Лидия Йорданова, собственик и управител на "Екзакта Рисърч груп“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

Заседнали сме в политическа и във всякакви други кризи, а на хоризонта не се избистря формула за съставяне на правителството. Разделят се мнения и на анализатори, и на политици. Според едните кабинет все пак ще има, според другите – вървим към поредните предсрочни избори. И затова темата, която съм избрала за този час, ми изгледа изключително важна и наложителна, и тя е за връзката между медии и избори – в какво всъщност се изразява? От кои медии се информираха хората за парламентарния вот на 2 октомври, например? Ще се запази ли отношението им и за предстоящи предсрочни избори? Анализът е на собственика и управител на Агенция "Екзакта Рисърч Груп“ Лидия Йорданова, а данните са от националното представително проучване на "Екзакта Рисърч Груп“, проведено в периода 22-27 септември сред 1050 пълнолетни българи в 71 населени места по метода на интервю "лице в лице“. Лидия Йорданова е наш гост. Г-жо Йорданова, в предизборната кампания за 48-ия парламент запазиха ли медиите мястото си на четвърта власт?

Медиите запазиха мястото си на четвърта власт, определено. Те играят извънредно важна роля, когато се формират обществените настроения по време на предизборните кампании. Друг е въпросът, как се оценяват техните продукти, медийните продукти, кои медии увеличават влиянието си, кои запазват, кои понижават интереса към тях. Ето тези процеси ние изследваме вече за четвърти път с помощта на СЕМ като социологически мониторинг в последната седмица на предизборната кампания. На практика, освен последното изследване, което вие много коректно предадохте като паспорт, ние правим нашия анализ и на база на изследванията от 2021 г., които са три на брой – точно толкова, колкото бяха и изборите. Отново в последните седмици преди всички тези избори, четири на брой с този през ноември тази година, ние успяхме да наберем информация относно това, кои медийни продукти привличат вниманието на избирателите, как им влияят, какво биха желали още от медиите, така че имаме една сериозна сравнителна картина. Бих казала, че генерално няма никаква промяна в това как се подреждат по влиятелност медиите, когато става дума за самата кампания. Хората се информират преди всичко за кампанията от телевизии, на първо място, на второ място – от интернет сайтове и портали на съответни медии, и на трето място – от социалните мрежи. Тук става дума, знаете, за "Фейсбук“, "Туитър“, "Инстаграм“, да не удължавам списъка. Но има определени, бих казала,  вътрешни промени в интереса към тези медии. За последната година общественият интерес на българите, който регистрираме към телевизиите, намалява с 10% - говоря за септември 2022 г., спрямо лятото на 2021 г. Имаме малко по-малък отлив на интерес от интернет и от социалните мрежи също регистрираме немалък отлив на интерес – 7%. Всичко това говори, че общественият интерес към медиите по време на предизборната кампания леко се свива през последната кампания. Дали това е знак за умора или за нещо друго? За какво говори това свиване на общественото внимание към медийните продукти в изборен период? Преди всичко за нарастващи критерии и изисквания към медийните продукти. Ние не може да не си даваме сметка, че медийният продукт по време на кампания, по условие представя определени политически факти, събития и политически лица в тази ужасно сложна конфигурация на отношенията между тях, в която живеем. Медиите без съмнение съобразяват своите формати с аудиторията си, която би трябвало да познават добре, но от друга страна, те държат сметка и за манталитета на политическата комуникация у нас. Няма съмнение, че всяка медия търси атрактивен формат, в който да поднесе своите  предизборни предавания, но дали това се оказва достатъчно, за да станат те обект на интерес? Например един от най-интересните изводи от нашето последно изследване преди вота през октомври беше, че хората неглижират скандалите и компроматите по време на изборната кампания. Те не обръщат съответно внимание на тези компромати и скандали, което лишава стратезите на подобни мероприятия, широко експонирани по медиите – това е една традиция, една практика у нас, бих казала, от силата на посланията, на които те разчитат.

Г-жо Йорданова, дали хората все по-малко вярват на медийните продукти по време на кампанията, защото може би знаят, че зад тези продукти в по-голямата им част стоят скъпоплатени политически поръчки?

Бих искала да кажа, че ние изследвахме точно информацията по този въпрос с интерес или любопитство, или с отегчение и умора следят хората в медиите предизборните кампании. За последната година от вота, който беше през миналата година ноември, до сега с 6% намаляват отегчените и уморените от кампаниите в медиите. Всичко това означава, че е налице много важна положителна новина. Интересът се възвръща. Ако има умора от нещо, това е от безполезните политически обороти, които се въртят нонстоп, и от усещането, че нищо не се решава чрез избори тук, сега, веднага и по начина, по който общественото мнение би желало това да се случи. Ето защо аз смятам, че събуждането на интерес към вота е събуждане на интерес към намиране на политическо решение. Няма как медийните формати да не са обвързани с очакванията за политически решения, за добри политики, за преформатиране на това неработещо политическо поле у нас, което наблюдаваме от няколко години.

А какви хора от различни възрастови групи към кои медии изразяват предпочитания?

Има традиционни профили на симпатизантите и потребителите на информация от различните медии, които не търпят съществени промени, показват данните и от последното ни проучване. По-възрастните хора, тези над 50 години имат устойчиви нагласи да потребяват повече от една медия, което е важно, да се интересуват. Те имат достатъчно време да следят медиите, проявяват интерес в по-голяма степен от всички останали и към вестниците, отпечатани на хартия, и особено към продуктите на радиата. По-младите хора посягат към бързите, сигналните бих казала медийни продукти, каквито намират в интернет, каквито намират в социалните мрежи. Понякога платформите за съобщенията във "Вайбър“ например се оказват най-ефективни за най-младите избиратели, така че спецификата се запазва и остава. Например интересът към обществените медии е по-висок сред по-възрастните хора. Да не говорим, че в определени територии, поради определени териториални специфики в България цели прослойки от населението слушат в ежедневието си радио и потребяват информация основно от радиата. Така че специфика има, тя се поддържа. Това, което прави впечатление, е известното отдръпване от интернет и от социалните мрежи, но то е за сметка на по-възрастните, отколкото за по-младите, които определено затвърждават своите предпочитания към този тип сигнална, по-кратка и по-визуализирана информация.

А как се позиционират по степен на доверие и интерес различните видове медии по време на кампанията?

Бих казала, че генерално има една обща линия, която хванахме във всичките изследвания. Хората много високо ценят обективността, изчерпателността и достоверността като качества на медийна информация, но все по-малка роля играе актуалността. Това говори за нещо много просто, българинът ни казва в нашето изследване следното: моля ви, дайте ни изчерпателна, обективна и достоверна информация, а дали е много актуална или не, не е чак толкова важно. Ексклузивитетът не е първа характеристика, която ни кара да се доверяваме на една медия или не. По-важно от ексклузивитета на информацията са обективността, изчерпателността и достоверността. Ние сме вече достатъчно израсли, казват българите, за да се ориентираме и да си направим изводите сами. Да ни кажете "това е важно, това е темата на деня“ е в крайна сметка един опосреден избор, който се прави от политици и от журналисти. Хората искат сами да могат да преценяват, кое е важното и точно как да си го подредят в своите представи и предпочитания.

Което означава, г-жо Йорданова, че слушатели, зрители, читатели предпочитат все повече анализа, и то експертния анализ, отколкото жълтото подреждане на факти или формалното подреждане, макар и понякога на факти сензационни?

Смятам, че има известна умора и от анализа, и от анализаторите, и от говорещите глави. Хората предпочитат да бъдат информирани обстойно и те да подредят своите приоритети и те да заявят своите предпочитания на база на свободен избор от една широка и обективна информация. Т.е. моментът "Ти ми кажи, аз ще преценя“  започва да действа масово сред потребителите на медии по време на предизборна кампания.

А дали тенденциите от предизборната кампания за 48-ия парламент ще се запазят и за кампанията за 49-ия?

Има тенденции, които несъмнено ще останат. Една от тенденциите, която забелязахме, е нарастващата нетърпимост към публичните дебати, предизборни, в медиите. Хората не са удовлетворени от качеството на политически дебат, не са удовлетворени от поведението на политиците в студията, когато правят тези свои дебати, и демонстрират намаляващ интерес към тях. За последната година – двойно, двойно са намалели, от 44% на 23% хората, които казват, че се влияят от медийните лидерски дебати. Това говори наистина за разочарование от качеството на самия дебат, както и от поведението на политическите лидери. Предизборните дебати са най-следени в същото време. Значи, оказвайки се привличащи най-голям интерес, те се оказват в същото време и най-разочароващи хората.

А сходна ли е картината на медийното влияние и във времето, когато няма кампания? Дали същите процеси се улавят във всекидневието и тогава, когато не върви кампания?

Със сигурност живеем от няколко години в състояние на перманентна кампания. Доколкото политическите партии се борят за свой облик, за доминация, те наистина имат съзнанието, че все нещо не им достига за това да управляват по начина, по който биха желали. Ето защо на повърхността изпъкват такива политически действия, такива политически тези, които с лекота биха се отнесли към една кампания. Аз бих казала, че езикът на говоренето, езикът на представянето на това говорене е близък до състояние на една перманентна кампания както в действителността, както в политическия свят, така и в медийния свят, който отразява тези политически процеси.

Имате ли впечатление към какво се насочва медийният интерес на хората – към повече политика, към повече информация по злободневни теми или към повече развлекателност?

Хората нямат нищо против медийните формати, когато отразяват политически събития, да са по-раздвижени, по-атрактивни. Повтарям, хората не приемат скандали, компрометиращи информации за партии и за кандидати за народни представители като съдържание на медийните формати. Иначе интересът е както към събития и инициативи на партиите, така и  към политическа реклама, ТВ клипове и радиоспотовете, за които всички знаем, че се предлагат в изборен период. Може съвсем ясно да се каже, че дебатите и скандалите отблъскват хората, всички други способи на производство на съответните медийни продукти в условията на кампания са добре приети и добре дошли. Разбира се, поизчерпа малко актуалността си, показва нашето изследване, рекламата, свързана с разясненията на ЦИК за реда и начина на гласуване. Това се дължи безспорно на натрупания опит от няколко поредни избора. Ако в началото интересът беше при над 60% от българите, в момента към подобни медийни изяви имат интерес не повече от 40-45%, по памет цитирам.

А към какво се проявява по-голям интерес – към рекламите на политиците и на политическите партии, които и в кампания, понякога и вън от кампания се излъчват, или към специализирани предавания, блокове и т.н., в които те биват канени и в рамките на едно откровено интервю могат да бъдат разчепкани техните виждания?

Мога да си послужа с цифри, този път конкретно. Между 57 и 60% през последните две години проявяват интерес към събития и инициативи на партии по време на кампания, докато от политическата реклама живо се интересуват между 35 и 40%. Очевидно интересът към събития като отразяване, пряко и непосредствено отразяване е по-голям, отколкото към самите рекламни материали и клипове. Така че хората наистина предпочитат да черпят информация от извора и от първа ръка и да бъдат оставени малко по-свободно да оценяват и да вземат своите информирани решения.

Вашето изследване е за кампанията за 48-ия парламент. Какви са изводите от него за политиците и какви – за медиите?

За медиите изводите са, че не могат да направят всичко, което биха желали при този политически материал, при този тип политически манталитет, при този тип политически дебат. Не бих искала да оневинявам никого и да назовавам никого за виновен, но така или иначе, медиите работят с политически дадености в изборен период и тези политически дадености, когато не са на очакваната от хората висота, медиите могат много малко да добавят, чисто свои технологични решения. Безспорно с много добро око се гледа на раздвижването на медийното представяне на кампаниите, тогава, когато се представят резултати от изследвания, тенденции. Хората виждат какво високотехнологично ниво демонстрират телевизиите и на това се гледа с много добро око. Но на залагането на ексклузивност на разкритията не се гледа с добро око и не привлича аудиторията, повтарям, не привлича очакваната от политиците аудитория и в никаква степен не й позволява и не й повлиява на аудиторията в степента, в която това очакват стратезите от щабовете.

Давате примери с телевизии, с интернет, със социални медии. За радиата по-малко говорихме, по-малко ви питах – как се възприемат радиопродуктите от слушателите?

Радиопродуктите се възприемат от една категория слушатели. Това са по-интелигентни, образовани хора на възраст над 50 години с много голям интерес. Тук имаме рефлекси на търсене на радиопродукти по време на предизборна кампания. Мога да съотнеса интереса към общественото радио и към частните радиостанции. Напоследък се регистрира, в последното изследване, ръст на интереса към частните радиостанции, което говори за това, че хората търсят алтернативна информация или поне няколко източника от предпочитания вид медия от тях – в случая радиото.

Ползвам възможността, че сте наш гост и доста добре познавате политическия живот на страната. Не мога да не ви попитам: в рамките на този парламент ще бъде ли направено правителство или се върви към избори?

Струва ми се, че извървяваме важен път, важен път в политическото развитие на България. Политиците си дават сметка, че трябва да бъдат по-прозрачни и открити пред хората. Това е един процес, в който на хората постепенно става ясно, че средносрочно добро политическо решение при тази политическа конфигурация няма. Ако мога така да се изразя, политическият живот и политическият дебат в последните месеци ясно показват, че е свръхоптимистично да се очаква дълговременно жизнено правителство при тази конфигурация на политическите сили в този парламент. Друг е въпросът, че всички политици залагат разумни основания да се мисли, че те имат потенциал, че те трябва да продължат своя живот. Това е цел на всички политически партии, някои от които са влезли буквално на границата в този парламент, така че политиците са във висока степен мотивирани да променят ракурса на политическото си поведение, да променят облика на политическия дебат. Това не се получава все още, но е ясно, че общественото мнение приветства едно разбирателство, един толерантен тон. Това вече се вижда, това вече е ясно. Има много косвени и преки индикации в нашите изследвания за това, че хората са на мнение, че политиците трябва да се разберат по основни въпроси. Никой няма илюзии, че политическите сили, в случая първата и втората, биха могли безрезервно да се доверят една на друга и да работят заедно, но всеки смята, че около някаква ос – дали трета формация, дали някаква друга идея за коопериране, трябва да се състои вземането на неотложните решения. В този смисъл, човек не трябва да е врачка, за да каже следната мисъл, а именно – че от президента в голяма степен зависи, как ще се развият нещата оттук нататък и колко дълготраен може да бъде този кабинет. На мен ми се струва доста нереалистично неговото времетраене да се свързва с местния вот и ми се струва, че се върви към кабинет, в който да има съгласие за решаване на основните проблеми. Дали ще е с третия мандат, не мога да кажа, защото не знам, как ще завърши дебатът по втория мандат, но имайки предвид – казах, противоречията между първата и втората политическа сила, не съм особен оптимист. И все пак, третият мандат би могъл да внесе някакъв баланс. Повтарям, от президента зависи дали ще посочи политическата формация, която може да доведе до баланс, или ще посочи такава, която ще ускори края на този парламент.

И да ви върна на финала отново към основната ни тема – медии и политика, медии и политици. Може по-грубо да прозвучи въпросът ми, но имате ли усещането, че политиците използват или употребяват медиите, или процесът е обратен – медиите използват и употребяват политиците?

На подобен чесън въпрос трябва да се отговоря също много честно. Няма никакво съмнение, че и политиците, и медиите взаимно черпят сили едни от други. Сега балансите може да са различни в различни моменти, при различни обстоятелства, но взаимодействието е налице и между политиците, и между медиите. Не съм съгласна, когато се обвиняват само политиците за лоши политики и за лошо представяне в медиите, нито когато се обвиняват медиите в това, че не са в състояние да извлекат максималното от един политически дебат. Значи при всички случаи много, много напред се намира науката за медиите, много напред са практиките на медиите у нас. Те се усъвършенстват постоянно. Разбира се, самите политици също стават по-гъвкави. За съжаление, от тази гъвкавост не произтича досега нищо повече от осъзнаване на собствен интерес. Би трябвало да се стигне и до гъвкавост по отношение на партньора, на опонента. Медийната победа не се състои в закопаване на опонента, това трябва ясно да се разбере. Тя не е състезание медийната победа по бързо говорене. Ние присъстваме ежедневно на хора, които говорят толкова бързо, че ако някой включи телевизора, не би могъл да разбере, за 10 минути какво се случва. Медийната победа е в приобщаване на аудиторията към изказваните виждания, към конкретните политики, които трябва да са подчертано обвързани с политическия профил и амплоато на говорещия, а не да са му спуснати отнякъде и да звучат чуждо и непонятно на самата политическа личност. Така мисля.

Изпреварихте въпроса ми, който обаче ще ви го задам – дали парламентът не изземва функциите и ролята на медиите? Тъй като виждаме, особено тогава, когато има преки излъчвания, че народните представители действат като в медия, докато медиите по някакъв начин трябва да вървят след тях.

Доколкото парламентът създава включително регламента, по който се провеждат законодателно дебатите, кои могат да участват, как да изглежда това, без съмнение имате основание за подобен въпрос. Да, парламентът и законодателството, законодателната власт регулират по определен начин функционирането на медиите в изборна среда. Това е факт. От там идват и основните новини. Самите медии са в изчакваща позиция, когато става дума за формат на провеждане на една кампания.

А дори и не само за кампания. Ако позволите, и при всекидневната работа в парламента някак всички виждаме, че отношенията се изясняват в пленарната зала. Преди сякаш бе по-разумно да бъдат в телевизионните и в радиостудиата, но сега са в пленарната зала. Освен това колегите изчакват като репортери това, което ще им кажат политиците от парламентарната трибунка, което малко ги поставя в ситуация на дръжки на микрофони.

Веднага бих искала да кажа, че това е предмет на последващо наше проучване: под коя форма хората усвояват най-добре политическите реалности – дали от трибуната и коментарите в самия парламент, или от аналитичните, сериозните предавания, които задават точните въпроси, които са осмислили политическите изяви, събития и факти и отиват отвъд тях.

Цоня Събчева