close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Проф. Георги Генов: Европейската икономика я чакат тежки времена
17:36 / 08.09.2022
441
©
Към международната тема в предаването ни. Отново жена ще управлява Обединеното кралство Великобритания. Това е Лиз Тръс. Сега с проф. Георги Генов от Катедра "Международни отношения“ към Университета за национално и световно стопанство ще се опитаме да направим анализ на това ще има ли някаква промяна в курса, който в момента води Обединеното кралство, във външната, във вътрешната политика. Да започнем най-напред с това какво наследство остави Борис Джонсън на Лиз Тръс.

Във връзка с първия въпрос, който зададохте, с една дума, няма да има. Като наследство останаха няколко проблема, които в някаква степен засягат България. По принцип няма да има промяна в имиграционната политика, което се отразява на статута на българи, желаещи да живеят и работят в Обединеното кралство, и перспективите, които стоят пред тях. Второто, което е – остава неразрешен въпросът с търканията с Европейския съюз относно изпълнението на споразумението за напускането на Европейския съюз. Иначе казано – с митническата граница, т.е. физическата граница между Северна Ирландия и Република Ирландия. И от тази гледна точка това наследство вероятно ще продължи да създава напрежение между Лондон и Брюксел и през следващата, 2023 г. Третото, което е – по същество високата степен на ангажираност на Обединеното кралство във войната в Украйна и от тази гледна точка, разбира се, очевидният приоритет на Обединеното кралство за търсене на решение в рамките на НАТО, а не на някакво общоевропейско действие, доколкото те вече са извън Европейския съюз. И най-накрая, четвъртото, което само по себе си е важно по същество – нито предшественика й, нито г-жа министър-председателката на Обединеното кралство, избрана с гласовете на членовете на Консервативната партия, което в нейния случай означава около 3% от гласоподавалите. И още една скоба – вотът беше етнически, по-добрият подготвен кандидат обаче не беше бял и не беше англосаксонец. От тази гледна точка, разбира се, няма яснота относно политиката на Обединеното кралство във връзка с проблемите, които са общи за европейските държави в областта на енергийната сигурност, продоволствената сигурност и икономическата криза, която се задава с високи темпове на инфлация. Правителството в Лондон не може да контролира инфлацията в страната и от тази гледна точка, разбира се, ще има поредица от проблеми, които ще предполагат повече или по-малко съгласувани действия и на паневропейско, и на надевропейско равнище. По отношение на България, разбира се, очаквам да продължи натиска, формален и неформален, за по-ясно очертаване на антируско управление в нашата държава повече или по-малко. Разбира се, включително и увеличаване на помощите за режима в Киев – имам предвид главно техническата помощ.

Това за увеличаване на помощите, на военно-техническата помощ конкретно, не си ли противоречи с икономическата криза във Великобритания?

Ами, гледайте сега, въпросът е интересен сам по себе си по същество. Помощите за Украйна ошушкаха арсеналите на страните членки на НАТО и от тази гледна точка никой не се наема смело да каже и какви са отбранителните ни възможности в момента. Аз имам опасения, че Българската армия в момента практически е силно ограничена във възможностите си, които и без това не са големи – по един брой комплект за артилерията, толкова, колкото е останало. Ред европейски страни членки на НАТО останаха без авиация, защото си дадоха самолетите на режима в Киев, а пък руснаците ги свалят последователно, и т.н. Танковете намаляха, оръдията голям калибър силно намаляха и от тази гледна точка очевидно бюджетите за 2023 г. ще съдържат значително увеличен разход за отбрана, т.е. предстоят поръчки. Доколко тези значителни по обем поръчки – досега поне от това, което са казали ред министър-председатели, се очаква увеличение за поръчките за нуждите на отбраната от порядъка на 120-140 милиарда евро, и от тази гледна точка в някаква степен това се схваща като възможност за съживяване на икономиката. Но си остава въпросът с инфлацията и с енергийната и продоволствената криза. Реколтите 2023 г. се очаква да са доста по-ниски от обичайнит.е

Проф. Генов, очаквате ли обратен курс на Великобритания към Европейския съюз или това е нонсенс?

Не, не. Не очаквам поради това, че има няколко обстоятелства. Великобритания, разбира с, е страна учредителка на Европейския съюз. Тя участваше в Маастрихсткия договор  и т.н., Лисабонските договори и от тази гледна точка има определен принос. Но през всичкото време имаше особена позиция по отношение на европейската политика на сигурност и отбрана и тук няма никаква промяна. Второто, което е – по същество Англия се считаше, Обединеното кралство се считаше за държава, която дава повече, а получава по-малко, и от тази гледна точка това за тях се считаше за икономически неизгодно. Третото обаче е амбицията на Обединеното кралство, ясно провъзгласена още нейния предшественик, е Великобритания отново да стане велика, т.е. търсенето на самостоятелна, значителна роля в някаква степен и в глобалната икономика, използвайки съответните форми от типа на Г-7, Г-20 и т.н. Затова аз не считам, че е възможно въобще да говорим за такава перспектива, още повече че в официалните изказвания нищо такова не се съдържа.

Има една такава теза, проф. Генов, и тя е следната, вие сам го загатнахте – Великобритания отново да стане велика: че Великобритания в негласен съюз със САЩ, че дори и с Русия, което вече граничи с теория на конспирацията, са се обединили, за да сринат икономиката на Европа и най-вече тази на Германия. Доколко едни такива приказки имат някаква почва?

Ако направим обективен, а той вече е правен, обективен икономически анализ на очерталите се в следващите три до пет години обстоятелства, трябва да кажа, че в общи линии тази теза е доста състоятелна. В началото на 90-те и към края на 90-те години Европейският съюз беше търговска сила №1 в света и амбицията беше както търговско-икономическа, Европейският съюз да стане и велика политическа сила, съпоставима с други свръхсили, които и да са те. Както и да е. Също така трябва да си спомним, че в началото на 80-те години при неполярната система в световната икономика всъщност имаше много полярност, имаше пет центъра. Не знам дали вашите слушатели помнят тристранната комисия и т.н. От тази гледна точка, очевидно е, че стремежът за хегемонна роля в световната политика и военнополитическо отношение в това число, разбира се, предполагаше и стремеж към хегемония и в световната икономка. САЩ се оправиха с Япония като конкурентен център на сила. И в общи линии, нормално е да се очаква в някаква степен и това започва да си проличава, макар че са пестеливи в изказванията си представители на администрацията във Вашингтон при последните три президента. В общи линии, Европейският съюз вече също така няма да бъде конкурентна на САЩ световна икономическа сила. Да, откъдето и както и да го погледнете, тенденцията в общи линии предполага такава позиция. Доколко е умишлено, доколко това се е целяло, на този етап можем само да предполагаме, че след като има поредица от действия и последствия, има причинност и тук вероятно има някакъв умисъл, но това по принцип са допускания, които не се потвърждават официално. Обстоятелствата относно развитието на икономиките в Европейския съюз са, че се увеличава броят на страните, които са заплашени от дългова криза от типа на тази, каквато беше гръцката, в това число вероятно и някои, които се присъединят към Еврозоната. И от тази гледна точка, във връзка с общия баланс, който се очертава да е отрицателен следващата година във вноса и износа от Европейския съюз - по принцип европейската икономика я чакат тежки години в различни измерения, но това се отразява и в социалната ситуация в Европейския съюз, това ще се отрази и в политическата ситуация в Европейския съюз. Просто трябва да кажа, макар че надали това е точно в темата на предаването, че "просто Кирчо“ се оказа, че не е уникално българско явление. Такива има и вече наблюдаваме в нашите съюзни държави. Политика, която се ръководи от хора, икономически неграмотни и пренебрегващи подчертани, очевидни тенденции в икономическото развитие в европейски и световен мащаб.

В този ред на мисли, плюс или минус беше за Обединеното кралство излизането от Европейския съюз?

Ами, Обединеното кралство в общи линии и Джонсън също така го каза няколко пъти, предполагам, че неговата наследничка, настоящата министър-председателка при някакъв повод също ще го каже – че като правило оценката на англичаните е, че по същество този ход за напускането на Европейския съюз беше оправдан и си заслужава. В този смисъл те отчитат известен брой ефекти, като започнем от сферата на имиграцията, безконтролната имиграция, минем през терористичните заплахи, които тя съдържа, социалното обременяване с помощите за имигрантите, примерно казано, и стигнем до баланса по ред направления на търговско-икономическите отношения между Обединеното кралство и Европейския съюз.

Икономически погледнато обаче, нямаше ли да е по-добре за Великобритания да бъде част от Европейския съюз или сега просто дойдоха такива времена, в които всеки трябва да се спасява поединично? Говоря за страните членки от Евросъюза.

Стремежът всеки един да се спасява поединично е нормален и го наблюдаваме в някои случаи, но единичното спасяване като цяло не е по силите на отделните страни членки на Европейския съюз, разбира се, и на България. В някои направления на икономическите отношения, на икономическото развитие, разбира се, това е възможно, в определени измерения на сигурността е възможно, както го наблюдаваме. Някои се възползват, някои не се възползват, но пак общото развитие, увеличаващата се инфлация, очертаващата се структурна и циклична криза в икономиката, тъй като предстои нова вълна на технологична модернизация – 4.0 и т.н., от тази гледна точка това са обективно настъпващи неща, за които има достатъчно установими от международни  неща, които се развиват. И да, в този смисъл бих казал, че по същество спасяването тук би било възможно само съвместно и заедно. Друг е въпросът, че дори в рамките на съвместното спасяване някои ще се спасят повече, а други малко или почти никак. Обединеното кралство в тоя смисъл на този етап, предвид специалните отношения, търговско-икономически, които продължават да развиват със САЩ и Канада, както и с бивши английски колонии и Британската общност на нациите, по същество очевидно в този смисъл има перспективата да се справи малко по-добре самостоятелно – поне такива са техните оценки, а те имат информацията и съответно ние тези оценки трябва да ги приемаме сериозно.

Иска ми се да завършим така, както започнахме – как ще се отрази всичко това на българите, които живеят във Великобритания. Ясно е, че Лиз Тръс няма да промени курса след Борис Джонсън по никакъв начин, но усещат ли вече нашите сънародници ефекта от Брекзит? По-добре ли ще живеят там вече или ще тръгне една обратна вълна към България, много хора ще поискат да се върнат обратно в родината си?

Нашите българи в Обединеното кралство по същество живеят като всички живеещи и трудещи се в Обединеното кралство, съобразно квалификация, месторабота, доход и т.н. Ако има трудности за населението на Обединеното кралство като цяло, естествено ще ги има и за българите. Аз очаквам някаква вълна на съкращения от работа и т.н. във връзка с антиевропейски, антибългарски настроения, ако става дума за това. Но разбира се, икономическото влошаване на ситуацията ограничава търсенето на работна сила, ограничава и възможностите за оказване на помощ и т.н. и съответно увеличаването от България към Обединеното кралство няма да е стряскащо. Дали ще се връщат в България – определено по различни причини някои са отишли за период от време, който период изтича и ще намерят за необходимо да се върнат в България, но повечето надали. Що се отнася до българите там, в Англия – като право всичките в момента са силно заинтересовани от една страна да бъде контролирана инфлацията, второ – доходите в някаква степен да стигнат темпа на инфлация, и третото, което е – в общи линии цените на жизненонеобходими ресурси и блага да бъдат поносими, т.е. да могат да си плащат сметките. Българите там ще ги решават така, както ги решават всички живеещи и работещи в Обединеното кралство, т.е. трудно за повечето.

Евелина БРАНИМИРОВА

Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
ВК Марица, сезон 2022/2023
Промени в Изборния кодекс
Световно първенство по футбол 2022 година
Газова криза
Катастрофи в Кюстендилско
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.