Калоян Паргов, председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Наш гост е бившият председател на БСП-София, сега председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) Калоян Паргов. Темите: конгресът  на БСП, списъкът по "Магнитски“, президентът в Брюксел и ехото от "Нексо“ – въз основа на техния прочит какви избори ни очакват? Започваме подред. Какво се случи на 50-ия конгрес на БСП: бунт срещу партийното статукво или опит за преврат?

Вижте, този конгрес е еманация на управлението на Корнелия Нинова. Някои могат да го нарекат "бунта на мравките“ или протеста на все повече недоволни от състоянието на партията и от резултатите на партията. И това е едно своеобразно издание на поредния вътрешно-оперативен протест, който сме наблюдавали не само в последните години при Нинова, но който го има като явление в БСП, когато нещо не върви или когато има недоволство от ръководството. Такова нещо сме наблюдавали и при предишни председатели, особено в последните 10-15 години, в които и аз активно съм участвал в тези процеси, и мога да кажа отвътре: имало го и при Сергей Станишев, имало го и при кроткия Михаил Миков. И този протест започва с нежеланието да се работи за БСП или да се подкрепя БСП на едни или други избори, това се наблюдава поради невъзможност ръководството да консолидира и да излъчи такава сила и мощ, които да поведат тези хора, и те да повярват в това, а не да остават разочаровани. Ако ръководството продължи да упорства в това си поведение, както се наблюдава единствено и само при Корнелия Нинова, тогава се появяват различни форми на протест и на проявление на този гняв, който обхваща все повече хора. Т.е. това е, казвам го, като дълбочина на тези процеси, защото ако трябва да коментираме само повърхностно, по повърхността да се плъзнем и да коментираме това, което се случи, виждаме един концептуален конгрес, в който, доколкото гледам и заглавията от вестниците, Нинова за пореден път победи. Въпросът е: в какво победи и за какво победи тя вътрешнопартийната опозиция така наречена, макар че аз твърдя, че няма такава. От една страна имаме много остро проявление на протест, който беше свързан с опити за саботаж на конгреса, от друга страна видяхме реакция, за която бих казал, че е да си отрежеш главата непосредствено преди битката, която предстои,  и за която този конгрес можеше да направи поне някакъв опит за консолидация, т.е. да спре вътрешното напрежение, да минат изборите и тогава вече да се раздават присъди и оценки. За миг този конгрес ми наподобяваше на социализъм, но единствено и само по смисъла на сравнението, което сега ще дам. То е свързано с един емблематичен филм "Вчера“, в който един от главните герои – директорът на Английската гимназия в изпълнение на Георги Русев, светла му памет, помните, как след бунта на учениците той изрича гръмката фраза: "Ей сега ще се изключваме“. Горе-долу това беше реакцията чисто по социалистически на Нинова и обкръжението й: "Ей сега ще се изключваме“. Какво се случи – бяха отстранени от партията и изключени, сега друг е въпросът дали конгресът е легитимният орган и дали той е в правомощията си да изключва, очевидно не, но това най-вероятно ще е повод за поредните съдебни саги след моята, която спечелих на два пъти във Върховния касационен съд въпреки нежеланието на ръководството да я признае. Сега изключиха ценни млади хора, т.е. децата на майките и бащите членове на БСП, т.е. изключи се една част от бъдещото, защото тези млади хора са част от бъдещето. Сега, нормално е младите хора да бъдат по-бурни, по-невъздържани, по-емоционални, да имат различна гледна точка, да имат различно светоусещане за това бъдеще, на което те принадлежат, и което ние по-възрастните, въпреки че не се чувствам престарял и се чувствам част от тези млади, макар и вече малко в 40-те, да държим в своите ръце или да имаме пряко и непосредствено въздействие върху това бъдеще, говоря от това поколение. И, разбира се, тук не е за пренебрегване и една друга част от тези изключени – двама представители на интелигенцията, по смисъла на който интелигенцията е много важно за лявото, лявата интелигенция. Ако се върнем назад от тези 130 години, ще видим, че тя е играла ключова роля в немалко процеси не само в лявото, но и в България. Интелигенцията, която е била убивана, разстрелвана, гонена, забранявана, тази лява интелигенция, в основата на тази лява, и две такива представителки също бяха изключени. Това са проф. Ваня Добрева и проф. Светлана Шаренкова, които са освен представители на лявата интелигенция, и то емблематични, са и представители на онази част от обществото, не говоря само за БСП, говоря за обществото, които са русофилски настроени, което също може да се тълкува като удар по русофилството, въпреки позицията в защита на един от обвинените по "Магнитски“ – Румен Овчаров, делегат на конгреса и член на националното ръководство на партията, за когото беше приета декларация на този конгрес. Този конгрес изпрати  ужасно послание към обществото на прага на поредната предсрочна битка, в която БСП тръгва, уви, разединена, разнебитена, с изгонени, и с конкуренти в ляво, на които им се наля вода в мелницата. И завършвайки този анализ на първия въпрос, който ми зададохте, ще направя едно сравнение с един подобен акт на предишен председател Сергей Станишев, когато през 2013 година Националният съвет изключи Първанов и компания, които имаха намерение, казвам, имаха намерение, не бяха съгласни с ръководството на Станишев и обкръжението, бяха и опоненти година преди това 2012 година на конгреса срещу Станишев помним, помнят част от нашите слушатели, които са проследили този процес, и които бяха изключени преди да направят нова партия. Ако в БСП бяха изчакали да направят такава, по този начин те щяха да се самоизключат според устава на БСП, но БСП тогава избърза. И тогава това, което обществото видя от този акт, беше, че едва ли не БСП ги е тласнала към създаването на нова формация в липсата им на избор да останат в БСП, тъй като са били изгонени. Така се случва и с немалко от тези хора, за които сега Левицата след вчерашната "пресконференция“ така наречена от тези партии, където и Костадин Паскалев, който днес виждам, че е напуснал Националния съвет в знак на несъгласие с ръководството, участва, и които сигурно ще привличат гласове. И така се налива вода в мелницата на конкуренцията в ляво на БСП, което е тежка тактическа грешка, но бих казал и стратегическа, но така или иначе Нинова никога не е бил добър стратег, освен един тактик на къси разстояния с много сила и експлозивност, която е показвала в определени кризисни ситуации. Но това е накратко резултатът от този конгрес с различни гледни точки и разрези, включително и в дълбочина, които представям на вашето внимание и на вниманието на вашите слушатели.

Разпада ли се БСП, г-н Паргов?

С тъга научавам, че 50 социалисти от Перник начело с един от емблематичните ни кметове, които не са много за съжаление, колкото бяха в миналото, кметът на Перник, са заявили в понеделник, че напускат БСП. Такова нещо не помня да се е случвало дори и по времето на АБВ, където имаше за кратко един процес, който предизвика този акт на изключване, пак правя този паралел, но този мащаб, който го виждаме и такова усещане не е имало досега, което буди сериозна тревога у мен, а и у моите другари социалисти без значение кой на каква позиция е, аз съм обикновен социалист от една година насам. Но специално искам да обърна внимание, че призиви за напускане чувам и в Софийската организация.

И Младежката си тръгва, да ви допълня. Цялата Младежка организация смята да напусне БСП.

Което е много тревожно и е много опасно за бъдещето на БСП, защото все пак това са активни хора, на които трябва да се разчита да правят предстоящата кампания, пък идват и местни избори. Това нещо няма как да не крие опасности и трябва да светне червената лампа в главите на ръководството, че се минаха поредните граници  на този конгрес, който не донесе нищо. Никой не разбра, какви документи са обсъждали. И  естествено, защото "Магнитски“ е във фокуса на всички, на декларацията й се даде повече гласност като защита на Румен Овчаров. Оттам нататък остана горчивия привкус и усещане за нещо лошо, за нещо неприятно, което се случва на такъв форум, който трябваше да излъчва някакви други послания, и то по смисъла на този непримирим вече конфликт и неприемането на поведението на това ръководство. Да не говорим, че и аз бях един от тези, които беше отстранен от конгреса, недопуснат в знак на поредното непризнаване от ръководството  на решението на Върховен съд, но това е тема на друг разговор, която много пъти сме дискутирали във вашето студио.

На какво се крепи ръководството при това положение? Знакови лица гони, знакови лица не допуска, знакови лица си тръгват – на какво разчита?

Това показва, че БСП е в криза. След като има роене, след като има напускане, това е ясен сигнал за криза. След като имаме опити за формации в ляво други, които да претендират за водеща роля в ляво, да се опитват да претендират, дали ще успеят, това е тема на друг разговор, това говори за криза. Ако нямаше криза, нямаше да има напускане, нямаше на някои други формации и мисъл да им мине да се конкурират въобще с БСП. Но когато е в криза една организация, обикновено се получава вакуум, а знаете, че пространството не търпи празноти, и се намира все някой, който да претендира да го запълни. А дали е по-добър от сегашното – един господ знае.

Сергей Станишев, Крум Зарков, Георги Пирински, Петър Витанов, Петър Мутафчиев, Велислава Дърева и още десетки други делегати излязоха с декларация, обезпокоени от бъдещето на партията в изолация. Според тях, "ръководството се крепи на обещанието да вкара БСП отново във властта, но те са категорични, че след този конгрес кой ще поиска да управлява с авторитарна националистическа и антиевропейска партия, с хора, обвинени в корупция от международните партньори“.

Това е позиция, озаглавена "Защо напуснах конгреса“.

Към кого я отправяте?

Подписал съм се и аз, въпреки че съм полуделегат, както със сигурност са всички изключени, които вече не са делегати по смисъла на онзи акт на конгреса, който ще бъде оспорван от гледна точка на такова решение да изключва конгресът, което никога не се е случвало и не е имал такива правомощия и ги няма. Да, аз съм част от тази позиция, защото това са част от сигналите и посланията, които са разчетени в този конгрес, за съжаление. И това е част от тревожността и реакциите на напускане, на гняв, за отказ да се работи на изборите за партията, да се подкрепя и т.н. Това е част от този тих протест, който вече има толкова явни измерения, но пак казвам, това се е случвало и при предишни председатели, но не се е стигало чак до такива измерения, защото предишните председатели са били много по-партийни хора от сегашното ръководство, и са имали някакво чувство за такт и за съхранение на партията като организация, като дълг, колкото и те самите в дадени моменти да са минавали някакви граници, което се е случвало. Но чак пък в такъв мащаб не – никога не е било. Така че аз съм част от тази декларация, само че при мен, аз и така и казах на шега, моята позиция, присъединявайки се, беше не защо напуснах конгреса, а защо…

Не ме допуснаха?

… не ме допуснаха на този конгрес, което е горе-долу със същите аргументи, които са използвани и от колегите вътре.

Г-н Паргов, къде ще отидете вие, подписалите тази декларация на предстоящите избори? За кого ще гласувате?

Аз съм част от БСП, член съм на БСП. Според Върховния касационен съд, възстановен на всички позиции,  според ръководството – не съвсем. Но така или иначе наказанието изтича на 19 февруари 2023 година, една година по-късно на същата дата, на която ръководството взе решение да се опита да ме обеси политически и партийно, което означава, че аз се възстановявам на тези позиции. Разбира се, не желая да бъда възстановен и няма да поискам да бъда възстановен единствено на позицията градски председател, иначе в делегатски и членски правомощия на органи национални и регионални разбира се, че ще държа да бъда възстановен. Тъй като в момента градската организация има едно ръководство, мои наследници, които ми бяха и заместници, на които не им е никак лесно, особено след това решение, тъй като 2/3, 3/4 от изключените са на позиции в градската организация, членове на Бюрото, районни председатели, общински съветници, ръководители на младежки структури, ръководители на важни комисии в градската организация, като Ана Пиринска, което обезглавява градската организация, и то на прага на едни предсрочни, пък какво да говорим за местните избори, които са най-важният тест за тази организация. И това е своего рода едно сътресение. Аз лично бих посъветвал моите колеги в София да не приемат това решение. Чувам за действия, така че някои искат да правят реципрочни действия – да изключат от своя страна хора, които са по-близки до Нинова като някакъв акт – не бих им препоръчал този акт на отмъщение. По-скоро бих им препоръчал да не примат това решение. Разбира се, тези, които са потърпевши, да оспорят по съдебен ред доколкото вече и четох, и чух от някои от тях самите, което си е в тяхното право да си търсят правата по отношение на това нелегитимно отстраняване от партията. А градската организация да върви напред, защото й предстои подреждане на листи, една предизборна кампания поредна предсрочна, която няма да е никак лека, и с резултати, които очевидно няма отново да ни се харесат, и да се готви по-уверено за местните избори. Защото в противен случай ако тръгнем сега да се занимаваме с административно-бюрократични въпроси: кого трябва да сменим, защото бил отстранен и т.н., за едно решение, което е неприемливо за всички, мисля че това още повече ще влоши мотивацията, която и без това виждам, че е изчерпана в тези, които трябва да правят избори в момента и да правят кампания, което е пък още по-страшно, защото бездействието ще доведе до още по-лоши резултати като протест или като липса на такава мотивация.

Г-н Паргов, появи се буквално в навечерието както на вашия конгрес, така и на предизборната кампания, пореден "оня списък“, само че това е продължение на първия по Закона "Магнитски“, а реакциите по него варират в пълния диапазон – от "шамар за България“ до "неморална бухалка“. Очевидно политиците по един или друг начин се чувстват въвлечени в тази тема. Защо?

Вижте, все пак се намираме в предизборна кампания, както и при първия списък "Магнитски“, където той услужливо се използва и трактува, в зависимост от целите на различните политически партии и техни представители и говорители, които застават и коментират тази тема. Това, което прави впечатление, е, че за пореден път в навечерието на предизборна кампания, както 2021 година, се увеличава този списък. За пореден път имаме, с поредни пет нови имена, като от една страна четирима от тях по смисъла на това, което е предявено към тях, част от тях са свързани с БСП, четирима от тях, а единият е свързан с ГЕРБ. Може би за баланс е направено това, не мога да кажа, но така или иначе, от една страна, виждаме, че това е част от геополитическата борба между Запада и Изтока, между -филите и -фобите – говоря за Русия, в които се опитват трайно да се прокарат определени геополитически интереси, свързани с това, че по смисъла на това, че сме партньори в едни организации в евроатлантическото пространство със САЩ. И ако преди 30 години водещо беше "Говорит Москва“, в момента водеща тема е "Говори Вашингтон“ и водещо за нашите ширини, с което правя просто един паралел. Не ни се казва, кое е добро или кое е лошо, но по смисъла на този административен акт, "Магнитски“, касаещ защита на финансовите интереси на САЩ, от една страна, и от друга страна, целящ да окаже натиск върху държавите, в които попадат тези лица, юридически или физически. В случая в частност в България засяга един сектор – ядрената енергетика, като една част от лицата, попадащи в списъка, идват от него. Друга част, геополитически – е свързана с  русофилството. И трета част – свързана с ГЕРБ и с нейния лидер Борисов, което може да се тълкува като предупреждение към него да бъде внимателен в това, което предстои като кампания, и в реципрочността, с която ще отговори, свързана със съответни обвинения за краткото осеммесечно управление на едни партии, които са пряко свързани с този геостратегически център, като пряк изразител на техните интереси или на този вид политика -  съответно това са ПП и ДБ – и да склони може би за следизборна коалиция. Опитах се така, в едно по-дълго изречение, да изкажа различните съображения и тези. Но да се върнем на темата с БСП. Изключително неприятно е, че в списъка попадат хора, свързани с БСП – говоря за Румен Овчаров, говоря за бившия депутат Иван Генов, говоря за бившия депутат, напуснал БСП, Николай Малинов, който е председател на национално движение "Русофили“, защото това по един начин дава оценка на БСП или се опитва да прави определени внушения за БСП и за хора от БСП, попаднали в този списък, по отношение на морала и на техни действия по време, когато са били на власт и в управление, когато са имали достъп до обществен ресурс. Аз искрено се надявам да има и доказателства и да бъдат показани такива доказателства, да не бъде само подтик към правораздавателните органи в България, за да може да стане ясно почиват ли те на обективни факти и обстоятелства, или чисто и просто почиват на определени оценки, включително дали има документални факти и обстоятелства, което е по-важното, които стоят зад тези твърдения. И ще се радвам тези другари, бих казал, от списъка да имат възможността да докажат своята невинност, защото презумпцията е, че всеки е невинен до доказване на противното. Това мога да кажа по този списък "Магнитски“. Но по всичко личи, че все пак това е един геополитически инструмент, един парен чук, който трябва да дисциплинира средата в България по смисъла на това, че България винаги се е влияела от геостратегическия си център, било то на Изток, или на Запад. Сега, по отношение на определени интереси в ядрената енергетика – очевидно, че говорим за много пари, за доставки на ядрено гориво, за обслужване на ядрени централи, за изграждане на нови блокове. Виждате, че те са част от стратегията на правителството и може би тук трябва да направим връзка и с Европейския съвет в Брюксел, на който присъства лично президентът на републиката, и с темата за новата порция санкции, този път в областта на ядрената енергетика и ядреното гориво, което пряко засяга България, тъй като тази централа, ядрената, АЕЦ "Козлодуй“, е изградена преди повече от 30-40 години с руски технологии, защото тогава сме били в това геостратегическо пространство, тогава е имало такива технологии, въпросът е: сега могат ли те да работят с други доставчици, освен руските, като по този начин достигнат тази т.нар. диверсификация. Т.е. първи въпрос – това технологично възможно ли е, втори въпрос – има ли риск за безопасността, трети въпрос – на каква цена, и четвърти въпрос – отработеното ядрено гориво ще си го прибират ли примерно в Аляска колегите от Америка така, както руснаците го прибират някъде в необятното пространство на Русия, където да го складират безопасно, защото това също е въпрос, тъй като България не може да си позволи да складира ядрено гориво на този етап, поне в тези обеми и мащаби, в които това ще се изисква за в бъдеще. Казвам го като въпроси. Разбира се, че Агенцията за ядрено регулиране ще трябва да лицензира това ново ядрено гориво, за да може този договор, който се подписа наскоро, да може да се изпълнява, но тези въпроси стоят пред компетентните органи, които трябва да дадат отговор. Що се отнася до "Магнитски“ – отново казвам, тези хора, свързани с БСП в този списък посочен, трябва да имат възможността да видят факти и обстоятелства, които ги уличават в това, за което публично се говори, и да имат възможността да се защитят и да стане ясно почива ли наистина това на някакви обективни факти и обстоятелства, или просто има чисто политическа и морална стойност този акт на американското Министерство на финансите. Но разбира се, пак казвам, геополитическата битка не е за подценяване на -фили и -фоби по отношение на Русия, чийто пряк изразител е Николай Малинов, който има и някакво обвинение за шпионаж, помня, от 2019 година, сега други неща излизат. Награден е с медал от Путин. Съдията е оправдан, доколкото чуваме, който го освободи да отиде да си получи медала – съдия Миталов. Т.е. той е първият, попаднал в този списък, когато всички очакваха нещо по-грандиозно да попадне, помните, тогава, и някакъв съдия беше посочен, който за първи път стана популярен, никой не го познаваше. Това мога да кажа по темата "Магнитски“.

Г-н Паргов, тъй като много се изговори, че с този списък по Закона "Магнитски“ се отправя предупреждение към Бойко Борисов, но той не е ли и сигнал към президента Радев за думите му в Брюксел в защита на руската ядрена енергетика и за вето на евентуалните санкции в тази област, както и за спиране на доставките на оръжие за Украйна?

Аз съм човек, който е прагматичен. Освен това, скоро ще стана доктор по енергетика. Докторската ми дисертация засяга темата точно за енергийната сигурност, диверсификацията, финансови модели и т.н. И използвайки това, ще кажа нещо съвсем прагматично. Най-важното е националният ни интерес, а националният интерес засяга това да избегнем прекомерната зависимост. Защото енергетиката е инструмент, който се използва геополитически за оказване на влияние от тези, които го притежават – в случая не е България. Знаем, че това са много малко държави в света, т.нар. "велики сили“, които използват енергетиката като продължение на своята политика. Това, от което България има интерес, е да има базова енергия, като на този етап, предвид това, че след 20 години няма да имаме ТЕЦ-ове, т.е. въглищни централи, е да си осигурим чрез ядрена енергетика, да си осигурим на цена, която е приемлива, да осигурим да останем в клуба на ядрените държави, тези ядрени централи – и "Козлодуй“, и бъдещата "Белене“, които до 20 години трябва да бъдат изградени с по два блока още, за да могат да произвеждат сигурна енергия, за да може обслужването на целия този процес да бъде обезпечено, също на цена, която не засяга благосъстоянието и националния интерес. И това е вече въпрос на прагматична оценка и решение. Времената са други, разбира се. Това го казвам без никакъв сантимент към едно отминало време, в което бяхме в друга геостратегическа орбита. Трябва да отчитаме сегашната реалност. Това е най-важното. И да диверсифицираме източниците си на различен вид енергия, като разбира се, обезпечим нашето производство, за не да купуваме ток от ядрените централи от Турция, които се изграждат, или от други държави, а от самите нас, и ние самите да продаваме, защото това е приход за държавата. Говоря го най-елементарно, защото в тази държава не остана нищо, което да е българско, като гледам. Електроразпределителните дружества не са наши. Засега имаме държавен монопол само върху газовите трасета на "Булгартрансгаз“. Ядрените централи, заради всички тези скандали и заради всичко това, което се случва, могат и да не станат. Зелената сделка е на път с поетите ангажименти да ни затвори и ТЕЦ-овете, които са, "Мариците“ са само 3200 мегавата. И ние какво ще правим? Как ще се движи икономиката на тази държава? Откъде ще купуваме ток и на каква цена, която е основна част от себестойността? Това са националните интереси. И говоря съвсем прагматично, извън всякакви геополитически пристрастия на -фили, на -фоби и т.н.

Цоня Събчева