14:59 / 17.09.2026
203
Арт център "Вихрони" представя Вихрони и Аделина Попнеделева в Градска художествена галерия - Пловдив. Това е двойна изложба на едни от най-известните съвременни автори в България и е подредена в голямото експозиционно пространство на Зала "2019", ул. "Гладстон" №32. Входът е свободен. Изложбата съдържа повече от 130 произведения от проф. Вихрони Попнеделев и проф. Аделина Попнеделева.
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с проф. Вихрони Попнеделев.
Разкажете ни какво представлява тази иложба и за вашия Арт център, разбира се!
Аз и съпругата ми е Аделина Попнеделева показваме най-различни неща от началото още, когато съм започнал да риснувам. Това е всичко, което съм успял да запазя. Така че тази изложба показва всякакви етапи от моето развитие или промяна.
Всъщност, аз съм от тези художници, които не обичат цял живот да цапат едни и същи цветове, едни и същи картини и да мислят, че това създава стила. Художникът трябва да е безкрайно свободен да прави, да рисува каквото си поиска. Да рисува това, което му е на сърце и на душа, а не да ползва ментори, да ти идва в ателето някой от шефовете на Съюза, примерно, и да ти казва "това да, това не". Винаги съм бил контра, винаги съм бил ироничен. Цял живот като художник съм бил такъв, дори по-рано.
Това има ли го все още - някой да ти казва какво да рисуваш и какво да правиш? Мисля, че вече не е така?
Има го. Например - "може да ти влезе картината еди къде си, но искам да направиш това, или направи го модерно като еди-кой си", всякакви такива глупости. Винаги се намира някой, който "разбира" и иска да те омачка и да те направи подчинен и обезличен, съответно. Така че, това е било винаги така и не случайно дойдох тук в едно село, което въобще не го знаех, че съществува. Намерих една хубава къща с двор и сега живея доста свободно и спокойно, и си правя каквото си искам - керамика, скулптура, това е художникът и свободата.
Ако искам дори мога да си отглеждам домати. Много мои колеги се оплакват, че не им купуват картините, че не ги пускат в изложби. А аз им препоръчвам като не стават за художници да гледат домати. Защо да се напъва да се прави на художник. В момента с удоволствие гледам домати и рисувам.
Това да отглеждаш някакво растение е сладка работа. Създаването на картина е точно като създаване на живо същество. Ти си го отглеждаш както си искаш. Но на живото същество трябва само да му помагаш и да го разбереш какво му се иска.
Ей, с такива неща се занимавам. Изобщо съм далеч от политика, далеч от Съюза на художниците. Напуснах отдавна Съюза на художниците с голямо удоволствие.
Пенсионирах се от Академията и съм доволен, че се пенсионирах. Напоследък там се говори само за академичното повишаване - кой да е ректор, кой лектор, кой декан, кой професор. Все такива работи, които ме дразнят.
Вие сте интересен човек наистина и такива трябва да са всички творци. Да нямат ограничения, да имат свобода да творят. И съпругата ви сигурно по същия начин твори.
А разбира се, аз не и преча даже помагам с каквото мога, подсказвам. Тя е около мен винаги. Тя беше един от най-добрите съвременни художници. Като казвам съвременни, то и ние сме съвременни. Но правеше ново изкуство, така да се каже, пърформанс и т.н. беше много добро. Но постепенно видя, че всичко това са политически игри и премина на стандарта. Сега прави много хубави картини.
Видях от Вашата биография, че сте имали много самостоятелни изложби, повече от 60. И не само в България. Къде още сте били?
В Китай беше най-интересно. Там имах най-голямо посещение. Може би защото градът беше от над 10 милиона души. Така че поне половин милион мина през галерията. Аз такова чудо не бях виждал. Те се интересуват много живо от изкуство. Аз не знам китайски, иначе щях да вляза в разговорите. Те много живо се интересуват и опитват да поведат разговор. Разбира се, опитват се и да пипат. Традиционно всичко трябва да се пипне, да разбере за какво става дума. Аз измислих една думичка "ноу пипен", което нищо не значи. Беше интересно.
А иначе, изложби отдавна вече не ми прави впечатление, че правя. Като рисувам картини изобщо не мисля за каква изложба ще бъдат. Аз си правя картините за момента.
Сега съм почнал един цикъл. Бях в Брюксел, в Белгия. И бях много впечатлен от този град и от хубавите му хора. И сега в момента рисувам точно пейзажите на Брюксел. Много-много хубаво.
Вие казахте, че страните от всичките тези организирани неща, пък се вижда, че имате успех с организацията на изложби. Някой помага ли Ви?
Някъде ме канят. Има галерии, които са ми любими. Има една галерия на Валю Щинков "Интро", където обикновено излагам картините си. Галеристът е страхотен, той е колега, влиза в положение. Примерно, рисунките трябва да имат рамки, а на мен не ми се правят рамки. Аз никога няма да хвана да правя рамки на тези рисунки. Но той ми помага. Намери рамки, направи страхотна изложба. Просто евала на такива активни колеги. Той е много добър художник, но е и галерист и си гледа много добре галерията. И тя трупа много авторитет. Ето на него не мога да му откажа.
И в Пловдив ми е интересно да правя изложби, защото съм пловдичанин. И точно там, в тази галерия, където сега имам изложба, ми е особено интересно. Разбира се, чувам, че други колеги ги канят по случай годишнините им. Но аз дори и 100 години да стана, пак няма да ме поканят сигурно.
Затова си платих галерията, колкото трябваше. И си правя удоволствието да имам изложба в тази голяма, хубава зала, това е страхотно.
Вие имате интересен център, арт-център. Разкажете ни за него. Там подготвяте млади кадри, което е доста интересно.
Това, което казвате е всъщност много съществена част. Повечето от художниците, улисани в намерения си да станат велики, някак си се дистанцират, от позицията на една поза, че те са велики и така нататък. Донякъде и аз се спасих от града и от всякакви случайни задължения.
Докато тук, в арт-центъра, имам 4 огромни къщи. Първата като купих, я купих заради гостите, които ми идват.
И Колю Карамфилов идваше тук със съпругата и детето си. Бяхме много време приятели. Но се оказа, че като пие една ракия, няма къде да спи. И аз си казах: "защо да не си построя една къща, да има, като дойдат много хора. Една къща с 6 стаи, с по 2 легла, така че да има къде да ги приютявам".
След това пък, за да мога да събера всичките на голяма маса, построих една голяма къща, с една голяма маса, 20 метра.Така че, постепенно, постепенно, се получи. Пък, като натрупах и картините, трябваше да построя и галерията.
Аз имам късмета, че дъщеря ми е архитект, а зет ми е строителен инженер и конструктор. Аз не бих могъл да свърша нищо сам, даже и едни документи не бих могъл да попълня, защото те са адски сложни направени. Така че, това ми беше добре дошло, че те се занимават с тези неща. И ги помолих, те бяха в Англия и ги помолих да дойдат да си направят кефа да построят това нещо, аз го финансирам, И те дойдоха, преместиха се. Хем си живеем тук, хем си гледаме домати и краставички, екологично чисти.
Освен това тук идват и много колеги. Ето сега ще имам един пленер на моите градски колеги от Пловдив, които идват вече за 3-та година. И международни пленери и балкански пленери тук събирам. Иначе държавата няма да се сети да покани чужденци и да направи така, че ние да станем все пак разпознати.
Французи са се събирали при мен, от Щатите идваха хора - художници да се запознават, да се знаят един друг, да знаят, че в България има художници. Те всичките са възхитени и много щастливи от това. И аз съм удовлетворен.
Но щях да забравя най-важното. Тук идват и много деца, които изучават рисуване. Идват вкупом, цял един клас, 30 или 100 човека. Някои от тях по-бързо повтарят това, което им се поставя за рисуване. А тези, които нямат такава визуална памет, те ще изостанат. И тогава учителката ще им се скара, че това не прилича на круша, или на дюла. От което това дете ще намрази изкуството. Затова трябва много внимателно да се занимаваме с децата. Почва са от абстрактни картини. Има много хубави начини, по които да го освободиш и детето да покаже чудеса, правейки цвят, ритъм, форма и така нататък. А след това вече можеш да почнеш да го учиш как се изгражда форма, какво е това перспектива.
Всичките тези неща още от малки да се тормозат децата ще доведат до това, че те да намразят рисуването. Утре ще стане политик, министър или президент и ще намрази рисуването.
Така че трябва да внимават моите колеги. Има и много преподаватели по рисуване, които нямат никаква представа от рисуването. Те отиват в училище, за да имат някаква работа. Като видях, че децата бъркат един цвят и го нанасят, аз им показах как се работи мокро в мокро - като намокриш картона и след това докоснеш с боята, тя избухва изцяло. Една преподавателка, като видя това, и вика "Боже, магия!" Каква магия бе, човек? Това е нещо, което се учи още като дете.
Трябва да знаеш акварелната техника за какво става. И такива неща. И съм много доволен, че в моя център ги занимавам и с керамика, и с формообразуване.
Защото напоследък децата нямат никаква моторика в ръцете. Не могат да направят едно топче от глина.
Сега ще разкажа и много интересна случка. Тук идват много семейства с децата си, които са се върнали от чужбина. Идват едни деца за Коледа да прават джуджета, разни други подаръчета. Детето размазва глината и ни се смее. И аз му казвах "Точно така, моето момче. Браво! Точно така се прави скулптура".
И то онемя. Значи, ако му се бях противопоставил, детето сигурно щеше да разиграва глупостите кой знае до кога. А като видя, че не му минават номерата почна да прави неговото си джудже, както той го вижда - с къдрава коса, с огромен нос, малък нос, без нос, без уши. Както си иска. Най-важното е въображението да се развива. Каквото и да стане един ден, въображението ще му помага.
