14:46 / 31.07.2026
140
Иван Станев, старши треньор на ВК "Нефтохимик Бургас“ и селекционер на националния отбор на България за юноши до 17 г., в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Здравейте, уважаеми слушатели! Разговарям с Иван Станев, старши треньор на мъжкия волейболен тим на "Нефтохимик Бургас“ и селекционер на националния отбор на България до 17 години. Здравейте и добре дошли в нашия ефир!
Здравейте, добре заварили! Най-сърдечни почитания на вашите слушатели.
В разгара на лятото сме, а Бургас е известен с своя активен спортен живот. Каква е вашата връзка със събитията, които предстоят този уикенд?
Бургас, наистина е много активен в спортно отношение, особено през летния сезон. Преди две години, заедно с мои приятели, създадохме клуб по плажен волейбол, който се казва Бийч Волей Бургас. Идеята е всички любители, които през тези летни месеци играят плажен волейбол, да бъдат малко по-професионално организирани. Това се случва и благодарение на концесионерите на плажа в града. Изградихме една зона, в която има 8 игрища за плажен волейбол и плажен тенис. Зона, която е посещавана от над 120 атлети всеки ден. Плажният тенис се практикува целогодишно, а плажният волейбол само сезонно. Бургас е един жив град, в който през летните месеци има много събития, свързани с спортния и фестивален туризъм.
Сега предстои един такъв фестивал на вашия добър приятел Дико Томчев, "Дикобийч фестивал“. Той вече стартира. Очертава ли се да се превърне в празник на плажния волейбол? Вие ще участвате ли?
Ще участвам, но като зрител. Забележете, в един уикенд се събират три големи събития – Бойната галавечер Брейв 107, музикалният фестивал "Бургас и морето“ и "Дикобийч фестивал“. Това е направо фантастично и говори за горещия пулс на града през лятото. Относно "Дико Бийч Фестивал“ – идеята възникна преди около 8 месеца, когато Дико се свърза с мен. Той имаше 10-годишен юбилей на своите събития, които преди правеше в София и поиска да осъществи такова в Бургас. Започнахме разговори заедно със заместник-кмета по спорт и туризъм Манол Тодоров и така узряхме за шоуто. Концепцията е страхотна – над 200 участници, което за плажен волейбол е огромна бройка, пясък, море, забавления. Турнирът не е само спорт, той включва шоу и фестивална част с музикални изпълнители всяка вечер. Логистично организационно беше сложно, но с помощта на спонсори осигурихме всичко и им благодаря. Както и на Общината и на Тотализатора, които ни предоставиха любезно Спорт тото Бийч Арена. Очакват ни 4 дни страхотен плажен волейбол, забавления и музика с мащаб, какъвто досега не е имало в Бургас.
Споменахте помощта на Българския спортен тотализатор. Доколко държавното тото е обречено, в добрия смисъл на думата, да помага на спорта в България в тези времена на финансов недоимък? Това сякаш играе много важна роля.
Много е сложно в момента и все по-трудно се намират спонсори. Благодаря и на малкото компании, които откликват. Българският спортен тотализатор е традиционен партньор на българския спорт и такъв трябва да бъде – не става само със частни спонсори. Община Бургас има тясно партньорство със спортния тотализатор и подпомага финансово три основни събития. Радвам се, че "Дико Бийч Фестивал“ е едно от тях. Те са генерален партньор и помагат на всички спортни събития през лятото на Арената, където само състезателите по плажен тенис са над 25. Това е отличен пример как една държавна организация трябва да помага на спорта.
Миналият сезон вие трябваше в движение да станете старши треньор на "Нефтохимик Бургас“, след като бяхте асистент. Постигнахте страхотен успех – Купата на България и оспорван финал с "Левски“ за титлата. Какво научихте за себе си от тези няколко месеца?
През сезон 2024–2025 бях помощник-треньор, а за определени месеци останах само спортен директор. Седмица преди Купата на България, заради слаби резултати, ръководството смени старши треньора и президентът на клуба рече, че няма по-добър вариант от мен. Знаех, че няма да е лесно и отговорността ще бъде изцяло моя. Благодаря на момчетата, прибрахме се с Купата на България от Самоков. Играхме финал и загубихме от "Левски“ (София), но направихме изключително успешен сезон. За млад треньор като мен това е школа: както казвам на състезателите, ако вие растете като състезатели, аз раста с вас като треньор. Опитвам се да вземам позитивното и да се уча от негативното. Всеки треньор знае, че в спорта има страшно много психология. Човек не трябва да спира да се учи и да мисли, че е научил всичко, защото такива хора няма. Станах и малко по-уверен благодарение на успехите. Колективният спорт обаче не зависи само от треньора – изключително благодарен съм на целия щаб, с който продължавам да работя. Много е важно какъв екип имаш до себе си.
Как изграждате доверието между треньора и състезателите? Подходът ви към младите и към по-опитните различен ли е? Кой принцип налагате в работата си?
В началото това беше голямата ми пречка, защото много бързо направих прехода от състезател към треньор. Трудно се намираше тънката линия състезателите да започнат да ме уважават като старши треньор, а не като техен колега. Успях да го направя благодарение на откритите разговори още в началото на сезона. Извън залата сме приятели, но влезем ли в залата, започват да важат треньорските изисквания. Когато селектирам отбора винаги провеждам разговори с предишните треньори на състезателите, за да разбера какви хора са извън игрището. За мен професионализмът и уважението са на първо място. Сезонът идва и си отива, но е важно накрая да се разделяме с уважение, защото никога не се знае кога пак ще работим заедно.
Със сигурност се радвате на огромните успехи на българския волейбол на национално ниво и титлата на световните вицешампиони. След малко повече от месец предстои Европейско първенство – какви са реалните ни шансове според вас като специалист и бивш национал от златното поколение?
Шансовете са огромни! Въпреки че нашите момчета са световни вицешампиони, аз все още ги слагам в графата "млад отбор“ или по-скоро не толкова опитен. Радвам се, че се появяват нови имена, които ще бъдат гръбнакът на националния ни отбор за в бъдеще. Не искам да поставям ограничения в целите – нека първо преминат групата, а след това във всеки мач да търсят максимума.
В момента момчетата са натоварени с огромна отговорност, защото българският фен е свикнал на успехи. Най-важното е очакванията да не им тежат и да бъдат с хладни глави. Притежават невероятни качества и вярвам, че ще дадат максимума.
Освен тези свръхочаквания, коя е опасността, от която трябва да се пазят момчетата – главозамайването ли е най-големия риск?
Познавайки методиката на старши треньора Бленджини, виждам, че той не им позволява да се главозамайват. Колкото и някои от тях да са "звезди“ на 18–19 години, неговият респект и тон към тях ги свалят на земята. Живеем в епоха, в която феновете ги следят в социалните мрежи – нещо, което по мое време го нямаше. Но хилядите последователи в социалните мрежи не те правят добър спортист. Вярвам, че те са изключителни професионалисти и осъзнават, че фокусът трябва да е върху игрището. Днес спонсорите и партньорите искат тези момчета да се превърнат в световен бранд, но въпреки популярността си, повечето от тях са останали доста скромни момчета. Успехите ще дойдат, важното е как ги посрещат.
Изкушавам се да ви върна 15-ина години назад. Изкарали сте пет сезона в Иран като волейболист. С какви очи и сърце наблюдавате това, което се случва там днес?
Оставих там страшно много приятели – това са 5 години от живота ми. Всеки, като чуе Иран, си представя държави като Ирак или Афганистан, но това е една светска държава с нормален вътрешен живот. Обиколил съм я почти цялата. Ситуацията в момента е много сложна и тежка. Говорих с бивши съотборници от Техеран – някои изпращаха семействата си във вътрешността на страната, а други оставаха заради родителите си. Нивото на волейбола там е доста силно, въпреки геополитическите затруднения. Конфликтите до нищо добро не водят. След около 20 дни ни предстои заминаване за Световно първенство за юноши до 17 г. в Доха (Катар). Там също има напрежение, защото Иран обстрелва военни цели в Бахрейн, Катар и Кувейт. Вярвам обаче, че мирът ще бъде дългосрочен, защото Иран е волейболна сила и нормализирането на нещата там е важно за целия свят.
С какви амбиции тръгвате за Световното първенство в Доха с юношите до 17 години?
Започнахме подготовка на 20 юни с лагер в Бургас, след това бяхме в Стара Загора, а след 4 дни заминаваме за Балканиадата в Албания. От 17 август ни предстои Световно първенство в Доха. Отборът получи покана на база точки, тъй като завърши на десето място на Европейското първенство през 2025 г., а първите 6 се класираха директно. Попаднахме в изключително тежка група с Бразилия, Иран и Япония. Бразилия и Иран в тази възраст са сред най-добрите отбори в света, а Япония също е много силен противник. Целта ни е излизане от групата и след това мачове на елиминация. Не искам да обявявам гръмки цели като Топ 8 или Топ 6, а просто момчетата да са здрави и да дадат всичко от себе си.
Какво бихте пожелали на всички слушатели и читатели на медията в разгара на лятото?
Да бъдат здрави – това е най-важното! Да продължават да обичат българския волейбол и българския спорт. Радваме се на страхотни успехи и в леката атлетика, затова си пожелавам да виждам пълни зали на европейското първенство, за да може националният отбор наистина да усети мощната подкрепа на българския фен!
