Месец януари бил най-тъжният и депресиращ месец през годината според специалисти. Но защо това е така и как да се справим с мрачното ни настроение сега ще попитаме психолога Наталия Герджикова. Здравейте.  

Добро утро. Честита Нова година!  

Честита Нова година и на вас! Така ли е наистина, месец януари най-тъжният месец ли е?  

Ами преживява се като един от най-тъжните месеци, защото празниците всъщност са доста стресиращи за повечето хора – пътувания, събирания със семейството, уговорки, приятели, срещи. Излизаме от рутината си по време на празниците и всъщност това носи доста стрес за нас. Рязката промяна отново днес, 3 януари, да сме на работа, всъщност психиката ни трудно се адаптира към това нещо, тъй като колкото и да са би като хубаво преживяване празниците, нашият мозък го приема като стресиращо и произвежда повече адреналин. И връщайки се отново към ежедневието ни, ние трябва да свикнем отново с по-спокойни темпове на работа на тялото и на психиката.  

Доста често през този период изпитаме тъга, този период на преход. Но тъгата неуместно чувство ли е? Трябва ли да я отричаме и да се правим, че тя не съществува, или е просто едно нормално чувство, на което трябва да обърнем внимание?  

Да, хубаво е да осъзнаем. Ние го наричаме постваканционен синдром и той е свързан с чувства на тъга, на раздразнение, на липса на мотивация. Но това е нормално. Разликата между това състояние, което изпитваме този месец, и клиничната депресия, която е доста тежко състояние, е че този синдром всъщност отшумява за няколко седмици. За две-три седмици би трябвало вече тялото ни и психиката ни да се върнат обратно в режим на нормална работа.   

Ами ако не се върнат?   

Би било хубаво да потърсим специалист, да се погрижим по някакъв начин за себе си, да говорим с близки за това как се чувстваме, защото всъщност има проучвания, че близо 70% от хората след празниците се чувстват по този начин, доста унили и тъжни.  

Може би е фактор и това, че сме далече от близките си, и всъщност по време на коледните и новогодишните празници се връщаме към детството си. Или това не е така?  

Ами много са факторите. Можем да се върнем към близките си и към детството си, и към хубавите спомени по време на празниците и откъсвайки се, отново да изпитваме тази тревожност от раздялата също. Но като цяло основният фактор е този стрес, през който всички ние минаваме по време на празниците – пазаруването, празнуването, събирането, алкохолът също е доста сериозен фактор, яденето на доста повече храна също допринася за това състояние.   

Т.е. излизаме от ежедневната ни рутина.  

Излизаме от ежедневната ни рутина, да. 

Добре, нека да си поговорим сега и за плановете, които си поставяме. Абсолютно всеки човек си прави план в началото на годината как иска да му протече годината. Но като че ли ние сме нетърпеливи да осъществим тези планове. Може би това води също към депресия, към тъга. Губим от енергията си, защото всички започваме с доста силна мотивация началото на годината и след това има един рязък спад. Как да изпълним със съдържание дните си, за да не губим от енергията, която притежаваме?  

Ами плановете трябва да са осъществими, трябва да са такива, които можем да постигнем и да са ясни за нас. И дори ако не постигнем целите, които сме си задали, трябва да бъдем с повече съпричастност и състрадание към нас самите. Плановете и целите ни реално погледнато, дори да не ги осъществим, ние към края на годината си правим една равносметка какво сме или не сме направили. Дори да не са осъществени, сме преминали един също дълъг път и е хубаво да не си поставяме цели, които може и да не осъществим и които биха ни довели до такова едно по-депресивно състояние, по-отчайващо.   

Добре, като си говорим всъщност за равносметка в края на годината, това също води до едно депресивно състояние, когато видиш, че не си изпълнил задачите си. Ако депресията ни се задълбочи обаче, към кого трябва да се обърнем и трябва ли изобщо да обръщаме внимание на точно тези задачи, които ние не сме осъществили, не сме успели да осъществим, или това трябва да ни мотивира?  

Аз честно казано с моите клиенти по-скоро работя да погледнем какво сме постигнали. Какво не сме постигнали невинаги може да е мотиватор. За някои хора е, за други е точно обратното. Така че според мен трябва винаги да гледаме какво сме постигнали и да сме благодарни, че сме го направили, благодарност към нас, към хората около нас, които са ни помогнали. Ако симптомите на депресия се задълбочат, т.е. повече от месец сме тъжни, трудно спим, има промени в теглото ни, нямаме мотивация, тогава би било редно да се обърнат хората с такива симптоми към специалисти колеги, които да работят и да видят всъщност каква е причината за това.   

Досега говорихме що е то депресия, тъгата неуместно чувство ли е, и всъщност, искам сега да си поговорим за малко по-позитивни теми: как ние да излезем от тази депресия сами?   

Особено след празниците първото нещо е да осъзнаем, че преминаваме през такова състояние, да си дадем време, за да този преход от празничното към познатото ежедневие, да спим достатъчно, да си почиваме достатъчно, да знаем докъде ни стигат енергийните ресурси, за да се справим с ежедневните задачи и да не прекаляваме, да се храним по-здравословно, да отделяме поне 20 минути за спорт, тъй като физическата активност повишава ендорфините – хормоните на щастието, така че това също е много важно. Да се опитаме плавно да влезем в стария ритъм, в който сме били преди празниците. Да си дадем време за това нещо.   

И да приветстваме слънцето, което не ни остави тази зима.   

Да, хубаво би било да излизаме по-често на слънце, да плануваме нещо забавно. Дори в този момент да ни се струва, че не искаме да се свързваме с хората, тъй като усещането за депресия всъщност ни отдалечава с хората, а хубаво да се борим с това усещане и да се свързваме с хората, да плануваме нещо забавно, дори за кратко време. Трябва да се борим с това нещо.   

Да се върнем към нещата, които обичаме.   

Да, се върнем към нещата, които обичаме. Да плануваме целите си реалистично.   

Да, това е нещо много важно.   

Да плануваме целите си реалистично, да.   

Като сме на тези теми искам да ви попитам едно клише, но смятам, че е правилно: времето лекува ли?   

Да, времето лекува, осъзнаването лекува. Да, лекува.   

Много благодарим за този разговор. Надявам се да сме били полезни на нашите слушатели, да ги окуражим, че хората можем да постигнем всичко, за което сме мечтали, стига да имаме вяра в себе си.   

Да.