Интервю за "Фокус" с началния учител в 105-о училище в София Ралица Бъчварова.

Здравейте.

Здравейте.

С какво самочувствие посрещате 24 май и какво за вас е езикът и писмеността?

24 май за мен е най-българският празник и винаги буди голямо вълнение. Аз го посрещам, разбира се, с гордост, с радост, защото е символ на нашата културна идентичност и на духовното ни наследство. За мен като учител писмеността и езикът са основата, върху която се градят знанието и културата. Дават ни възможност да се изразяваме, да споделяме опит, да общуваме помежду си. Всяка година се опитвам да отида на празника, на площада сред хората, да участвам в шествието, което стига до Националната библиотека и пред паметника на Светите братя Кирил и Методий. Самата атмосфера, която е изпълнена с приповдигнатост, с тържественост, ме вдъхновява и ме зарежда с много позитивна енергия. И също така искам да добавя, че свързвам този празник с полученото от мен най-високо отличие за цялостен принос в областта на образованието, грамотата "Неофит Рилски", която ми бе връчена точно на 24 май пред Народния театър. С увереност мога да кажа, че всяко дете, което се научи да чете и пише, вече става част от един много по-богат и по-смислен свят. Така че този празник ми напомня за мисията да вдъхновяваме и да подкрепяме учениците по техния път към знанието.

Как учениците възприемат празника?

Ние като учители се стремим да ги възпитаваме и да ги подтикваме да уважават наследството на нашите предци, да могат да разбират колко е важно образованието в живота на човека. Смятам, че учениците, поне малките, възприемат празника, 24 май, с интерес и с ентусиазъм, вълнуват се в подготовката за него. Например, с голямо желание се включват в различни дейности. В часовете по "Човекът и обществото" ние учим за Светите братя Кирил и Методий, за това как е създадена глаголицата, по-късно и кирилицата от техния ученик. За значението, което е имала писмеността за българите. Изработваме различни малки книжки за живота и делото на двамата братя, работни листа, различни други творчески проекти, например тематични рисунки правят, учат стихотворения, които са посветени на Светите братя, пеем песни в час, свързани с празника. Учили сме и пеем химна на Кирил и Методий, даже съм им разказвала как и кога е създаден. И тези занимания не само ги обогатяват със знания, но ги карат и да се почувстват свързани с българската история и култура.

24 май може би е моментът да споменем немалкото училища в България, които са изоставени. Какво бихте казали?

Ами какво? Тъжно е да се гледат тези празни сгради, в които някога е кипял живот, имало е детска глъч, обучавали са много ученици. Всеки от нас е виждал такива запустели училища в селата, стоят празни, изоставени и се рушат. Аз неотдавна разбрах, че става дума за над 1000 такива училища в страната. Разбира се, това е свързано с демографския проблем в България, това, че много малки селища се обезлюдиха, населението намаля или пък мигрира към големите градове. Но всяко едно изоставено училище е загубен шанс за младите хора да получат образование и да се развиват. И като си помислим, че някога нашите предци са събирали доброволни средства и с помощта на по-заможни българи са строили училища, а ние сега сме ги оставили да тънат в разруха, няма как да не ми стане болно. Аз вярвам, че образованието е основен стълб за обществото и че е много важно да се инвестира в обновяването и поддържането на училищната инфраструктура, и не говоря само за малките населени места въобще. Трябва да се обединяват усилията на общините, гражданското общество, ако може тези учебни заведения да се възродят дори и под някаква друга форма. Много от тези стари училища са сгради с историческа стойност и вероятно, не знам, но може би биха могли да се реновират и да се превърнат в културни центрове, в нещо друго. Децата по принцип трябва да имат право на равен достъп до качествено образование, така можем да си гарантираме светло бъдеще.

Участник сте в Академията за иновативни учители. Какъв е интересът, а след това и резултатът от нея?

Това е един изключително иновативен и полезен проект на издателство "Просвета". Интересът към Академията беше значителен. Всъщност това е една програма, която стартира преди няколко години и дава възможност на учителите да споделят своя опит с други учители, да представят своите примери за добри практики как урокът може да стане по-интересен, по-ангажиращ. Учителите демонстрират различни иновативни похвати, приложения, методи, които използват в своята класна стая по време на урока. И с тях заснехме една поредица от видео уроци с участието на доказани учители от цялата страна и имаше много добър отзив, беше в помощ на голяма част от колегите. Тази инициатива позволява на учителите да сравнят това как те работят с опита на други колеги, в други училища и райони на страната. Много е полезно и за младите учители, които сега навлизат в професията и започват своята кариера. Не знам, този проект беше временно задържан, заради пандемията, но пък това издателство "Просвета" винаги ни е подкрепяло и винаги е търсело начин да ни предостави най-добрите учебници и учебни помагала, те са на европейско ниво, мога да кажа, получили са и награди, доколкото знам. Много допълнителни ресурси включват в своите електронни учебници и това помага на учителите много за създаването и подготовката на уроците. На мен лично винаги ми е било удоволствие да работя с тях и гледам, че и моите ученици ги харесват.

Покрай Академията ли се зароди идеята за видеа в Tik-Tok, които правите?

Не, не е свързано конкретно, по-скоро идеята за видеа в Tik-Tok се зароди в началото преди, не знам 4-5 години, когато той навлезе. Моите ученици ми показаха платформата. И да ви кажа честно, в началото нямах много позитивно отношение, но по-късно, когато гледах известен брой видеа и самия алгоритъм установи какви предпочитания имам и започна да ми предлага повече видеа, които ми харесват. И аз осъзнах какви огромни възможности има тази социална медия и за обучение и за въздействие върху младите хора, защото там предимно са млади хора. Така, този Tik-Tok стана бързо популярен. И въпреки, че основно се използва за забавление, аз виждам потенциал за създаване на съдържание с обучителен характер. Разбира се, видеата не трябва да са чисто дидактични, те задължително трябва да имат някакъв забавен елемент, чрез който да се подадат нови знания. Важно е също така да са кратки, посланието да е синтезирано. Може, например го правя, в описанието на самото в идео да се зададе подходящ въпрос, който да накара аудиторията да реагира, да се включи в коментарите и така се ангажират зрителите да участват в обсъждането на някаква тема. И постепенно започнахме да създаваме с мои ученици такова съдържание, хем забавно, хем ангажиращо, образователно, съвпадна пък и с моето хоби, което е пък да създавам видеа, да монтирам. Това е за Tik-Tok, може да се използва като инструмент за обучение.

Какъв е вашият метод по-лесно да достигате до учениците?

Точно това е, трябва да бъде много интерактивно, трябва да е занимателно, да е нагледно, те да се включват. Често дидактично преподаване не работи за съвременните ученици, просто не работи.

Появи се предложение за входни и изходни нива в детските градини. Какво е вашето мнение?

Аз не съм запозната, но при всички положения смятам, че децата не трябва да бъдат стресирани с мисълта, че трябва да правят някакви тестове така, както те са в училищния етап, дори да има, всичко трябва да е поднесено игрово, забавно и по някакъв начин да се интегрира в техните ежедневни занимания, като това ги насърчава, нали тяхната любознателност, любовта към ученето.

Благодаря ви за този разговор, г-жо Бъчварова. Пожелавам ви още много успехи.

Благодаря ви и честит празник!