Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус" за стрелбата срещу български клуб в Охрид

За пореден път извършени серия от посегателства срещу българския културен клуб "Цар Борис III“ в Охрид. Клубът е с разбити прозорци, след като по тях са хвърляни камъни. Този инцидент се случи в началото на седмицата. А снощи срещу клуба е извършена стрелба с оръжие. По неофициална информация срещу клуба е стреляно с пистолет от преминаващи автомобили. По темата на пряката ни телефонна линия е историкът проф. Пламен Павлов. Добро утро. 

Добро утро.  

Проф. Павлов, това не е първото посегателство срещу български клуб в Република Северна Македония. Този път обаче ситуацията ескалира, особено с оглед на случилото се снощи. Как ще коментирате поредната вандалска проява?  

Съжалявам, че трябва да коментираме точно подобни прояви, тъй като в нашия предварителен разговор тази новина още я нямаше. Фактически това е станало миналата вечер, според едни сведения в 19.00 часа, според други – в 21.00 часа, и аз не мога да се ориентирам от самите македонски медии. Но така или иначе вчера вечерта в Охрид е извършено това поредно безумие, което показва, че някой подстрекава подобни действия. Аз съм бил многократно в Охрид, хиляди българи от България са посещавали и посещават Охрид, там отношението към Република България е напълно позитивно от страна на хората. Това в никакъв случай не е израз на някакви настроения срещу българите, срещу тези фашисти, татари и какви ли не други обидни квалификации, които чуваме понякога и на сравнително високо равнище, официално дори. Но това, на което искам да обърна внимание, е, че ние имаме две новини, които заслужават да бъдат коментирани. Едната от тях е от София, и това е откритата изложба в Народното събрание с помощта на Фондация "Българска памет“ с председател д-р Милен Врабевски, която е на деца от България и Македония с рисунки, като изложбата е с надслов: "Как да се преодолеят границите“ – изложбата се нарича "От двете страни на границата“ и там са показани рисунки на деца от двете страни. Резултатът е една инициатива на Фондацията, няколко дни са гостували от Република Северна Македония в Копривщица и т.н. Но на такива новини внимание не се обръща, тя просто някъде се губи в информационния поток. От друга страна обаче, както виждаме, лошите новини, скандалните новини веднага обхващат цялото пространство. И това е напълно обяснимо, тъй като става дума за поредна провокация, за нещо, което е подстрекателство. Аз не мога да повярвам, че това е нормалният диалог между две държави. Напротив, нормалният диалог е това, което върши Фондация "Българска памет“, което върши Фондация "Македония“. Но нека да припомня, че срещу д-р Милен Врабевски в нашата югозападна съседка се изливат потоци от клевети, а пък г-н Виктор Стоянов от Фондация "Македония“ е с черен печат и няма право да посещава Република Северна Македония. Значи, хората, които работят за диалога между двете страни, и то на гражданско равнище, са обект на негативно отношение от стана на властите в Македония, от друга страна, хора, като Ламбе Лабаковски – този скандален поп певец, на практика са толерирани. Знаем какво се случи – никакво наказание не последва. Тук, на поредния инцидент, поредната безумна проява в Охрид виждаме първо съобщение на Македонското министерство на външните работи и някакви общи пожелателни думи, че се осъжда проявата и т.н., а на практика реални действия няма. Което още веднъж показва, че определени кръгове в държавата Северна Македония определено са против влизането й в Европейския съюз и диалога й с България, независимо от това какво твърдят на много официално равнище.  

Тоест, точно тези кръгове пречат на диалога?  

Те не само пречат, те на практика торпилират всякакъв диалог. Чували сме антибългарски гласове на най-високо равнище, включително от президента на Северна Македония, от други хора на високи позиции. Да не говорим за т.нар. "опозиция“ в лицето на ВМРО-ДПМНЕ на т.нар. "левица“. Определено има подстрекателско поведение, което цели да отклони Република Северна Македония от логичния й път към Европейския съюз. Нека припомним, че по този повод бяха изсипани водопади от клевети срещу България, всъщност, виждаме кой е причината за проблемите на пътя към "Европската уния“, както казват там. Проблемът е в самата Македония и в нейните политически кръгове. Тъй като това в никакъв случай, пак ще го кажа, не е инициатива на някакъв свободен елемент, който да е възмутен от българското присъствие, от името на Цар Борис III. Както изпреварвайки може би следващия въпрос, ще кажа, че проблемът не е в имената. И това не го казвам само аз, казват го самите българи в Охрид, Битоля и на други места. Очевидно се цели да бъде забранена въобще дейността на тамошните българи, на македонските българи, едва ли не да се възстанови закона за македонската национална чест от времената след Втората световна война.  

Аз точно това исках да ви попитам: дали е подплатен доводът, че проблем не са българските дружества, а техните имена?  

Ами мисля, че всичко го потвърждава. Този ултиматум да сменят имената си, от друга страна, изявленията на г-н Мицкоски, че изобщо трябва да бъдат забранени българските клубове, това само по себе си показва, че провокацията с клуба в Благоевград – в крайна сметка ние видяхме, че българската държава с нищо не възпрепятства откриването на подобен т.нар. "клуб“ на шепа хора, които очевидно търсеха провокация. Така че контрата, както се казва на жаргонно, е изцяло в Скопие.  

Очаквате ли да бъдат предприети мерки за откриване и подвеждане под отговорност на извършителите на посегателствата срещу българския клуб там?  

Ако съдим по предишните случаи, формални мерки ще бъдат предприети – то такива думи има в пестеливите думи на македонските институции, но най-вероятно няма да се случи нищо за мое дълбоко съжаление и най-вече за съжаление на самото общество от Република Северна Македония. Вече цитирах случая с Ламбе Лабаковски – виждаме как фактически такова поведение там не само че не се осъжда - на думи се осъжда, а на дело се толерира. И това само по себе си говори за изключителната неискреност на македонските официални власти по отношение на България.  

Председателят на Фондация "Македония“ Виктор Стоянов изрази предположение, че системното етническо нападение над българи в Северна Македония, над техните дружества да служи на държавата да оправдае пред собственото си общество провала на своята евроинтеграция. Какво е вашето мнение? Как ще коментирате предположението?  

Аз съм напълно съгласен с това заключение на Виктор Стоянов. Мисля, че даже в случая лека корекция: то не е етническо, тъй като става дума за едни и същи хора, които имат българско потекло. От гледна точка на историческата наука, на фактите, на обстоятелствата на последните 1000 години става дума за един и същ народ. Сега, разбира се, никой не отрича правото на хора и на групи от хора да се чувстват такива, каквито искат, но то да следва същия модел на отношения примерно към албанската общност в Македония. Без да вземам страна в тези вечни спорове, все пак нека да прибавим, че до голяма степен за несъгласията е причина и това насадено още от старата кралска и Титова Югославия отношение към албанците като хора от второ качество. В момента подобно отношение се лансира и към хората, които имат смелостта и достойнството да се чувстват българи, такива, каквито са предците на всички граждани от българско потекло от Република Северна Македония в продължение на векове. Така че очевидно е прав г-н Виктор Стоянов, че това се прави напълно съзнателно, за да се торпилира, както казах, пътя. И то за това, което вие нарекохте провал, може би за някого е точно търсеният ефект. Тоест, отново имаме едно огромно разминаване между думи и дела.  

Обаче толкова години развитие, толкова години напред, пак се случват същите действия, тези, които описахте и в исторически план. Защо?  

Защото очевидно действат чужди интереси. Очевидно една немалка част от т.нар. "елит“ в Република Северна Македония е дълбоко свързан по един или други начини, това не е мой проблем да го анализирам в момента, но връзката с Белград и Москва и напълно очевидна. Във всеки момент, в който отношенията с Република България търпят процес на развитие, се намират начини това да бъде не само прекратено, не само минимизирано, но на практика да бъде взривено отвътре с провокации, и то именно от страна на Северна Македония. Ние досега не можем, без да се самоидеализираме, не можем да кажем нещо друго, освен това, че България винаги е подкрепяла Република Северна Македония по пътя й към европейските и евроатлантическите структури, дори тогава, когато това е било проблем за самото българско общество точно заради тия режисирани, провокирани, насърчавани прояви на омраза, на говор на омразата и т.н.  

Надяваме се да бъдат предприети действия не само формално, както вие казахте, а на практика, и да видим диалог и по-малко влияние на тези кръгове.

В това отношение България трябва да бъде много по-настойчива и да не гледа толкова великодушно на подобни прояви в Северна Македония. Но освен активността на нашите власти, ние сме просто длъжни като държава да настояваме за подобно отношение от европейските институции. Защото от страна на европейските институции има също едно неглижиране на темата и склонност да се съгласяват с т.нар. "аргументи“ на Република Северна Македония. Виждаме, че самата действителност показва колко несъстоятелни са претенциите на Република Северна Македония, особено на такива скандални политически сили, като ДПМНЕ, левицата и тем подобни креатури на чужди интереси.  

Ами да, не може да се неглижира тази тема и да се гледа великодушно, тъй като с оглед на това, което се случи снощи, в случая вече има и опасност за хората.  

Ами това само по себе си, освен че има опасност за хората, то е проява на изключително лош вкус и един гангстерски подход, който като че ли гледаме филмите за мафията отпреди 100 години. Остава, както на старите и хубави много често американски филми, някой с "Шмайзер“ да почне да стреля по прозорците, или може би с базука. Това само по себе си е безумие. Аз апелирам към македонските власти наистина да вземат твърди мерки, и най-вече към публичната среда в Македония да изостави говора на омразата. Ако отворим македонските медии, ние ще видим този случай да е някъде така между другото съобщен, без на практика да е осъден. А да не говорим за поведението на футболните фенове на футболната среща България-Македония в Скопие, което беше скандално, и изобщо на отровната среда, която съвсем целенасочено се поддържа и се развива в Република Северна Македония по отношение на България, което изобщо не е в интерес нито на македонското общество, нито пък отразява реалните чувства на хората в Македония към България.  

Така е и предстои да видим какво ще е мнението и поведението на властите както от тяхна, така и от наша страна. И много ви благодаря за този разговор. 

Дано да имаме поводи за разговори като тази изложба в Народното събрание, за съвместни културни прояви, за съвместни икономически проекти, а не за поредната долнопробна провокация, която получаваме от оттатък границата.  

Нека гледаме към хубавите събития.  

И нека да ги има най-вече.  

Да, разбира се.  

Габриела ГАНЕВА