Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш секретар на МВР, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

В новия епизод 38 на Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ говорим за това, дали има връзка между акцията на МВР срещу купуването на гласове и сигналите за поставяне на взривни устройства в училищата. А ето и подробностите: преди вота на 2 април, на 8 март започнаха специализирани акции срещу купуване на гласове и битовата престъпност в различни населени места в страната. В проверките участват полиция, "Жандармерия“, Националната агенция за приходите и Българската агенция по безопасност на храните. Само за 3 седмици прокуратурата е образувала 58 дела и 248 преписки за купуване на гласове. В понеделник, 27 март, сигнали за поставени взривни устройства бяха получени по имейл в десетки училища в София, Бургас и Варна. Припомням, че на предсрочните парламентарни избори голяма част от секциите се разположени имено в училищата. Сигналите се случват за първи път с такива мащаби у нас, което неизбежно предизвиква вниманието и въпросите. Наш гост е експертът по национална сигурност и бивш секретар на МВР проф. Николай Радулов.  Проф. Радулов, имейлът, от който идват заплахите в България, е регистриран с името на Егор Синянски в gmail.com. Използването на имейл в притежаванато от Google платформа не е обичайно за компютърни престъпници с опит. Предполага се, че мейлите си изпратени от Русия или от  Иран, но кръгът на изпращачите и на адресатите може да се разшири. Какво се цели с тази масирана акция за мащабно изпращане на бомбени заплахи?

Очевидно е, че целта на тази акция не е нещо друго, освен създаване на паника в населението преди избори и силно затрудняване на действията на органите за обществен ред и сигурност по отношение на противодействието на престъпленията, свързани с предстоящите избори. Както виждате вие, органите за обществен ред и сигурност: МВР, прокуратурата, ДАНС се опитват доста усилено в навечерието на изборите да разкриват нови и да респектират стари познайници, които са добре известни по отношение на купуването на гласове и на фалшифициране на резултатите от изборите. Тъй като на всички е ясно, че ресурсът, с който разполагат органите на обществен ред и сигурност, е сравнително ограничен, и той до известна степен е ангажиран и в други, много сложни процеси, като противодействието на миграцията, увеличаващата се битова престъпност, та този подход, който ние виждаме, определено е направен да намали пресата върху занимаващите се с изборни престъпления. Това е моето виждане. И разбира се, че е насочен към училищата по ред причини. Първо, защото където и другаде да бъде отправено предупреждението, няма да има такава степен на гласност от една страна, от друга страна, всички ние ценим най-много своите деца, така че дори и да се съмняваме в истинността на телефонното обаждане, ще се направи всичко възможно децата известно време да бъдат отстранени от училище, а училището проверено подробно. Така че ще бъдат загубени и сили, и средства, ще бъдат загубени учебни часове, ще бъдат притиснати родители, които ще трябва с тези деца по някакъв начин да реагират, в дните, в които ще са отстранени от училище, да им отделят повече внимание. И тъй  като на всички е ясно, че голяма част от изборните секции са в училищата, това според мен е била и целта – да се създаде уплах в хората, които имат намерение да отидат да гласуват. Т.е. тук интерес от подобно нещо биха имали партиите, които имат твърд електорат, за който и камъни да падат, пак ще отидат да гласуват, и разбира се, тези пък, които се колебаят, ще си кажат: "Обстановката е толкова нажежена, защо трябва да ходим да гласуваме?“. Очевидна е целта. Целта е не нещо друго, а предстоящите избори.

А трябва ли да бъдат все пак приети сериозно подобни заплахи?

Независимо какво си мислим, тези заплахи трябва да бъдат и сериозно, защото от 100 заплахи една или от 1000 заплахи една да се окаже действителна, ще бъде непоправим резултатът след това. Когато се извърши терористичен акт, и да търсим извършителя след това, жертвите не можем да ги възстановим и щетите. Така че да, трябва да се обръща внимание. Но вижте сега, тука след терористичния акт на Сарафово, всички бяха задължени, всички организации, включая и училищата, да изготвят свои антитерористични планове, в които влизат точно такава ситуация. Т.е. сега в момента съществуват такива планове. И вероятно това, което ще трябва да се направи, е да се направи бърз преглед, защото става дума за нещо в рамките на седмица, да се види доколко са актуални, съществуват ли, и хората в училище: директори, зам.-директори, включая и учителите, дали се запознати със своите задължения в случай на подозрение за терористична атака.

А има ли реална заплаха за терористични актове?

Ние считаме, че сме в оазис, в който много рядко се случват терористични атаки. И едно такова подценяване доведе до това, което се случи на летището преди близо 10 години, защото тогава имаше доста точна информация от израелските специални служби, която беше подценена. Така че независимо, че ни се струва, че сме далеч от терористичните организации, терористичните опасности, само да направим един кратък преглед на последните 5-6 месеца, и ще видим, че в големи градове в Германия, във Франция е имало терористични заплахи, имало е и убийства, които според мен медиите си премълчаха затова възможно ли или не да са терористични актове. Например съвсем скоро имаше в Германия бус, който се вряза в тълпата, и това знаете, че е една от модерните ниско ресурсни форми на тероризъм. Така че независимо, че считаме, че е малка заплахата, ще трябва да реагираме съответно.

Проф. Радулов, а как ще се отразят такива заплахи на вота в неделя, но от гледна точка на секционните комисии? Дали хора, участващи в тях, няма да се размислят и да преценят, че животът им е по-скъп от някакъв хонорар за два дни?

Мисля, че след този предупредителен изстрел, който е даден във въздуха, МВР ще осъществи определена предварителна охрана на училищата, в които ще се гласуват. Те тъй и тъй са задължени когато бюлетините и машините се вкарат на местата за гласуване да подсигурят охрана, но тук очевидно ще трябва да се вкарат малко повече сили, тъй като не става дума само за самите секции, и за целите училищни сгради. Но аз мисля, че няма от какво да се плашат нито гласоподавателите, нито секционните комисии.

И още един аспект от предстоящия в неделя вот: купуването на гласове. По информация на главния секретар на МВР комисар Петко Тодоров, сумите са по-високи от предходните избори, и варират от 100 лева до 150, могат и по-нагоре да стигнат. Инфлацията очевидно се отразява и на купуването на вота, поскъпва и той. Какъв процент обаче купен вот би могло да се очаква на тези избори?

Аз мисля, че е доста трудно да се прогнозира възможността за това да бъде изкривен сериозно вотът, но все пак има индикации, говори се за това, че вследствие на хартиената бюлетина на тази избори ще гласуват около 300 000 повече. Аз в този обем виждам възможността за фалшификации, за купени гласове. Така че нещо между 200-250 000 според мене е възможността на предизборните манипулации.

Само за три седмици прокуратурата образувала 58 дела и 248 преписки за купуване на вот. Това много ли е, малко ли е, от вашата практика как изглежда?

Това е относително. Още повече, че видяхте, че прокуратурата заяви, че половината преписки са прекратени поради липсата на престъпен състав. Но от гледна точка на профилактиката, на това, че това би могло да спре купувачите на гласове, аз мисля, че е една добра активност.

Ползвам възможността за това, че сте наш гост да ви попитам и по още една тема. Екстрадирането в Америка на българката Ирина Дилкинска, която е работила за криптокралицата Ружа Игнатова, отново отвори темата за това: къде е тя, дали е жива, след като е в неизвестност повече от 5 години? Броят на обществените и заведените дела продължава да расте, като сумата надминава 4 милиарда долара. В същото време централата на OneCoin в София е все още активна. Защо фирмата и продажбите са все още активни? Ето това е един сериозен парадокс: от пет години насам Игнатова и изчезнала, но фирмите й работят и събират пари.

Това е доста интересен въпрос, на който аз нямам някакъв конкретен отговор. Но само ще ви напомня, че преди около месец избухна скандалът с "Нексо“, който се оказа, че е изкуствено предизвикан, и всички медии скочиха, започнаха да се изказват от различни държавни организации и служби за сигурност. Може би, ако такава активност се проявеше и по отношение на Ружа Игнатова и нейната организация, нямаше сега да работи структурата на OneCoin. Вие си спомняте, какво се случи с офиса на "Нексо“ – то не бяха конфискации на картини и на техника, такова нещо както виждате в този офис не се случва, което ме кара да мисля, че има заинтересовани лица, лица от сивата икономика или от престъпния свят, които имат достатъчно връзки да обезпечат чадър над работещото все още в България  дружество.

Е как, след като Ружа Игнатова е търсена с Интерпол в цял свят, обявена е за един от Топ престъпниците, и в същото време фирмите й работят? Къде са българските органи?

Нали знаете, че тези фирми се водят собственост на офшорни компании, те се водят на хора като Георгиус Георгиу, който е безимотен. И много е трудно доказването на връзката между собствеността и този, който ние си представяме, че е собственик. Вие си спомняте, че подобна беше ситуацията с Ковачки. Ние говорихме непрекъснато как неговите предприятия замърсяват въздуха, но специалните служби и до днес не успяха да докажат връзката между него и считаните за негови заводи. Така че аз съм доста скептично настроен или по отношение на компетентността на службите да разкриват такива сложни връзки, или по отношение на желанието им да го правят.

И пак към вашата експертиза за още един въпрос в тази насока: кои са собствениците на OneCoin? Жертва ли е Ружа Игнатова или действително е такъв комбинативен мозък от световна величина, или просто е една пионка, която я използват, бушон, който в даден момент изгърмява?

Моето мнение е, че тя е участник в ръководството на тази голяма измама, но със сигурност има други участници. Напълно е възможно това, което се говори, че зад цялата тази организация стои Таки. Но трябва да знаете, че това е измама, която е свързана с видимото развитие на високите технологии, на блокчейна, на цифровите валути, и в този устрем на хората да се обезпечат в една ситуация на всеобща инфлация, всичко това изглежда много примамливо. И като че ли там някъде, в цялата тази организация, освен тези за които сме си говорили, има и някой много кадърен специалист, който разбира както от стартъпи, така и от високи технологии в тая сфера. Не сме достатъчно информирани, за да можем да кажем: този участва или този не участва, или трети, или четвърти. Виждате, че 3-4 имена се въртят в медиите и в публичното пространство. Това ще си остане загадка според мене, защото май че никой не работи сериозно по разкриването на цялата тази схема, поне в България.

Проф. Радулов, какъв е рискът, дали започналите фалити на банки в световната банкова система няма да тласнат хората именно към такъв тип манипулация с криптовалута?

Да, това е това е добър въпрос. От една страна, това е възможно, от друга страна, вие видяхте, че в ситуацията на кризата за миналата и по-миналата година, КОВИД кризата,  която доведе и до икономическа криза, банките фиксираха изключително по-високи от предишните години печалби, и това се случва на базата на натоварване на таксите за клиентите, не на нещо друго. Това и в България се усеща: тегленето от банкоматите е с увеличени суми, операциите със собствените ви пари са с повишени такси, и това кара хората да се обръщат към цифровите валути, които банките смятат за свой голям противник, тъй като те могат да се обменят свободно, системата е такава, че е децентрализирана, хората биха могли лесно да придвижват парите си там, където желаят. И това че тези средства могат да се използват за престъпни цели е точно толкова вярно  колкото това, че всички финансови знаци, пари, каквито и да са те, каквато и да се валута, също могат да се използват от престъпниците. Това е абсолютно равносилно. Но банките са заинтересовани да продължат да работят и да генерират гигантски печалби.

Да ви попитам на финала, проф. Радулов, какви са очакванията ви от тези избори на 2 април, и то от гледна точка на националната сигурност, на сигурността на гражданите? В един от предишните парламенти вие бяхте и зам.-председател на такава комисия.

На гражданите им се ще най-накрая да има правителство. Това бягане с препятствие вече две години мисля, че ги измори много. И всички, включая  и аз, сигурно се надяваме да има правителство. Но разбира се, ние, хората в тази страна, нас не ни устройва това правителство, срещу което хората излязоха и повече от една година протестираха. Пък и предните пъти правителството, ръководено от Борисов, си подаваше оставката след социални вълнения в страната. Така че аз искам да се надявам хората да са разумни, да мислят преди да гласуват, и да имаме най-накрая правителство, което да заработи.

Цоня Събчева