Борислав Цеков, основател на Института за модерна политика, в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България".

 

Повод за този разговор ми даде репликата на финансовия министър и съпредседател на "Продължаваме промяната“ Асен Василев, че софиянци не избират патриарх, който да символизира моралния облик на нацията, а градоначалник. Репликата е в отговор на въпрос, дали Васил Терзиев е най-подходящият кандидат за столичен кмет по повод разразилата се дискусия за принадлежността на неговите близки към структурите на бившата Държавна сигурност, и то като ръководни фактори в нея. Според Василев, гражданите на София трябва да изберат, дали да гледат към бъдещето или към миналото. Такава реакция предизвиква въпросът: защо кметът да не символизира и моралния облик на своите съграждани? Наш гости е д-р Борислав Цеков – основател на Института за модерна политика. Става ли за градоначалник на София Васил Терзиев или не става?

Ако избирахме ръководител на частна фирма, то бих ви отговорил най-вероятно положително, зависи за какъв бранш става дума, но г-н Терзиев в частния сектор има своите достижения мениджърски, и то доста сериозни. Но политиката и управлението са нещо много по-различно, а и много по-сложно от управлението и на най-гигантската корпорация в света, защото в политиката и в управлението първо не важи с такава сила командно-административния метод, там ролята на управлението в една демокрация е да постига съгласуване на различните интереси по пътя и на дискусиите, и на различни формати на вземане на решения и обсъждания, и заедно с това огромно значение, да не кажа водещо, играят ценностните нагласи на хората. Защото в управлението на това високо ниво, ето, кмет на София, това е практически четвъртият по политическо значение пост в държавата след президента, премиера и председателя на парламента. Хората трябва да виждат и виждат дори неосъзнавано потвърждението или отрицанието съответно, ако не подкрепят този избор, на ценностите и идеите, в които вярват. И затова подобни изказвания, като това на г-н Василев, са само поредното свидетелство за нулевия политически капацитет на тези хора и познания. Те просто гледат на държавата като частна фирма. И вече ако дойдем точно на въпроса, който поставихте: става ли господин Васил Терзиев за кмет, в публичното пространство вече достатъчно се разрази скандалът, защото когато става дума за неговата фамилия, при това потомствено – дядовци, баща и т.н., това, разбира се, не влече със себе си непременно отговорност за него, като техен потомък, и ако той се занимава, както и досега се е занимавал в частния сектор или в друга сфера: изкуство, наука, спорт, където и да било, поставянето на въпроса за произхода му би било неуместно, и в целия свят е неуместно. Но в целия демократичен свят, и се надявам, че и в България, има една сфера, в която подобен произход, не всеки произход, но подобен произход, когато е свързван с опорни хора на един антидемократичен режим, репресивен режим, репресивен апарат, то когато подобен потомък на такава фамилия, израсъл в тази фамилия, в привилегиите, откърмен както се казва с тях, носи едно много сериозно морално-политическо бреме. И когато предяви претенция за власт и за участие в политиката, това вече е нещо съвсем различно. Тогава точно този произход има огромно значение. И предстои да видим как гражданите на, някога се казваше "Синя София“, потомците на всички онези, които са в една или друга степен били потиснати от режима, били са ограничавани в своето развитие за сметка на привилегированите номенклатурни кадри и т.н., ще реагират на подобна кандидатура. Защото фамилията на г-н Терзиев не са просто някакви хора среден или дребен калибър от Държавна сигурност или от милицията, или от партийния апарат, това са опорни хора. Това са хора, които в годините на сталинизма са започнали, освен че преди това са били партизани, т.е. те са влезли тогава, както се казва навремето, знаете, след 9 септември тук в София, повечето жилища на дотогавашните им собственици, които са считани за класови врагове са отнети, в тях влизат хора от новата власт, даже заграбват и мебелите, и заживяват там. Това е исторически  прелом с установяване на тоталитарен режим. Докато двамата братя, дядовци на г-н Терзиев, те са лично предани на режима на Вълко Червенков, след това на Тодор Живков, защото вижте, те заемат, и то десетилетия поред ключови ръководни постове в Държавна сигурност. И нещо повече, единият тях освен този ключов пост в Държавна сигурност е и почти цяло десетилетие партиен секретар на МВР, т.е. един от най-верните на партията поставен в както са го наричали тогава с ирония "биещото сърце на партията“. Другият пък после става, след като е ръководител на управлението на Държавна сигурност, става член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП, където са най-верните на Тодор Живков, защото те освен за реални злоупотреби, дебнат и вътрешната му опозиция или неудобни хора, които са били, за да бъдат отстранени и т.н. Пък после бащите: единия – колко трябва да си верен на режима и на Държавна сигурност, за да бъдеш изпратен като резидент не във Финландия или в Токио, а там, както те са се изразявали, в сърцето на империалистическия враг, във Вашингтон? Другият в най-важния факултет в държавата от гледище на държавното строителство – Юридическия факултет е определен от Държавна сигурност за кадровик, за вербовчик. Всички тези хора са се разпореждали с хиляди човешки съдби, в повечето случаи неблагоприятно за тях. И затова да се говори така лековато "Ама да забравим“ – е, няма как да се забрави. И това е тест за София и за морала на гражданите.

Левичарска кандидатура ли е Васил Терзиев и защо от "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ я предлагат на десен електорат, изграден основно от потомци на репресирани, на горяни? Защо те трябва да бъдат принуждавани да гласуват за наследника на палачите на своите родители?

Аз не знам, какви политически и идеологически възгледи има г-н Терзиев, защото той никога досега, а той не е малък, не е някакво ново поколение, той е няколко години по-малко от мен, аз съм на 51-а, той е 45-46 ако се не лъжа, т.е. приблизително сме от едно поколение, което беше по студентските стачки 90-та година, израснахме с демокрацията и с борбата за демокрация след 10 ноември. Той никога, поне на мен не ми е известно, не е заемал политическа позиция по даден въпрос, не се е борил за демокрация, не се е борил за свобода срещу несправедливост. Доколкото четох, тук последните години едва, т.е. както се казва след дъжд качулка, 30 години по-късно, той бил участвал с плакат на един митинг в защита на Кирил Петков след като по легитимен конституционен ред правителството на Кирил Петков с вот на недоверие беше отстранено от власт. Това е единствената му политическа изява, и аз по нея не мога да съдя за неговите възгледи. Не бих искал да съдя и за възгледите му по фамилията, от която произхожда, и за която говорихме. Но по-важното е, че той очевидно има нулев политически и управленски опит. И когато ти смяташ, че с уменията от една частна кооперация, софтуерна, да, мащабна е, но друг е въпросът за генезиса и за ролята на Държавна сигурност за този генезис, но това да го оставим настрана, уменията от тази частна фирма да се пренасят върху най-големия и сложен град като управление очевидно е невъзможно. Т.е. ако хипотетично той бъде избран, пак някой ще се учи тепърва на наш гръб, и ще излиза невинно да ни се усмихва: "Ами аз сбърках, ама сега се уча“ – е, стига вече.

Много важно е да се погледнат първите изяви на г-н Терзиев в интервютата: той не създава някак впечатление на успешен мениджър, какъвто го представят.

Да, и аз бих споделил такова впечатление. Специално си направих труда да погледна, все пак съм коментирал вече и в печата, ето сега е при вас, неговата кандидатура от гледище на това, че той е потомък на репресивния режим и носи своето морално-политическо бреме от това, и затова исках да го чуя, и не останах с впечатление, че той има някакво задълбочено познаване по принцип на политиката и управлението, и в частност на проблемите на София, както и за начина, по който ще се решат. Това за мен е един "TikTok“ кандидат с "TikTok“ фрази, написани от някой друг, наизустени старателно се сричат пред медиите, но очевидно липсва познаване, очевидно липсва разбиране. Мисля, че София ще сбърка много, ако повери съдбата на града в подобни ръце.

Прави впечатление, че г-н Терзиев дори на  срещите, които иначе широко се рекламират, говори с клишета, със заучени фрази, не казва нищо съществено. Тази кандидатура ще оцелее ли до изборите според вас?

Това зависи само от партиите, които са го лансирали. Ако в тях надделее, защото вижте, в някаква степен да приемем, че там е изиграла роля идеята за финансовата мощ, която носи със себе си този кандидат, който най-вероятно ще обезпечи кампания, или както знаем той е основен спонсор на партия "Продължаваме промяната“, вероятно това е изиграло своята роля и са пренебрегнали други фактори, защото са мислили, че гражданите няма да реагират. Но ние виждаме една много широка реакция, мащабно от хора разнородни, дори от противници в идейно-политическо отношение, но единни в оценката си за тоталитарния режим, и за това какво са причинили тези хора на хиляди, и хиляди български . Затова все се надявам, особено в тази част от коалицията ПП-ДБ, която продължава да се самоопределя като антикомунистическа, че ще дадат доказателства, че са такива, защото иначе това би било една своеобразна смяна на пола, един политически  трансджендъризъм – уж са антикомунисти, пък подкрепят не просто някакъв човек, чийто родители били нещо си някъде по йерархията на тоталитарната държава, такива има много в политиката, но са били част от носещата конструкция на режима, лично предани на Живков и опорни хора на една потисническа система. Така че дано да надделее чувството за приличие най-малкото, защото аз не очаквам такова чувство за приличие да надделее у г-н Терзиев и околните му, от типа на г-н Василев и прочие, те очевидно са ампутирани от такова чувство, за тях политиката е бизнес. Ние чухме даже фразата, която беше цитирана от някого, как е приел кандидатурата, мисля, че Кирил Петков цитира, че г-н Терзиев бил казал, когато му предлагат кандидатурата: "Аз ще я взема тази сделка“ –  те гледат на това като на сделка. На сделка, от която те могат да спечелят нещо: дали да спечелят просто лична слава и кариера или пък имат и други намерения, това е отделен въпрос. Но когато гледаш на политиката по този търговски начин, това показва, че намеренията ти или най-малкото резултатите от твоята дейност няма да са чисти, няма да са безспорни.

Какъв трябва да е профилът на кандидата за кмет на столицата? Да погледнем към историята и така.

Да, София винаги е избирала хора с подчертано желание и принадлежност към демократичната кауза. Да, някой би казал "Ама навремето Каракачанов и той бе потомък на генерал“, но това са бурните начални години. Все пак Александър Каракачанов беше част от "Екогласност“, от протестните дисидентски движения 1986, 1987, 1988 г. и той за много кратко беше сложен във временните управи. След това София винаги е избирала т.нар. "сини кметове“. Когато г-н Борисов застъпи, никой не би трябвало да може убедително или поне мен не може да ме убеди, че той е комунистическа червена кандидатура. Да, той има своите връзки, бил е като частен охранител охрана на бившия вече диктатор Тодор Живков, но все пак това не е да си част от системата, не е родителите ти да са колили и бесили в държавата. Така че не го причислявам и него към червени кметове. И винаги, вие знаете по-добре от мен, то е и клише даже за София – че София червен кмет не може да избере. Е сега за пръв път, макар и със син етикет, ни предлагат, опитват се да ни предложат не червен, а кървавочервен кандидат.

Най-забавното в цялата история, г-н Цеков, е, че преди години, на предишния вот г-н Терзиев е бил във вътрешните избори на БСП съперник на Мая Манолова и тогава съпартийците са предпочели Манолова пред него.

Да, аз помня това, защото писаха медиите тогава. Разговарял съм тогава дори с представители на градската организация на БСП и случайно, не целенасочено председателят им, тогавашният, г-н Паргов, и те гледаха на тази кандидатура като на един то тях – той е наше момче, на най-верните другари в партията.

Ще счупи ли сглобката на правителството изборът за кмет в София?

Не смея да прогнозирам, защото много е важно да видим как в София ще подходи ГЕРБ към кметските избори. Да не се окаже, че сме изправени пред хипотеза Цецка Цачева 2, но на софийско равнище. Защото помним упреците, пък и реалния ефект на онзи президентски вот, че издигането на г-жа Цачева, която иначе имаше своята позиция в парламента и си вършеше работата, но очевидно не беше приемлива като успешна президентска кандидатура, но ГЕРБ я издигна, въпреки всичко, с което впечатлението беше, че мълчаливо се хвърля кърпата и се дава възможност на другия кандидат – в случая тогава беше Румен Радев, да излезе напред. Ако изберат такава стратегия, т.е. едно мълчаливо изтегляне от властта в София, кметската власт, това ще бъде сериозен коз за Васил Терзиев и кръговете, които са около него. Но ако ГЕРБ подходи сериозно и отговорно към гражданите, които години наред са им давали доверие в София – аз не съм гласувал за техните кметове, държа да го подчертая, да не се приема като агитация за тях или против тях, – то тогава мисля, че софиянци, които не приемат това възкресяване на потомците на "Държавна сигурност“, тая контрареволюция, както бих я нарекъл даже малко по-художествено, на "Държавна сигурност“ чрез децата и внуците им, ГЕРБ би получил доста сериозна подкрепа. Ето, ние виждаме, че край терена вече има заявки на фигури със сериозен авторитет – в твърдата десница, в антикомунистическата десница, като проф. Вили Лилков. Но той е просто една кандидатура, все още не е получил подкрепа. Сигурно може да има и други, така че всичко зависи от кандидатурата на ГЕРБ. Ако тя е наистина контрастна на тази на Терзиев от гледище на демократичните ценности и заедно с това е на човек със солидно присъствие, то мисля, че голяма част от избирателите на ПП-ДБ, онези, които са пристрастни в идеологическо отношение, в най-добрия смисъл на думата към демокрацията, към антикомунистическите нагласи, ще изоставят партийната кандидатура на Терзиев и ще се ориентират към тази, която отговаря на техните идеи, ценности и най-вече която е знак за уважение към паметта на техните родители и деди.

Хибридна кандидатура ли е Васил Терзиев или просто си е поредната креатура, която по някакъв начин ни се пробутва?

След 10 ноември и на 30-та година вече спокойно можем да погледнем процесите, как се развиха. Ние виждаме как мрежите на "Държавна сигурност“, която институционално беше разградена, но те се трансформираха до голяма степен в икономическо влияние, съхраниха своето влияние сред политически активните хора, партии, чрез мрежите от свои хора, но бяха се потопили в политическо отношение, кадруваха чрез други хора и трупаха икономическа мощ. Сега вече се оказва, че те натрупаха икономическа мощ, изучиха си внуците по чужбина с тези пари и сега ги връщат тук и се опитват да ги инсталират вече във властта, т.е. да се върнат във властта чрез тях. За мен тази кандидатура е не толкова хибридна, колкото е един "Манджурски кандидат“ – помним онзи филм, "Манджурският кандидат“, който няма собствено разбиране, собствена воля, малко футуристичен, с един чип го командват други хора. За мен кандидатурата на Васил Терзиев като тип кандидат, който няма никакво отношение към политика, към идеология, нищо не знае, не е разбирал, не е изразявал позиции, за него да се кандидатира е просто една добра сделка, която може да вземе, е точно такъв тип "Манджурски кандидат“, на който други хора ще нашепват какво да прави, други интереси ще решават големите въпроси. А какви са те, можем да се догаждаме по фамилния и политически произход, който има този кандидат.

Чуват се гласове, г-н Цеков, че Васил Терзиев само временно ще стъпи на кметската позиция, а всъщност амбициите за него са по-високи – към министър-председател, а защо не и към президент.

Аз, честно казано, все пак като един прилично информиран човек, както и вие, също чувам такива слухове. Аз съм ги чувал главно в посока президентска институция. Планират отдалече. Аз затова говоря за контрареволюция на "Държавна сигурност“. Планират отдалече, за да подменят и отново да се върнат вече официално на власт. Те държаха много лостове на властта през изминалите години, но скрити, разбирайки, че показването им на повърхността ще предизвика скандали. Но вече очевидно нямат скрупули и смятат, че са изпрали себе си през децата и внуците си, които сега се опитват да инсталират във властта.

Започнаха да се появяват частични журналистически разследвания относно митичната американска фирма "Прогрес“ –  платила за бизнеса на г-н Терзиев 240 милиона долара. Все повече става ясно, че американската фирма май не е американска, че връзките и контактите й са в Лондон, дори се прокрадва идеята за руски капитали или за бивши изнесени български капитали. Не е ли редно в такъв случай да се намесят и оторизираните органи в България?

Не съм се запознавал с такава фактология или твърдения по отношение на американската компания, сега ги чувам. Звучат като нещо, което заслужава да се проучи сериозно. Аз по-скоро прегледах, доколкото съм имал време, генезиса на българската фирма, която е създадена от Васил Терзиев и други негови приятели. Общият знаменател на това, което се е случило, е "Държавна сигурност“. Всички те са деца, внуци. Фирмата, в която те уж невинно били започнали първоначално, в нейния офис и да им води счетоводството и т.н., е свързана с една от ключовите за националната сигурност и пряко свързана в контролираната през тоталитарния период "Държавна сигурност“ фирма, завод "Оптикоелектрон“. Дядото, единият, е шеф на Научно-техническото разузнаване, което крадеше западните технологии. Цялата тази мрежа от контакти, от влияния, това е огромен капитал. Аз мисля, че всеки човек, който има понятие как се прави бизнес, знае, че това, което разказва г-н Терзиев – как бил пратил еди-колко си имейла на фирмите от списъка на "Форбс“, тези 500 най-големи фирми, как така всичко започнало, после вече обслужвали 90% от този списък, – мисля, че всеки, който реално знае, не е такъв поставен на пиедестала на тези дългогодишни мрежи и контакти на "Държавна сигурност“ в бизнеса, знае, че ако изпратиш един имейл на една голяма компания в бранша, в който работиш на запад, в който предлагаш нещо ей така, на общо основание го пращаш, дори няма да ти обърнат внимание, няма да ти се отговори. Трябват други референции, по друг начин се подхожда и не става въобще по този наивистичен начин, който ни се представя. Така че както някой сполучливо каза в социалната мрежа, не е въпросът да ни казват "Не гледайте каква е фамилията на Васил Терзиев, а гледайте какво е направил“, истинският  въпрос е: има ли нещо, което Васил Терзиев е постигнал без това, което му е дала като пиедестал неговата фамилия.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Аз също.

Цоня Събчева