Проф. д-р Сотир Сотиров, ректор на Бургаския държавен университет "Проф. Асен Златаров“, в специално интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор                  

Преди няколко дни поехте официално поста ректор на учебното заведение. С какви мисли и чувства го направихте?

Благодаря! Честно казано, със смесени, защото първо, това е една много голяма отговорност – все пак това е най-големият университет в тази част на България, с най-много студенти, с доста специалности. И честно казано, с доста голяма доза ентусиазъм, защото на практика това е моят университет. Аз работя в него почти 30 години и много се надявам да успея да развия още повече това, което е започнало в последните години.

Да ви върна малко назад, в разгара на лятото. В дните и часовете преди избора имаше някои странни неща. Сега, два месеца по-късно, простихте ли на онези, които по някакъв начин се опитаха да попречат на нормалното провеждане този избор, както е по правилата? 

Много отдавна им простих. Всъщност още в началото на тази кампания аз говорих с всички кандидати, че за мен всъщност доброто име на университета е най-голямото нещо, което трябва да се пази, и всички такива дребни и малки неща трябва да се пропускат. И честно казано, всички неща, които се случиха в предизборната кампания, много отдавна ги забравих. За мен университетът е едно цяло – може би ще кажа силна дума – за мен е едно семейство, в което винаги има малко неразбория, като между роднини, но в крайна сметка целта ни е една – нашите студенти, науката и изобщо развитието на тази част от България.

Какво заварвате на този пост като преподавателски състав, студенти и материална база?

Честно казано, аз този университет си го познавам изключително добре. Има много какво да се желае откъм материална база, защото въпреки че в последните години бяха изградени доста неща, всъщност по-голямата част от материалната база е стара и тя трябва да бъде обновявана. Затова търсим много активно всякакъв тип фондове, програми, по които да кандидатстваме, за да можем да я възстановим и тя да придобие необходимия блясък. Самият академичен състав е изключително голям. Няма как да се отрече, че университетът е един от най-бързо развиващите се, и това означава наистина голямо приобщаване и на нови колеги. Понастоящем академичният състав вече надхвърля 500 човека, което е едно наистина голямо семейство. И трябва да кажа, че ние ще продължим да си го развиваме, вкарвайки все повече млади хора в академичния състав и вече търсейки тези направления, които са отворени към пазара на труда, към хора, това, което е необходимо на обществото, на бизнеса, за да можем да го развиваме и точно там всъщност да назначаваме по-интензивно млади хора, които да се развиват.

Аз съм бил студент преди много години и винаги съм се чудел как преподавателите успявате да откриете сред огромния брой студенти тези, които имат интерес към научна кариера. Как се прави това, проф. Сотиров? 

Мога да кажа как е при нас, в компютърните науки. Всъщност това, което съм забелязал, е, че тези, които идват всеки път на лекции, малко по-шумни са, идват да питат постоянно нещо, те не са най-добрите студенти. Всъщност в нашите науки има едно леко задълбочаване в себе си, тъй като ние работим с формули и с програмни кодове. Хората, студентите, които са по-тихички, те си личат отдалеч. Може би след четвъртата-петата година човек, като е преподавател, започва да ги различава. Това е едно индивидуално умение, което човек трябва да придобие с опита и времето.

Вие имате огромен опит, преподавате разнообразни дисциплини, като "Цифрова схемотехника“, "Микропроцесорна техника“, "Компютърно зрение“, "Програмируема логика“, "Невронни мрежи“. На мен те ми звучат като космически понятия. Как е сред младите, как го приемат те? Има ли интерес към тези специалности? Вълнуват ли се от тях?

Факт е, че всъщност в компютърните науки ние запълваме целия наличен капацитет от студенти, който държавата ни дава. Има интерес. Вече не е толкова голям, колкото ми се иска – по-голямата част от младите хора вече се насочват към медицина, здравни грижи, педагогика, т.е. неща, които наистина им идват отвътре, защото в част от тези направления наистина човек трябва да има вътрешна потребност, за да може наистина да се чувства удовлетворен от това, което прави.

Доколко съвременният начин на живот на младите хора, на учениците и прекалено лесният достъп до информация от всякакво естество, ги разглезва, в смисъл, че нямат желание, и хъс да се развиват в точните науки?

Трябва да кажа, че това усещане не е съвсем вярно, защото поглеждайки студентите, които са тук, има една голяма част, които са си истински млади хора, които обаче не гледат "меката част на хляба“, а искат да се преборят и да станат истински специалисти. И затова стоят тук, дори без да имат часове. Постоянно някой ни тропа по вратите – "Дайте да свършим още нещо“, "Може ли още малко информация за това?“. Т.е. това, което на практика дава съвременният свят, като бързия достъп до информация, всъщност разглезва само тези, които по принцип така гледат на живота. Останалата част от студентите, които са сериозни, те не гледат повърхностно на нещата, а изключително сериозно и задълбочено. Така че аз се радвам, че има и доста голям брой от сериозните, задълбочени студенти.

По време на дългогодишната Ви кариера пред очите Ви са минали много млади хора, много студенти. Как ги печелите на първата лекция? Какво им казвате? Как подхождате към тях, за да ви вярват в следващите няколко години?

Може би трябва да питате моите студенти, но първата ми лекция във всяка една от аудиториите, по всяка една от дисциплините е общообразователна. Т.е. аз преразказвам в рамките на един час къде какво се учи в тази дисциплина и кое къде всъщност е приложимо. Най-лесно е човек да извади химикал или един флумастер на бялата дъска и да напише много формули, които никой няма да разбере, за да покаже колко сериозен учен е. Доста по-трудно е всъщност да обясните на студентите, на хората, които трябва да активирате и да вдъхновите, това нещо къде се използва наистина, защо е необходимо да се научи. Всъщност това са и може би най-логичните въпроси, които студентите задават – "Това къде ще го приложа в крайна сметка?“. Така че първата ми лекция винаги е в тази насока – това за какво служи и кое след кое следва. Няма как да скочите директно на трудните неща, да ги обясните, без да сте обяснили по-лесните. Всъщност в моята дисциплина всичко е направено като една стълбичка – на малки стъпки как се преминава първо, второ, трето, четвърто и се надгражда всеки път.

Съвременният живот е доста динамичен и младите хора го усещат на гърба си, без съмнение. Как успявате да балансирате между задължителното присъствие на лекции и упражнения и неминуемия стремеж на младежите да поработват нещо извън работа, за да се издържат? Как балансирате? Има ли непреодолими различия в това отношение?

Надявам се, че не са непреодолими. Нашият стремеж винаги е всъщност да вкараме студентите в аудиторията, защото още по време на тази първа лекция, за която говорих, ние обясняваме, че тези неща ги пише навсякъде, човек може да ги прочете, защото лекционните курсове не са за Айнщайн – те са образователни курсове, но много по-лесно ще ги разберат, ако дойдат в лекции, защото там има кой да им ги преразкаже така, че да е разбираемо. Иначе, изпращайки ги да четатq да речемq една голяма "тухла“ по теоретична електротехника – ами тя е около 700 страници. Това е нещо, което човек трудно прочита и трудно осмисляq и затова всъщност са и лекциите.

С други думи, студентите трябва сами да си "откраднат“ знанието от вас, преподавателите, така ли е?

Не бих казал "откраднат“. Просто трябва да са отворени, за да можем ние, преподавателите,които – трябва да си призная, че голямата част, може би над 90% от колегите, са истински професионалисти, които се стараят всячески да научат студентите, т.е. да им обяснят кое как се получава. Особено там, където се преподава една от дисциплините ни – логика, аз обяснявам всъщност кое как се получава, каква е логиката да се получи нещото. Това е всъщност трудното, което трябва студентите да разберат.

Студентите са много натоварени, но един от начините те да разпуснат е спортът. В това отношение как стигнахте до контакта с Българския спортен тотализатор така, че държавното тото да подкрепи Бургаския държавен университет с реновацията на вашата спортна зала?

Трябва да си призная, че колегите от Катедрата "Физическо възпитание и спорт“, особено доц. Златка Димитрова, която е ръководител на Катедрата и нейните колеги – няма как да не спомена Добрин Перев, който е изключително активен в тази област – всъщност предложението дойде от тях. Те вече са контактували много пъти с Българския спортен тотализатор. И аз мисля, че една такава симбиоза между Спортния тотализатор и възможността студентите наистина да спортуват активно е много, много добра. Може би само преди няколко часа отново се чухме с колегите, за да уточним всъщност кога ще стартира официалното откриване на залата. Виждам, че не само ние сме активни, и те са много активни и затова някак си обсъждаме вече началото на октомври, за да можем да открием тази зала, и да бъде наистина нещо добро, нещо хубаво за нашите студенти, които честно казано, след като са учили цяла седмица или целия ден, наистина човек има нужда да поспортува, да се разсее и да смени едното приятно нещо – имам предвид ученето, с другото, със спорта.

В разговорите с г-н Добрин Перев може би е станало дума за тази спортна зона (Sport Toto Beach Arena Burgas), която е факт с подкрепата на държавното тото. Как мислите, полезна ли е за Бургас една такава локация на плажа с много спортни активности?

Честно казано, аз доста често ходя там, първо защото локацията е прекрасна, след това – не знам как е при вас, но на мен морето ми действа много зареждащо, и тази гледка, особено рано сутрин да отиде човек да се раздвижи, да изпие едно кафе, наистина е идеална. Аз се радвам, че има такива млади хора като Добрин Перев, които наистина милеят за спорта и гледат как да го развият, независимо къде се намира – на морския бряг, тук, в спортната зала в университета, където и да е.

Проф. Сотиров, по повод своята 80-годишнина Съюзът на учените в нашата страна Ви връчи своята най-висока награда и Ви определи като един от най-значимите български будители в съвременната наука и преподавател по системи с изкуствен интелект. Какво можем да кажем на всички хора в нашата страна за изкуствения интелект към днешна дата? Някои се плашат от него, други го ползват много активно. Къде е истината?

Този въпрос и тази дискусия може да продължи около ден и половина. Но казано съвсем накратко, изкуственият интелект за мен продължава да бъде един инструмент, наистина много мощен, наистина много приложим навсякъде. Няма защо хората да се плашат от него, тъй като той на практика може да отнеме голямата част от повтарящите се действия – писането на едно писмо, на доклад, някакви действия, които са повтарящи се във времето, и човек в общия случай се загубва в тях. Но изкуственият интелект, тогава, когато влезе в частта си генеративен изкуствен интелект, т.е. да измисля нещо, вероятността да измисли нещо смислено никак не е голяма. Затова и много често той халюцинира, което означава, че пък не ни върши работа. Така че аз много искрено препоръчвам на всичките си колеги и в университета, и на студентите да го използват много активно за еднообразните неща, но всеки път, когато получат резултата, много обстойно да го прочетат, защото в много голяма част от текста или в решението той не е коректен. Т.е. човек трябва да има истински знания и умения, за да използва изкуствения интелект.

Проф. Сотиров, харесва ли ви това, което се случва в България – как се развива страната през 2025 г., като обстановка по пътищата, младото поколение, нашето всекидневие, непосредствените ни проблеми? Какво е вашето мнение, накъде вървим?

Аз съм един доста позитивен човек и мисля, че въпреки всичките малки несгоди, всичките неприятности по пътя, за съжаление, и т.н., страната върви наистина в много правилна посока. На моменти като че ли ни се иска, на мен, на останалите, нещата да вървят по-бързо. След това пък се оказва, че някак си сме пропуснали някой етап. Така че за мен България си върви съвсем в правилната посока. Не бих могъл да се изкажа за скоростта, с която това се случва. На мен ми се иска да е малко по-бърза, за да се случват нещата, реализацията, животът на нас и на младите хора в България, но съм позитивен в това отношение. За мен нещата ще вървят само към добро.

И накрая – вашето послание, апел, обращение, призив към студентите, към бургазли, към всички слушатели на "Фокус“?

Ох, не съм мислил за такива апели. Но за мен Бургас е един от най-хубавите градове, наистина, с много позитивни хора, с много позитивно бъдеще. И когато човек се разхожда из Бургас, вижда наистина една хубава обстановка и едни усмихнати хора, което е изключително позитивно. Така че колеги, приятели, студенти, бургазлии, бъдете позитивни!

 

 

Бойко СЕРАФИМОВ

 

Всичко добро. Благодаря ви. Хубав ден!