19:52 / 09.10.2026
220
Шабан Мустафа, световен и европейски шампион в дисциплината планински маратон, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Г-н Мустафа, разкажете ни какво се случи при вас от последната ни радиосреща, когато на вас ви предстоеше участие на световното първенство в Чехия? Доволен ли сте от своето представяне?
Точно така. Аз бях се записал и на трите дисциплини, в три последователни дни. Първия ден имахме да бягаме 8 км с 1000 метра денивелация. Вторият ден беше дългата дистанция, а на третия - класическото бягане, 10 км с 500 метра положителна и отрицателна денивелация. За три дни успях да спечеля три златни медала в моята категория М45, което е впечатляващо, защото много хора не могат да успеят да се възстановят за трите старта. Единственият участник, който успя да направи това и в трите дни, бях аз.
Сериозна ли беше конкуренцията?
В моята категория, мастери над 45 г. имаше 670 участници. Сами можете да си направите сметката. Общо имаше 1000 участници, но те се разделят по възрастови групи – от 35 до 75 години.
Какви са чешките планини като денивелация, структура и опасности на трасето, в сравнение с нашите?
В Чехия няма високи планини. Там най-високият връх е около 1200 метра. Там няма много високи планини, но за мастерите организаторите са измислили едно подходящо трасе. Не е много технично и нямаше технични участъци. По-полегати бяха изкачванията и спусканията. На километър се събираха по 250 метра денивелация, защото трасето беше в коридорите на някакви ски писти. Чехия не е за екстремни планински бягания.
Винаги съм се чудил, по време на такъв тежък маратон, особено в пресечена местност, как издържа Вашата екипировка? Например случвало ли се е да Ви се скъсат маратонките?
Ами имал съм подобни случаи, но тук, на световното, не. Аз по принцип участвам с шосейни маратонки в планинските бягания, защото те са ми най-удобни и са най-леки. С планински маратонки с грайфер не мога да бягам както трябва, но се е случвало да скъсам дадена обувка. Но чак пък да остана без маратонка не ми се е случвало.
Имали ли сте инциденти във връзка с настилката, защото все пак това е гора, планина и по трасето има всякакви неща?
Е, разбира се. Понякога бягаме и в дъждовно време и там вече трябва да се внимава много на спусканията, особено когато стъпиш на някой хлъзгав участък. Имал съм случаи да падам, да ставам и подобни неща.
На градските световни маратони като Лондон, Ню Йорк, Бостън, Сидни и други сме виждали как има подкрепителни пунктове за напитки. Как стои въпросът при планинските маратони?
И при планинските маратони имат такива подкрепителни пунктове. На такива места ги слагат, където почва стръмно качване. Там може за няколко секунди да спреш и да пиеш каквото трябва. Понякога пък ги слагат на върха на изкачването. Това е по правилата на Световната атлетическа федерация, но на планинските бягания чак толкова много пунктове нямаме. Там има задължителна екипировка, половин литър вода или някаква друга течност. С тях се справяме по време на бягане.
Какви други състезания имахте наскоро?
Имах покана да бягам на едно планинско бягане, "Витоша Летен фест“, където успях да спечеля състезанието. То беше 12 км до хижа "Момина скала“, 600-700 метра денивелация. После насочих подготовката си към Европейското първенство по планинско бягане за мастери в Румъния, и там също успях да спечеля два златни медала, а на третия ден станах втори със сребро. Тогава не успях да се възстановя и накрая изпуснах първото място с финален спринт. Но за мен беше най-важното бе да взема дългата дистанция, която е коронната ми дисциплина и се радвам, че успях. Пак бях единственият състезател, който се върна с три медала от европейското първенство. След това участвах на "Поморие Рън“. Бягане, организирано от Българската федерация по лека атлетика. 17 км на асфалт, пясък и вода. И него го спечелих, а на другия ден участвах на един друг шосеен пробег. 15 км от Гюргево до Русе през Дунав мост. Там се класирах пети, втори от българите и първи в категория М45. Там обаче имаше и кенийски състезатели, двама от които спечелиха първите две места. После се подготвях за маратона в София, защото с тия планински бягания не знаех на какво ниво съм за шосейния маратон в столицата.
Ваши участия в маратоните са сериозен финансов разход. Кой ви помага, за да славите прославяте България?
Искам да благодаря на Българския спортен тотализатор, който от няколко години ми помага да участвам на европейски и световни първенства. те ми поемат абсолютно всичките разходи, за което съм им благодарен. Община Сунгурларе също ми помага, имам и други по-малки спонсори, които удрят по едно рамо. Отделям си и от моя бюджет, правя каквото мога, засега върви.
Споменахте, че участвате в състезания, организирани от Българската федерация по лека атлетика. Как работите с федерацията?
Българската федерация по лека атлетика не обръща много внимание на ветераните, които се състезават в такива категории. Фокусират се върху младежите и елитните бегачи. Виждам, че нещата вървят добре и се надявам в България да има още много силни състезатели.
Участвате на много маратони. Стига ли ви годишният отпуск, който имате от община Сунгурларе, като завеждащ дирекция "Спорт“?
Повечето състезания при нас ги правим в събота и неделя, а после вземам компенсации. Доста отпуски имам и от предни години. Успявам по някакъв начин да се справям. Понякога пък кметът ми дава награда.
Миналата година преживяхте операция на прешлените. Как мина в здравословен план 2026 г. ? Доволен ли сте? Имахте ли болежки и проблеми?
Сега проблеми нямам с прешлените, но и не правя много екстремни натоварвания. Затова на тренировките много, много не се натоварвам, единствено бягам по-силно на състезанията. Нямам някакви болежки, които да ме притесняват. И затова може би резултатите ми тръгнаха пак нагоре. Да видим докога.
В Сунгурларе къде тренирате? Отговаря ли стадионът на вашите изисквания? Има ли нормална писта или е по-занемарена?
В малките населени места пистите са занемарени отвсякъде, така е и при нас. Нашата писта е с тревна настилка, което за мен е добре, защото аз обичам да бягам на такива терени. Много по-добре е за мен, отколкото да бягам на тартанова писта.
Чувал съм, че тичането на асфалт в ранна възраст не е особено полезно, по-добре е на трева, обаче в училищата има само асфалт. Какъв съвет бихте дали на младите ?
Когато си малък, ако постоянно тренираш на асфалт, ще имаш много проблеми с колената, глезените също заминават. По-добре да се бяга на трева или на мека настилка. В последно време започнаха да се правят такива меки настилки. И тук в Сунгурларе даже направиха едно подобно игрище.
Тип тартан.
Да, като тартан, който е по-подходящ за бягане и за игра. Иначе асфалтът е много травмиращ.
Предстои Ви участие на Софийския маратон на 11 октомври. Какъв хранителен режим имате за тази надпревара?
Този хранителен режим трябва стриктно да се спазва. Осем дни преди маратона започнах с белтъчини. Само белтъци консумирах. Кисело мляко, Прясно мляко, обезмаслено сирене, кашкавал и яйца, и то само белтъка. Пилешко бяло месо, без сол, без подправки, без нищо. В продължение на три дни.
Защо се прави това?
За да изтощим организма, да влезе в някакъв шоков режим и да има глад за въглехидрати. След това трябва да направя едно бързо бягане, 5-6 км, за да изразходя каквато енергия има останала у мен. И веднага след това бягане започнах зареждане с въглехидрати. Така организма започва да се запасява двойно повече с въглехидрати, защото има едно наум, че енергията не му стига. И почва да зарежда депата, където каквото има. Три дни белтъци, бягане, три дни въглехидрати и след това заедно с въглехидратите, поемам половин килограм мед, разтворен в литър и половина вода и за двата оставащи дни до маратона го изпивам. Условието е да не е боров мед. Това се прави с цел да подхраниш организма с гликоген. И когато стартираш на маратона, първо гориш гликогена и след това въглехидратите. Но когато организмът е запасен двойно повече с тях, ти имаш енергия да бягаш по-дълго време и може да издържаш на натоварването. След 30-ия километър от маратона белтъците влизат в действие. И накрая, като финиширам, все едно не съм бягал.
Вие споменахте, че сте участвали с кенийци в маратони това лято. Сега в София пак ще има африканци. Кое ни отличава нас, европейците, от африканците по отношение на маратонското бягане? Къде е разликата?
Те се раждат на много голяма надморска височина. Те имат много високи стойности на червените кръвни телца. И като слизат на по-ниското, бягат толкова добре. Структурата им е такава, че долните им крайници са по-дълги от нашите, колената малко им са малко на по-високо.
Каква е целта на Шабан Мустафа на Софийския маратон в неделя?
Тъй като ще има доста силни африкански състезатели, целта ми е да гоня първо място сред българите. Но дали ще успея, ще видим. Времето ще покаже. Надявам се, че след няколко дни ще съм в топ форма и да се прави стабилно бягане.
През лятото навършихте 48. Докога планирате да спортувате активно?
За мен е още рано. Аз сега тичам с удоволствие и желание, и излизам да тренирам по два пъти на ден. Имам време за тренировки и засега нещата вървят добре. Единствено, ако имам някаква контузия, трудно ще се вдигна после. Годините, това е лошото на годините, че при една травма трудно се възстановяваш после. Засега няма отказване.
Ние Ви пожелаваме да нямате контузии. На финал Вашето пожелание към слушателите и читателите на "Фокус“.
Най-вече здраве и ги призовавам да тичат поне по 30 минути на ден за здраве. Най-вече здраве. Оттам нататък всичко си идва на мястото.
