори. Забелязах, че в Загреб, който е един рейтинговите турнири, е участвала и е направила доста добро представяне. Относно другите две момичета – с едното сме съотборнички, тя е млада надежда на българската борба. За представителката на Словакия – тя е първи човек за нейната държава, доста елитна, има медали както на девойки, сега се опитва да се наложи на жени. Мисля, че на доста добро ниво. Беше на ниво турнирът, не само в женската част, ами като цяло.

След успеха на "Дан Колов – Никола Петров“ излезе на 30-то място в световната ранглиста при 68-килорамовите. Там пета в тази категория е друга българка и твоя конкурентка – София Георгиева. Добре ли е да има силна конкуренция във всяка една категория у нас, независимо дали са мъже, жени в борбата, или трябва най-силните ни състезателки или състезатели да бъдат разпределени в различни категории, за да има шанс всяка една/един от тях да вземе отличие от голям форум?

Смятам, че вътрешната конкуренция е изключително важна. Хубаво е да има вътрешна конкуренция, защото така ние самите си помагаме една на друга, надграждаме и следователно ще бъдем много по-подготвени както психически, така и физически за съперничките ни навън, защото не е в наша полза да няма никой, ние да сме си титулярки. Ние не може да преценим на какво ниво сме. По този начин, когато има конкуренция, надграждаме, помагаме си една на друга, следователно навън ще имаме много повече успехи и ще бъдем подготвени.  

Още ли твой треньор е легендата на свободната ни борба при мъжете Серафим Бързаков?

Да, той е.

Кажи ми някои специфични неща, които той те е научил, или въобще нещо за него, за стила, който той налага?

Стилът, в който аз се боря, още в ранните ми години, на по-долните възрасти, кадетки и девойки, първият ми треньор специално ме е подготвил и тренирал точно както се бори бат Финка (Серафим Бързаков), понеже аз така го наричам. Идеята му беше в един момент, в който вече аз ще започна да ходя с жените на лагери, той да ме поеме, да изчистим всички неточности и грешки, които имам, и да се стигне до това ниво и много повече, защото аз не смятам, че съм все още тотално завършена боркиня.

Цял свят знае "пакета“ – това е специалитетът му в борбата, "ходенето по ръката" и още куп, куп други технически прийоми, които са супер нестандартни и неприятни за конкуренцията.

Да разбирам, че той се опитва да направи от теб женския негов вариант, така ли?

Ако можем така да го наречем, плюс-минус някое друго допълнение, бонус към репертоара ми от хватки.

Искаш да приличаш на него като борец, но при жените, нали така?

Да. Аз от малка му се възхищавам, не само като треньор, но и като състезател. И да, това е най-точното, което може да се каже.

Какво ти предстои отсега нататък?

Следва един международен лагер, мисля, че от 29-ти, не съм сигурна още. И след това, живот и здраве, Европейското първенство, на което се надявам да се представим доста добре.

На Европейското първенство в коя категория ще те видим?

Надявам се 68 кг.

Успех ти пожелаваме. И последно само – има ли някакви болежки, контузии след турнира в София?

В момента не, за което съм изключително благодарна. Нещата са наред. Успявам да се възстановявам и нещата са под контрол.

За финал, ако имаш нещо какво да добавиш?

Искам да благодаря на хората, които винаги са до мен и ме подкрепят, на семейството ми, на личния ми треньор в момента Серафим Бързаков. Това е.

Добре, много благодарим за това интервю.

И аз благодаря.

Георги КУСИТАСЕВ