Любчо Георгиевски, бивш министър-председател на Република Македония, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Добър вечер г-н Георгиевски. Добър вечер г-н премиер.

Добър вечер и поздрав на всички ваши слушатели.

Поздрав и от нашите слушатели към Вас. Г-н Георгиевски, как стигнахме да ситуацията на пребит българин в Охрид, на спрени българи на границата  за спор около поредното отбелязване на годишнината от рождението на Гоце Делчев? Как стигнахме до тук?

Вижте, тежко е с една дума да се обясни всичко. Но  мога да Ви кажа, че след френското предложение имах чувството, че нещата някак си се успокояват.  За съжаление една група – не по-голяма от двайсетина човека и от страна на България, и от страна на Македония, като че ли тази мирна развръзка не им харесваше. Като че ли искаха и от България към Македония, и от Македония към България да подхранват тази омраза. Имам чувството, че и по-голямата част и от българското и от македонското общество искаха нещата някак си да се успокоят и да тръгнат по нормален начин. Мисля, че тези две структури се намесиха и в Македония, и в България и се дразнеха едни-други. Първо едните провокираха, пък другите отговаряха. Пък първите репликираха, че ето, с тези хора не може да се разговаря, а от другата страна имаме същата риторика. Това е едната част от проблема. Втората част е, че медиите и в Македония, така и в България, упорито се стараеха да защитават своите престъпници и по този начин усложняваха проблемите, без да имат желание да погледнат самокритично в своята страна. Мисля, че този пример се опира на старата максима "За кавга са нужни двама“. Аз съм такъв политик, че ще критикувам и македонската, и българската страна.

В предишното интервю, което дадохте за "Фокус“ казахте, че трябва повече тактичност на България спрямо Македония, за да не се дава храна на враговете на нашето приятелство. Надявам се, Ви цитирам точно…

Така беше, да.

…но г-н премиер, каква тактичност трябва да прояви  България  при така стеклите се обстоятелства дори от последните дни? Кой накара граничарите в Македония да задържат българи, да ги малтретират, да им слагат белезници, да ги съдят по бързата процедура, кой ги накара да не пускат колоната български коли?

Гледайте, това е малко гледане на парче на проблема. Преди това имаше едно настъпление в Македония от около стотина човека, предвождани от евродепутата Ангел Джамбазки. Дойдоха в Македония, викаха по улиците, крещяха… Ангел Джамбазки даде едно изявление, което поне пет пъти навреди и на македонския народ, и на македонската държава, и това нелицеприятно държание мисля, че България не е редно да се представя така в Македония. Дадох интервю във вашия вестник "Дневник“, където казвам, че някой трябва да го спре този Ангел Джамбазки, защото медиите в Македония го представят като той да представлява цялата българска политика. След това тук в Македония имаше жестока реакция. После пак имаше изявление на Ангел Джамбазки, че е дошъл в Македония с 1000 – 2000 човека, а пък от македонска страна се събраха също 1000 – 2000 човека и стана този проблем, който стана. Трябва  да се гледат и двете страни. Ще Ви кажа и нещо, което не се представи много в българските медии – македонската полиция беше много критична и при действията на македонските хора. Около цялата църква "Св. Спас“ имаше полицейски кордон и не бяха допуснати около 1000 македонци, които също не успяха да положат цветя на гроба. И до ден днешен, македонските медии и опозицията критикуват македонската полиция, защо не е допуснала на 4 февруари македонските граждани да се движат свободно около църквата, а и много македонски журналисти не бяха допуснати. Журналистите бяха много строго допускани само с акредитации. Трябва да се гледна еднакво и за двете страни и да се дава правилна информация. Смятам, че и в двете посоки ще има недоволни от представените информации. А сме много близко едни до други, за да оставаме само един извор да захранва и едните , и другите с информация.

Сигурно ще Ви изненадам г-н премиер, но разполагам с информация, че са дадени бонуси на полицаите, работили на честванията за Гоце Делчев. Въпреки сблъсъците на границата, въпреки, че не се пуснали ваши граждани, 1000 човека както ми казахте, въпреки, че час и половина са държали 100 български коли. Ето, виждате ли? Казвам Ви го не за да споря с Вас, а за да се опитаме да намерим пътя, да намерим верния изход. Не можем да продължаваме така.

Съгласен съм. Обаче гледайте, тази снимка, която беше от границата и където трима-четирима български граждани крещят на македонските полицаи, не беше хубава. Не можем да кажем, че можем да одобрим това поведение. Някои хора в България не се отнесоха към Македония като към държава. Толкова много взеха правата за свобода. Такова крещене на полицаите, сигурно и в България щеше да бъде наказано и дори може би щяха да бъдат задържани повече дни, а не няколко часа. Аз не оправдавам никой. Моята политика е екстремните структури нито от едната, нито от другата страна да не ги героизираме и да ги поддържаме. Всяка страна трябва да направи нещо.

Какво?

Смирение, смирение. Погледнете ги само обвиненията, хвърлени от Ангел Джамбаски директно на председателя на Македония. Такава политика не може да продължава. Не може. В последно време имам чувството, че от българска страна не само директно се обижда нацията, но и държавата. Значи, тук има държава и е нужен минимум респект да й се показва на тази македонска държава. Има хора, които вече не знаят, какво говорят за Македония.  Има и българи от македонска страна. Трябва да видим самокритично и от двете страни и да не обявяваме екстремистите от двете страни за храбреци. За мен това е важно.

Как можем да го постигнем? Как можем да направим така, че да си прочетем историята, да кажем, че тя е и на двата народа, да си празнуваме празниците заедно, да не ги делим, да не спорим за тях… Как? Как, г-н премиер?

Гледайте, трябва да се създаде силна политика на този въпрос чрез интелектуална дискусия. Говоря сто пъти за проблема на историята, че трябва да се дискутират само интелектуално. Ние просто се изгубихме. Вече не знаем, какво говорим и за какво разговаряме. Ние трябваше да честваме заедно някои личности. Какво сега да коментираме, когато преди три години, преди да започнат разговорите за историята, се поставяха цветя на гроба на Гоце Делчев много по-нормално, отколкото днес. Значи, просто се изгубихме някъде по пътя.

Какво ни загуби г-н премиер?  Кое ни накара да се загубим?

Цялата дискусия. Аз казвам, че вече целия разговор между двете страни е разговор на обиди, на агресия, на отрицание, на псувни, на плюене… Казвам, че трябва да се спре. Трябва всички да се потрудим да спрем това отрицателно говорене. Защото агресията македонската страна я вижда само в България, а българската страна пък само в Македония. Обаче в реалността вече имаме език на омраза на много жестоко ниво и във двете държави – едната спрямо другата. Надпреварваме се кой повече да навреди на другата страна. Това трябва да спре едновременно и от двете страни, не само от едната.

Вие бихте ли инициирали такава дискусия – кръгла маса и то в най-скоро време.

Няма проблем да направим такава дискусия, за да се изчистят нещата. Нямам проблем за такава дискусия. Между другото трябва да има много кандидати за такава дискусия. Трябват хора за такава дискусия. Не можем да позволим на 20 човека от едната страна и на 20 човека от другата страна да бъдат лицата и на Македония и на България. Защото виждам и в България, че има много разумни хора. А ако искате и вие да погледнете в Македония, ще видите, че и от македонска страна има разумни хора. Трябва да се даде шанс на дискусията, на интелектуалните аргументи. Пак ще Ви кажа, че след френското предложение нещата от двете страни се успокоиха много. 75% от проблемите, създадени след френското предложение досега, смятам че ги направи евродепутатът Ангел Джамбазки. И за двете страни. Провокациите се разпалват и от двете страни и продължават една след друга. Трябва силите на екстремизма и от едната и от другата страна да бъдат осъдени от обществото.

Г-н премиер, приемате ли в ефира на "Фокус“ да направим една поредица от интервюта. Вие да поканите ваш съгражданин, аз ще поканя сънародник и да водим разговори – един, два, три, пет пъти. Дотогава, докато стигнем до някакво решение. Можем да го правим всяка седмица по веднъж.

Ако можем така да го решим проблема, ще го направим с удоволствие, но е нужен по-широк дебат, трябват повече участници в тази дискусия.

Ами ще ги търсим, г-н премиер.

Да, да. Значи трябва да се дискутира за проблемите по-комплексно. Трябва и двете страни да си поднесат аргументите. В Македония се говори за Ангел Джамбазки, за Костадинов и двама-трима, които представят цялата българска политика. В България пък медиите се хващат за думите на двама-трима, какво говорят и само се стимулира омразата. Не се стимулират нормалните хора, които казват да се съберем и да говорим нещо по-нормално. Трябва и двете страни да овладеят това мислене, че начинът, по който се движим днес, е лош.

Цоня Събчева