Проф. Владимир Чуков, арабист, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

След изгарянето на Корана на антитурски демонстрации в Швеция и Дания, западни държави като Франция, Германия и Италия призоваха своите граждани в Турция към бдителност поради риск от нападения. Дни по-късно и от посолството на САЩ в Анкара предупредиха също сънародниците си да внимават в Турция, като разшириха опасността с възможни предстоящи терористични нападения. Вероятните цели според американците може да са църкви, синагоги и дипломатически представителства в Истанбул или на други места, които западните туристи често посещават, особено в районите на Бейоглу, Галата, "Таксим“ и "Истиклял“. Това е за Турция, а какво да говорим за Иран, който се смята от САЩ за един от главните спонсори на тероризма? И логично идва въпросът: засилва ли се тероризмът в Близкия Изток? Наш гост е арабистът проф. Владимир Чуков. Да очакваме ли терористични вълни от Близкия Изток, проф. Чуков?

За съжаление това, което наблюдаваме през последните дни, може би седмица, седмици по-добре да кажем, наистина е повишаване на напрежението, като това напрежение ескалира до качество, което ние наричаме терористични актове. Виждаме първата тема, на която вие се спряхте, това е невероятно силната ескалация между Турция и Швеция с оглед на отказа на Турция да ратифицира Договора за присъединяване на тази скандинавска държава към НАТО, и всички последващи след това действия. Няма да ни стигне време да обрисувам отделните, според мен, антидемократични процеси, които протекоха, било то в чисто обществен план, чисто гражданско активен, вече за съжаление се превърнаха в политически актове, което само по себе си достигна и до взаимно предупреждаване от съответната страна за опасност на обикновените граждани, които се намират на територията, както вие съобщихте, на територията на Турция. Но също така и Турското външно министерство предупреди своите граждани от "расистки, ксенофобски и антиислямски действия“ на територията на Европа и на САЩ. Някак си много ми е болно, някак си неестествено е да видя процеси, които наблюдавахме през 2005-2006 година, когато бяха публикувани карикатурите на пророка Мохамед в датския вестник Jyllands-Posten. Това бяха две години наистина на невероятни вълнения и  терористични нападения. Датското посолство в Сирия дори беше превзето, в Ливан, в Пакистан имаше също ексцесии срещу датчаните. През 2015 година, ако си спомняте, заради карикатурите в Charlie Hebdo последва терористичният акт с убийството на журналисти. Тогава цяла Европа беше настръхнала. И сега някак си по една конкретна причина, споменах – нежеланието на турското правителство, нежеланието на Ердоган да ратифицира Договора за присъединяването на тези две скандинавски страни, доколкото се разбра за Финландия нямат нищо напротив, но спрямо Швеция, от която искат екстрадицията на 130 кюрди – нещо, което много трудно би се вписало в шведките норми за права на човека, и не само тези 130 човека, но и много други неща, които просто някак си са несъвместими с шведките представи за това, какво означава демокрация, какво значи свобода на словото. Просто наистина неща, които за съжаление са несъвместими с нашето разбиране за демокрация.

Проф. Чуков, ако в Турция картината е такава, то в Иран каква е?

Там за съжаление нещата са малко по-различни. Нека да кажем, че буквално от днес, вчера много силно се коментира атаката на дроновете, казвам на дроновете, тъй като все още няма страна, която официално да е поела отговорност, срещу ирански военни обекти, които обаче са свързани директно с иранската система за национална сигурност. Става въпрос за тези, които са свързани с лабораториите за създаването на обогатения уран или на това, което се нарича "жълтата питка“, т.е. това е буквално тази смес, която е готова да се превърне в ядрена бомба, но също така и атака срещу складове с балистични ракети. Т.е. тук вече много ясно виждаме сянката на войната в Украйна. Въпреки че някои от изследователите, от експертите считат, че по-скоро става въпрос за желанието или по-скоро за част от традиционната или няколкогодишната война между Иран и Израел. Израел официално не е поела ангажимента, не е поела отговорността, но отговорът или по-скоро изказването на Бенямин Нетаняху – сегашният израелски премиер, по отношение на това, което се случи в Исфахан, е по-скоро насочващо към това, че държавата Израел е тази, която е предприела тези стъпки, като забележете нещо много интересно: дронове, които са били изстреляни срещу иранските ядрени обекти или по-скоро обекти от националната сигурност, са били от територията на Иран. Т.е. виждате много силното послание на еврейската държава, че каквото и да правят в Иран, каквито и оръжия да създават, било то дронове, които да дават на Русия, било то балистични ракети, които най-вероятно също част от тях ще бъдат дадени на Русия, те остават под прекия надзор и те са досегаеми от израелското оръжие. Между впрочем, ако продължим в тази тема, ние ще видим, че буквално вчера имаше нападение от, пак да кажа, неизвестни дронове срещу един конвой от оръжие, които са били от ирански милиции през КПП, което се контролира от иранска терористична организация "Хизбула“, от Сирия към Ирак. Виждате, целият Близък Изток в момента е пламнал, било то в следствие на тази дългогодишна  конфронтация между еврейската държава и Иран, ислямската република, или ако щете малко по на север в Турция заради проблеми, които са свързани с присъединяването на двете скандинавски държави. Всичко това обаче създава предпоставки за напрежение и естествено много силна опасност от вътрешно насилие, вътрешен терор, което кара хората да напускат територията на Близкия Изток, отивайки към едни по-спокойни географски ширини, каквито са нашите, европейските.

И това вече подхранва потока от бежанците?

Да, вижте, знаете ли, вчера, т.е. по-скоро днес австрийските сайтове за масова информация информират, забележете, за една колосална катастрофа – няколко коли от сирийци се сблъскват на пътя между Виена и Залцбург. Сирийци, които очевидно не са могли да карат собствените си коли, поради което е станало меле на магистралата, то блокира тази магистрала за няколко часа преди те да бъдат разчистени. Т.е. Сирия практически се е пренесла в Австрия. Казвам го всичко това, тъй като тази тема ни е доста близка, и тема, която за съжаление много силно гъделичка или щипе нашето желание за присъединяването ни към "Шенген“. Знаете, че според мен най-силният критик за нашето присъединяване дори не е Нидерландия, а по-скоро е Австрия.

Проф. Чуков, казахте, че особено атаките с дронове на територията на Иран и Близкия Изток са резултат на ехото от войната на Русия в Украйна. Може би те са и заради факта, че Иран снабди Русия с дронове, които в момента биват изстрелвани срещу Украйна?

Да, нека да кажем директно: Иран и Русия в момента формираха общ военнопромишлен комплекс и те много активно, много силно си сътрудничат. Нещо, което се отчита както от Украйна, така и от западните съюзници. Буквално преди няколко дена беше много ясно изведено като акцент, че възобновяването на преговорите за иранското ядрено досие фактически вече са замразени, след като Иран открито декларира, в началото те криеха, отричаха, че те снабдяват Русия с оръжие, сега обаче те не го крият. И всичко това лиши Иран от европейските си съюзници на масата на преговорите. Знаете, че в САЩ Доналд Тръмп беше този, който оттегли американското присъствие от сделката през 2015 година. Впоследствие Джо Байдън върна американците на масата на преговорите, като европейците бяха силно "За“. Сега обаче тези неща вече са в миналото, те са във фризера, тъй като вие имате реално руско-иранска армия, руско-ирански оръжия срещу Украйна. Това няма как да не бъде отбелязано. Нещо повече, ако трябва да се задълбочим, дори при нападението на тези дронове срещу иранските военни цели или обекти, имаше един туит от Михайло Подоляк. Някак си според мен дошъл ненавреме, което говори, че помагачите на агресори си получават заслуженото. Като в Иран веднага го изтълкуваха, че едва ли не украинците, те имат пръст в цялата история, имат пръст в нападенията. Специалисти отбелязват, че в този район такива дронове, те са дронове с 4 ножа, 4 остриета, имат САЩ, Израел, и забележете, Азербайджан. Тук веднага искам да отворя една скоба, че преди може би седмица имаше нападение на едно лице с "Калашник“ срещу посолството на Азербайджан в Техеран – той просто влезе и изби охраната, което доведе до силна ескалация на напрежението между Баку и Техеран. Така че просто затварям скобата и не казвам нищо повече. Наистина много силна поляризация предизвика войната в Украйна, като Иран се превърна в основен съюзник на Русия, а от другата страна е Украйна, които има преки или косвени не съюзници, а по-скоро партньори. И това се вижда в поведението на държавата Израел, и може би в някаква част, в някаква степен при Азербайджан, тъй като Иран много плътно стои зад Армения в конфликта в Нагорни Карабах. Т.е. виждате верига от конфликти, от бих казал субординирани конфликтни ситуации, на които основната, най-важната цел, ключовата, стратегическата това е сблъсъкът на бойните действия в Украйна и съответно поляризирането на позициите, било то с много по-категорична сила или през някакви скрити зависимости. Вече споменах кои са те.

Проф. Чуков, в контекста на това, което казвате, и най-вече при тази ваша теза за субординираните ситуации, чийто пик е войната в Украйна, да ви попитам: напоследък Русия все по-ясно чрез различни високопоставени нейни представители заплашва с употреба на ядрено оръжие, на ядрени ракети. Има ли опасност някои от тези ракети да се насочат и към България? При положение, че Турция се очертава като сериозен партньор на Русия и другият й партньор, макар и малко по-далеч от нас, но не чак толкова за ядрена опасност, е Иран? Можем ли да очакваме на наша територия ядрено нападение от Русия?

Ако тоз въпрос ми бяхте задали в началото на миналата година, да речем през януари, аз щях да бъда категоричен, щях да кажа: това е невъзможно. Спомняте си, 5 дена преди нахлуването, най-вероломното нахлуване на украинска територия от руската армия, самият Лавров отричаше. Мария Захарова отричаше, Путин отричаше. И няколко дена по-късно те нахлуха. Така че сега просто не ми се иска да мисля, какво мислят и какво биха могли да направят тези хора в своето отчаяние или в невъзможността да реализират своите планове такива, каквито ги бяха замислили в началото на миналата година. Знаете ли, имаше един много добър анализ, кой управлява в Кремъл, и там бяха очертани няколко течения. Първото, водещото течение, това е течението на садистите, най-добре  олицетворено от Пригожин, Вагнер, от Рамадан Кадиров. Също така течението на прислужващите, т.е. това са генералите, които слушат Путин какво казва. И третото течение е на онези, които чакат момента. За съжаление все повече надделява мнението, че Путин е сред първата категория. В тази връзка аз не бих се ангажирал да кажа: не, ние сме чисти, при нас нищо няма да се случи, просто защото никой не го смяташе това за реално. Миналата година 24 февруари, спомняте си, шефа на военното разузнаване на Франция беше принуден да си подаде оставката, защото той до последния момент твърдеше, че това няма да се случи, и че твърде много жертви и твърде много пари ще струва на Путин да нахлуе в Украйна. Наистина не ми се иска да го твърдя, но аз просто не искам да давам каквито и било категорични коментари било то в едната посока или в другата.

Питам ви ненапразно, защото долу, под нас е Турция с Дарданелите, и ако Русия се засили с ядрена ракета към България, радиацията от която неизбежно ще даде отражение и към Турция, тогава Путин трябва да очаква неизбежната реакция от Ердоган, и то в навечерието на изборите. Затова си мисля, че ние засега все още и то може би заради добрите партньорства на Русия в Близкия Изток, засега сме на завет.

Вижте, знаете ли, много зависи от това, как ще се развият действията в Украйна. Поне на този етап виждаме една продължаваща война, една война, в която украинците според мен ще набират все повече и повече скорост. И тук не искам просто да споменавам една дума, която ако украинската армия наистина направи своя пробив, благодарение на танковете, благодарение на дроновете, благодарение на западното въоръжение, което реално един ден просто ще дойде, не се знае този човек в Кремъл, какво може да направи. И ето тук моята теза ще я кажа такава, каквато съм я подчертавал нееднократно: в навечерието на турските президентски избори се видя поляризацията на външните фактори по отношение на това, кой кого подкрепя. Нека да ги кажем: Русия подкрепя Ердоган. Русия е тази, която спаси Ердоган 2016 година от опита за преврат. Говорили сме във вашия ефир за ролята на Александър Дугин и неговите писма. Ние като страна-член на Европейския съюз  на НАТО, естествено имаме привилегията да бъдем по-различни, да имаме друг статут от това, което да речем имат кюрдите, които живеят на юг от Турция. Но вие виждате, кюрдите в момента са разделени между три полюса, всеки един от който ги рита. Става въпрос за Русия, става въпрос за Турция, и става въпрос за Запада. Та, не искам да развивам хипотези, само ще кажа: добре, че сме членове на тези две организации, добре, че има настина два филтъра, които са много силно възпиращи тези влияния, които за съжаление могат да се превърнат във високоточни ракети. Не искам и да цитирам някои статии, които се появиха в някои руски сайтове, естествено в Русия всякакви драскачи, всякакви ксенофоби, всякакви расисти, в които дори се говори, че Путин не трябва да допуска грешката на Сталин, т.е. да остава независима България. Така че ето това са неща, които много силно осъвременяват или по-скоро дават много интересно тълкуване на понятието: що е то патриотизъм? И тук, за да завърша моята теза, ето, много често дебатирам с хора, които дори не знаят какво е това Волжка България, дори не знаят, че съществува една друга България, в която е роден например Валерий Герасимов. Така че това, което ние видяхме в окупираните украински територии: когато влязоха руснаците започнаха да изхвърлят портретите на Вазов, на Ботев, на Левски, защото това са училищата, в които се изучава български език. И Митрофанова каза: "Ами аз не съм в течение“. Но това е първата реакция. Така че наистина ситуацията е много сложна, ситуацията трябва да бъде много внимателно наблюдавана, тъй като наистина след високоточните ракети така наречени, имат и много други сериозни бомби.

Цоня Събчева