Кольо Парамов, финансов експерт и бивш главен ревизор на БНБ, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В 29-ти епизод на Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ ще проследим как се развиват информациите и къде рикошират. На 39 август миналата година по делото "КТБ срещу България“ излиза решението на Европейския съд по правата на човека, че лицензът на КТБ е бил отнет незаконосъобразно. На 14 февруари тази година бе съобщено, че Софийският градски съд ще гледа делото срещу банкера Цветан Василев и организирана престъпна група за присвояване от аферата КТБ на над 2.5 милиарда лева. На 16 март главният прокурор Иван Гешев огласи данни за заговор срещу държавата между мафия и осъдени лица, които готвели отстраняването му, като един от участниците в схемата бил именно бившият банкер Цветан Василев. Г-н Гешев даде да се разбере, че е възможно разследването да доведе до още скандални разкрития за готвения заговор, свързващ действащи политици с представители на организираната престъпност. Такава траектория измина сюжета в една информация: от решението за незаконно отнетия лиценз до заговор срещу държавата. Тази траектория се разви във вътрешнополитическия контекст на раздиран от скандали, неспособен да произведе правителство парламент до кампанията за предсрочни избори. И сякаш встрани от нея се появи докладът на Министерството на финансите с предупреждение за фалит на държавата. Съществува ли връзка между тези събития? Наш гост е Кольо Парамов – финансов експерт и бивш главен ревизор на БНБ. Г-н Парамов, има ли сходство в механизмите между фалита на една банка и на една държава?

Тази логика е твърде странна, но за България всичко е възможно. За България всичко е възможно. Така че ако проследим последните 96 месеца как се развива делото КТБ и участниците в него как реагират по детайли, организирайки всичко като един парадоксален процес на условието за състоянието на самата банка, за фалшивото организиране на фалита, и оттам до днешния ден, ще разберем, че през тези 96 месеца има абсолютна тенденция в най-важните органи на страната, за да не разкрият първо участниците в замисъла за фалиране на банката, и второ, онези средства и огромни пари, които изтекоха в най-различни посоки в следствие на невъзможността да се започне едно перфектно разследване и то да доведе до разкриване на всички причинно-следствени връзки, организирани в детайла на цялата тази дейност.

А що се отнася до доклада на Министерството на финансите с предупреждение за влошени национални показатели?

Вижте, госпожата финансов министър достатъчно добре и ясно каза в своето изложение, кои са причините, които я принудиха да направи това изявление. После във второто си изказване направи някои доуточнения, с които искаше да докаже, че не е направила фатално изказване, за каквото я обвиняват, а е уточнила възможностите, директните принципи  и условията за разработване на нов държавен бюджет, който трябва да отчете вариантите, които съвпадат примерно с подготовката на България за влизане в Еврозоната, с поддържането на 3% на дефицита и с някои други ограничения, които България трябва да ги осъзнае, българските политици трябва да ги осъзнаят, и да приложат мярка не толкова равна на действията на бившия министър на финансите Василев, а нещо коренно различно, за да може целият проект на бюджета да издържи във времето и държавата да не бъде подложена на рискове, съмнения и на каквито и да са допълнителни операции, които да доведат до невъзможността българските финанси да решат най-важния си приоритет: стабилност в членството си в Европейския съюз, подсигуряване пътя към стабилност в новото членство в Еврозоната и недопускане съмнение за функционирането на валутния борд. Така че тези 3 основни траектории, които госпожата министър направи и уточни, бяха в много важно условие. Но тъй като ние разсъждавахме преди малко по отношение на връзката на ситуацията и парадокса КТБ, аз искам да добавя още едно изречение към това. Значи, ако ние бяхме разкрили делото КТБ в детайл преди 8 години, и бяхме намерели онези виновници, които го програмираха и които го моделираха като част от цялата включително българска политическа класа, значи това щеше да има уникален дисциплиниращ ефект, който щеше да даде основания да се работи по коренно различен начин. А не както сега, част от героите по схемата КТБ в момента да реализират програма за бюджет, те от своя страна да не отчитат своето влияние като твърде нагло и отрицателно по отношение на блокирането на процеса за КТБ, и оттам да поставят онзи, другия въпрос по отношение на цялото състояние на България. А онзи, другият въпрос е: дали е възможно България да постигне своите цели в детайл отначало до край или само ще маркира някакви твърди странни приказливи уговорки, от които на практика във финансов план няма да произтече нищо положително.

Тази имитация не е ли в основата на липсата на финансова дисциплина и политическа отговорност, които са били причина и за фалита и разграбването на КТБ, и съответно за усложнените национални финансови показатели?

Точно така е. Защото ако видим ефекта в последствие на условието, как 18 предприятия и работещи  в тях хора загубиха работните си заплати, и те бяха фалирани, те бяха моделирани в друг план, те бяха източени, бяха нецелево ограничени във възможността си да работят. Изобщо, работата по възстановяване на доверието към финансовата дисциплина и изцяло към държавната машина, както народът обича да използва този израз, значи дава едно съмнение, което трябва да бъде преодоляно категорично. И затова всички депутати, които влизат в българския парламент днес, са в невъзможността си за последните 24 месеца да направят както и правителство, или да осигурят онова управление, от което държавата се нуждае. На практика липсата на стабилна позиция по отношение на изявата на последователния стабилитет на държавата докара съмненията да навредят твърде много, и от ден на ден ние ще се убедим самите, че изборните резултати ще стават все по-лоши и по-лоши. И аз в едно друго предаване си позволих да направя едно историческо сравнение, в което констатирах, че навремето е направен на 19 май 1934 година военният преврат в България  начело с Кимон Георгиев, и когато царят изчаква от 19 май до Нова година, за да покани в последствие ген.-лейтенант Пенчо Златев като министър-председател, и вижда, че парламентът не работи, не стикова, не организира достатъчно работата в държавата, той вика тогава от Швейцария нашия посланик Георги Кьосеиванов и го прави министър-председател, като му възлага най-важната задача за стабилността на връзките във финансовия план на държавата. И само за 5 година от 1935 до 1940 година България е 6-а в Европа по темп на производство, по темп на развитие, по темп на изграждане на онези структурни обекти, било то жп линии, връзки, центрове на градовете и т.н. и т.н. Значи, българската политическа класа трябва да си направи сравнителен исторически преглед на възможностите на държавата: кога и как ние сме се замогнали, по какъв начин сме се организирали, какво сме изолирали, за да не пречи в този поетапен план от развитие на държавата, и как сме постигнали тези резултати. Така че ни предстои много сериозна задача.

Г-н Парамов, като продължим обаче със съпоставките: какво се случва в момента по процеса фалит на КТБ?

В момента се случват няколко неща, които ще произлязат, ще се видят и т.н. Това е резултат от стартирането на Закона RICO в Америка, и там макар че малко закъсня във времето, очакваме сега решение до една седмица на Софийския градски съд, впоследствие пълното становище между другото на Върховния касационен съд, и оттам по всяка вероятност, аз съм категоричен, че делото ще се върне обратно в Америка, а връщането на делото в Америка означава увеличаване на средствата, които ние ще бъдем осъдени да заплатим. Засега ако приемем, че това са около 240 млн. долара, лихвите, които ще бъдат начислени за 8-годишния период по тези пари, които се търсят, ще бъдат по всяка вероятност още толкова, и няма да можем да се отървем с по-малка разлика от примерно около 500 млн. долара. При това положение всички тези герои, които съставиха плана за фалита, препроектираха участието в самия фалит, организираха действията и подкрепата на управителя на Централната банка Иван Искров, манипулираха целия процес в страната, и блокираха цялата тази работа по отношение на организацията и  стабилността на банката, това ще доведе до много тежки финансови резултати. И ако бъде осъдена държавата да плати тези разходи или разлики, то няма да можем достатъчно добре да реагираме от гледна точка на целия процес по възстановяване на доверието, да не кажа, че може би ще има и някое изкуствено забавяне за Еврозоната по този повод, и изобщо изглаждане на тези проблемни въпроси са много, много тежки. Защото ако бяхме достатъчно ясни и категорични още 2014 година, ние в никакъв случай нямаше да допуснем този фалит, за да реагираме най-вече във варианта за участието ни в Еврозоната. Това е едно много сериозно падение, което на практика ни блокира от начало до край като условия.

И сега да се върнем към доклада на финансовия министър. Вие направихте препоръка за затягане, за стабилизиране на параметрите на бюджета, на харчовете на държавата, но тези дни вие сте били свидетел колко експерти, ваши колеги, икономисти, политици скочиха срещу доклада, нарекоха действията на финансовия министър "безотговорни“, "несериозни“, включително от Централната банка. Какъв е шансът да се намерят и да се приложат адекватни мерки за стабилността на страната? И дали няма да изпуснем по същия начин, както изпуснахме случая с КТБ, да изпуснем и бюджета и публичните финанси на България?

Аз смятам, че финансовата министърка в никакъв случай не може да бъде обвинявана. Значи, един сериозен човек, който работи от 1991 година до ден-днешен в продължение на 32 години във Финансовото министерство и е минала абсолютно всички нива на развитие, когато говори с факти и когато слага предполагаеми варианти на модела на поведение, той изобщо не е за подценяване и не може който и да е тук от икономисти, финансисти и тем подобни, да я упрекват, че видиш ли, тя си направила някакви лоши изводи и негативи, които иска да ги представи на обществеността в един по-директен и в по-явен план на негативна основа. Нищо подобно. Плаща този, който има парите в джоба – това е стара българска приказка. И когато едни теоретици, които стоят в  УНСС и някои други институти, и нямат понятие от Устройствен закон за бюджета, и нямат понятие от наличност, и нямат понятие от условията как са платени примерно еди колко си милиарда лева на 30-40 фирми, които изнасят еленергия и станаха за една година и половина не милионери, а милиардери, и тези хора когато се интересуват като помощници на тези милиардери и упрекват финансовата министърка, трябва малко да поразчоплят системата на подразделите в бюджета и да видят наистина, колко трябва да се осигури – колко милиарда допълнително за пенсионните вноски трябва да се осигурят, колко по какъв начин трябва да се компенсират разликите по отношение на допълнителните пенсии на 450 000 човека, които сега ще работят до месец април, оттам там трябва да се видят, какви големи капитални проекти ще се движат, защото последните 2 години не е забит един гвоздей в пътната инфраструктура, нищо не е направено по отношение на поддръжката, много неща в България има рухнали, а това означава, че трябват пари. И в крайна сметка като се направят добре сметките от гледна точка на разходите и разликите, които се явяват като приходна база, трябва да се види, откъде какво ще се направи, защото ситуацията с проинфлационната база е много тежка, цените, които не се регулират изобщо до ден-днешен  от държавата, отидоха в някакви тежки пространства от гледна точка на прогноза и на реалност, никой не се интересуваше от тези огромни начисления по отношение на процентните и разликите от производителя до търговеца, и търговецът си правеше абсолютно, каквото пожелае – с по 100, по 110, по 120% надценки. И в крайна сметка държавата влиза в една бедствена ситуация от гледна точка на глад, на нямането на средства, на нямане, и те казват, че финансовата министърка била говорила излишни неща и че била злоупотребила с фактите и с данните, и с всичко. Нищо подобно. Тук става въпрос за държава, и тя трябва да знае отначало докрай: кой какво как действа, как функционира, какви са резервите и какви – възможностите. Защото ако сравните, "Промяната“ какви приказки говореше, по какъв начин какво усещаше, като продаваше наляво и надясно пропагандни елементи, ще дойдете до целевия извод, че се налага не някаква елементарна, а по-скоро много директна и тежка контролна база, за да има частично успокоение и да се гарантират приходните бази.

В предишен разговор вие поставихте въпроса за проверка на финансовото състояние на партиите: пасиви, активи, разходи, приходи. Според твърденията на главния прокурор Иван Гешев, две партии са се финансирали от гръмналата със скандал криптоплатформа "Нексо“, а сега той дава да се разбере, че фигури от същите партии са свързани с престъпната група за неговото отстраняване. Защо веднъж завинаги въпросът с финансирането на партиите не се решава, най-малкото за да се изчистят слуховете, подозренията, внушенията? Защо?

Защото нямат интерес. Защото тези политици, които трябва да вземат това решение, нямат интерес. Защото е много лесно 6 човека да отидат и да внесат по 20 000 лева, и ти да кажеш, че те са доброволци и толкова са зажаднели за промяната и за реализацията, за да дадат 120 000 лева. Когато една държава се взре в разликите от самото начало на контрола, тогава не могат да се пробият тези неща. Но при нас 1990-1991-1992 година това не стана. Ние още тогава не можахме да прокараме в парламента, в който аз бях депутат от БСП и няколко пъти предлагах много настойчиво по какъв начин да обвържем приходната база на партиите, така че да има железен, жесток контрол от гледна точка на партийните председатели и тем подобни началници, които имаха възможност да злоупотребят с партийните пари, това не се прие и то благодарение на БСП. И понеже не се прие стриктен закон, приехме Закона за Сметната палата, приехме го в една допълнителна част на третия проект – аз съм вносител на третия проект на Закона за Сметната палата. И там в частта на партийния контрол трябваше да залегнат още по-сурови мерки, които бяхме предложили. Тогава тези сурови мерки не влязоха, и сега този контрол се прескача. Защото именно с тези странични пари в определена степен отделните партии приключват нещата си по този нахален начин, и те придобиват коренно различен вариант. Защото "Нексо“ играе на някакви огромни пари на американския пазар в 8 щата, ние говорихме достатъчно по този въпрос в предишни интервюта с вас, и безконтролието в страната при нас ни докарва вече само изненади, които ги констатираме постфактум, и които не можем да ги подредим така целенасочено и точно, за да влязат в интерес на държавата така, както примерно декларациите на тези схеми в приходоизточниците. Ето, вчера съобщиха, че 26 човека са проверявани тук за имоти в Дубай, в същото време има информация, че 200 българи имат имоти, които по един или друг начин не са декларирани абсолютно всички тук, после произходът на парите, за които са сложени, също не са контролирани, после офшорните фирми, на които са заведени част от тези имоти, са под други имена, няма нищо общо с българското гражданство. И тогава аз твърдя примерно, че в Дубай могат да бъдат регистрирани над 1000 българи собственици, но скрити под други имена като регистрирани офшорни фирми. И по този начин те са скрити по отношение на данъчните власти, а пък ако са достатъчно едри бизнесмени и т.н., които получават пари от бюджета за извършване на строителни и на всякакви други предприемачески услуги по договори, те не декларират точните връзки и няма контрол на износа на пари. Значи, с една дума тук в нашата страна се нуждаем от коренно различна детайлна комисия, и това е по модела на Федералното бюро за разследване на САЩ. Вместо да правим парламентарна комисия там и еди каква си, в България трябва да има Национално бюро за разследване и всеки да попадне детайл да попадне под наблюдение, съгласно  чл. 313 за нарушение, и да моделира поведение, което отговаря на работата с държавни пари и на интерес проявен към тях по един или друг начин от политическата класа и от български министри и депутати, в всякакви длъжностни лица, които имат вземане даване с хазната отвсякъде, както се полага.

Твърдели сте и друг път, че десетки милиарди лева има изнесени български в 4 400 офшорни зони на света. Все още ли е тази сумата? И как пък никой не прояви интерес към нея?

Фирмите са 4 400, а парите са 51.8 млрд. долара.

Не лева, а долара?

Долара, точна така. И това нещо няма интерес държавата да го разчопли, да го разгледа. Аз почти съм убеден, че в САЩ всички тези имена, всички фирми, всички гаранционни адвокати, които са подписали тези офшорни сметки, са известни. Част от тях, те предполагат, че между 11 и 13% са кодирани, останалите са поименни на фирмите, които са посочени и регистрирани. Така че няма никакво желание и намеса на държавата да си разшири това условие. Аз искам сега в това интервю да ги предупредя тези богаташи да внимават много за едно: да не би в един момент Конгресът на САЩ да приеме решение, което е много важно и е обсъждано миналия петък. Решението ако бъде прието и поставено резонно за условие за истината и за абсолютна точност да приемат решение за затягане на финансовите мерки. След като те платиха за фалита на двете банки 1.130 трилиона долара, а в Швейцария се очаква тази сметка да бъде 1.500 трилиона, т.е. да поставят офшорните фирми и офшорните сметки под наблюдение при особените условия, и да стане невъзможно работата с тези офшорни фирми по отношение на теглене, на препращане и привеждане на суми, които в един период ще бъдат определени като незаконни и вероятно иззети. Значи, много, много трябва да внимават тези собственици с тези сметки да не би да платят целия дълг от плащанията на междинните загуби в твърди пари на заменени част от тях, които са заменени с изкуствените нови средства, които се пласират, както "Нексо“ и всички останали.

Ако ви разбирам правилно, един БВП на България е изтекъл в офшорни зони?

Точно така. Точно толкова, около 100 млрд. лева има събрани за последните 21 години, от 2002 година насам са събрани тези пари и са регистрирани заедно с ония старт, който ние имахме като констатация, това са остатъците, около 1.5 милиарда от външнотърговските фирми, с които влязохме в нова демократична България.

Цоня Събчева