Проф. Антоанета Христова, политическият психолог, в интервю за аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ гост в студиото е политическият психолог проф. Антоанета Христова. Предлагам да центрираме анализа върху отговорите на въпроса: осъзнаха ли политиците, че служебното правителство е заплаха за тях? Проф. Христова, започна официалната предизборна капания. Открояват ли се темите, които натиснаха стартовия спусък?

Две неща да отбележа относно стартовия спусък. На първо място това е настроението на контекста – то е доста изкуствен и неавтентичен за политическите играчи, тъй като средата предполага да се намалят червените линии, а интересът на политическите партии не отговаря на тези очаквания на средата. В този смисъл имаме едно говорене, че трябва да имаме толерантност, подаване на ръка, намаляване на големите изкопани ровове – буквално ще ги нарека: ров беше изкопан между политиците, който не можеше да бъде прескочен – т.е. от една страна, че това вече няма да бъде темата, но от друга страна ние виждаме много сериозно антиговорене, което остава на принципа "моето беше по-добро от твоето“. Независимо то е позитивно или негативно, като предимно говорим в рамките на негативната оценка, т.е. "моята грешка е по-малка от твоята грешка“. И в този контекст всички хора, които се колебаят за кого да гласуват, на практика не могат да изберат, защото трябва да избират между алтернативите на негативното.

Алтернативите на грешките, т.е. от две злини по-малката?

А хората не са готови на такова нещо. Т.е. за да избереш в политиката от двете злини по-малката, това е висока степен на политическа зрялост, тъй като българинът и повечето избиратели, то и в света е така, предпочитат да избират това, което им харесва, и да наказват това, което не им харесва. Затова когато говориш: "Аз съм по-малко лошо от другото“, тогава ти естествено влизаш в групата на неизбираемите, на тези, които се колебаят. Защото аз не говоря в момента за твърдите избиратели. Твърдите избиратели имат емоционална идентификация с партиите, които са техните избраници. Но когато се колебаеш, когато не харесваш нищо, ти трябва да си зрял, аз да разбереш, че никога няма да достигнеш ниво всичко да харесваш, че това, което харесваш в една политическа партия на 100% се случва само тогава, когато има вълна, и то много голяма вълна. Тя се случва рядко в историята на политическите избори:  вълна имаше, когато дойде Симеон Сакскобургготски, някога, когато дойде СДС 90-те години, вълна имаше когато дойде за първи път Бойко Борисов. Това са вълни на поява на политически партии. Сега ние вече не сме в този период. В момента повечето политици не са долюбвани - и ето още една характеристика за да обясня защо няма да имаме вълна скоро. Освен това, хората не просто не харесват, те не искат и нови. Всички политолози казват, включително и аз, че има среда за нова политическа партия, но никой не иска нова. А защо среда има? Защото политическите партии са отворени ниши, които не се покриват достатъчно качествено. Но тези ниши трябва да се запълнят от някой. След като те не ги запълват, трябва да дойде нов субект. И аз си задавам въпроса: ами когато избирателите виждат, че има пространство, но не искат нови, или никой не играе достатъчно професионално, за да покаже, че има капацитет за да попълни нишата. Е, в такава ситуация избирателят би трябвало, ако беше зрял, да разбере, че трябва да гласува, за да упражни правото си на гражданин, въпреки нехаресването. Но ние не сме в тази фаза на зряло развитие на демократичните процеси.

Нека да задам по-простичко въпроса: какво би допаднало на сърцето на избирателите?

Много труден въпрос. Първият ми отговор е: нищо не допада в момента. Вторият ми отговор е: за по-младите, за по-необременените, за тези, които не се делят, не харесват никой, но биха искали някой да им каже, как ще им се реши конкретен проблем. Давам ви пример: млад специалист работи или пък завършил хайде да кажем медицина, или пък някаква друга специалност, или като мен, психология, или икономист, иска да разбере каква би била политиката за решаване на проблемите в съответните гилдии, защото там има проблеми, свързани с качеството на образование, с намиране на работа, с израстването, със стимулирането на младите хора да си намират местата като работни позиции, с качеството на работните места. Ето такива неща ги интересуват. Даже може би на следващ, чак на следващ ред биха ги интересували парите. На първо място е решаването на конкретните проблеми. И трябва политиците да покажат, че ги познават тези проблеми, а не общологично "моето предишно беше по-добро от твоето предишно, и сега аз ще реша нещата със заплатите“, примерно по един категоричен начин да хвърлиш една цифра, което е добре, но хвърлянето на цифрата не дава отговор на другите въпроси, които са по-съществени и за които споменах.

Това означава, че политиците не познават политиките. Те затова ли не говорят за политики?

Мисля си, че не разбират значението да говорят по този начин. Защото примерно в една политическа партия има 5-6 основни говорители. За да можеш да имаш човек, който да познава много задълбочено проблема, трябва да имаш съответно лекар, и то много добър, който си е вътре, има лекари в политиката, да имаш учители, да имаш учени, защото в сферата на науката има страшни проблеми. На мен никой не ми е разказал проблемите на науката така, както аз ги познавам, което означава, че аз по принцип, ако трябва да гледам посланията в тази сфера, в този сектор, не би трябвало да гласувам за никой. Никой не ги познава. Посланията в сферата на науката примерно са абсолютно общологични, свързани с външното финансиране, даже се говори за някакъв вид, как да кажа, какво произвеждаш, че да ти се дава – даже такива тези е имало в сферата на науката. В науката знаете, че много често ти не можеш да го пипнеш това, което тя произвежда, но тя мултиплицира иновация, която може да произвежда някъде нещо, и то много голямо, с много висока себестойност и стойност по-нататък. Така че говорене по даден сектор, което не е професионално подготвено, разочарова хората, които са в сектора. А вече сме в този етап, когато никой не харесваш, искаш да чуеш,  близкия ти проблем някой познава ли го. И когато никой не ти говори за това, си казваш "Няма смисъл“.

Ако се обърнем към най-общите класификации, щампи, какви настроения преобладават при избирателите: проевропейски, проруски, националистически?

Антиевропейски, антиамерикански, антипутиновски.

Те могат ли да се нарекат националистически?

Да. Теренът е много повече патриотично-националистичен, защото нали трябва да правим разлика между двете понятия, патриотично-националистичен – нека да заложим на думата "патриотизъм“ повече. И затова смятам, че всякакви послания, които са свързани с опиране на външни фактори и използване авторитета им в политическото говорене, биха били грешка.

Списъкът "Магнитски“?

Няма ефект.

Странно защо след като този терен е свободен и  към него има интерес от избирателите, патриотичните партии се отказаха да участват в изборите? Тези, които се наричат "патриотични“, защото тук оставаме настрана "Възраждане“ – а имам предвид ВМРО, НФСБ.

Защото виждат, че в момента "Възраждане“ е покрил тяхната ниша. На практика няма ниша за много патриотични формации. "Възраждане“ доста повиши процентите на подкрепа. Т.е. ако трябва да кажем, кой повиши в последната половин година подкрепата си, това е "Възраждане“, на базата на този вид нагласи. И на второ място ще кажем ГЕРБ-СДС, защото те са свързани с консервативното по-старо устойчиво, със спомена за по-старото устойчиво. Това, заради което се наложи и "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ да се съберат, тъй като те трябваше механично да покажат ръст, защото сами по себе си всяка от тях беше намалила процента. Сега, това, което ми прави впечатление, е, че "Възраждане“ има свой таван, те няма да могат много още да продължат нагоре. Защо? Поради тази причина, която споменах преди малко – защото те са опират и имиджово са свързани с външен фактор. Т.е. ти можеш да си патриот, но в момента, в който имаш хипотеза, че "Възраждане“ има проруска ориентация, и може би про-Путин, провойната и т.н., това са хипотези, това не е доказано в политическото им говорене, но имат такъв имидж. Този имидж автоматично им слага таван, именно поради фактора "външните фактори пречат на събирането и на добрия рейтинг, на събирането на подкрепа на политическите партии“.

А има ли събития, които могат да се очертаят като злополучни за предизборната кампания?

Случвали са се злополучни събития, свързани със скандали в миналото. Нека все пак да си спомним: имаше Петър Стоянов, ако си спомняте, един скандал по медиите. Тогава българите бяхме много невинни в политиката и в преживяването на политическите скандали. И в една среда на невинност скандалът удряше този, който се опитва да го направи, който влиза – те се скараха в студиото по един начин, който като че ли се интерпретираше много негативно. Моето мнение не беше, че това беше причината Петър Стоянов да загуби, но както и да е, това е друга тема. По-нататък сме свидетели на много скандали, на скандали, които спомнете си Мая Манолова с печатането на бюлетините преди години – аферата "Костинброд“. Т.е. има неща, които са се опитвали да обърнат. Сега се опитва да обърне "Магнитски“ резултата. "Магнитски“ беше според мен инструмент за обръщане на резултата, за въздействие върху избирателите. Но вече не сме онези наивници и така чисти души в сферата на политиката. Българинът се научи, че по принцип политиката има втори-трети план, и когато допускаш съществуването на втори-трети план, много малка е вероятността да се вържеш на такива скандали. Затова мисля, че скандали, ако се правят опити да се направят сега, в предизборната кампания, или номера, грозни номера, няма да имат този силен ефект. Давам пример за грозен номер: паметника на Борисов в Благоевград, който направи "Демократична България“ или "Продължаваме промяната“. Изключително грозен акт, изключително грозен пиарски акт. Липса на политическа етика, на политическа култура – ползване на жълт, мръсен, грозен пиар. Така бих го определила.

Доста примитивно прозвуча.

Изключително примитивно. На какво може да разчита този пиар? Давам го като пример. Този пиар може да разчита на това колебаещи се за ГЕРБ да не гласуват за ГЕРБ, колебаещи се. Но в никакъв случай не може да руинира подкрепа. Просто още по-гадно да стане на хората. Т.е. те не руинират, те отказват евентуално някой хора.

Но и не привличат?

В никакъв случай не привличат, в никакъв случай. Това може само да отблъсне само. Даже да отблъсне колебаещ се за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. Затова казвам, че е среда, в която този вид пиар работи според мен.

"Я не сакам я да съм добре, я сакам на Вуте да е зле“?

Точно така.

А Паметникът на Съветската армия, т.нар. МОЧА, който изведнъж ни в клин, ни в ръкав се сетиха да го местят?

Неподходящ момент за поставяне на темата. Ако питате страната, която е силно про- за махането на паметника, тя ще ви каже, че никога, то от толкова години, то даже ако не се лъжа даже има решение на СОС отпреди много години.

Да, има.

Просто не се реализира. Той и сега предполагам, че няма да се реализира. И предполагам, че това беше пиар на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, отново пиар. Мисля, че и СДС са ги подкрепили…

И ГЕРБ ги подкрепиха.

Но тези, които внасят, тези, които проактивно водят пиар кампанията по тази тема, са "Продължаваме промяната“ и  "Демократична България“. Сега, моето мнение е, че това не е темата на сегашните избори, не е темата. Както ви казах, не е външният фактор темата, защото в случая тези, които са против паметника, казват, че искат да махнат паметника на агресора. Т.е. опират се на външното събитие в случая, в което ние симпатизираме по редица причини. Но тъй като средата, за която обясних преди малко, не предполага използването на външния фактор в политическото говорене, той нарушава подкрепата, напротив, намалява подкрепата, то това оказва пак негативен ефект върху тези, които го правят.

А какво говорене се налага в дебати и партийни изяви: аргументирано или общи приказки?

Изключително аргументирано е, ще ви дам пример, говоренето на ГЕРБ-СДС, като се аргументира за грешките на "Продължаваме промяната“. Аз там виждам много аргументи. Давам пример с говоренето на Делян Добрев, свързано с процентите, които сме плащали повече на концесионери за газта. То е като че ли вече доказан факт. И постепенно с времето убеждението, че ГЕРБ говори аргументирано за предишните проблеми на управлението на "Продължаваме промяната“ са достатъчни, аргументът е силен. Задавам обаче въпрос: дали тези аргументи, които са абсолютно ясни, и като че ли на всеки трезвен човек те са видими, стигат ли да увеличи ГЕРБ подкрепата си?

Едва ли. Може би защото няма аргументи за бъдещето?

Точно така. Защото това беше минал етап на развитие. В момента сме в предизборна кампания, в която имате от едната страна твърди избиратели, които няма нужда да убеждавате в каквото и да е повече – те ще идат да гласуват каквото и да се случи за партиите си, защото те са силно емоционизирани един срещу друг. И тази негативна емоция един срещу друг ще ги заведе при урните. Борбата на предизборната тема до изборите е: какво предлагаш на тези, които се колебаят. А тези, които се колебаят, искат това – искат да им кажеш какъв им е проблемът, да покажеш, че го познаваш на този човек, единият човек, който работи, сблъсква се с ежедневни проблеми, и не се чувства достатъчно удовлетворен, дайте да го кажем даже така: не се чувства нито разбран, нито, че живее в справедлива среда. По-късно този човек, който чувства, че не живее в справедлива среда, го нарича корупция. То може въобще да не е корупция, то просто е среда, която не е достатъчно добре организирана, управлявана.

И защото в нея той няма перспективи?

И той няма перспектива в тази среда. Точно така. В тази среда, когато утре някой дойде и каже: "Това е корупция“, човекът не знае как да го нарече това, той го нарича ами да, корупция. Защото друг не му го е разказал по друг начин, много по-близко, много по-познато, много по-точно, много по-професионално. Затова казвам, че в момента сме в този етап. Който намери този начин, той ще разшири подкрепата си. Има още шанс, защото имаме още време, един месец да се поговори по този начин активно по студията. Но по студията срещата на двама, трима, четирима, които започват да се плюят един друг, да говорят един върху друг, това е всичко друго, но не привличане на избиратели, всичко друго, но не привличане на колебаещи се.

И постоянното говорене за корупцията идва като една традиция от социализма за познанството и връзките.

Точно така.

Тогава се говореше за системата ЗИС – "знакомства и связи“. Сега не се казва връзки, сега се казва корупция.

Точно така.

Аз ще си платя или ще намеря мой човек, който да натисне този човек.

Точно така. Аз мисля, че съм разказвала пред вас за резултатите, че отчуждението, това, че хората не са отчуждени в България, те се чувстват добре, защото те се справят в живота с "моя човек“, с връзката. Това корупция ли е? Според представата на избирателите и на гражданите, това е адаптация. Но тогава, когато някой от вън им каже: "Това е корупция“, а той не се чувства добре, каже: "Добре, съгласен съм. Това е корупция“. Ето как става замяната на понятията, изкуственото използване на създаване на среда за политически сблъсък, който пак не ти решава проблема, просто защото това не е проблемът, конкретния проблем, проблемът е съвсем друг.

И какви са проблемите и страховете на политическите лидери?

Много важен страх за тях е, какво ще се случи на местните избори.

Не сега, на местните?

На местните, да. Според мен техният страх е, кой ще бъде първи, кой ще бъде втори, защото при всяко положение този, който ще направи правителство, ако направи правителство, ще понесе негативи, тъй като давам пример: ГЕРБ-СДС имат интерес да направят правителство. Според мен те имат интерес да го направят, и като победители на изборите, като тези, които са успели, защото това вече ще бъде героизъм да се направи правителство, да стигнат до местните и да възпроизведат добър резултат. Те се страхуват, че няколко големи градове са под въпрос в момента, и се страхуват дали да ги отстъпят на "Продължаваме промяната“. Това е големият страх. Местната власт в момента е под въпрос на някои места. Пак казвам, не навсякъде, ГЕРБ според мен ще си задържи големия процент местна власт в България, но има градове, като София, което е притеснително, в Пловдив ще има битки.

Във Варна?

Сигурно във Варна ще има битка, и то много сериозна. Т.е. това са места, които от една страна са символни, и затова има страх, как ще се представят есента. А представянето през есента минава през това, какво ще се случи сега и кой ще управлява. Така че страхове давят в момента политиците.

Но това не очертава ли друг парадокс: формално политиците играят за първо място, но никой не иска да бъде първи, защото ако направи правителство и се провали, на местните избори ще го отнесе, най-грубо казано?

Може и такава хипотеза да формулираме. Обаче, знаете ли, всичко това, за което говорим, е тактика. Аз обичам да видя голямата картина. Не ми харесва да говоря само за тактика. Голямата картина е един много тежък сблъсък с псевдолиберализма, който дойде в България, който псевдолиберализъм се изпълни не със съдържание на истинското либерално, което всъщност не е нищо лошо – това е свободата да постигаш, да се реализираш, да нямаш ограничения, но дойде изкривеното либерално, което нарушава закона, което не се съобразява с нормите в обществото, дойде през деца на едни други другари, които раздаваха едни много пари, получиха други големи пари преди 1989 година. Техните деца се опитаха да наложат това изкривено либерално през новите партии, които дойдоха в последните 2 години. Т.е. ние имаме много ясна страна, което не е свободата, това не е свободата, това е споменът за един друг строй преди 1989 година, и тези деца доказват, че са готови с кръв, с нарушение на закона ако щете, с хвърляне на яйца, с битка пред парламента с полицаите, с всякакви средства да наложат щенията на своите родители за връщане на властта. Това е моят отчет на картината. Там, разбира се, има много други фактори, които подкрепят процеса – външни и вътрешни. Външни интереси, които ги използват тези деца, защото те са учили в чужбина, техните родители са ги пращали да учат в чужбина и имат този имидж на учили, независимо че образованието в цял свят търпи много сериозен спад на качество, и това се забелязва във всички държави, и е оценка във всички говоря за демократично развити държави, и от другата страна това е онзи труден път на демократично развитие, който ние дето се казва сме си го направили след 1989 година с всички възможни грешки и недостатъци. Тези две страни в момента се бият, тук е битката. И не знам политиците доколко, тези, които са от втората група, разбират мястото си, че в момента битката е 1989-1990 година. Това е всъщност разделителната линия.

Т.е. има опити битката за реставрация?

Абсолютно, реставрация.

А самите политици или поне големите партии въвлечени ли са в тази битка?

Да, естествено.

Кой на коя страна е?

Аз казах, че новите партии са от първата страна, те са децата на реставрацията. Докато от другата страна са старите партии, включително БСП я слагам в старите партии, включително ДПС, включително ГЕРБ-СДС, разбира се, останалите, които са по-стари, по-старите патриотични, нали, "Възраждане“, те не са от тази страна. Те не играят този вид…

Театър?

Театър, да. Докато първите, "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ – твърдо, те са на страната на реставрацията. МОЧА, свалянето на паметника е театър за пред тези избиратели, които бяха лъгани и продължават да бъдат лъгани, че това са десни партии.

А може би и за пред тези, които ги подкрепят в демократичния свят?

Точно така.

"Ето ние на какво заставаме, вижте ни“ – тоест цели се външната проява?

Това са объркващите послания. Още в началото си спомняте, че Кирил Петков беше казал, че "Десни политики, леви средства“ или как беше, обратното, няма значение – всичко това е една обръквация. Обърквацията "Аз искам да сваля паметника“ и в същото време докарвам външното влияние, в същото време съм представител на онова поколение, на онази история, на онези методи преди 1989 година, които изплуваха, оцеляха и успяха да вложат едни много големи български средства в личен просперитет на определени хора, това не се вижда. Това е забулено от мъглата на МОЧА.

Знаете ли, в нашия разговор досега липсва само един елемент: каква е ролята на президента и на служебното правителство? Те съзерцават или са част от играта?

Моята убеденост е, че президентът си е самостоятелен играч, колкото и да го обвиняват за различните интереси, които стоят зад гърба му. Президентът има планиране, той според мен играе сам, колкото и други фактори да са били зад него.  Давам пример: БСП беше зад него и неговото изваждане като лице кандидат за президент на България, виждате, че той не остана верен на БСП, напротив, той поведе война с БСП. Т.е. той не е лоялен към тези, които са го издигнали. Аз смятам, че той е силно автономизиран от влияния, но си има свой план. Той си има своя програма за действие. Неговата програма трябва да се търси в бъдещето – там, когато той ще спре да бъде президент. И всеки човек, който си прави планове, и не е решил да се оттегли в пенсия и да си гледа внуците, той е човек, който си прави планове за професионалната кариера, и тя е политическа. И тя не може да не бъде политическа.

Т.е. партия или президентска република?

И двете са възможни. Затова той залага на възможни ходове. "Има такъв народ“ смятам, че винаги са били президентската партия, първоначалната, тази, която е избрана да бъде инструментът за прокарване на линии. Те го докараха тук до втори път за кандидат за президент, те подпомогнаха избирането му, те свалиха Кирил Петков, когато президентът реши, че вече Кирил Петков не трябва да бъде министър-председател, те пуснаха в момента идеята за президентска република и за референдум, т.е. всичко върви през  "Има такъв народ“. "Има такъв народ“ е инструмент на Радев. И затова аз смятам, че той залага, дали ще стане или няма да стане, по-вероятно е да не стане идеята за президентска република, но защо да не опитаме, т.е. да си постелем един добър имидж. Това не противоречи на картината, че рейтингът на президента по този начин естествено ще расте, защото за да се случи президентска република, трябва по-голямата част от обществото да повярва, че президентът е наистина истински точен, коректен, справедлив, и неговото правителство работи професионално. Това е едната му линия. Втората линия, според мен, той ще направи партия, още една, тъй като Кирил Петков го подкрепи и излезе разочарован, сега според мен той беше част от подкрепата да се създаде "Левицата“, но "Левицата“ не би могла да има добър резултат, т.е. нито може да направи вълна, нито може да бъде успешна. И вероятно ще има трети опит според мен, но няма да бъде сега. Те не са регистрирани сега, този трети опит отива след местните избори.

Цоня Събчева