Интервю с Кирил Милов, европейски шампион по борба в категория до 97 кг в класическия стил за 2022-а година и световен вицешампион от тазгодишното световно първенство, за предаването "Спортът във Фокус" на Радио "Фокус".



Здравей, Кириле. Преди два месеца се проведе Световното първенство по борба, където ти стигна до второ сребро от такъв турнир. Отшумяха ли емоциите при теб?  

Ами да, в момента вече съм доста по-спокоен, няма я тази толкова голяма еуфория и се съсредоточавам към тренировки и изчистване на грешките, за да може да сме готови за новия сезон.  

Кое не ти достигна да спечелиш финала при 97-килограмовия в класическия стил? Там ти срещна своя идол на финала Артур Алексанян, който е олимпийски, 4-кратен световен, вече и 5-кратен европейски шампион.  

Ами точно идол не мисля, защото аз нямам идол в живота, не се възхищавам чак толкова на някой спортист. Приятели сме с него, харесвам го и е доста добър изявен борец. А не ми достигна, по-скоро направих много глупава грешка и това ми костваше загубата. Фактически бях подготвил срещата как трябва да протече, но в самата схватка може би от напрежението, нямам представа, направих много глупава грешка, отпуснах се за секунда и той успя да направи аванс от 4 точки. И след това вече той е доста опитен борец и е много трудно да върнеш този резултат.  

В състезанието не участваха за пореден път състезатели от Беларус и Русия. Добре ли е, според теб, това за спорта да липсва борец, като Муса Евлоев примерно, който е един от най-силните борци в твоята категория?  

Ами, не знам до каква степен е добре или зле, защото хубаво е да има силна конкуренция, така всички израстваме и винаги се стремим да сме все по-добри всеки следващ път. Пък аз не мисля, че е толкова правилно да не ги пускат при положение, че ти си спортист и даваш цялото си внимание и тренировки за даден вид спорт, и да нямаш право да участваш, не съм много сигурен, че го подкрепям това нещо.  

Тази година ти е може би най-успешната. Как я оценяваш ти?  

Да, тази година беше доста успешна. Можеше да е още по-успешна, но пак казвам, направих грешка и това костваше златния медал. Това е големият спорт – да се учиш от да от грешките си и да не ги допускаш точно когато трябва.  

Титлата от Европейското или среброто от Световното ти е по-ценно?  

По-ценно ми е второто място на световното първенство. Този медал е посветен на баща ми и за мен е много по-силен от всички други медали.  

Да. Разбрахме, че е починал дни преди състезанието...  

Да, 4 дни преди състезанието той почина, не успя да ме види световен шампион. Исках точно тогава да постигна, да стана световен шампион, но не се случи. Но това няма да ме спре да продължавам да се трудя и за бъдеще да стигна световния връх, даже и олимпийския.  

Това повлия ли на грешката ти на финала?  

Не, не можеш да се оправдаеш с абсолютно нищо. Допуснал съм грешка. Не мисля, че трябва да се оправдавам с каквото и да било. Всеки човек греши, важното е точно на такива състезания и на големи форуми да си толкова изчистил вече тези грешки, да не ги допускаш. Това е истината на големия спорт.  

Кое е по-ценно, защото ти вече имаш две сребра от световни първенства, едното е през 2018-а, другото е през тази година, та, кое е по-ценно за теб?  

Пак казвам, през тази година е по-ценен медалът, по-сантиментален. Но през 2018-а година аз бях на 21 години и никой не вярваше в мен, и никой не очакваше аз да взема медал от световното първенство. Бях втори човек, подготвях се за по-малката възраст. И така се случиха нещата, че отидох, защото първият състезател беше болен. Пуснаха ме и дадох всичко от себе си. Човек когато мечтае и се труди, мечтите един ден се превръщат в реалност.  

Наближава края на годината и анкетата "Спортист на годината“. Смяташ ли се за тазгодишен фаворит за спечелването й? Ако не, то мислиш ли, че ще влезеш със сигурност в "Топ 3"?  

И това не мога да кажа. Надявам се да съм в "Топ 3", защото има и много други български спортисти, които също са постигнали много високи резултати. Така че това журналистите вече ще го решат.  

Какво предстои от сега нататък за теб? Каза, че си студент, ще ни разкажеш ли?  

Да, аз даже сега съм в НСА, имам лекции и упражнения. И след това, после има сесия, изпити, и започва новата година, която почваме с много повече лагери от предишната, защото тази е една от най-важните години. Тази година на световното първенство се взима квалификация за Олимпийските игри и се надяваме там да сме в най-добра спортна форма, за да можем да вземем квота от Световното и да имаме една година за подготовка.  

Да разбирам, че това е най-важното състезание за теб през следващата 2023-а година?  

Абсолютно, да, най-важното е световното първенство.  

Смяташ ли, че спортът борба се развива в международен план?  

Да, в момента даже нивото е много високо. Вече абсолютно всички страни са на много високо ниво, и конкуренцията става все по-голяма, и  е все по-интересно е да се бориш. Много по-голяма конкуренция има от предни години. Всяка една държава тренира, трудят се.  

На какво го отдаваш това, на състезатели от различни нови държави, или на състезатели, които са натурализирани?  

Ами не знам. Това вече не мога да кажа.  

А по отношение на България развива ли се спортът?  

Да, развива се спортът. Борбата, както винаги, си има успехи. Не винаги се случва така, както всички искат и не на всяко състезание се взимат страшно много медали, но виждаме, че нещата се получават. Така че мисля, че вървим по правилния път.   

Ти си от Дупница, оттам е и многократната ни медалистка от големи първенства при жените Миглена Селишка. Виждаш ли още таланти от твоя роден град, които могат скоро да повторят вашите резултати?  

Да, Дупница има много спортисти, не само в борбата, има и в таекуондото, и в много други спортове, и футбол. И мисля, че има накъде. Имаме волейбол. Така че мисля, че се развиваме, което е добре.

По-конкретно за борбата виждаш ли някой малък талант, който може така да избухне в следващите години?  

Не съм имал толкова много наблюдения на тренировки, на състезания на малките, защото съм се концентрирал в момента да гоня своите цели. И не съм имал достатъчно време да видя дали има някой голям талант.  

Кое те вдъхновява да продължаваш да тренираш този труден спорт?  

Чувството когато се качиш на стълбичката и чуеш химна е неописуемо. Като вдигнеш знамето и видиш всички твои близки, които са в залата – крещят и държат знамето на България – това не може да се опише с думи. И мисля, че точно заради тази тръпка, точно заради това нещо го правя.  

Следващият ми въпрос са Олимпийските игри в Париж. Те са на по-малко от 2 години разстояние. Каква е целта там: медал или титла?  

На първо място не обичам да говоря за толкова напред в бъдещето, защото нищо не се знае за утрешния ден. Предпочитам първо да се съсредоточа за взимането на квота, и след това може да се концентрираме за предстоящата Олимпиада. На което и състезание да отида, аз тръгвам за титла, защото ти винаги трябва да си готов за най-голямото, и отиваш, даваш всичко от себе си, пък каквото стане вече.  

Кои борци ще бъдат основни конкуренти през следващата година за взимането на олимпийската квота в твоята категория?  

В моята категория има доста добри борци и по принцип почти никога не се знае кой ще е, зависи как разделят потоците и жребият. Но арменецът (Артур Алексанян), Русия (Муса Евлоев), ако участва – това са най-големите конкуренти на моята категория.  

Ако имаш още нещо какво да добавиш за нашите слушатели?  

Искам да им пожелая да бъдат здрави най-вече, защото здравето е най-важно. Да не спират да мечтаят, да преследват целите си, да се трудят, и един ден техните мечти могат да бъдат реалност. Много поздрави и здраве на вас.  

Благодаря. Пожелаваме ти и ние успех, здраве и сбъдване на твоите мечти в личен и професионален план.  

Благодаря ви.

Георги КУСИТАСЕВ