15:43 / 03.11.2026
708
Всяка есен се питаме кога ще дойде грипът, колко тежък ще бъде сезонът и дали тази година ще ни подмине. Този път обаче сезонът започва с един необичаен проблем – забавени доставки на противогрипни ваксини и недостиг в аптечната мрежа. Междувременно вирусите не чакат. Какво знаем към момента за предстоящия грипен сезон, кои вируси ще циркулират и има ли основания да очакваме по-тежка епидемия? Всички тези въпроси задаваме в предаването "Здравето на фокус" на радио ФОКУС на епидемиолога проф. д-р Тодор Кантарджиев.
Проф. Кантарджиев имате много опит по отношение на епидемиите от грип, тази година кога да очакваме грипната вълна?
През последните 30 и повече години съм бил доста близо до грипните сезонни епидемии и мога да кажа няколко неща от опита си. Първо, грипната инфекция е такава, че много трудно се прогнозира с точност до ден и час. Но с опит могат да се споделят някои наблюдения. Обикновено епидемичното разпространение на грипните вируси започва през ноември, като се увеличава през декември, а пикът е в края на януари или началото на февруари.
Сега, по данни на Европейския център за контрол на заболяванията, нямаме бурно разпространение на грипна вълна в Европа. Това означава, че не се очаква вълната да дойде у нас по-рано от януари-февруари. Същото беше и миналата година – поради дългото лято имаше забавяне на епидемията. Данните на Националния център по заразни и паразитни болести показват, че дори и в момента имаме по-малко случаи на респираторни заболявания, отколкото миналата година по същото време.
В момента има паника заради липсата на ваксини?
Според мен това е много сериозен пропуск на хората, които трябва да се занимават с тези неща. Като лекар и българин това много ме обижда – българите да ходят в Гърция и Турция да купуват ваксини. В Гърция се предлагат ваксини от 7 различни фирми, а в Турция те са два пъти по-евтини. Извинявайте много, но това ме засяга сериозно, защото показва, че нашият лекарствен пазар няма авторитет пред фармацевтичните компании и те правят каквото си искат.
Вие ваксинирате ли се срещу грип всяка година?
Всяка година, особено в последните години, когато напредна възрастта ми и съпътстващите състояния го изискват. Ще се ваксинирам.
Как Гърция, Турция или чакате българските ваксини?
Чакам още българските ваксини. Въпреки че постоянно се повтаря как ваксините са тук, а ги няма, това създава недоверие в обществото. Според официалната информация от Министерството на здравеопазването между 9 и 13 ноември се очакват близо 300 хиляди дози. Това означава, че най-рано около 15–20 ноември те ще стигнат до личните лекари или аптечната мрежа.
Има ли смисъл да се имунизираме след 15 ноември?
Да, има смисъл, и то благодарение на факта, че грипната вълна тази година се позабави както в Европа, така и на Балканите и в нашата страна. При вече развита грипна вълна и пик на разпространението ваксинацията не е най-разумното решение.
Възниква още един дискусионен въпрос в обществото – например в Гърция ваксината може да се постави във всяка аптека. У нас фармацевтите все още нямат това право по закон. Подкрепяте ли реформа, която да им даде такава възможност?
Вижте, в много западноевропейски страни това се практикува и не представлява проблем за здравето на хората, стига да няма видими данни за инфекция и повишена температура в момента. Ако пациентът е ползвал подобна ваксина и в минали години, рискът от странични ефекти е минимален. Затова мисля, че трябва да се направят стъпки за улесняване на процеса.
Но щом даваме пример с Гърция, нека дадем пример и със Северна Македония, където ваксините се поставят само в болници – там режимът е още по-рестриктивен.
Какви мерки трябва да вземем сега, за да забавим идването на грипната епидемия?
На първо място – да спазваме лична хигиена, да мием ръцете си редовно, а хората със симптоми да си остават вкъщи. Също така трябва да укрепваме организма си: малки количества витамин D, пресни плодове, както и червени и зелени български чушки за витамин С. Възрастните хора е добре да носят маски в джоба си и да ги слагат на обществени места – в магазините и градския транспорт.
През последните години вниманието ни беше насочено към COVID-19. Уместно ли е, ако няма комбинирана ваксина, да направим и двете?
Специално COVID ваксината трябва да се прави само от хора с тежък имунен дефицит, в напреднала възраст или с предразположеност към белодробни инфекции. Широко разпространение на ваксинацията срещу COVID в момента нямаме основание да препоръчваме.
Ако рисковите групи се имунизират срещу COVID-19, освобождава ли ги това от задължението да си поставят и противогрипна ваксина?
Напротив! Грипната ваксина е много важна и трябва да се постави на колкото се може повече хора. Само тези с изричен лекарски съвет заради имунен дефицит или белодробни проблеми трябва да слагат ваксина срещу COVID.
Споменахте витамин D – какви точно трябва да бъдат умерените дози?
Това е витамин D, който се дава на бебетата срещу рахит – възрастните трябва да вземат по около 4 капки на ден в продължение на 20 дни, последвани от 10 дни почивка, и така отново. За децата дозата е около 2 капки, тъй като витамин D стимулира имунитета. Също така правилното хранене помага – например моркови със зехтин, което улеснява усвояването на витамините. Когато лигавицата има достатъчен имунитет, попаднал в нея микроб – било то грипен или коронавирус – може да бъде унищожен с много по-голяма вероятност.
Какви други ценни храни и витамини да включим в менюто си?
Витамин А в морковите е термостабилен и издържа на готвене. За разлика от него витамин С се губи при термична обработка, затова е по-добре да не ядем много печени чушки, а сурови в салатата – те са най-богати на витамин С. Зелените, червените и дори лютите чушки имат изключително много витамин С – почти колкото лимона. Киселото зеле и ферментиралите туршии също са изключително полезни, защото съдържат лактобацили и дрожди, които са сред най-силните естествени имуномодулатори. Най-хубавата имуномонулация е домашното саламурено сирене, киселото зеле и туршиите, вместо скъпи хапчета с неизвестен произход.
Крият ли рискове така наречените имуностимуланти и хранителни добавки от аптеките?
Регистрацията на едно лекарство е сложна и скъпа процедура и търговците често я заобикалят, като регистрират продуктите като хранителни добавки. Пробиотиците и пребиотиците няма да навредят, но лекарствата за стимулация на имунната система, ако се пият с месеци, могат сериозно да увредят организма и да доведат до нежелани последици. Затова се препоръчва прием от максимум 20 дни.
Коя е най-честата грешка, която правим всяка зима?
Една от основните грешки е свързана с хората, които се завръщат от Западна Европа в края на декември. Те често носят инфекции и грип, като още след слизането от самолета тръгват по гости, институции и лекари, без да останат ден-два вкъщи да проверят здравословното си състояние.
Колко дълъг е инкубационният период на грипа?
Грипът има най-краткия инкубационен период сред зимните вируси – между 24 и 36 часа. За разлика от други инфекции, при грипа човек често си спомня точния час, в който буквално е "рухнал".
Защо все още се изписват антибиотици в начален етап на вирусна инфекция?
Това се случва, когато се питат специалисти, които не разбират от инфекции и антибиотична политика. Антибиотиците не действат на вируси. За грипа има специални антивирусни препарати, които е добре да бъдат налични вкъщи заедно с бърз тест. Ако се приемат още в първите часове на заболяването, симптомите отшумяват много бързо и без риск.
Ако трябва да дадете три основни съвета на нашите читатели, какви щяха да бъдат те?
- Антивирусно лечение: Да разполагат с надежден антивирусен препарат (вече има и по-достъпен български аналог), който да бъде взет своевременно при първи симптоми.
- Правилен хранителен режим: Прием на витамин D, А и С чрез естествени храни и салати.
- Антиепидемични мерки: Добра хигиена, миене на ръце, използване на лични кърпички и носене на маски при рискови ситуации или заболяване.
Как се определя кои щамове ще залегнат в новите ваксини?
Всеки февруари експертите на Световната здравна организация анализират циркулацията на вирусите през предходните шест месеца и появата на нови подварианти в Югоизточна Азия. На тази база производителите започват производство. Понякога новите щамове трудно се адаптират към културите за производство, което също донякъде забавя процесите.
Може ли човек да се разболее тежко от самия грип, въпреки че се е ваксинирал?
Възможно е, но е изключително рядко. Ваксината не пази на 100% от заразяване, но намалява наполовина вероятността да потърсите лекар по повод на грип и значително олекотява протичането на болестта.
За финал – каква е вашата кратка рецепта за здраве тази зима?
Да спазваме лична хигиена, да се ваксинираме, да спим добре и да проветряваме помещенията, в които живеем и работим. И не забравяйте да пазим организма си от преохлаждане!
