10:23 / 22.10.2026
155
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Петко Георгиев, главен библиотекар в Народна библиотека “Иван Вазов" в Пловдив, за монументалното изкуство, представено там.
Какво можете да ни разкажете за монументалното изкуство, представено в НБ "Иван Вазов"?
При нас имаме монументална колекция от проекти на монументална живопис, Формирането на тези колекции, въобще на така известния сектор "Изкуство" днес, някога се е случило по повод тържественото отбелязване на 1300 години България. И тогавашният директор на библиотеката решава да направи една концепция за формиране за нови форми на работа в библиотеката, която да е насочена към изкуството. Така създава този сектор, в който започват за ползватели да бъдат давани грамофонни плочи, записи, художествени репродукции на картини. Прави се една филмова сбирка, плюс това в сградата от 1974 година има отворен и киносалон, така наречената "зала на отворено общество", както много хора още я помнят. Но всъщност това е киносалон, в дъното на който все още има киноапарати, които дори действат. Имаме и страшна колекция от филми и много интересна.аудиовизуална сбирка. И тогава, между другото, получаваме едно голямо дарение от Енчо Пиронков. Някъде по това време, през 1979 година, се сключва един договор между библиотеката и Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства, които до тогава са съхранявали проекти на монументални произведения, реализирани и няколко нереализирани от тях. И така на практика пристигат тези монументални проекти, които са си оригинални твороби на авторите.
Доколкото си спомням, през 2022 година вие издадохте и такъв албум?
Издадохме такъв албум по програма "Наследство" на Фондация "Пловдив - Европейска столица на културата". И това беше интересно, защото проектното начало включваше акцент върху изкуството. Нескромно ще прозвучи, но идеята се роди от моята скромна личност. Предложих на колегите да видим какво от тези проекти с оцеляло днес. Защото, както знаем, на много места вече липсват стенописи. Някъде липсват цели сгради, както се оказва. Например, обществената перална, където имаме един такъв реализиран проект, сградата вече я няма.
Много такива интересни моменти имаше. Имаше други моменти, в които собствениците, да кажем, не знаеха какво всъщност притежават. Не знаят този пластичен елемент на сградата от кой е автор е. Други са превърнати в писоари. Трети са много добре запазени, както се е случило с нашия триптих, в нашата библиотека, на който проектът също е при нас. Много беше интересно и това искахме да покажем - как са реализирани, дали съществуват днес, дали не съществуват. И смятам, че имахме много голям успех. И изложбата, и албумът, още е много търсен. И стана много хубав албум. Всъщност там работехме голям екип, десетки са хората, които го реализираха. Нямаше да стане без тях.
Колко са обектите на монументално изкуство в Пловдив и в областта? Аз Има такива, които не можахме да определим. Мога да кажа, че на Йоан Левиев са 28 проекта. на Анастасия Кметова - 19, на Димитър Киров -19, на Енчо Пероков -14. Имаме още няколко. Колекцията е от 84 проекта, от които 14 са нереализирани.
Той дори, когато публикува преди години една брошура, в нея казва, че част от тези проекти са нереализирани. Те си остават просто проекции. Това е една хубава, завидна колекция. Не всички са в Пловдив, само 40 са реализирани тук. Има и в Пловдивско - Първомай, Садово, Хисаря.
Отделно от тях има и в цялата страна такива?
Разбира се, да. Но става дума за точно тези имена, които ги наричаме пловдивската монументална група, които са творили в 60-те, 70-те години, а даже в края на 50-те години някои от тях. И наистина са много силни имена в българската живопис и в монументалното изкуство. Те са оставили наистина едно завидно и прекрасно наследство, за което голяма част от пловдивчани дори не знаят.
Може ли да посочим някои от емблематичните пана на монументалисти в града? Дори и такива, които се намират във вашата библиотека.
Ами да, ето в нашата библиотека е много интересен този триптих от трима автори.
Може би, малко хора могат да се сещат, че има и е част от монументално изобразително изкуство и това пано пред партийния дом, долу. На Централна поща също. Много са, много са. На гробищния парк също има такива. В пловдивските подлези са много интересни, където и Енчо Пиронков има монументална творба. Той има и на английската гимназия.
Някои считат това изкуство за социалистическо, едва ли не, остатък от онези времена. Вие, като човек, който се занимава с култура, как оценявате монументалното изкуство?
Изкуството си е изкуство. Разбира се, ние тук трябва да споменем, че тези хора, които го твърдят, не са далеч от истината, просто защото се сещаме за плановостта в онзи строй. Камарата на архитектите в законопроекти са гласували в наредбите да се предвижда процент от пространството, което да бъде оставено за монументална живопис. Тази плановост се е следвала и се е изпълнявала, това разбира се, много подробно сме го описали в увода на тази книга, за която говорихме. Разбира се, тя е 100% държавна, защото няма как да накараме хора в частна сграда да направи такъв проект. Въпреки че и в частни сгради има също така, то е станало като модно течение да сложим и на някаква частна сграда, да повикаме няколко от известните. Но, разбира се, с културно-политическо ангажирани собственици. Има такива в Пловдив, между другото, които са под голяма угроза, защото гледаме как с шеметна бързина се събарят и се строят наново сгради. Може би е ще е хубаво и тях да тръгнем да ги опишем с един фотограф. За да не изчезнат, както кованите врати изчезват. Така както тези прекрасни ковани врати от 20-те и 30-те години върху някаква по-стара сграда, които са били прекрасни и излезли от ателието на пловдивските ковачи, безвъзвратно си отиват.
Това са пластове от града, които губим просто.
А има ли точка в закона, който да пази монументалното изкуство?
За това не съм много сигурен и не бих смял да твърдя подобно нещо.
Това е един порив да избягат от обичайното, което са правили художниците по това време и да покажат някаква по-оригинална идея. Но факт е, че тези проекти са били поръчвани.
В част от тях има много идеология. В други, разбира се, е оставена творческата мисъл и творческия порив на всеки от авторите. Но пък знам, че всичко това е минавало после през една комисия от изкуствоведи, художници, партийни деятели да определят всичко. Това е, може би и причината част от тези проекти да останат нереализирани. В крайна сметка те не са били одобрени.
Било е и много скъпо да направиш нещо такова, защото изисква повече материали.
Разбира се, изисква повече материали, изисква скеле. Йоан Левиев, примерно, с неговата прекрасна творба, която е в Аграрния университет, също се сещам, там има много фотографии от това как я е работил. Наистина, дълъг и сложен е бил процесът на творение на голямо пространство.
Може ли да направим някаква съпоставка между монументалното изкуство от онова време и сегашните графити, да кажем?
Това е порива на лица, които са анонимни, да създадат изкуство. Графитити по-скоро са социален феномен, малко на ръба. Въпреки че напоследък виждам автори, които са излезли от тази анонимност, от тази незрялост на тинейджърския порив да се подпишеш или да оставиш нещо. Те работят с тази техника, която вече отдавна е възприета, и създават не лоши творби. И то отново на обществени сгради, най-вече, и жилищни. Виждали сме го из цяла България, което, разбира се, не е в никакъв случай лошо. Но тук ще се изкажат изкуствоведите, не аз, защото това е собствена мяра, в крайна сметка, за това как виждаме и усещаме нещата. Те обикновено винаги са посветени на националното, на водещото българско начало и по този начин това нещо не е непременно лошо. Въпрос на вкус, наистина.
Така че поривът за изкуство явно все още си го има.Хубаво е, че не е вече партийно. Може и да го адмирираме, разбира се, когато не е безвкусно и когато не е непременено върху една прекрасна сграда, просто за да използваме чистото пространство.
Смятам, че всеки ваш слушател може да достъпи през сайта на проекта, и на дигиталната ни библиотека, за да се запознае с тези прекрасни монументални творби. Имаше миналата година много успешна изложба, която беше направена с тези проекти. Смея да твърдя, че в момента те са в много по-добре организирано и съхранено място, отколкото преди. И ремонтът позволи да се купят и нови шкафове, в които да се съхраняват. Така че дори да се случи нещо с оригиналите и с изпълнението, проектите са при нас и биха могли наново да бъдат реализирани.
