Нидал Алгафари, кинорежисьор и писател, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

България е изправена пред свръхдефицит и риск да прибегне до заем от Международния валутен фонд – нещо, което страната ни не е правила повече от 20 години, става ясно от изтекъл в медиите доклад на служебния министър на финансите Росица Велкова. Твърди се, че на заседание в президентството преди десетина дни е бил представен предстоящия срив на публичните финанси. От изнесените данни може да се направи извода, че пенсионерите няма да получат увеличение на пенсиите, социалните разходи ще се орежат драстично, капиталовите ще се завъртят около нулата, а данъците ще се повишат. Документът попадна в контекста на предизборната реторика. Според Бойко Борисов управлението на "Промяната“ е донесло "щети без оправия“, а "вересиите на Асен Василев ще плати честният бизнес“. Асен Василев видя в доклада плашилище, а "този, който го размахва, иска да открадне нашите пари“ – така прозвуча неговото оправдание. След като и Централната банка скочи срещу министър Велкова и нарече твърденията й "безотговорни“, скоростно в едно от телевизионните студия, ден след разразилия се шок с изнесения доклад, тя побърза да информира, че няма риск от фалит на държавата, нито от намеса на МВФ и нужда да се тегли нов дълг. И всички студия мигом се наводниха от икономисти и финансисти, които според политическите си предпочитания взеха да разплитат "за“ и "против“ апокалиптичната картина. Въпросът е, че разговорът вече не е за икономисти, той е за граждани. Междувременно излезе и последното социологическо проучване, което поставя първите две коалиции – "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ и ГЕРБ-СДС, с почти еднаква разлика, но с общ сбор от над 50% подкрепа. Уместно ли е обаче да говорим за рейтинги и паритет при първите места в изборната класация, на фона на катастрофалното състояние на държавата? Наш гост е кинорежисьорът и писател Нидал Алгафари. Как се връзва усещането за фалит с усещането за правителство, г-н Алгафари?

Много ми е трудно да отговоря, как може да се връзва, защото това е страх, който в момента се прелива от властта към хората, и това сигурно ще повлияе по един или друг начин на изборния резултат. Т.е. това е пряка намеса в изборния процес. Но как ще се отрази точно, зависи – всеки от неговата гледна точка. Но ако махнем политиката малко по-встрани и се обърнем към обикновения човечец на улицата, със сигурност няма да му бъде добре от това, което разбира, т.е. разбира, че някой някъде е завишил повече разходите, отколкото са приходите или възможностите за приходи, ще разбере, че инфлацията, която в момента се надига много силно нагоре, ще продължи да се надига, и да разбере също така, че ще има най-малкото задържане на заплатите, на пенсиите, че няма да има възможности за тяхното вдигане. Това е най-малкото, да не се наложи да се връщат назад сумите, т.е. да се намаляват суми.

Г-н Алгафари, а уместно ли е да говорим за рейтинги и паритет при първите места в изборната класация, на фона на катастрофалното състояние на държавата?

Ами, то не зависи едното от другото, защото така и така имаме избори, при които искаме или не искаме, някой ще трябва да бъде победител. И сега вече въпросът е: кой ще успее от тази криза да извади най-много положителни неща за неговата партия или неговата коалиция, за да може да направи няколко стъпки по-напред от другите и да се опитат нещо да направят евентуално за добруването на хората. Но като виждам, как се водят разговорите, продължават да се водят тези разговори по медиите – с най-обидни квалификации, с една омраза един към друг, смятам, че ще бъде все по-трудно и все по-трудно.

Накъде върви държавата, разбираме ли го от кампаниите на партиите?

Не, нищо не разбираме от кампаниите на партиите, защото ако трябва да погледнем и техните слогани или девизи, или лозунги, с които са излезли, ще видим, че те са прекалено общовати, т.е. няма почти нищо конкретно вътре в тях. В приказките на всичките не се говори толкова за реално разрешаване на някакви проблеми на хората, а за разрешаване на битката между двама-трима големи или четирима големи.

На фона на изтеклите информации за финансовото състояние на България, как се вписват други, появили се по същия начин в публичното пространство? Например, че "Продължаваме промяната“ е дала 600 000 лева за реклама в "Гугъл“.

Напълно е логично, защото тези политически формации получават все още субсидии от българския данъкоплатец и имат възможност да инвестират, както те решат за добре. Отделно от това нещо, има една немалка част от хората, от бизнеса, които са зависими по един или друг начин от това, кой ще бъде по-първи и кой ще състави правителство, кой ще може да му помогне за определени поръчки и сега инвестират. Има и такива, които инвестират и на едните, и на вторите, и на третите, за да си запазят някакви предимства пред другите. Напълно е логично да се случва това нещо, че 600 000 са платили. Може да платят повече и за билбордове, и за плакати. Това не са тези големи суми, с които биха срутили държавата, това не са суми, за които да трябва да се вглеждаме в тях, дали са много или са малко, а трябва да се вглеждаме в това, дали те са в готовност да направят някакъв компромис със себе си, с егото си и да се опитат да тръгнат в правилната посока.

Според вас готови ли са партиите да направят такъв компромис?

Тук не става въпрос за партии обаче.

За коалиции?

Не, нито за коалиции. Тук става въпрос за лидери. Въпросът е в няколко човека в тази държава – Бойко Борисов на първо място, Кирил Петков и Асен Василев на второ място, Корнелия Нинова на трето, Мустафа Карадайъ и г-н Доган на четвърто място, на пето – г-н Радев, президентът. Това са хората, които би трябвало те, като личности, да го разрешат, защото те са лидери, те водят. Каквото и да направи лидерът, тези, които са зад него, му вярват. Хайде да не казвам съвсем сляпо, но му вярват и биха приели всяко негово решение. Така че смятам, че като че ли може би имам някакво усещане – ако ПП-ДБ излязат, макар и с един глас, пред ПП ГЕРБ, с един мандат повече даже да вземат, те са длъжни да представят някакъв вид правителство и тогава смятам, че може би Бойко Борисов е човекът, който ще направи поредния компромис, в името на добруването на хората, в името на това да не се сринем тотално и да подкрепи такъв вид правителство. Проблемът обаче тогава ще бъде, че те ще бъдат заложници на политиката или желанията вече на ПП ГЕРБ.

Казвате, че Бойко Борисов би бил готов да направи компромис в името на добруването, но дали не е в името на външния натиск?

Ако го наречем външен натиск, ако ще натиск от Марс да бъде, ние имаме нужда в момента от правителство. И това го говорят вече не само хората в България, и кучетата, и котките го разбият, че трябва да има редовно правителство, трябва да има време Народното събрание да приемат много важни закони, много важни наредби да се направят от Министерския съвет, които да са въз основана на тези пък закони, които ще се приемат. Така че смятам – да, по-скоро смятам, че единственият, който би могъл да направи такъв компромис, защото е по-широко скроен вече като политик, с много опит в политиката, това е Бойко Борисов. Другите са все още такива, които искат да се перчат, искат да се репчат, искат да се покажат, че те са някаква голяма работа и трудно биха направили, и трудно биха осъзнали, докъде биха довели държавата.

Какво би трябвало да направят лидери и партии в тези кризи, за да измъкнат държавата, освен правителство, което всъщност продължава да бъде под въпрос?

Да си намалят малко собственото его, защото ако тръгнем да погледнем, какво искат едните, вторите, третите и четвъртите, те искат едно и също, всичките до един, или поне така декларират. И политическата формация около Кирил Петков и Асен Василев, и политическата формация около Бойко Борисов, и около Корнелия Нинова искат горе-долу едно и също. Да, имат едно, две, три различия, но те са две-три различия от общо 100, които ги обединяват или по които те са съгласни, че по някакъв начин трябва да се върви по тази пътека. Единствените, които са радикално различни от останалите, това са хората на "Възраждане“, но те няма да имат нито възможността, нито имат с кой да се коалират, нито с кой да разговарят. Така че ако теглят чертата на евроатлантическа ориентация например, се събират немалко народни представители, които даже в даден момент биха могли да бъдат и с конституционно мнозинство. Така че биха могли да направят много неща. Но ако ще тръгнем, че Бойко Борисов е крадец и не е, ама Кирил Петков и Асен Василев са още по-големи крадци, ама вие знаете ли Корнелия какъв крадец е и Корнелия да каже "Ама вие знаете ли пък Мустафа Карадайъ и това какви крадци са?“, по този начин няма да стигнем доникъде, защото е ясно, че всичките тези приказки, които са за корупция, които са за някакви зулуми, трябва да минат през чистилището, а то е съдът. Съдът е този, който доказва по един или друг начин. Другото са едни приказки, които в България са много лесни. Много е лесно да наречеш някой мъж, че е корумпиран мръсник, или някоя жена, че е лека жена. И за това не се изискват нито доказателства, нищо – "а бе, аз си знам и ти си знаеш“, и така.

Можем ли да обобщим, че каквато е кампанията, такъв ще бъде парламентът, такова – и правителството?

По-скоро смятам, че няма да е така. Кампанията ще бъде много остра, ще бъде много зловеща, ще се карат много помежду си, но в момента, в който прекрачат прага на Народното събрание, смятам, че страстите като че ли ще понамалеят и ще се потърсят варианти. И затова казвам, пак за себе си смятам, че вариантът, който ще е добър за държавата, е Бойко Борисов, който е вече много утвърден, много силен политик, да направи поредния компромис и по този начин хем ще държи правителството на Кирил Петков и Асен Василев под някакъв вариант да внимават, хем от друга страна ще излезе пред всички хора, че той е човекът, който е направил доброто за тая държава, и ще спечели от това всичко само дивиденти. Другите ще трябва вече много да се пазят и всяка една тяхна крачка в бъдеще ще се гледа под лупа.

Какви изводи трябва да си направят избирателите от всичко, което им се поднася?

Не могат да си направят правилен избор, защото тук няма избор на политика, няма избор на идеи, няма избор на идеологии. Тук има избор да кажем на хората, които искат промяната, т.е. новатори, които не знаят накъде тръгва този път, но искат да тръгнат по този път, и традиционалистите или класиците, или консерваторите, които са в лицето на ПП ГЕРБ, ДПС, донякъде БСП. Нямат.

Г-н Алгафари, говорим за правителство, но кой би се наел пред свръхдефицит и риск от заем от МВФ, през срив на финансите? Каквото и да замазва в последствие финансовият министър Росица Велкова, ситуацията е доста тежка.

След като толкова много се бутат, за да могат да влязат в Народното събрание, след като толкова много се бутат и се обиждат, и какво не, за да бъдат по-първи от другите, със сигурност са готови с някакви варианти – варианти на правителство, което е на ПП, или правителство, което е на ГЕРБ, едно от двете. И вече въпросът е: дали ще бъде подкрепено или не. А как ще излезем от него? Примерно Бойко Борисов е доказал, че в няколко кризи, в които е влизал като министър-председател, е успявал да измъкне държавата и да я стабилизира. И намира достатъчно връзки, контакти, способи, през които да мине. ПП, за съжаление, все още не могат да се похвалят с такова нещо, освен че те сътвориха може би най-голямата криза в момента, но може да са се опарили, вече да знаят, че са сбъркали в едно, второ или трето и да тръгнат по някакъв по-нормален път.

Как стигнахме до тази лудост, г-н Алгафари?

Стигнахме до тази лудост според мен поради това, че имахме свръхочаквания всички и се надявахме че който и да дойде месия, ще ни спаси и ще ни направи много бързо Швейцария на Балканите. Но не се получи. Повярвахме безумно много на Жан Виденов на времето, за съжаление, той не успя. Повярвахме на Иван Костов, за съжаление, и той не успя. Повярвахме на Негово величество Симеон Сакскобургготски – и той не успя, стабилизира, но не успя да направи по-големи крачки. Опитахме се да повярваме на Бойко Борисов, който стабилизира държавата, тръгна по някакъв правилен път, но дългият период на управление винаги носи много тежки тегоби и затова някак си не успя да продължи и той. Повярвахме на Кирил Петков и на младите, които ще направят големите промени. За съжаление се оказа, че те още шляпат, още доста жълто имат покрай устата си в политиката и направиха много големи грешки, от които сега всички ще си патим. Така че много трудно е да видя, кой от хората какво ще избере.

Тази наивност на какво се дължи – на политическа, на гражданска незрялост, на леност, ако щете, и на нежелание да се мисли от избирателите?

А, не, не, не смятам, че то е до избирателите, а по-скоро е в политиците. И не е леност. Според мен даже хората от "Продължаваме промяната“ бяха изключително ентусиазирани, много искаха да направят нещо, да блеснат, като всяко едно малко пале, което се опитва да ухапе старото куче по ухото, само и само да му покаже, че аз съм живо и виж как мога да хапя. Опитаха се, тръгнаха в някакви идеи, но пак липсата на опит, това как да управляват, защото едно нещо е да дойдат 20-30 приятели помежду си и да кажат "Ето, ние ще управляваме“, но в момента, в който застанат на позициите на управление, виждат, че те трябва да намерят отнякъде по някакъв начин 20 или 30 хиляди човека, които да поставя на местата, и тези 20 или 30 хиляди души да не са корумпирани, да са честни, да са ентусиазирани, да искат да работят, а това е почти невъзможно, много е трудно и трябва много време да мине. И затова, като погледнем, ще видим колко грешки направи и Симеон Сакскобургготски, и Иван Костов, и Жан Виденов, и Бойко Борисов в първите им пъти, когато застанат на власт, как бъркат в хората, които поставят, защото в такива ситуации обикновено излизат тези, които са най-напористи, но не означава, че са най-добри.

В какъв филм живее България? Или сериал?

Интересен, интересен е, забавен е.

Остава да кажете, че е развлекателен.

В една част развлекателен за тези хора, които могат да гледат отстрани и да се усмихват и на кривините на едните, и на кривините на другите или на ентусиазма на едните, или ентусиазма на другите. Може да се каже даже развлекателен. Ние живеем в интересно време, живеем в едни промени, с които по някакъв начин се справяме. И сега, като говорим за някакви кризи – ето, че ще фалира държавата или не знам какво, ами че ние бяхме фалирали, ние го преживяхме. Ние преживяхме Лукановото време, ние преживяхме Жан-Виденовото време, ние преживяхме Костовото време. Не виждам защо да не може да преживеем и това време. Ще се намери някакъв начин, по който да продължим. Няма държава в света, която така да е фалирала, че хората да измрат от глад, така, че хората да започнат да се избиват. Чак такова нещо няма да се случи. Със сигурност ще се намери, ние сме част от Европейския съюз, за добро или за лошо, ще ни помогнат тези наши приятели, братя, с които сме вече в една държава. Със сигурност и МВФ, ако трябва, ще ни помогне. Няма така да ни оставят, те не оставят държави в Африка, а ще оставят държава в Европа ей така да се съсипе. Няма да стане. Видяхме какво стана с Гърция, помогнаха – да, имаше рестрикции, имаше малко стягане на коланите, но се помогна и хората в Гърция продължават да си живеят нелошо.

Цоня Събчева