12:33 / 15.09.2026
571
В ранен стадий успеваемостта при лечението на рака на белия дроб е над 90%, в четвърти стадий успехът е около 5%
Какви са първите симптоми на рака на белия дроб, безвредни ли са електронните цигари, леки ли са така наречените "леки цигари“ и какви рискове крие кашлицата на пушача – това са само част от въпросите, които коментираме в предаването "Здравето на фокус“ на радио ФОКУС с доц. д-р Николай Янев – пулмолог с дългогодишен опит в диагностиката и лечението на белодробни заболявания.
Доц. Янев, как изглежда днес проблемът - рак на белия дроб? Какви са тенденциите по отношение на заболеваемостта?
За съжаление, тенденциите за заболеваемостта в световен мащаб, както и в България, остават изключително високи. Това е най-често срещаният рак в света и водеща причина за смъртност сред онкологичните заболявания. За съжаление, се наблюдава и една друга тревожна тенденция - увеличаване на случаите при жените, което в миналото не беше така. Това се дължи на изравняването на нивата на тютюнопушене при жените и мъжете. И още по-страшната тенденция е, че заболяването може да се открива все по-често при по-млади хора, които са активни пушачи.
На каква възраст най-често са пациентите с този вид заболяване?
Най-рисковата група са пациентите над 50 години, които са активни пушачи.
Когато говорим за рак на белия дроб, почти неизбежно стигаме до цигарите. Но предполагам, че има и пациенти, които никога не са пушили, въпреки това се сблъскват с тази диагноза или греша?
За съжаление, болестта се открива и при непушачи. Между 10 и 15% от пациентите, които диагностицираме, са непушачи. При тях обаче се установяват други рискови фактори, като пасивното тютюнопушене, което, естествено, е свързано с пушенето в домашни условия, и по-рядко излагане на вредни производствени токсини, замърсяване на въздуха или генетична предразположеност.
Тоест, ако аз не съм пушач, но моят баща или майка са минали през тази диагноза, аз също съм застрашена, така ли да разбирам?
Рискът е по-висок.
Кога една продължителна кашлица, задух или пък промяна на самата кашлица трябва да ни отведе при пулмолог?
Добре е, когато една кашлица продължава повече от две седмици без ясна причина, задължително да се консултира с пулмолог. Тоест, какво искам да кажа? Ако човек има някакъв студен момент, някаква вирусна инфекция, но кашлицата като симптом остане повече от две седмици, задължително е необходима консултация с пулмолог.
Много хора казват: "Аз съм пушач, от години кашлям. Това си е моето нормално.“ Колко опасно обаче е това "по принцип“?
По този начин се пренебрегват ранните симптоми, които са доста дискретни, и това води до забавяне на поставянето на точната диагноза. Всеки един човек има обяснения за това защо кашля, но това е много субективно. На практика по този начин зад маската на кашлицата на пушача могат да се скрият и други заболявания. Не говорим само за рак на белия дроб. Има хронична болест на белия дроб – така наречената хронична обструктивна белодробна болест, която също не е с малка честота сред нашата популация. Тя пак се манифестира и се представя на пациента като хронична кашлица. Така че всяка една кашлица без ясна причина, продължаваща повече от две седмици, трябва да насочи пациента към пулмолог.
Може ли едно изследване да промени изхода от заболяването, доц. Янев?
Да, има световна практика в тази насока за ранен скрининг на рака на белия дроб. Както уточних по-рано в разговора, имаме рискова група. Това са хората пушачи над 50 години. Ако те се подлагат веднъж годишно на компютърна томография по специален протокол – така наречената нискодозова компютърна томография, шансът да се установи такова заболяване в много ранен стадий е значим.
А защо е важно да е в ранен стадий?
Защото в по-напредналите стадии ракът на белия дроб трудно може вече да се пребори. В ранния стадий успеваемостта от комбинираното хирургично и специфично лечение е над 90%, в четвърти стадий успехът е около 5%.
Освен тази кашлица, за която говорим, има ли някакви други тревожни симптоми, които трябва да насочат вниманието ни?
Да. Искам да поясня, че кашлицата също е късен симптом. Това е включително защото в ранното развитие на болестта симптоми няма. Симптомите се проявяват в трети или четвърти стадий. Най-тревожният симптом от всичките е кръвохраченето. Обикновено то категорично води пациента при специалист.
А колко дълго може да продължи този безсимптомен период?
Ами, има известни спекулации. Не е установен точно определен срок, през който може да продължи безсимптомната фаза. Много зависи от това каква е възрастта на пациента, какъв е видът на самото неопластично заболяване. Има такива, които са доста агресивни и по-бързо се развиват, има такива, които имат по-бавен ход.
И понеже говорим за скрининг – аз лично не съм чувала никой профилактично да го прави, освен ако няма някакви конкретни притеснения. Това скъпо изследване ли е, трудно ли се прави?
Не е скъпо изследване. Изследването може да бъде направено във всяка една рентгенологична лаборатория в България. По този начин човек може да бъде спокоен относно това какво е състоянието на белия му дроб, особено ако е в рисковата група. Има голяма полза за неговото здраве. Това е лична отговорност, която може човек, който е дългогодишен пушач, да вземе в ръцете си, а не да пренебрегва здравето си като си зарови главата в земята и казва, че повече това не го интересува. "Има ли го, няма ли го?“ - това е неправилният подход.
Това, което искам да кажа, е, че тази скринингова програма е работеща в много държави в Европейския съюз. Най-близката до нас е Хърватия, където благодарение на усилията на една жена тя е имплементирана, работи и се финансира от държавата. Има голям успех при лечението и ранното откриване на тази болест. Надявам се и в България един ден това да се случи.
Ако на скенера се види белодробен възел или петно, това автоматично ли означава рак?
Не. Има подход според находката, намерена на скенера, и този подход е строго индивидуален.
А какво представлява така наречената бронхоскопия? Каква е нейната роля в съвременната диагностика?
Бронхоскопията е метод, който е златен стандарт за установяване на тези изменения в белия дроб. Изследването се прави с помощта на тънка, дълга тръбичка, на върха на която има камера и светлина. По този начин може насочено, под визуален контрол, да се достигне до мястото в белия дроб, където има изменения, и прецизно да се вземат миниатюрни тъканни проби, които да ни отговорят на въпроса какво е заболяването на пациента.
Има ли съмнение, доц. Янев, при поставянето на тази диагноза, или показателите са толкова категорични, че няма място за съмнение и за второ мнение?
Винаги има място за второ мнение, след като се вземе тъканната проба. Ако има някакви съмнения или неясноти относно прецизността на диагнозата, винаги може да се изкаже мнение от друг патолог. Така че винаги може да бъде подложено на съмнение, но златният стандарт е тъканната проба.
Когато има някакво образувание на белия дроб, това винаги ли означава край, голяма опасност?
Не. Много зависи какъв е видът на тумора на белия дроб. Има различни доброкачествени тумори, които имат различен ход. При тях няма проява на метастатична болест. Те могат да бъдат оперирани с много висок успех и по принцип не представляват опасност за живота на болния, ако навреме се проведе хирургична терапия. А и от злокачествените болести на белия дроб има такива, които със съвременното лечение се превръщат в хронична болест. Не можем да ги излекуваме напълно, но се превръщат в хронично заболяване.
Доц. Янев, какво се е променило в годините при лечението на четвърти стадий на болестта?
В миналото напредналият четвърти стадий означаваше преживяемост от следващи няколко месеца, но днес, благодарение на новостите в медицината, перспективата е коренно различна. Много пациенти в напреднал стадий живеят с години с отлично качество на живот, без да страдат от тежките странични ефекти на старата химиотерапия в миналото.
Днес много се говори за персонализирано лечение. Какво трябва да се знае за един тумор, преди да се избере най-подходящото лечение?
Персонализираното лечение е лечение, което се създава специално за характеристиките на конкретен пациент и на конкретен вид болест в неговия организъм. Това е въз основа на молекулярен профил и се изписват лекарства, които атакуват целево раковите клетки, които имат съответната слабост, а щадят здравите тъкани. Това включва таргетната терапия, която също е новост от последните десетина години. Таргетната терапия представлява лекарства, като например таблетки, които пациентите си приемат вкъщи и не налагат да отиват в болница и да постъпват в онкологично отделение. И имунотерапията, която, стимулирайки собствената имунна система на пациента, успява със свои сили да пребори и унищожи раковите клетки. Това са двете основни новости.
Представете си, доц. Янев, един човек, който ни слуша в този момент. Той е на 55–60 години, пуши от много години, има кашлица и отдавна си казва: "Нищо ми няма, това са цигарите“. Пък и какво да направи оттук нататък – късно е вече. Какво бихте му казали?
Бих му казал, че никога не е късно. Тялото започва да се изчиства от токсините от цигарите още в първите 20 минути след последната цигара. Така че спирането на пушенето във всяка възраст намалява риска от белодробни и, да не забравяме, сърдечно-съдови инциденти, подобрява функцията и капацитета на белия дроб, което е най-важното за самия пациент.
Бях чувала една теория, че след като спрем цигарите, 12 години са необходими на организма, за да се изчисти от всички токсини. Това мит ли е или е реалност?
Ами, малко е пресилено. Нещата не съответстват точно на това, но говорим тук за риска. След десетата година от отказването от цигарите рискът при пациентите, които не са пушили от 10 години, е наполовина спрямо пушачите за рака на белия дроб.
Ние поставяме всички, които пушат, в категорията "пушачи“, но има ли все пак значение дали човек пуши пет или 20 цигари на ден?
Да. Има тази експозиция. На практика ние изчисляваме точно експозицията, като определяме броя на цигарите, изпушени на ден, и годините, през които пациентите пушат. Така наречената стандартизирана единица е "пакет-години“. Ако един пациент пуши по 20 цигари една година, това е една пакет-година. Ако пуши една година по две кутии цигари на ден, това са две пакет-години. По този начин ние знаем точно колко е експозицията на пациента и съответно рискът за пациента се определя на базата на пакет-годините, а не само на това точно колко цигари на ден пуши.
В тази категория пушене попадат ли и вейповете, които напоследък също много се използват като някаква по-здравословна алтернатива на цигарите? Тоест, носят ли и те риск за белия дроб?
Категорично за белия дроб носят риск. Още е доста спорно какъв точно, но искам да напомня едно нещо от историята, което общо взето се е забравило във времето. В Първата световна война мъжете в окопите са получавали дажби с цигари като част от ежедневните си дажби. И фактически се е считало на този етап, че те не причиняват каквато и да е болест. Чак 30–40 години по-късно се прави връзката между тютюнопушенето и рака на белия дроб. Тоест, за да докажем ефекта на дадено вещество върху човешкия организъм, първо трябва да има масовост, както тогава са пушили голяма част от мъжете, и второ, трябва да минат години, за да се установи връзка с този рисков фактор.
Вие ме питате за тези нови модерни устройства, които на практика добиха такава масовост през последните пет години. Трябва да мине още време, за да натрупаме опит и да можем да бъдем сигурни какво точно причиняват. Но категорично белият дроб е създаден вътре в него да попада само въздух, а не някакви вещества. Така че вреда със сигурност има, но каква точно, не можем да отговорим.
Липсата на информация не означава и липса на риск? Точно така.
Има ли и науката наблюдения върху така наречените нагревателни цигари? На този етап това не мога да Ви отговоря. Трябва време.
Ако дълго време сме пушили традиционни цигари, след това ги сменим с електронни, независимо от кой вид, които се смятат за по-безопасни, това двоен удар ли е за белия ни дроб?
Няма достатъчно база данни, за да знаем как различните навици повлияват белия дроб. Но така или иначе е риск. Виждате, че при около 15% от хората, които дори не са палили цигара през живота си, установяваме рак на белия дроб. И то на базата само на пасивно тютюнопушене, на вредности в производствена среда и така нататък. А какво става за хората, които пушат под една или друга форма - електронни цигари, вейпове, изпарители и така нататък? Така че няма база данни, няма как да знаем, но това ще се знае, когато мине време - когато има натрупани случаи, достатъчно голяма маса от хора, които дългогодишно са употребявали тези устройства. Тогава ще има редица публикации.
Честата смяна на различни марки традиционни цигари удвоява ли риска? Работи ли извинението "Минах на леки цигари“?
Не. Това е търговска политика за марки цигари. Дразненето е едно и също при всичките цигари. Това е процес на горене, инхалиране на дим - организмът реагира по един и същи начин. Няма леки цигари.
"Няма леки цигари.“ - запомняме това. Какво е Вашето финално послание?
Най-ключовото послание за мен е всички хора, които пушат и са над 50 години, или имат някакви симптоми, просто да се обърнат към пулмолог. Нека да не оставяме съдбата сама да решава нашето бъдеще, а просто здравето да бъде в нашите ръце.
