Олег Велинов: Снукърът учи на уважение, дисциплина, честност и търпение

Олег Велинов,председател на Българска федерация по снукър, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор 

 

Здравейте. Добре дошли в нашия ефир!

Благодаря! Много ми е приятно да съм за първи път при вас.

Поводът да Ви поканим е завършилото Световно първенство по снукър за аматьори. Как се стигна до това България да бъде избрана за домакин на този форум?

Ние работим по различни проекти със Световната федерация вече над 10 години, включително сме имали професионален ранкинг турнир в България в продължение на 4 години, излъчван по най-големия спортен канал в Европа Eurosport, и през годините имаме голямо доверие помежду си. Световната снукър федерация трябваше да избере следващата страна домакин. Знаейки, че сме добър организатор, тъй като през годините сме били домакини на европейски първенства много пъти, те избраха нас. Много добре знаете, че в нестабилната ситуация, в която се намира България, такъв турнир струва доста пари, и на нас ни беше по-рисковано дали ще успеем да го финансираме. Защото имайки предвид изградените отношения през годините, ние нямаме право да направим фалстарт, т.е. да откажем провеждането в последния момент. И в този аспект аз искам да благодаря нашите партньори, които ни помогнаха - Български спортен тотализатор, Министерство на младежта и спорта, Столична община, както и другите рекламодатели, които се включиха с подкрепа за Световното първенство. Форумът продължи две седмици и беше в няколко различни формата - юноши, жени и мъже. Интересното при тези турнири е, че те са най-прекият път за това да станеш професионалист. Раздадоха се две тур карти, едната от тях при юношите. Тази карта я спечели един украинец, който на финала победи изненадващо най-добрия китаец на турнира, въобще най-добрия на турнира, Уанг Синбо. Аз лично мисля, че той ще стане голям играч много скоро. На финала на мъжете Синбо водеше с 2:0 срещу Хамад Миа, който три пъти е бил професионалист и изпадна от Тура миналата година. Но Хамад Миа успя да го победи с 5:4, благодарение на опита, който има. Беше изключителна драма.

Какво означава да изпаднеш от Тура на професионалистите?

Турът се състои само от 128 играчи. Те са тези, които гледаме по телевизията почти всяка седмица. Реално, класирайки се за Тура, получаваш гарантирано 2-годишно участие в него. Т.е. гледа се на база на твоето представяне след 2 години дали оставаш в 128-та или не. Победителят от София прибра 8000 паунда от наградния фонд. World Snooker Tour така са направили, че когато си професионалист и дори да не спечелиш нито един турнир, но имаш приходи от професионални турнири под 25 000 паунда на година, те просто ти плащат 25 000 паунда за това, че си участвал. Или казано по друг начин, може да се каже, че този, който спечели Световното първенство за аматьори, гарантирано е спечелил 58 000 паунда за следващите 2 години и спокойствието, че може да се опита да се докаже и да бъде част от Тура.

Наистина ли е толкова тежка финансовата организация на едно такова първенство и без подкрепата на държавните институции не може да се случи?

Има много по-тежки турнири – тези, които са телевизионните по Eurosport, там вече нещата са много сериозни.

Говорим за България.

Да. Ние бяхме домакини 4 поредни години на такъв турнир, но тогава общият награден фонд беше 125 000 паунда. Сега в момента, за да направиш такъв турнир, трябва да осигуриш около 300 000 паунда, което вече е сериозна сума. Имайки предвид, че снукърът все пак не е масов спорт и не е един от най-успешните спортове на България, много трудно е да намериш такова финансиране. Плюс това един от източниците за подобно финансиране са бетинг компаниите, но световният снукър в момента няма как да се обвърже с бетинг компания, заради нова политика. До миналата година това беше възможно, а сега вече по техните законодателства това няма как да стане. Т.е. ние тук имаме един голям минус. Тези турнири са много скъпи. Добре, да речем, че ще имаме доста по-сериозни приходи от билети, защото ще се провежда в голяма зала. Но освен това има наем на тази зала, има сума за изграждане на сцена. За такъв турнир бюджетът отива между 400 000 и 500 000 евро минимум. А Световното първенство за аматьори, което ние направихме, се организира доста по-лесно, защото този турнир е по-интересен. Тези турнири са grassroots, така да се каже, т.е. от тях се започва. Там се създават всички тези големи звезди. Марк Алън, който е един от топ играчите в световния снукър, ставайки европейски шампион, влиза в Тура. Да не забравяме Жао Синтон, който стана световен шампион миналата година, след като бе наказан заради скандал със залагане и т.н. Той се завърна в Q Tour , на който ние сме домакини вече две години. И спечелвайки чрез Q Tour влизането си отново като професионалист, той успя да стане световен шампион, номер едно на планетата. Т.е. тези турнири са трамплин за върховете на снукъра, защото в тях участват много състезатели от различни държави. Ето сега имахме участници от над 40 държави, които имаха много готин социален живот покрай дори в турнира. Имахме представители от Пакистан, Мароко, Китай, Монголия, цяла Европа естествено, т.е. става един много интернационален и много здрав турнир. И най-хубавото на този турнир е, че е на едно място. Всички спят в един хотел. Благодаря на нашия партньор, един от най-хубавите хотели в София, с перфектна зала в него и т.н. Т.е. всички спят в хотела, имат перфектните условия с 14 снукър маси в конферентната зала. Същевременно имат много възможности да посетят и да разгледат София, в свободното им време хубава храна. Всички казаха, че това е най-хубавото световно първенство, което е правено досега и съм склонен да им вярвам. Не за друго, ами защото видях физиономиите им, видях постовете на играчите във Фейсбук, видях как всички са много доволни. Пък да не говорим като заваля снегът сега, в събота и неделя, имаше хора, които не бяха виждали сняг, такива снимки си направиха и толкова много се кефиха на това, което се случва, че наистина социалният ефект от това нещо, което се прави, е много готин. Започнахме всъщност оттам дали е много скъп такъв турнир - струва може би около 300 000 лева, абсолютно достатъчни са да се организира.

Каква е оценката на шефа на Световната федерация Джейсън Фъргюсън за форума? Съвпада ли тя с тази на играчите?

Да. Той дойде тук за три дни, за да закрие турнира за юношите, да връчи купите и да се видим. Много е доволен. Казва, че наистина е най-добрият турнир, който сме правили. Просто инфраструктурата на самия хотел позволява това да бъде наистина перфектно организирано. Имахме две снукър маси, от които се излъчваше на живо в интернет през цялото време, включително в България, както и в техният официален YouTube канал. Джейсън Фъргюсън замина за Китай от България, с министър-председателя на Англия и други бизнесмени. Целта на посещението му е да говори за израстването на снукъра там. В Китай снукърът е вторият по популярност спорт въобще, баскетболът е номер едно. Второ място си оспорват снукъра и тенис на масата. В страната има 300 хиляди клуба, представете си колко са състезателите в тях.

Необятен пазар. Как се представиха нашите момчета на турнира в София?

Много добре играха всички. Често казано, малко ме е яд за Виктор Илиев, защото играта му в момента е на много високо ниво и той имаше сили да стигне поне на осминафинал. Отпадна и завърши 33-ти. Загуби от играч, който не беше толкова силен, просто не се представи добре тогава. Иначе, участваха 15 българи при мъжете, при двама при юношите и една представителка при жените. Нямах излишни илюзии, че ще вземем медал. Сега насочваме усилия към Европейското първенство през месец март в Гандия, недалеч от Валенсия. Там имаме реален шанс, според мен, дори за медал. Нашите играчи вече започнаха подготовка в Националната снукър академия на стадион "Васил Левски“.

Как се развива Академията?

Много добре. И това се дължи основно на отличната работа на Братислав Кръстев и на нашият състезател Виктор Илиев, тъй като те и двамата са и треньори в Академията. Братислав е вторият най-добър треньор в Европа, води се помощник треньор на Европейската федерация. Много добре работи с децата. Вчера се зарадвах, защото едно момченце, което живее в Благоевград и преди две години идваше всяка седмица да тренира в София, защото нямаше къде да отсяда. Сега става 7. клас и родителите му са взели решение твърдо да го местят в София, и те да се преместят да живеят в София само заради снукъра. Вчера наистина ми стана много мило, защото се видях с тях и поех ангажимент, че ще направим перфектния план за него, наистина да тренира качествено, и ще вложим всичко, което можем в него, за да видим дали той може да направи нещо в този спорт или не. Той е талантливо момче и има нужда от много такива хора, за да може да израства спорта. Това наистина много ми харесва, защото малко са родителите, които подкрепят по такъв начин децата си. И сега му търсят училище. Ще му помогнем с каквото можем и с това, че ще напишем едно писмо с препоръка към някои училища, в които те искат да влязат, в частни училища говорим, но то вече се оказва, че и в частни училища влизането става само с препоръки. Т.е. ще му съдействаме с всичко, което можем, за да може от септември той да се отдаде на това нещо, и да видим докъде ще стигне. Иначе има доста други деца. Сега имам възможността да кажа, че първата тренировка за всяко едно дете е абсолютно безплатна, всеки, който иска да пробва просто да поиграе снукър, е добре дошъл в Национална снукър академия. Общо взето се надяваме повече деца да идват, защото снукъра е спорт, който може да ги научи на много качества, които ще са им необходими в живота. Дори да го практикуват просто за удоволствие, да не станат професионални спортисти, ще им бъде много полезно, според мен. Когато децата са малки, колкото и да се опитваме да им даваме възможност да правят избори, родителите са тези, които реално вземат решенията, и те са тези, които ще ги спрат от някакъв спорт или ще им дадат възможност да се развиват в него.

На какво учи снукъра, какво изгражда?

Първото нещо, което изгражда е дисциплина, истинска здрава дисциплина и търпение, защото снукъра е много труден спорт, много малко хора го разбират. Те си мислят, че удряш едни топчици – не е така. Търпението е наистина проблем за децата в момента. Всички деца, включително и моите, искат всичко, да се случва бързо и на секундата. Снукърът учи,  че това, няма как да стане в този спорт. Учи на абсолютно уважение между играчите, учи на честност, защото в снукъра съдията не е този, който е пъдар, който ще следи дали някой ще направи фал или не, напротив, има ли фал, винаги самият играч, който го е направил, си признава, т.е. учи на джентълменство. Учи на честност, дори учи на двигателна моторика на фината мускулатура, защото всеки един удар в снукъра се произвежда в този фина моторика – къде да удариш бялата, колко силно, колко да ти е отпусната ръката. Всеки един удар е коренно различен и този усет, който развиваш, наистина помага и за това. Има и физика и математика, малко или много. Тя е в основата в снукъра.

Геометрия.

Да, но в крайна сметка трябва да ги видиш тези неща.

Много хора не знаят и си мислят, че снукърът е удряне на топки. Обаче, как минава един тренировъчен ден? Защото предполагам, че има и физическа, и психическа подготовка.

Със сигурност тези играчи, които са по-добре подготвени физически, са много по-издръжливи, особено при дългите мачове. Финалът на Световното първенство се играе в два дни, в четири сесии. Общо взето, играчите могат да прекарат на масата 16 часа за два дена. Значи, физически трябва да са добре подготвени, както и психически. В снукъра достигаш до едно ниво, в което си добър играч и оттам всичко вече е в главата. Така е и в тениса, може би, но там физиката е много по-решаваща, освен главата. Именно там е най-големият проблем на повечето играчи. Задължително трябват спортни психолози, задължително трябва да си много устойчив в главата. Аз винаги давам този пример с тениса, понеже съм голям фен и играя тенис. Там напрежението е огромно, физиката е много важна, но в крайна сметка ти имаш част от секундата да реагираш. Дали ще направиш правилен удар или не, се решава за част от секундата. В снукъра никой не те притиска. Ти можеш да вземеш правилното решение и за 15 секунди, и за 2, и за 3 минути. И проблемът при състезателите е, че те започват да мислят и да се съмняват, да се разколебават, да променят решенията си, да се разтреперват и да си мислят какво ще се случи, ако пропуснат. И точно това създава много дълбоко напрежение върху всеки един снукър играч. Голяма част от тях са много самотни хора. Благодарение на това, че имат супер здрава психика, те малко или много се превръщат в единаци. Много тежък спорт, в който психиката е изключително важна. Това е най-важният елемент, ако искаш да станеш професионалист. Физиката обаче, също е абсолютно валидна за снукъра. Както се казва, здрав дух в здраво тяло.

За нашите съдии нищо не казахме. Как са развиват те?

Там се гордеем много, защото ние имаме много съдии, които в момента се развиват много добре, българи. Десислава Божилова е вождът отпред, която според мен е най-добрият съдия в света, не само при жените. Със сигурност е в Топ 3, ако добавим и някои мъже, които съдийстват. Пролетина Величкова се развива много добре, Христо Иванов. Отдолу имахме доста представители сега, на това първенство, отдолу имаме хора като Василена Узунова, Красиана Димитрова, както и още две дами. Имаме още няколко души, които също на това Световно се представяха много добре. За съдиите, които бяха на Световното първенство, се казаха хубави думи.

Да погледнем малко към света, към Европа. По-малко 3 месеца остават до Световното първенство в Шефилд, Англия. Ще стигне ли най-накрая Рони О'Съливан до 8-а световна титла?

Според мен, той има шанс за това тази и следващата година. Да се опита, да се помъчи да го направи. Напоследък нещо не е в форма. Това прави впечатление. Аз си мисля, че ще му е трудно, да ти кажа честно. Много ми се иска, но си мисля, че ще му е много трудно, почти невъзможно.

Кои негови конкуренти идват отдолу? Кои са най-големите заплахи?

Той просто в момента не е на това ниво, на което трябва да бъде, за да стане световен шампион. Не е достатъчно само с присъствие да победиш. То се видя и в тениса сега – Джокович стигна до финала, но не му стигна само присъствието. Имаме Джъд Тръмп, Шон Мърфи, който в момента е в топ форма, дори Хигинс в момента е по-добър от Рони О'Съливан. Има много играчи състезатели, да не говорим за китайците. Рони може да падне от абсолютно всеки китаец в момента, просто защото те са роботи. Този китаец, който игра и на двата финала на Световното първенство в София сега, той тренира всеки ден между 4 и 6 часа. Всеки божи ден. Много малко от европейците го правят това нещо. Относно тренировъчния процес, много е важно да играеш сам със себе си, в смисъл сам да играеш. Голяма част от играчите много бързо губят желанието да играят сами със себе си и почват да играят помежду си. Има го и този момент, хубаво е да играеш срещу съперник, и то по-добър от тебе, това вдига много нивото ти, но по никакъв начин това не изключва едни 4 часа на ден да играеш сам. А да играеш сам е ужасно. Това е дисциплината, за която говорим.

Харесва ли ти това, което се случва в България в момента, в наша страна, като спорт, като общество, като развитие?

Аз живея в един капсулован свят, казвам го откровено. Около мен съм обграден от хора, които са положително настроени, вършат своите дела, получават им се нещата. Аз съм се учил от такива хора, гледам около мен да съм обграден от подобни люде, защото ако трябва да гледам другите хора и виждам само проблемите, това ще ме доведе по-скоро до негативизъм. Т.е. аз ще трябва да спра да правя каквото и да било в България. Виждам иначе всичката помия навсякъде, но както ти казвам, гледам да мисля положително върху нея. Опитвам се да работя с всички хора, с които трябва да работя и се опитвам от всеки един човек да взема положителното. Защото всеки един човек има положителни качества, това е сигурно, и ти може да ги изведеш от този човек. Това ми е емоцията. Аз си гледам семейството, децата ми, хората около мене. Освен федерацията, имам бизнес партньори, с които правя другите неща, с които се занимавам. Знаеш, че снукърът е едно от нещата, които ми пълнят сърцето, общо взето, и ми пълни живота, но като цяло освен снукъра, нали трябва да се храним, имаме спортен бар, заведение за хранене и други неща, с които занимавам, построихме една сграда преди няколко години. Т.е. занимавам се с неща, които ми доставят също удоволствие и с хора, с които също ми е приятно да работя. И това ме капсулова. Не гледам новини, каквото видя в интернет, ядосвам се, коментирам някакви политически неща по-скоро в най-близки кръгове. Въобще не искам да се намесвам в политиката, защото там е мръсна работа. Имам хора обаче в политиката, които са ми много добри приятели, от различни партии, които не се понасят, и въпреки това не мога да кажа нищо лошо за тези хора, напротив, те са много готини хора, и това, което са ми направили като впечатление и като прекарано време заедно, е било положително. Така че гледам ведро на живота.

Какво е твоето послание към всички слушатели и читатели на ФОКУС?

Според мен, всеки трябва да разчисти първо около себе си, да прави това, което мисли, че е полезно. Когато се ядоса, че другите не правят нещо, да го направи първо той. И ако всички действаме така, нещата ще се наредят. Това е моето мнение. Знаеш ли колко много се радвах, когато София беше цялата в сняг. Аз не мога да разбера защо непрекъснато трябва да говорим, че всичко е претрупано със сняг. Ама, то е красиво. Не виждате ли навън бялото? То е красиво. Ние ходихме в едно заведение, няма да му кажа името, единственото заведение на Витоша, което е типично българско и т.н., и ги заведох всички чужденци в най-големия сняг в неделя вечерта –тези хора останаха толкова впечатлени, толкова приятно ни беше, че се качвахме по сняг нагоре и слязохме по сняг надолу. Аз разбирам, че нонстоп може да се говори, че трябва да са чисти улиците, ама я има и красотата в това всичко да е снежно. В смисъл, не сме били заринати с 2 м сняг, за да не може да мине кола. Така че, от тази гледна точка, бих им казал на хората просто се радват на това, което имат, защото дори и в този сняг, който не е бил изчистен, пак има красота. Даже повече отколкото, ако е изчистено, защото сега София е сива.