Людмил Рангелов, един от топ адвокатите по наказателни дела в България, в интервю за предаването "България, Европа и Светът на фокус" на Радио "Фокус"

На фокус днес ще бъде как рефлектира икономическата обстановка в страната на престъпността. Казвам добър ден на адвокат Людмил Рангелов.  

Добър ден.  

Адвокат Рангелов, вечната тема, както и вие казахте в нашия предварителен разговор – увеличаването на престъпността в следствие от лошото икономическо състояние на страната. Какви нови въпроси обаче можем да кажем, че поражда времето на политическата криза у нас и нестихващата инфлация? 

Времето на политическата криза и инфлацията всъщност засилва криминогенния фактор. Само по себе си това е криминогенен фактор и от там – честотата и тежестта на престъпленията, които се извършват, се увеличава неизбежно, непреодолимо при наличието на тези фактори.  

А можем ли да кажем кои са новите въпроси на днешното време, които поставя вечната тема?  

Нови въпроси като нов вид престъпления не бих казал, че поставят тези проблеми на обществото. Но интензивността им се увеличава значително. Например, макар и с известен елемент на трансграничност, така да се каже, това е проблемът с мигрантите. Той е определено предпоставен от условията в страните, от които произхождат тези мигранти. Сравнително успешното протичане на преминаването през територията на България, пък е предпоставено вече от хроничната липса на ред, на правила, на институции, които да работят системно по тях, защото специално в това отношение нещата са в голяма степен случайни, хаотични и затова и не толкова успешни. Такъв проблем от тези предпоставки се създава и по отношение на трафика на хора. Трафикът на хора – това предполага лица, които биват ползвани тук или извеждани навън за използване за развратни действия, за просия, за робски труд и т.н. Това също е предпоставено от икономическите условия. И разбира се, домашното насилие, но в неговата остра форма, а именно – престъпления, които се извършват при условия на домашно насилие, те също много зачестяват. И там може би на местна почва най-ясно личи обвързаността на тези престъпления с икономическите условия в страната и несистемната, недобрата организация на институциите, които биха могли да повлияят върху този вид престъпления. Това са службите за социално подпомагане, Агенцията за закрила на детето и т.н.

Споменахте няколко пъти ред институции и бих искала да ви попитам благоприятна ли е или не правно-институционалната среда в България? 

И в това отношение също нещата не стоят добре, защото една важна предпоставка за намаляване на престъпленията е установяването на тяхното извършване и наказването на извършителите. Това е дейност, която се извършва преди всичко от органите на МВР, прокуратурата и съда. Когато Министерството на вътрешните работи в лицето на ръководителите и съответно и прокуратурата не разговарят помежду си, не осъществяват никакви организационни форми за взаимодействие, включително и сега за изборите свързаното с купуване на гласове задължение на МВР и на прокуратурата действия, които трябва да извършват, определено това също е лошо, неподходящо и не води и до резултат в тази област. Иначе действително възможностите на правосъдната система по принцип са големи и са много важни в реализацията на тази борба срещу престъпността и наказването на извършителите.  

Как рефлектира икономическата обстановка у нас в страната на престъпността – въпросът, който беше поставен като акцент на нашата тема днес? 

Реалното намаляване на доходите на гражданите, липсата на квалифицирана работна ръка – те, нещата, са свързани с образование и с намаляване на доходите, вече сами по себе си са такъв криминогенен фактор и водят до увеличаване на престъпността. Споменах преди малко престъпленията, извършени при условия на домашно насилие.  

Да.  

Много често тези остри конфликти между хората в едно семейство са резултат от липсата на средства за един  що-годе приличен живот. И освен това обстоятелството, че голяма част от децата, от младежта остава извън образователните институции, след това създава хранителна среда също за извършване на такива престъпления. И всичко това е във връзка с икономическите затруднения, които изпитва отделният човек, семейството и цели общности. Особено има маргинализирани общности, които са най-подходяща хранителна среда за увеличаването на престъпността.

Адвокат Рангелов, може ли да говорим за икономика на престъпността, въпросът ми е реторичен, разбира се?

Ами да, може да се говори за това нещо. И то включва например, вижда се, че вече този сектор, нелегалните мигранти на практика постоянният поток от нелегални мигранти създава цял вид бизнес за много хора, които с години, вече с години, защото това е проблем, който от 2013 година възникна в по-остра форма за нашата страна, се прехранват с подобен род дейност. Но на мен ми се ще да кажа и за тази икономика за престъпността, както вие я нарекохте, която минава през обществените поръчки. Защото има търговски дружества и част от лицата, които са съответно в управителни органи или на някакви такива позиция на служители, с години се изхранват от доходи, които са в резултат на спечелени обществени поръчки, спечелени чрез корупционни действия. И това е доста известно публично, но много трудно сравнително доказуемо и много рядко наказвано. И една не малка част от хората, които са обвързани в спечелването и реализацията после на тези обществени поръчки, със съответно плащане на комисионни, отчисления от преведените суми от държавата или общините, се издържат. И това е една от най-разрушителните за държавния и обществения механизъм сива, нелегална, криминална дейност.  

Кои стъпки можем ли да кажем чертаят контурите на икономиката на престъпността?  

В какъв смисъл контурите? Кои определят тази икономика?  

Да.  

Все същото. Липсата на работещи държавни институции, политическата несигурност, икономическата криза. Защото корупцията като явление е вече почти институционализирана. Голяма част от бизнеса не може да си представи спокойното си функциониране без по някакъв начин да е свързано с корупционни действия. Това е може би най-важното за всеки гражданин.  

Най-важното, но доста притеснително.  

Доста притеснително. Ние нямаме нито сериозни, нито някакви успехи в тази борба, и особено в противопоставянето на корупцията, и особено на онова, което е прието да се нарича корупция по високите етажи, макар че тя е най-важна и най-разлагаща, но и на долните нива, по-долните стопански и административни нива тя е също толкова опасна и вредна.  

Споменахте за противопоставянето, за противодействието на икономиката на престъпността. Кои действия според вас имат деструктивен ефект върху усилията за противодействието?  

По принцип вече се е утвърдило едно такова разбиране в голяма част от гражданите и от хората, които извършват бизнес, които реализират бизнеса, че без корупция не може. А за да може тази представа и поведението, което представата оттам нататък провокира, да бъде елиминирана, за това е необходимо много сериозно, много активно, много професионално изясняване на такива случаи от страна на органите на МВР и ДАНС, защото началната работа в това отношение е тяхна, съответно качествена професионална работа на прокуратурата, за да може съдът да затвори със своите актове целия този процес, и да се разбере най-накрая, че всеки, който по някакъв начин е свързан с корупция, ще бъде наказан.  

Работи ли според вас държавата за повишаване на ефективността на наказателното правосъдие в България?  

Ами в момента държавата работи в това отношение, ако въобще това може да се нарече работа, по един елементарен и първосигнален начин, а именно чрез претенция постоянно да се увеличават наказанията за съответното престъпление. Това е исторически установено, опитно установено действие, че не дава никакъв или почти никакъв ефект. До това се свежда засега работата на държавните органи, които имат отношение към борбата с престъпността като развитие.  

Адвокат Рангелов, според вас, като за финал на нашия разговор, кои са вътрешните фактори, които биват подценявани, но трябва да ги подценяваме?  

Вътрешните, ами те всички фактори, почти, които влияят върху престъпността в България, са вътрешни. Много малка част от престъпността, сравнително малка част има така да се каже трансгранични връзки и трансгранично развитие. Да речем това е трафикът на наркотици. Той си беше, е и си остава засега постоянен непреодолим може би, неопределим при сегашните условия и сегашните мерки път за влизане на престъпността. Такъв си остава разбира се този бежанският проблем, защото всяко преминаване на граница, на българската граница без разрешение и не там, където е определено, само по себе си е престъпление. И при влизането, и при излизането това са хиляди престъпления, може би вече за една година стават десетки хиляди, които нито се разследват, нито се наказват. А законът не предвижда такъв вид амнистия, че като си влязъл вече…  

Но пък им се дава повече гласност сякаш на тези проблеми? 

Дава им се повече гласност, да, вярно е.    

Това добре ли е?  

По принцип всеки дефицит на държавност, който води до възможности за престъпността, трябва да се артикулира през медиите. Аз смятам, че големият бежански поток да речем, който минава, е именно в резултат на такъв дефицит. Защото нещата започват там, на границата, не във вътрешността на страната, не при излизането, там, където се влиза. И този проблем наистина с основание трябва да се обсъжда. Същото се отнася до голяма част за контрабандните канали за наркотици. Най-често и основният внос на т.нар. "твърди“ наркотици се осъществява отново през границата. И там трябва да се спира това, да се слага край на такава дейност, за да не може тя да се развива вътре в страната. Защото тя само по себе си вече поражда и вторична престъпност. Това са пътнотранспортни произшествия, това са грабежи, кражби, домови кражби и т.н., които са все резултат от този трафик и това разпространение на наркотици.  

Темата е много обширна. Благодаря ви, че бяхте наш гост днес в студиото.