Лазарина Димитрова: Момичетата сбъдват мечтите си в залата по гимнастика

Лазарина Димитрова, ко-президент на Спортен клуб по художествена гимнастика "Вихрен" Сандански, в специално интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор

Здравейте, уважаеми слушатели. Разговарям с президента на клуб по художествена гимнастика Лазарина Димитрова. Г-жо Димитрова, добре дошли в нашия ефир.

Здравейте. Много ми е приятно да съм ваш гост.

Поводът да ви потърсим е предстоящото от сряда до неделя Държавно първенство по художествена гимнастика в Сандански. Най-напред – защо в Сандански и вие имате ли нещо общо с това, вие като персона, като клуб, като организация, като идеи и всичко останало?

В нашия спортен календар всеки клуб има правото да кандидатства да бъде домакин на едно от държавните първенства в България. Преди една година пуснахме своята кандидатура и тя беше одобрена. Затова Държавното първенство, "Б“ категория индивидуално – едно от най-големите и мащабни първенства в България, ще е тук, в град Сандански. И разбира се, ние като клуб-домакин имаме пръст в това нещо, защото сме си пуснали съответната кандидатура по надлежния ред.

Какви условия ще предложи Сандански на състезателите, на родителите, на треньорите, на ръководителите като настаняване, условия, зала?

Надявам се да предоставим най-добрите условия, с които градът разполага, съответно спортната зала, която мисля, че сме се постарали да изглежда по най-добрия и професионален начин, за едно състезание, което да протече гладко и без много препятствия.

Какво включва програмата на първенството? Разбрах, че започвате от най-малките и вървите смело към най-големите, дори и националите.

Започваме от най-малката възраст – до 9 години, до 11 години, девойки младша възраст, девойки старша възраст и стигаме до категория жени. Това ще се случи, разпределено в тези 5 дни, които ни предстоят. Всички гимнастички са се подготвили и тръпнат почакване за предстоящото състезание да покажат най-доброто, на което са се научили през годината, съответно и техните треньори.

Мислите ли, че подобни мероприятия биха били по-трудни или по-лесни всъщност без подкрепата на организации, като Българския спортен тотализатор и тяхната помощ към форума?

Ами, ако не беше Българският спортен тотализатор, мисля че нямаше да се справим толкова добре. И ние сме благодарни, че те откликнаха на нашите молби и застанаха до нас, за да бъдат част от това Държавно първенство.

Как минава един тренировъчен ден на едно детенце, което е например на 10 годинки? Митове и легенди ли са тези 5-6 часа тренировки в залата или те се натрупват постепенно, с израстването?

Не, не са митове. Натрупват се постепенно с израстването на всяка гимнастичка, но да, едно дете, което е на 10 години, една гимнастичка, тренирайки професионално художествена гимнастика, свършвайки училище, сменя раниците и потегля към спортната зала и там остава между 5 и 6 часа, докато не свърши нейната тренировка, за да може да покаже най-доброто от себе си. Не са митове, напротив, истина е.

Доколко е важна ролята на родителите тук и каква е връзката заедно с треньорите? Защото сме чували пак митове и легенди, че треньорите сте много строги, много лоши на моменти, но за това си има причина.

Ролята на родителя е голяма. Ако родителят подкрепя своето дете, дава възможност то да се развива и да прави това, което харесва, и ние заедно като треньори сме в колаборация с родителите, нещата биха станали много по-лесни и за двете страни и ще създадем добра атмосфера за постигане на добри резултати. Това, че треньорите трябва да са строги – да, трябва да са строги, за да може децата да изградят своята дисциплина и да бъдат отговорни към това, което правят, не само в спортните зали, а в училище и всичко друго, с което се занимават странично.

Говорим за доверието – то е неизменна част от вашия спорт, от живота като цяло. Спомняли си едно интервю на великата Боряна Калейн, която каза, че е имало моменти в живота й, когато е споделяла повече на треньорката си, отколкото на родителите си. Има ли го това при вас? Случва ли се вече? Какъв е моделът на поведение, когато стане нещо подобно? Доверявате ли информацията веднага на родителите, споделяте ли с тях или запазвате тайната на детето?

Нормално е, когато децата прекарват повече време с нас, треньорите, в залата, ние да сме донякъде повече от техни родители и те да имат повече доверие в нас за неща, които не могат да споделят с родителите си. Разбира се, че запазваме тяхната тайна и деликатно, ако е нужно и необходимо, преразказваме на родителите какво трябва да се случи, за да може комуникацията да върви гладко и детето да се чувства добре, за да може да развиват спорта и всичко, което искат да върви гладко.

Оптимист ли сте за младото поколение? Виждаме какво става по моловете, по училищните дворове и въпреки това, вашите клубове в Югозападна България преливат от деца – слава Богу и за щастие. Виждате ли лъч, искра, желание точно за художествената гимнастика сред дечицата в този район на България?

Мисля, че има лъч светлина, и мисля, че момиченцата искат да се занимават с художествената гимнастика. Виждам лъч светлина и наистина ми се иска децата да се занимават със спорт. Дали ще е гимнастика, плуване, волейбол, баскетбол, лека атлетика – иска ми се децата да се занимават със спорт и наистина да не се занимават с глупости, да обикалят молове и кафета. Надявам се всички колеги, които са в сферата на спорта, да успяват и да са целеустремени към това нещо, за да може да съхраним децата по-дълго да бъдат деца.

Аз съм по-близо до футбола. Напоследък много се говори за т.нар. "треньори-таксаджии“, които създават някакви детски клубове, клубчета – само в София има почти 300 частни школи, чиято цел е не толкова да формират умения и способности в децата, колкото да прибират техните такси и да заблуждават родителите, че видите ли, тяхното дете е голям талант. Струва ми се, че в художествената гимнастика този момент е тотално изключен, защото това не е футбол и дали едно дете да има талант се вижда веднага. Вие треньорите, след колко време разбирате, че едно дете просто не става за художествена гимнастика и сте честна към родителите да го запишат на някакъв друг спорт?

Процесът става двупосочен. Родителите и ние като треньори виждаме, примерно да кажем след година, две, три, че детето наистина няма потенциал за гимнастиката. Споделяме това с родителите, но ако от тяхна страна те държат да продължи детето да спортува този спорт или съответно на детето му харесва да се занимава с този спорт, то продължава просто да тренира художествена гимнастика, не на професионално ниво, а да ходи и да участва на състезания, подходящи за неговото ниво, защото все пак трябва да уважаваме мнението на децата и това, с което искат да се занимават и което им харесва.

Т.е. вие не късате детските мечти на парчета?

Стараем се да не разпокъсваме техните мечти на парчета, а да можем да сбъдваме малка част от това, което те са си представяли, влизайки в залата по гимнастика.

Как се озовахте вие в тази част на България, Югозападна – Сандански, Гоце, Делчев, Разлог, за да развивате там? Защото тези градове бяха наистина една сива зона в България по отношение на художествената гимнастика.

Честно да ви кажа, това е мечта, която отдавна е зародена в моето съзнание – точно с цел децата да могат да се докоснат до художествената гимнастика и да откриваме таланти, таланти, които не могат да стигнат до София, не могат да блеснат, защото има такива деца и те са много. И се надявам наистина да успеем да покажем, че това е формулата и може да бъде добре за българската художествена гимнастика и като цяло за България.

Как започна всичко там? 

Всичко стана много спонтанно, случайно, след като се запознахме с Ванеса Сохейли.

Само да кажа, Ванеса Сохейли е вашият партньор в клуба. Вие сте равноправни ко-президенти СКХГ Вихрен (Сандански)

Абсолютно. Точно така, да. И така се родиха нашите идеи да има клубове в тези части на България, в Югозападна България, за да може да откриваме таланти. Това беше нашата цел. И мисля че донякъде може би сме я постигнали и надявам се за в бъдеще да реализираме всички наши цели, които сме начертали.

Какво е положението на българската художествена гимнастика като цяло или по-скоро на най-високото ниво? Специално искам да попитам за ансамбъла, защото там се забелязва след Токио едно тъпчене на място и дори регрес бих казал. Каква е вашата гледна точка?

Не мисля, че клубни треньори трябва да дават оценка на хора, които работят на много по-високо ниво и се занимават с национални отбори. Може би причината е в поколението. В момента има спад. Винаги може да има спад в един спорт, но това не означава, че треньорите и ръководството не си вършат добре работата. Напротив, те търсят варианти и мисля, че ще намерят успешни такива. И това не означава, че има спад, защото момичетата в момента не се класират на призови места. Моментна ситуация, просто така е трябвало да стане, това е било писано. Но това не означава, че те не са били подготвени. Не винаги в спорта можем да бъдем най-добрите, просто късмет.

Прави ми впечатление, че след Световното първенство в Валенсия, през август 2023, когато ансамбълът завърши, ако не се лъжа, 11-ти, после знаем какво стана на Олимпиадата в Париж, по две, по три момичета в рамките на година-година и половина бяха подменени като състезателки в ансамбъла. Каква е причината за това? Може би падане на мотивацията, липса на амбиция или пък животът започва да ги дърпат тези деца и те не дават вече тези 150%, които са давали досега? Съвкупност от всичко това ли е?

Не мога да кажа, аз не съм в кухнята на националния отбор, а ако бях, не бих издала неща, които не трябва да излизат в медийното пространство. За това какво се случва там, само те си знаят и мисля, че ще намерят най-добрия начин да се изтласкат отново нагоре. И отново казвам, аз не съм човекът, който трябва да дава оценка на хората, които са на най-високо ниво и постигат такива големи резултати.

Връщаме се на темата с дечицата от вашия клуб. До колко годишна възраст са вашите възпитанички в Югозападна България?

Ние тренираме всякакви дечица. Най-малките започват от 3-годишни и стигат до 15-16-годишни. Това са най-големите ни гимнастички, защото все пак сме млад клуб, само на 4 години. Развиваме се плавно и надявам се да продължим напред.

Как успявате да опазвате вашите гимнастички от изкушенията на тийнейджърството днес: Facebook, Instagram, социални мрежи, приятели? Как действате, за да ги запазите боеспособни за спорта?

Ами аз мисля, че ние самите като възрастни хора не можем да се опазим от социалните мрежи и да бъдем напълно изолирани от тях. Затова се стараем чрез разговори, чрез опита, които имаме като по-възрастни хора, да им дадем съвети, и се надявам те да бъдат ползотворни за тях, за да може да им покажем кое е правилното. А те какво ще изберат – мисля че трябва да се научат да бъдат хора, хора, които излизайки от залата, от училище, ще носят отговорност сами за себе си. Можем само с тази насока да им дадем съвети, напътствия.

Да, това наистина е много важно. Да разбием още митове и легенди. На вашите възпитанички какво не им давате да хапват ?

Аз мисля, че в днешно време вече всички хапват всичко. Можем ли да забраним на децата да се хранят? Мисля, че не. Ако някой вече реши да се занимава професионално със спорт, той сам решава и вижда, че трябва да има определен режим на хранене, на живот и на всичко, за да може тялото му да върши това, което е необходимо. Защото все пак знаем, че в спорта тялото е инструментът, с който си служим.

Вие сте футболна съпруга. Доколко това, че с вашата половинка сте в спорта ви помага да се разбирате един друг и всеки да влиза в обувките на другия за това, което прави, вече на треньорско ниво?

Аз мисля, че това е от голям плюс, защото и двамата, след като сме продължили в спорта и сме треньори, и двамата сме на различни посоки, и това ни помага по някакъв начин да нямаме конфликти в семеен план.

Това е много важно. Освен това, споменахте, че вие сте партньори и копрезиденти с Ванеса Сохейли. Как вървят там нещата? Всичко наред ли е? Допълвате ли се като различни характери, за да всичко бъде наред в клуба?

Аз мисля, че се допълваме, защото ако не сме добър тандем, нямаше да можем да сме на това ниво и да правим това, което ни харесва и да се развиваме по този начин. Мисля, че всеки човек има половинка, с която се допълва, за да може да сбъдва заедно мечтите си.

Въпреки че Сандански предлага отлични условия за тренировка, видях, че в началото на септември сте били на лагер във Варна, на другия край на България. Защо се прави това? За да видят децата нещо различно, за да участват на различни мероприятия или просто за разширяване на портфолиото на клуба?

Ами всичко е съвкупност от компоненти: за да сменят средата, за да могат да се отделят от семейството си, да свикнат да работят на по-строг режим на работа, за всяко нещо да са под режим. Да знаят, че в спорта има и две страни – не може само да е лежерно, да се ходи в залата, тук е по-спокойно, и трябва да бъдат подложени на всеки ситуация в спорта.

Г-жо Димитрова, и накрая, какво бихте искали да пожелаете на всички слушатели и читатели на "Фокус“?

Нека всички слушатели и читатели на Радио "Фокус“ да бъдат здрави. А всички родители, които ме слушат, да дават крила на децата си, да не ги обезкуражават, да ги подкрепят в това, което правят и да вярват в тях! Това е много важно. Родителите трябва да вярват в своите деца.