21:33 / 25.06.2026
224
Шабан Мустафа, световен шампион на планински маратон, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Здравейте и добре дошли в нашия ефир.
Благодаря за поканата.
Господин Мустафа, предстои ви световно първенство по планински маратон в Чехия. Какво да очакваме от Вас?
Състезанието се провежда в рамките на 3 дни, петък, събота и неделя, от 26 до 28 юни. Надявам да взема медал и от трите дисциплини, но да видим колко добре съм подготвен. Наскоро участвах в класически маратон в Лихтенщайн и се надявам това да не ми изиграе някоя лоша шега, защото след маратон малко трудно се бяга планинската му версия. Трябва повече време за почивка, но мисля, че ще успея да направя добри класирания.
Миналата година, на същото първенство, вие спечелихте пълен комплект медали. По какво се различава това състезание, което ви предстои от това, което мина?
Миналата година имах сериозна травма и моето участие беше под въпрос. Имах три счупени прешлена на гръбначния стълб и се оказа, че трябва да влизам в операция в началото на май. И след това възстановяването беше трудно разправянето, но все пак успях да се съсредоточа и да се направят добра подготовка. Затова се надявам, че на световното първенство ще завоювам всички видове медали и в трите дисциплини. Най-силен съм в дългата дистанция.
Обяснете ни детайлите на планинския маратон. Каква е разликата между него и обикновения маратон?
Планинския маратон е много по-комплексен от равнинния. Като качества и умения, които трябва да притежаваш. Там е необходимо да си добър и в изкачванията, и в спусканията, и на равното. И то в пресечена местност. Ако някой от тези неща ти куцат, просто няма да си успешен състезател. Докато при равнинния маратон през цялото време скоростта е почти еднаква и се натоварват еднакви едни същи мускули. За мен равнинния маратон е много по-труден от планинския, защото човек се възстановява по-трудно. Докато при планинското изпитание, когато има изкачване, натоварваш едни мускули, когато има спускане, тези мускули почиват и натоварваш други мускули. Така има смяна на напрежението и в края не се чувстваш чак толкова изтощен.
Чувал съм, че в планинския маратон, особено опасно за колената и глезените е спускането, когато натоварването върху връзките е огромно, така ли е?
Да, така е, най-вече ако има продължително спускане. Участниците са много технични и съобразителни, защото там има прескачане на камъни, дървета и всякакви други препятствия. В тези моменти е особено важно да си лек и да не си наднормен. Защото, ако имаш няколко килограма отгоре, става още по-зле за ставите. Много се натоварват колената и глезените, може да причинят проблеми на сухожилията и връзките.
Какво доведе до тази Ваша операция на прешлените миналата година. Вследствие на какво се получиха тези проблеми?
И аз нямам никакво обяснение. Просто един ден, както си бягах на стадиона, се появиха някакви болки в гърба. Не можех да си поема въздух и веднага отидох на изследвания. Оказа се, че имам двуостра бронхопневмония, и то по средата на лятото. Лекувах се, но болките продължаваха. Накрая докторите ме накараха да направя скенер и се оказа, че белият дроб е добре, но имам счупени прешлени. Не стана ясно как се е стигнало до тази ситуация. Лекарят ме попита дали съм преживял скорошно падане или удар, но аз нямах спомен от нещо подобно. Най-сериозно беше положението с един от прешлените, за който ми казаха, че няма да се оправи без оперативно лечение. Увериха ме, че медицината вече е доста напреднала. Сложиха ми няколко инжекции директно вътре в прешлените. И само три дни по-късно професора рече, че мога да започна леко да бягам. Даже не можах да повярвам, че 20 дни след операцията станах европейски шампион в Италия.
Какви са плановете ви за тази година? На кои състезания вече участвахте и какво ви предстои?
Предстоят ми две големи състезания. Световното първенство е този уикенд в Чехия, а европейското е от 10 до 13 септември в Румъния. Досега участвах на маратона в Лихтенщайн и алпийския маратон.
Разкажете за Лихтенщайн, какво стана там?
Второ място, но с много добро време. 3 часа и 10 минути с 1900 метра денивелация е доста силно постижение за планински маратон. Не можах да се справя с победителя, който беше много силен и нямаше как да бягам с неговата скорост. Накрая почти го настигнах, но преднината, която беше натрупал се оказа твърде сериозна. Но аз съм доволен от резултата, защото за мен е важно постижението, а не крайната позиция. Искам да давам силни времена, а не предни позиции със слаби резултати. Гледам да бягам силно и не се интересувам от класирането.
Как върви Вашето сътрудничество с Българският спортен тотализатор?
Искам да изкажа една огромна благодарност към държавното тото. Вече трета година те подкрепят моите участия на европейски и световни шампионати. Без тяхната помощ щеше да ми е доста трудно. Оценявам нашите взаимоотношения и съм благодарен. Добре си партнираме с Тотализатора, по време на състезание аз продължавам да бягам с екип, на който е изобразено тяхното лого. И занапред имам желанието да продължаваме да работим заедно, стига да не ми падат резултатите, тъй като давам всичко от себе си. Така допринасям за славата на България и българския спорт.
След по-малко от месец навършвате 48 години. Какво Ви крепи, какво поддържа мотивацията Ви да продължавате се занимавате с бягане, маратони, планински маратони?
Всичко това, което правя, е с огромно желание. Но за да постъпва човек така, той трябва да има спокойна работа, защото ако си натоварен с много служебни задължения, просто няма как да стане. Щастлив съм, че от 2012 г. съм служител на община Сунгурларе и отговарям за спортните дейности. Имам време да водя подготовка, хората в общината ме подкрепят, стоят зад мен, радват се на моите успехи и искат да продължавам да тренирам. Защото това, което постига един състезател, става с труд и лишения от много неща. Аз продължавам и с хранителните режими, защото при мен те са около 15-20% от моите усилия. Един състезател трябва да спазва режим, иначе не става.
Разкажете ни как минава един храноден на Шабан Мустафа?
Храня се с каквото искам, когато нямам състезание обаче. Когато то наближи, 7-8 дни по-рано, започвам с режима, който е доста стриктен и не всеки може да го спазва, защото е необходима желязна воля. Първите три дни карам на белтъчини, три дни въглехидрати и накрая, в последните два дни, заедно с въглехидратите разтварям половин килограм мед в литър и половина вода и го изпивам вечерта преди старта. Като чуят хората за белтъчините и ме питат какво трябва да хапват. Белтъчините са нещата, които произвеждат животните – прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, ей такива неща. Без кафе и чай. Защото за 3 дни свалям 3-4 кг, но после трябва да се внимава да не се качат тези килограми изведнъж, трябва да става постепенно.
Какви са дистанциите в планинския маратон?
Щом я има думата маратон, трябва да се знае, че това е класически маратон 42 км и 195 метра. Само, че в планински вариант. Но сега на предстоящото световно първенство няма такава дистанция. На световното първият ден се води вертикален километър. Там ще се бяга около 7 км с 800 метра денивелация, само изкачване. На другия ден е дългата дистанция, около 23 километра по карта, с 1300 метра качване и спускане. На третия ден е и най-популярната дистанция в планинския маратон, около 10-11 км, някъде към 500-600 денивелация.
Известна е вашата отколешна битка, в добрия смисъл на думата, с Кирил Никола-Дизела. Какво си спомняте за това съперничество?
От няколко години Кирил като че ли спря да се състезава и да тренира. Не го виждам по състезанията. Бягали сме с него на много стартове в България. Някъде той има побеждавал, някъде аз, но последните години той сякаш вече не е активен състезател, както беше преди.
А виждате ли сред младото поколения интерес към този спорт, към вашата дисциплина? Изобщо каква е моментната снимка на новата генерация, която идва отдолу?
Нямам много впечатления от новото поколение. В България в момента добрите състезатели се броят на пръсти. Има двама-трима, които имат някакъв потенциал, но и те вече са над 35 годишна възраст. Отдолу още двама-трима, най-много. Не знам как се готвят, как тренират и дали ще съумеят да се запазят като състезатели. Времето ще покаже. Много трудно мога да кажа, че някой от действащите състезатели у нас може да направи много силни времена на планинските маратони, на които участвам аз. Всичко зависи от тяхната подготовка. Ако си вдигат нивото, може и да стане, но нямам големи очаквания за професионалното планинско бягане у нас. Просто повечето състезания вече са любителски и постиженията там не са високи.
Как върви спортният живота в Сунгурларе? Вие казахте, че отговаряте за спорта в общината? Имате ли мероприятия и активности? Интересуват ли се младите от спорта в това малко градче?
Имаме няколко спортни клуба - борба, лека атлетика, футбол. В малките населени места е много по-трудно, отколкото в големите градове. В последно време децата държат повече на телефоните, а не на спорта. Не им се тренира. Много трудно е да водят нормален тренировъчен процес при такива изкушения.
Каква е рецептата да се излезе от това положение?
Явно вече времената са такива. Преди, когато аз тренирах, нямахме телефони, излизах сутрин и се прибирах вечер. Всичко идва от волята на човека. Явно тя липсва.
Какъв е Вашето обръщение към всички българи? Какво искате да им кажете?
Да отделят поне 20-30 минути на ден, за да спортуват, защото спортът е здраве, а то не са купува с пари. Метафорично казано, можем да си купуваме здраве всеки ден като правим някои физически упражнения, особено след работа. Спортът помага да си свеж на другия ден.
