Проф. Огнян Герджиков, председател на 39-тото Народно събрание, бивш министър-председател и бивш заместник-ректор на Софийския университет, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"   

От името на парламентарната Комисия по правни въпроси нейният председател Радомир Чолаков се обърна към юристите от Софийския университет, изобщо към правната общност да подпомогнат законодателния процес. Ще успее ли правната академична мисъл да извади България от омагьосания кръг за реформата на съдебната система? Наш гост е проф. Огнян Герджиков – председател на 39-тото Народно събрание, бивш министър-председател и бивш заместник-ректор на Софийския университет. На оригинален, но на отчаят ход ли ставаме свидетели?

Аз бих искал да поздравя г-н Чолаков, че е направил това обръщане към правната общност, към Юридическия факултет на Софийския университет, защото това е истинският път, когато трябва да се решават сериозни правни въпроси. Искам само да напомня, че Върховният касационен съд периодично се допитва до Катедрата по гражданско-правни науки за един, втори, трети, четвърти казус, който имат да решават, но Народното събрание досега не е правило такова нещо. Така че това, което в момента става, това го приветствам. Това е пътят, за да се избегнат тези често бих ги нарекъл безумия в нашите нормативни актове.

Зная, проф. Герджиков, че в предишни парламенти имаше съвет по правни въпроси.

Да, до 2009 г. имаше такива, до 2009 г.

И може би затова не са се обръщали към правната общност, но след това тези съвети някак си залиняха и спряха да съществуват.

Те престанаха да съществуват. Народното събрание реши, че няма нужда от тях, и вече там колко, 12-13 години, колко стават, никой не се е обръщал за такава квалифицирана юридическа помощ.

Въпросът е, ще могат ли и от Юридическия факултет, и от експертната академична общност да откликнат на апела на председателя на Правната комисия?

Аз смятам, че ще откликнат, смятам, че ще откликнат. Има великолепни юристи в Юридическия факултет. Смятам, че те ще проявят чувството за отговорност, което всеки от нас трябва да има, за да бъде полезен, тъй като имаме нужда от висококвалифицирана помощ.

От миналата седмица станахме свидетели на пореден сблъсък в парламента около поправките в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс в частта за разследване на главния прокурор и за контрол върху работата му, както на него, така и на неговите заместници. Появиха се разнородни проекти, бяха приети два абсолютно противоположни, с различни модели и подходи. Според единия – главният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от председателя на Националната следствена служба, като тя бъде извадена от прокуратурата, а според другия – да бъде въведена специална фигура на разследващ прокурор, който обаче да се избира между съдиите. Как оценявате тези идеи?

Това е много деликатен въпрос. Знам, че на много политически сили фигурата на Иван Гешев боде в очите. Да, те търсят начин, по който главният прокурор да може да бъде контролиран по-изкъсо, но това е нож с две остриета, защото ако главният прокурор се чувства във всеки един момент заплашен да бъде отзован, да бъде махнат, той вече може да се превърне в една послушна пешка, пионка. Това не трябва да се допуска току-така лесно, тъй като е много важна независимостта на главния прокурор. Така че фиксирайки се върху фигурата на Иван Гешев, която за определени политически сили е неподходяща и т.н., ние в бъдеще може да направим така, че да направим фигурата на главния прокурор много уязвима, което ще доведе до там, че той няма да се подчинява изцяло само на закона, а ще трябва да се съобразява и с политическата конюнктура, което е много, много опасно и вредно.

Проф. Герджиков, откъде тази страст у някои политици и партии за контрол върху главния прокурор, за използването на прокуратурата като бухалка? Това го чухме в предишния парламент едно към едно, заявено без свян и сапикас, както се казва.

Да, има го това, има го това. За много хора главният прокурор е пречка или е пристрастен. Аз няма да се спирам на това дали е така или не е така. Но искам този поглед в бъдещето да се има предвид. Не трябва да правим главния прокурор лесен за сваляне. Това ще бъде много опасно. И сега има механизми той да бъде свален, обаче не става толкова лесно. Те искат да го направят да е по-лесно, което ще бъде грешка според мен.

Радомир Чолаков е избрал четири основни теми, по които смята, че и Правната комисия, и парламентът в този състав, а и във всеки следващ, биха имали крещяща нужда от помощ. Ако не възразявате, да ви помоля за бърза академична консултация по тях.

Ще се опитам да бъда полезен, макар че не знам,  доколко съм в час по тези въпроси, тъй като не всичко го следя така отблизо.

Започвам темите по ред. Най-напред той моли за съдействие за мерки за по-ефективно наказателно производство.

Тук абсолютно споделям, тъй като е мудно наказателното ни производство и много често наказателни процеси траят пет-шест, осем-десет години, което просто се обезсмисля. Правосъдието едно от качествата, които трябва да има, е да бъде относително бързо. То не може да бъде много бързо, но относително, навременно, не може да бъде да се отлага с много, много, много години. Така че от тази гледна точка това е добър ракурс.

Какви мерки за неговата ефективност могат да се приложат?

Тук ми е трудно да дам в движение рецепта какво, как да се направи, но могат да се измислят такива организационни мерки. Особено имам предвид най-натоварените съдилища – това са в София и в другите големи градове, защото в малките градове, където има съдилища, там нещата не са толкова фрапиращи. Съдиите в големите градове, най-вече в столицата са претоварени и при най-добро желание те не могат да работят достатъчно ефективно.

Друга тема, по която има необходимост Правната комисия, това е съдебен контрол на постановлението за отказ да се образува производство.

Това ми се струва на пръв поглед добро решение, без да съм категоричен, защото не съм толкова вътре в проблематиката, но на пръв поглед бих го подкрепил.

Трети въпрос – механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор. Ето, стигнахме до същността на проблема, който се точи от години.

Аз вече казах по въпроса, че е много опасно да се направи лесно уязвима фигурата на главния прокурор. Това ще бъде с едни последици в бъдеще време недобри. Много трябва да се внимава в тази част, защото има опасност вместо да изпишем вежди, да извадим очи.

И четвърто, което също се отнася за главния прокурор – мерки за ограничаване на фактическата му власт.

Аз не знам, колко такава фактическа власт има. Той контролира прокурорската гилдия, но какво значи да се ограничат? В това не мога да съм много категоричен, още повече, че това е материя в основата си наказателно-правна и наказателно-процесуално-правна. Аз не съм специалист в тази материя, за да мога да бъдат категоричен в моите оценки и изводи.

Вие сте с дългогодишен юридически опит. Какво в българското законодателство трябва да се промени, как трябва да изглежда съдебната реформа, за която всички говорят, но никой не си я представя, как ще изглежда?

Едно от най-важните неща, ахилесовата пета на нашето законодателство е неговата нестабилност. Непрекъснато се променят нормативните актове, което е изключително порочно. Не знам да има друга държава така непрекъснато да си сменя законите- това е нещо, което е абсолютно недопустимо, и това е нещото, което наистина аз много пъти съм го повтарял и няма да се уморя да го повтарям, дано, дано някой все пак ме чуе някой ден.

Може би този нестандартен ход на председателя на Правната комисия да търси академичната мисъл в някаква степен поне в следващия парламент ще помогне на законодателството…

Да, да.

…поне да не се приемат такива разнородни решения, едното изключващо другото.

Точно така. Това е нещото, което трябва да се направи, и аз поздравявам моя колега, защото това е нещото, за което аз смятам, че е крайно време да се направи.

Кои закони трябва да се приемат? Стана ясно, че НПК се нуждае от преработка, Наказателният кодекс - също.

Наказателният кодекс в неговата обща част е класически европейски закон, по него не трябва да се пипа нищо или почти нищо. Но особената част, където са съставите на отделните престъпления, там е просто Содом и Гомор. Там са изостанали едни текстове, кърпено, недокърпено, рязано, останали архаични постановки, които са просто наистина… не ни прави чест, че можем да търпим такова законодателство в днешно време. Но също така до някаква степен и НПК – без да съм специалист в материята, но доколкото знам, и в НПК има какво да се прави. Но нека да не се прави прибързано. Това е моят апел: много ви моля, не правете прибързано промените в законите.

Както казваме ние, журналистите, да се пишат на коляно в пленарната зала.

Да, точно, точно така.

Много важен въпрос, проф. Герджиков – след всякакви законови промени каква е гаранцията, че няма да създадат извънредно законодателство или пък да нарушат принципите на върховенството на закона и правовата държава?

Недейте толкова страшни неща да говорите, защото започвам да се напрягам.

Питам, защото слушам през цялата седмица дебатите в Народното събрание – и си мисля, че положението става сериозно.

Не, наистина, това почва да отива вече много страстно, до такива крайности силно се надявам да не се стига.

Проф. Герджиков, кое трябва да се промени все пак? Как трябва да изглежда тази съдебна реформа? Пак ви задавам този въпрос.

Аз не съм специалист в материята на съдоустройството. Има хора, на които това им е тясната специалност, които са проучили, как е в Европа, в развитите страни, кое как функционира, кое е добро, кое не е толкова добро. Аз нямам такова самочувствие, няма откъде да го имам, след като моята професионална област е много по-различна. Освен това аз в съдебна зала не съм влизал, откакто съм бил стажант-съдия, а това беше преди повече от 50 години.

Как влияе политическата нестабилност върху съдебната система? На практика съдебната власт е независима, но политическата нестабилност със сигурност си дава отражение.

Дава отражение и най-вече този опит непрекъснато да се пипат законите. И затова пак призовавам, апелирам: много ви моля, направете така, не три пъти да кажете "Ние три пъти режем и все късо излиза“, а обратно – три пъти мерете и тогава режете. Така че тази прибързаност много е опасна в областта на законодателството.

Продължаваме разговора, като тук вече ще поставим по-силен акцент и върху политиката. Проф. Герджиков, 48-ият парламент продължи наложилата се през последните години традиция на приемане на калпави закони и убиване на пленарното време с празни приказки. Докога това?

Искате да бъда в ролята на пророк и да кажа докога ще продължава ли?

Да.

Ще ме надцените в това отношение.

Имате точни преценки.

Това баба Ванга би могла по-добре да прогнозира,  какво ще стане. Аз смятам, че следващият парламент ще бъде изправен пред същите или почти същите проблеми, което е притеснителното, тъй като особено голяма разлика в политическите сили, които ще бъдат представени в него, няма да има такава голяма разлика. Единствената разлика надявам се да бъде в това, че НДСВ ще бъде в следващия парламент. Това е амбицията на всички нас, които от 2001 до 2009 г. бяхме в управлението на държавата и имаме натрупан опит, имаме много добри неща, които направихме. Не че не направихме грешки – това е ясно, слабости сме имали, това не го оспорвам, но направихме много добри неща. Имаше едно успокояване на обстановката, една възможност бизнесът да работи без особени притеснения, членството ни в Европейския съюз и НАТО – основна заслуга е на НДСВ. Това го споменавам за тези, които са позабравили времето на управлението на НДСВ. Така че това ще бъде единствената новост според мен в следващия парламент, но дали тя ще бъде достатъчна за стабилизирането на следващото Народно събрание, не мога да бъда категоричен.

Изпреварихте въпроса ми, щях да ви попитам точно това. Виждайки каква е картината в 48-ия парламент, какво поведение ще имате в 49-ия срещу същите народни представители, които в една сериозна част ще се повторят?

Точно така, в една сериозна част ще се повторят. Но ние ще внесем една мекота, едно разбиране за търсене на баланс, не резки противопоставяния. Ние сме готови почти с всички да бъдем в колаборация. Единствено "Възраждане“ е по-особен случай, тъй като те са против Европейския съюз, против НАТО, против въвеждане на еврото и т.н., докато ние сме подчертано проевропейска партия. И понеже всички останали партии без "Възраждане“ всъщност се афишират като такива проевропейски, то няма съществен проблем, който да не може да бъде преодолян и да не се търси сериозна, хубава широка коалиция.

С кого бихте направили коалиция? Всъщност нека по-напред да ви попитам – сами ли ще се явите НДСВ на тези избори или ще търсите коалиционни партньори още отсега?

Към момента не мога да кажа. Аз не съм в прякото ръководство на партията, за да знам какви планове се правят, дали ще бъдем самостоятелно, или ще търсим предварително коалиционен партньор. По този въпрос нямам отговор.

А кои ще бъдат вашите партньори за една коалиция в следващия парламент? Къде се насочвате?

Общо взето всеки може да ни бъде теоретично партньор. Но още е рано. Аз предварително не изключвам никого, с изключение на "Възраждане“, поради тези съображения, които преди малко споменах.

С какво си обяснявате ниската продуктивност на последните Народни събрания? Работа на празни обороти, много скандали, на практика парламентът иззе ролята на медиите – казвам го с голяма горчивина, защото Народното ни събрание се превърна в голяма медия, от трибуната всички си изясняват отношенията, и на колегите не им остава нищо друго, освен да отразяват това, което се случва.

Да, това е вярно, аз го споделям това, което казвате. Но не мислете, че по света няма подобни парламенти, да се държат по подобен начин, не сме някакво чудо невиждано. Но защо трябва да вземаме горчивия опит, т.е. да споделяме това, което не е за подражание? Нека да се стремим да изглеждаме като един европейски парламент, с търсене на консенсус, с търсене на доброто за България, а не доброто за всяка отделна партия.

Проф. Герджиков, чуват се гласове, че 49-тият ще бъде като 48-мия, следователно ще се отиде на нов тур предсрочни избори, но защо е необходимо в 49-тия все пак да има правителство? Вашият мъдър опит какво казва?

Аз също за съжаление не съм голям оптимист, че следващият парламент ще завърши мандата си. Няма да се изненадам, ако наесен имаме пак избори, съчетани 2 в 1 заедно с местните избори, макар че бих се радвал да не съм прав в тази си прогноза, но не съм прекален оптимист, за съжаление.

Защо местните избори се превръщат в залог за парламентарните, а и за управлението на страната?

Да, така е, така е. Ние напоследък се научихме вече да управляваме само със служебни кабинети и с един парламент, който има живот няколко месеца, и след това – нови избори, и така.

Вие като служебен министър-председател представяхте ли си, че може да ви се случи такова щастие да управлявате месеци наред, ако не може би и година, като служебен премиер, защото в парламента не могат да се разберат?

Общо взето ние това го правим, тук вече колко години стана, от 2018 г. тръгнахме със служебните правителства. И служебните правителства са с много по-голям стаж, отколкото редовните правителства през последните години. 

Да ви попитам за оценка на работа на служебното правителство и тази на парламента. Вие сте били в качества на ръководител и на едното, и на другото.

Аз общо взето изразих на няколко пъти и пред други медии моето неудовлетворение от работата на парламента. За разлика от парламента, обаче, смятам, че служебният кабинет се справи доста, доста добре. Там се оказаха много качествени хора като цяло, с едно-две изключения, имам резерви, но като махнем тези изключения, наистина много е добър съставът на служебния кабинет, който си свърши много добре работата, начело с премиера Гълъб Донев.

Към кого имате резерви?

Нека да не споменавам.

Искам на финала да ви попитам: прочетох някъде, че сте започнали да осъществявате ваша мечта с 50 години давност.

Да, точно така.

Съставяте Юридически речник на частното право?

Точно така, Енциклопедичен речник на частното право, да.

Докъде стигнахте с тази енциклопедия? Вие имате енциклопедични познания, така че напълно е в реда на нещата да го направите.

Работя го с голямо желание. Никак не е лесно, защото искам да излезе един хубав продукт, защото това вероятно ще бъде последният ми такъв научен продукт. И това наистина от повече от 50 години съм си го мечтал, дойде време да го започна, работя го усилено, има още много работа, разбира се. Ще разчитам и на отговорен редактор, специалист. Страничният поглед е изключително важен, защото човек – аз го наричам "авторова слепота“, някой път може да не усети къде не е точно, не е балансирано и т.н. Така че надявам се да излезе един хубав продукт, работя го, още съм относително в началото.

Изкушен ли сте да се върнете отново в парламента?

Нямам особено желание, но ако някак се наложи и НДСВ реши, че не трябва да бягам от отговорност – аз съм пък чувствителен на тема "Бягство от отговорност“, не е изключено и да склоня, но бих се радвал да не бъда.

Цоня Събчева