close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Румен Гълъбинов: Невлизането в Еврозоната означава отлагане във времето на пълната ни евроинтеграция
14:20 / 01.12.2022
1872
©
Икономистът Румен Гълъбинов, в интервю за предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“

За икономика и финанси ще говорим в следващите минути. Каква ще бъде финансовата 2023 г., ако разбира се, икономистите се наемат да прогнозират при тази динамика на събитията, на която ставаме свидетели? Румен Гълъбинов е на пряката ни телефонна линия. Да започнем със стария бюджет, чието действия ще бъде удължено, и намеренията за увеличение все пак на минималната работна заплата, въпреки нежеланието на работодателите това да се случи. От друга страна пък синдикатите натискат за това.  

Ами да, ние вече два месеца след провеждането на изборите нямаме редовно правителство. Освен това се очертава и в следващия месец поне, до след Нова година все още да има такова трудности при съставянето на това правителство. А дори има възможност и сценарий евентуално да имаме и избори догодина, предсрочни парламентарни избори, ако има невъзможност да се състави редовното правителство. Така че в тази ситуация… 

Мисля, че този, последният сценарий най-широко се дискутира – за избори през март. 

Да, да. Така че на мен ми се струва, че логичното в случая е да се направи това продължение на съществуващия бюджет, като разбира се, в пленарна зала между първо и второ четене могат да се направят такива предложения, както и вие казахте, за минималната работна заплата. И според възможностите, разбира се, да се прецени доколко тя може да се увеличи от 1 януари – дали да стане 850 лева или друга сума. Моето мнение винаги е било, че както минималната работна заплата, така и минималната пенсия трябва да могат автоматично да се актуализират всяка година и да не зависят от календара на политическите събития, да не стават предмет на спорове винаги с каква абсолютна сума да се увеличат, с какъв размер точно, а това да е заложено като механизъм, да е прието като методика и да се знае, че всяка година съответно автоматично от 1 януари се актуализира минималната работна заплата и тя примерно е половината на средната работна заплата в страната или на медианната, в зависимост от това каква методика се възприеме. По подобен начин може да стоят нещата и с пенсията, т.е. тя да бъде актуализирана по Швейцарското правило ли, минималната пенсия да бъде половината от средната ли, но да се приеме такава методика, за да се избегне цялото това в известен смисъл и предизборно говорене, което се получава сега, в момента, и наддаване за нещо, което в голяма част от случаите всички сме убедени, че трябва да стане – увеличението на доходите, но то да бъде коректно планирано и да бъде известно още от преди, достатъчно по-рано, за да може всеки да си направи сметката как ще се движат постъпленията и приходите, също така и бюджета да може добре да се планира, защото се прави и тригодишна макрорамка напред, да се планира бюджета също с приходите, възможностите за финансиране на увеличените съответно разходи. Защото в момента това, което се получава, освен разговора за заплатите и пенсиите, но тук се получава и едно наддаване с предложения и за други държавни разходи. Които за да се финансират, все пак източниците не са безкрайно много. Основният източник са собствените средства на бюджета под формата на собствени приходи от данъци, мита, такси и т.н., но при перспективата догодина Еврозоната да навлезе в рецесия, а дори в момента се спори дали и сега, в това, последното тримесечие Германия не е навлязла вече в рецесия и заради натрупаните проблеми с КОВИД, също войната през тази година, и заради увеличението на лихвените проценти съответно, което започна от САЩ в началото на тази година, а пък от средата на годината започна и в Еврозоната увеличение на лихвите както по доларите, така и по еврото, което цели да ограничи инфлацията, да я стопира, ако е възможно, и да я намали като мярка, обаче пък то се отразява в оскъпяване на кредитния ресурс и на финансирането, откъдето пък се наблюдава друг един ефект – на забавяне на ръста на икономиките и съответно възможност за навлизане в рецесионно състояние, като разбира се, то се оценява на сравнително кратка и не дълбока, плитка рецесия да бъде в следващите между 6 и 12 месеца. 

Казвате не дълбока, плитка рецесия. Какво означава това на практика за домакинствата, можете ли да обясните на нас? 

За догодина ще се усети ефекта на увеличените лихви, и то не само по фирмените кредити, които да забавят малко бизнес активността, но то ще се усети и по кредитите за домакинствата – хората, които са теглили ипотечни, потребителски кредити, бързи кредити. Т.е. ще се усети това и съответно хората ще трябва да се адаптират и да привикнат към тези други нива на лихви, по-високи, и да си съобразят доходите, с които ще трябва да платят примерно увеличение и вноски по кредитите, които ще имат месечно. И аз казвам, че във връзка с държавата това е важно, защото ако към националната ни икономика има една такава прогноза за сравнително нисък ръст на брутния вътрешен продукт през следващата година, тогава ние не можем да сме прекалено големи оптимисти относно ръста на собствените приходи на държавата, т.е. да събираме много повече примерно от данъци. Вероятно ще е по-малко и тогава това перо ние не можем да разчитаме на него то кой знае колко да ни помогне в увеличените държавни разходи. Друго, което би могло да ни помогне като цяло за икономиката, това е да започнем да получаваме пари от Брюксел съответно по Плана за възстановяване и устойчивост и по оперативните програми, защото това са пари, които ще влязат в проекти в икономиката, от там съответно ще има нови работни места, заплати, осигуровки, данъци, които да се връщат към бюджетната сметка като приходи и да помогнат по този начин съответно за посрещане на увеличените държавни разходи. Но ние към момента все още нямаме постъпления по тези европрограми или еврофондове.  

Така е. 

И европари все още не сме видели, а то това продължава доста време, ще стане две години, от миналата и тази година. И след това остава източникът евентуално за повече частни, чисто частни инвестиции да дойдат, но и там виждаме, че нямаме съществен напредък. И като изчерпим тези съответно източници потенциални за приходи, остават заемите. А ние видяхме през последните два месеца, когато държавата излезе да търси финансиране от чужбина за външен заем, всъщност ние направихме два такива, като емитирахме два вида еврооблигации за различен период, че лихвите са се увеличили и са значително по-високи, а също се видя, че и на вътрешния пазар, когато срещу държавни ценни книжа се търси от държавата заем в левове, също има високи вече лихви. Т.е. заемното финансиране поскъпва и то е логично да е така, на фона на политиката на големите централни банки в САЩ и в Еврозоната – съответно Фед и ЕЦБ, които провеждат тази политика на увеличение на основните лихви, откъдето растат и лихвите и по държавните дългове, растат и лихвите по частните дългове. Т.е. затова мисля, че трябва да имаме такава адекватна представа за нещата, когато планираме както удължаването на съществуващия сега бюджет, така и евентуално след време, когато ще се прави и бюджета за 2023 г., какви са нашите желания и намерения и какви са всъщност реалностите и възможностите, на които можем да разчитаме. 

Нашите намерения са до 2024 г. ние да станем част от Еврозоната. На фона на всичко това, което изброихте, колко реалистично е това и как ще се отрази на нашата икономика, а и на покупателната способност на българина?  

Към момента този график все още важи. Той е приет като, включително и в законодателство е прието, включително е прието в законодателството да влезем от 1 януари 2024 г. в Еврозоната на същия фиксиран курс, на който сме в момента, на еврото. Т.е. тук промяна формално няма. И сега, друг е въпросът, че пак нашите политически събития тук влияят също, няма как, ако правим непрекъснато през 6 месеца избори, ние да очакваме, че по-бързо ще се доближим до Еврозоната. Т.е. трябва една малко по-добра предсказуемост във времето на нещата, така че и нашите партньори от еврогрупата и Европейската централна банка да придобият една така по-голяма увереност, че ние искрено се стремим и желаем да станем член на този европейски монетарен съюз, който е най-големият в Европа, и фактически еврото посредством Еврозоната е възможно да се конкурира с другите основни валути, като американския долар и други. И затова на мен ми се струва, че България може да положи повече усилия все пак и като политическа воля по-голяма изразена от гледна точка на държавните институции, и като разяснителна кампания, включително и комуникационна такава стратегия, и  кампания, която да може да разяснява какви са очакванията при влизането ни в Еврозоната. Т.е. и фирмите, и гражданите да са наясно. И така както се говори, че евентуално би имало рискове от влизането ни в Еврозоната, така също и да се види какви са рисковете, ако не влезем в Еврозоната сега. Т.е. в такава една нестабилна и геополитически, и икономически ситуация, ако България продължава още да се бави, още да не е готова и да не влиза в Еврозоната, какви пък биха били рисковете, защото има такива. Ние наблюдаваме примерно държавите от Централна Източна Европа, ще изброя 3 от тях, които не се присъединяват към момента и нямат като нас такъв график, а това са: Чехия, Унгария и Румъния, те в момента при липса на достатъчно еврофинансиране по тези европрограми и пари, те изпитват икономически в момента затруднения. В Унгария, типичен пример, инфлацията е по-висока от България, в Унгария са по-високи лихвените проценти отколкото в България. В Унгария унгарският форинт от началото на тази година досега загуби над 15% от стойността си, местната валута девалвира. И ето, че има и рискове, и те фактически са по-големи от невлизането в Еврозоната. Защото невлизането в Еврозоната означава отлагане във времето на пълната ни евроинтеграция, тъй като Еврозоната и Шенгенското пространство, към което също се стремим, и което също ни убягва като цяло, фактически Еврозоната и "Шенген“ са в центъра, ядрото на европейската интеграция, на Европейския съюз. И невлизането там води ефекти да останем държава в периферията на Евросъюза, държава, която ще изпитва включително и икономически и финансови затруднения при усложняване на международната ситуация, на световната икономика. Ние виждаме, че особено и с последните събития, които стават в Китай, като че ли процесът на настъпване на тази рецесия се ускорява. Защото твърде възможно е заради политиката на нулев КОВИД на китайското правителство там и заради протестите, които са, вълненията и т.н., там да има пак затруднения в производството, в търговията, в снабдяването, в доставките, което по веригата на доставки и по веригата на добавената стойност да влияе и на останалия свят, на американската и европейската икономика.  

Само едно финално изречение, тъй като трябва да приключваме. Въз основа на всичко това, което казахте дотук, и опасенията, които изразихте, Българската народна банка повишава основния лихвен процент с рекорден размер 1,30%. Това в резултат на тази рецесия ли е, в която навлизаме е? 

Не, то не е резултат от рецесия, защото тя рецесията ще дойде в последствие заради повишението на лихвените проценти, които се борят с инфлацията, така, както се повишиха лихвените проценти от началото на годината в САЩ и от средата на годината в Еврозоната, така съответно и в България, да, и българската Централна банка реагира по подобен начин. И това не е някаква изненада, защото това е глобалната тенденция и искаме да се справим с инфлацията преди всичко. И прогнозите за следващата година са инфлацията да е по-ниска наистина, дори 2 пъти по-ниска отколкото тази година. Така че все пак трябва да наблюдаваме ръста на икономиката, той да не пострада значително от високите лихвените проценти. И сравнително, пак казвам, ако имаме рецесия, ако този риск да се материализира, тя да бъде краткотрайна и не толкова дълбока.  

Евелина БРАНИМИРОВА 
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2023 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
Актуални теми
Серия от трусове в Турция
Жителите от Розовата долина протестираха пред РИОСВ-Стара Загора против новия завод за опасни вещества
Войната в Украйна
Зима 2022/2023 г.
Грипна епидемия обхвана страната
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ако изборите са днес, коя формация бихте подкрепили?
ГЕРБ
ПП
ДПС
Възраждане
БСП
ДБ
Български Възход
Пеканов/проект на Президента
Друг
Няма да гласувам
Не съм решил/а

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 050

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0882 801 001

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.