Интервю с Надежда Бобчева, заместник кмет на София по Екология

Здравейте, г-жо Бобчева, много се радвам, че уважихте нашата покана и сте днес тук заедно с мен в студиото на Радио “Фокус". За мен сякаш вашия ресор е най-важният в Софийската община, признавам си, защото той сякаш има абсолютно пряко въздействие върху здравето и живота на хората. Обаче с тази голяма важност на ресора ви идват и големите отговорност и големите трудности също така. И в този ред на мисли започвам с една много трудна тема - колко далече сме от една наистина зелена София, която диша чист въздух?

Здравейте и от мен и добър ден на вашите радиослушатели. Аз искам да кажа, че въобще това да достигнем до чиста и зелена София не е финал, а е всъщност път, пътуване, което ние трябва да извървим заедно.

Да, то е начин на живот също така за хората.

Абсолютно. Околната среда е отражение на нашия лайф стайл, нашето отношение към живота, нашата нагласа как да живеем и въобще всичко онова, което ние смятаме за важно. И като казвам пътуване, имам предвид, че в това пътуване не е само Общината като отговорен или надзираващ този процес. Във всичко това участват всички граждани, нашите фирми подизпълнители и ние трябва да направим така, че да работим заедно и да постигаме баланс в отношенията си и в интересите си.

Така е, и все пак чистият въздух?

Чистият въздух е сериозно предизвикателство, истината е, че откакто е започнал мандата стартира и т.нар. “Ниско емисионна зона" с която на практика забранихме достъпа до централната градска част на най-замърсяващите автомобили. И като казвам най-замърсяващите автомобили, искам да кажа, че въздухът е изключително важен за нашето здраве. И когато искаме ние да сме здрави, трябва да правим съответните лични жертви, за да постигнем това. И от тази гледна точка, мисля, че отказването от личния автомобил или по-рядкото му ползване, разходките в градската среда, ползването на градския транспорт, всички тези неща са много важни за целия този процес. И всеки един от нас може би има възможност да помогне малко или много в този процес. Ако щете днес да се возим с метрото, утре да вземем автобуса, не е нужно всеки ден, всеки един от нас да ползва личните си автомобили.

Така е, абсолютно. Всъщност мислите ли, че точно личните автомобили са главните виновници за качеството на въздуха в София?

Е, те са сред главните виновници.

Така ли? Кои са другите?

Другите замърсители са, че има нерегламентирано горене, използват се средства за горене, които  емитират много опасни емисии във въздуха. И истината е, че този процес няма да се случи толкова бързо колкото на всички нас ни се иска. И това е още едно пътуване, като казах, че идеята за красила и зелена София, чиста и подредена е един дълъг процес, едно време, един път, който трябва да бъде извървян. И въздухът е сред тези теми, които трябва да надграждаме всичко онова, което имаме към момента. И сега се сещам, че тази година, за разлика от преди имаме малко по-малко дни в които въздухът е мръсен.

Климатът беше сякаш благосклонен към нас, с мъглите, които не ни сполетяха?



Така е, да. Може би едно от малкото положителни неща на климатичните промени е, че всъщност някак си замърсяването на въздуха над София намалява. И това е безспорно, и е факт. Идеята е, че това не изключва нашите усилия и всички онези мерки, които всеки един от нас трябва да прави всеки ден, ако щете малките ни жертви, които ние трябва да правим, за да постигнем това, което и всички заедно искаме.

А иначе някакви мерки ще предприемете ли към останалите виновници, например това нерегламентирано  горене, за което споменахте?

Нерегламентираното горене и най-ефективният начин по който можем да го правим това е контрол и ние се стараем да  правим регулярни проверки, съвместно със Столичен инспекторат. И това, което сме замислили към момента е да проверим и всички онези, как да кажа, бенефициенти, които са закупили уреди и са получили уреди от Общината по проектите за замяната на печките, дали наистина ги използват по предназначение.

Освен чистият въздух, другата тема, която сполетя като проблем София напоследък беше това, което се случи с дърветата след мокрия сняг от ноември месец. Реално този сняг унищожи, заличи изличи от зелената карта на града едни огромни количества дървета, почти всяко пострада по един или друг начин. Редица от тях днес се спрягат като опасни, докато за мен те са логичните жертви на години немарливо отношение и липса на грижа. Няма да питам за онова, което се случи с почистването на падналите клони. Но искам да попитам какви конкретни стъпки сте предприели до тук, в полза на прекършените дървета. И планирате ли нещо за през пролетта, например? Смятате ли да се погрижите за дървесните видове в града ни, знаете, има  огомно количество болни кестени, всички останали дръвчета, които в момента са полуживи и наполовина скършени. Въобще това е много болка, така дървесния свят страда?

Аз много благодаря за този въпрос. Истината е, че кризата от края на ноември ни завари точно като бяхме встъпили в длъжност. Не искам да използвам думите, но някак си беше едно събитие, което се получава изключително рядко и примерно в последните 20 години е нямало такова. Бяхме залети почти над 5000 сигнала получихме за скършени, опасни дървета, паднали клони и каквото още се сетите в този ред. И се оказа, че всъщност това, което сме заварили е липсата на каквато и да била координация, тъй като в процеса на почистване и въобще грижа за зелената система има замесени много страни. Това сме ние като Община, районните администрации, фирмите по поддръжката и общински предприятия, които имат отношение, разбира се и самите граждани. И някак си в тази така мини криза, която се създаде тогава, не беше ясно как се координираме, как работим, какво следва и всички онези задължения, които всеки един от нас трябва да изпълнява, как се разпределят, какъв е точно протоколът. Та ние решихме, че тази криза е една възможност да създадем подобни протоколи и начин по който да разследваме и да работим. И се надявам в скоро време да няма такъв проблем. А иначе, какво планираме да направим? Бяхме провели една среща с районните кметове, в които те също изложиха своите мотиви какво трябва да се направи, как те виждат нещата. И това, за което аз в момента се боря и се надявам да бъде факт, дай Боже, като заработи Столичния общински съвет и да бъдат удвоени парите за поддръжка на зелената система към районните кметове. И не просто да бъдат увеличени, а буквално да бъдат удвоени, тоест, от 10 млн. да станат 20 млн., като по този начин ще се стремим да създадем нужните условия, нужната поддръжка, всичко онова, което трябва.

Това звучи като надежда из устата на Надежда?

Точно така. Е, аз съм човек, който винаги има надежда, то ако аз се загубя, положението става много сериозно, шеговито мога да кажа. Това че това, за което в момента се борим е да осигурим повече средства за тази дейност, за да може да бъде поддръжката по-честа, да могат да се гледат зелените площи, да се направят нужните обследвания, да се паспортизират дърветата - все неща, които ще се постараем да забързаме през тази година, които са много важно всъщност за нашето усещане към самата среда.

Имате ли си любимо дърво?

Любимо дърво си имам и то е в моя роден град, така че да.

Не успях да ви изненадам с въпроса, значи сте искрена. Ами да, надяваме се нещата да потръгнат с дърветата в София. В останалите части на Европа и света отдавна се говори за т.нар. Екотревожност, която  тормози хората. В Интернет е пълно със съвети как да успокоим тревожността си за климата и околната среда. Още през 2022 г. медия като “Франс енфо" определи думата екотревожност като една от думите на годината. Тук тревожността е свързана с насъщния, разбираемо и оцеляването, особено през зимния сезон. Но все пак какво може всеки софиянец да направи в ежедневието си, като прости жестове, житейски избори  така, че да помогне на града си. Вашите три съвета към всички хора?

На първо място, бих ги посъветвала наистина да се стараят да събират разделно отпадъците. И като казвам това, имам предвид, че цялостната система за управление е изключително сложна. Тя се състои от много потоци, които са най-различни разнородни. И може би в нашия си живот, в ежедневието ние не си даваме сметка за всеки един от тях. Обаче, ако отидем горе в Завода за механично и биологично третиране или както го наричаме Завода за боклук разговорно, ще видим, че всички онези грешки, които ние правим в ежедневието си, изхвърляйки батерийките или не разделяйки опаковките, всички тези неща накрая дават отражение по начина по който работи.

Говорихме си с Надежда Бобчева за онези малки нещица, които биха могли да променят голямата картина. Вие вече дадохте един съвет, нека продължим.

Да, говорех за разделното събиране и как насърчавам всеки един от нас да го прави. Осъзнавам, че това е промяна в начина ни на живот, но всъщност тя е много важна, ако щете за размера на данъка, който плащам. Тъй като в края на краищата всичко опира до там.

Да, всъщност щях да ви попитам дали планирате и данъчни облекчения, например за хора, които подпомагат по някакъв начин природата и зелената кауза. Живеят и работят зелено?

Специално не сме мислили, ако трябва да съм откровена, но истината е, че всеки един от нас по начина по който живее, по начина по който събира отпадъците. Това, че ги събира разделно, това, че разделя стъклото от опаковките, това, че събира отделно текстила, ако щете батерии и други опасни отпадъци, всъщност помага ние да живеем в една по-чиста среда. И на практика истината е, че ние вървим към промяна на модела по който се плаща такса смета, от който ние очакваме да стане по-справедлив. И като казвам по-справедлив, имам предвид, че разделното събиране ще си остане безплатно. За момента обмисляме различни идеи как това да се случи. И си правим пътна карта как да го направим. Така или иначе, към 1 януари догодина трябва да е налице нашето предложение към софиянци.

Ами то вероятно ще се нуждае и от допълнителна по-добра инфраструктура, защото аз например, в моя квартал голям зор бера, докато намеря кофа за разделно изхвърляне на боклуци.

То абсолютно е така, въпросът е, че не просто трябва да има кофа за разделно събиране на отпадъци, въпросът е, че и цялостната система за събиране на отпадъци трябва да се интегрира под една или под друга форма. Тоест, смесеният битов отпадък, както и тези отпадъци от метали, от опаковки, от стъкло, от хартия, от пластмаса, ако щете и текстилните отпадъци, трябва да има начин да бъдат събирани. И всички да бъдат събирани, защото отпадъците, отдавна мина времето, в които ние просто ги изхвърляхме. Истината е, че те са сериозен ресурс, който може да бъде използван за направата на много други неща. И въобще да вървим към идеята за кръгова икономика.

Така, абсолютно е, особено, ако се окаже, че изхвърляйки разделно своите отпадъци и плащаме по-малък данък, това би бил наистина един стимул за много от хората да предприемат съответните мерки и да заживеят по един по-зелен начин, надявам се. Мислех си да ви попитам и за темата с парковете и по-специално с Витоша, ако можете нещо да ни кажете. Там има някакво строителство, понякога доста пищно и луксозно, друг път скътано. Но така или иначе гората губи от дърветата си и изчезва. Особено в зоните, които са по-близо до населените места?

Истината е, че София се развива в тази посока и това абсолютно е факт и е безспорно. Надявам се, че се случва по законов начин всичко това.

А всъщност кой следи това да се случва по законов начин?

Има си служби, които са ангажирани с това и с целия процес, свързан с градското планиране, в случая Управление архитектура и благоустройство на Столична община.

Тоест, дали можем да подадем сигнал към тях и да сме сигурни, че ще получим отговор?

Ами да. Даже ви насърчавам, ако смятате, че нещо не е наред да го направите, да подадете сигнал. Това, което исках да кажа, въпросът е, че трябва да планираме дали този растеж, това развитие в тази посока може да бъде поето. И като казвам поето, имам предвид дали може да бъде обслужено, ако щете да се събират отпадъците, дали има пътища и достъп, дали има тротоари, дали има други услуги, които са свързани с това, например детски градини, магазини, ако щете. Всичко това също е важно за начина по който живеем.

Факт, така е. Аз много се надявам всички да имат необходимите детски градини, но не да ги строят на територията на Национален парк “Витоша" това би било наистина много крайна фаза. Да се върнем на важните теми, чистотата в обществените пространства, естествено те са общо дело, всички би трябвало да се държим като културни и цивилизовани хора, но все пак има и една институционална отговорност. Какво се случва по темата?

Истината е, че договорите с които ние в момента работим, всички са ни наследени, тоест, те са сключени преди нас. И към момента това, което ние можем да правим на практика е да ги контролираме как си вършат работата. И като наша задача през тази година е, да засилим контрола, особено по договорите със сметосъбиращите и сметопочистващите фирми, тези, които извозват отпадъците, наистина да бъде по-добра средата и нещата да се случват по-добре. Това, което планираме, тъй като ние нямаме друг инструмент освен контрола на практика, е да завишим в Общинския бюджет средства за Столичния инспекторат, за да може той по-ефективно да върши тази работа, което би се изразявало и в увеличение на заплатите и на самата издръжка на служителите, за да могат те да си вършат работата, както смятаме ние за добре.

И  с малко повече удоволствие в края на месеца?

Да. На практика да.

Понеже си говорим за обществени и публични пространства, нещо друго ми хрумва - цветята, тревните площи, те за мен са най-добрата украса за един град, те са зеленото лице на града. Планирате ли нещо в тази посока? Някак си аз като софиянец отдавна не ми се е случвало да забележа някой да се грижи да сади цветя, да формира един по-естетичен облик на града, поне в централните части, а защо не и в кварталите, в крайна сметка? Защото пък наистина това е и една друга тема, кварталите, които никой не чисти, никой не поддържа. Там всичко е дело на хората, частни лица?

Знаете ли, аз докато учех в Нидерландия (Холандия), тогава бяха научила едно, че най-скъпото нещо на картата, това е зеленото. Нали, като видите един град и където е зелено, това е най-скъпата част на един град. Така че от тази гледна точка съм напълно съгласна с вашата теза, но това разбира се, е свързано и с нужните средства, които ние трябва да осигурим.  Да, планираме да направим всичко възможно градът да изглежда добре, да се зацветява, да има настроение, да има усещане, че нещата са по-добре и всеки би искал да се разходи и да разгледа това, което ние всъщност сме свършили.

Да, така е. Плюс това хората колкото по-често виждат природата като нещо красиво и взаимодействащо с тях, с тяхната среда, това вероятно би променило и съзнанието им по някакъв начин. Надявам се.

Абсолютно, то въпросът е, че културната промяна и въобще промяната в навиците всъщност за всеки един от нас е най-трудното нещо. Най-голямото предизвикателство, с което ние бихме се срещнали, ама те нали знаете малките промени, за да станат големи трябва крачка по крачка.

Крачка по крачка, да, така е. Ами необходимо е все пак обаче да не губим вяра. Макар  бавно нещата би трябвало да се случат. Трябва по някакъв начин нещо да се промени, защото наистина в момента София не е от най-красивите градове, а би могла да бъде. Има всички условия това да се случи, в крайна сметка.

Абсолютно е така и от професионална гледна точка, това, което смятам да правим е да  търсим диалог с гражданите, с бизнеса. Защото всеки от нас вижда красотата по различен начин. Но ние имаме ангажимент целият този процес да го администрираме. И трябва да вземем под внимание и да калкулираме в нашите действия всички онези съмнения, които имат отношение към този процес.

Да, така е. Бих искала да ви попитам кои са конкретните стъпки и мерки, които се ангажирате да предприемете през вашия мандат? Въобще имате ли своя лична екокауза, за която искате да се борите?

За конкретни стъпки искам да кажа, че в момента правим преглед на всички договори с които разполагаме и ще направим така, че да променим условията, за да решим част от проблемите на гражданите. Например, да не се налага да се разхождат прекалено дълго до контейнерите на рециклируемите материали, да са по-близо до тях, да се изчистват контейнерите при тях по-регулярни и всички тези неща, които са свързани с този процес. Като това неизменно е част от идеята да вменим друг модел за плащане на такса смет. А иначе, за нещата, за които принципно искам да се ангажирам, това е да разширим зелената система на София и то е да се изградят допълнителни или нови паркове, както и да се завършат всички онези инициативи, които са към момента. И за тази цел, като задача, която сме си поставили за тази година, сега чисто финансово ще го кажа, заложили сме 30% повече пари за отчуждаване на имоти и терени, които да служат точно за тази цел. Аз разбира се, осъзнавам, че самият процес на планиране е дълъг и ще изисква много време, но трябва да започнем с първите стъпки и това са тези. И всичко онова, което за момента смятаме, че е успешно и е положително ще го приключим.



Нека завършим с тази положителна вълна. Нека останем с надеждата, която г-жа Надежда Бобчева ни даде. Много ви благодаря за този разговор и ви желая успех в начинанията.



И аз благодаря.

Калина СВЕЖИН