Иво Папазов–Ибряма, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

Депутатите решиха да бъде отпусната месечна държавна парична награда на виртуозния кларнетист Иво Папазов-Ибряма. Как приема признанието, редом с международни награди за изключителните си постижения? Гостуваме на големия музикант. Как предпочитате да се обръщат към вас – като г-н Папазов или като Ибряма, музикантът на народа?

Господин е Динко, ние на Динко викаме господин. Аз съм Ибряма.

Значи с вас ще си говорим на Ибряма.

Не обичам официалности.

Ибряма, как получавате този неподражаем стил? В музиката ви има турски, гръцки, балкански, ромски ритми, те се преплитат с елементи от джаза и рока. Откъде взимате вдъхновението?

Защото е в кръвта, в кръвта. В моята кръв има смесица. Защото много добре познавам, като петте си пръста познавам балканската музика. Разбирате ли? Затова ги мешам, затова и става страхотно, интересно, за всеки има по нещо. Нашите концерти не ги посещават само българи, посещават ги всички балканци, германци, балканлии. Така е.

Трябва да кажем, че вие хвърляте вашата публика, международна, световна, в екстаз. Как го правите?

Ама разбира се. Как го правим – в момента го правим, ей така. Защото първо като започне концертът още, ти си човекът, който трябва да оцени, да прецени още с първото изпълнение публиката. Разбирате ли? И ние ги търсим постоянно. Където започват да реагират, ние сме там.

Вярно ли е, че вашите концерти не си приличат? Вие сте малко като Джими Хендрикс – като изсвирите нещо веднъж, не може да го повторите.

Да ви кажа ли нещо?

Кажете.

Много интересно. Ние никога, когато се качваме преди концерта, докато всички правят ред, всички оркестри правят програма, при мен – правим една програма, качваме се, става друга програма. Разбирате ли? Аз се съобразявам с хората и те – с мен, и моите момчета са готови винаги за изненади. Разбирате ли, изненади. А пък аз в музиката не знам къде отивам, аз импровизирам, аз не мисля нищо друго. Хващаш темата и почваш – може да хванеш например една обикновена тема, да стане великолепна пиеса, международна, балканска. Международна казвам, защото вътре има и джаз, рок, етно. Това е. Моята сила е това, моята страст е импровизацията. Това е.

Импровизацията ли ви събра с Милчо Левиев, Ибряма?

Аз си показвам винаги рогата, където и да съм. Трябва да печелиш публиката, трябва да ги караш да тропат след концерта. Имал съм много случаи и много неща още не съм казал на никой. В Германия на Моцартови дни бях канен – представяте ли си?

Моцартови дни и Ибряма?

Ибряма влиза в залата, хората с папийонки, бабички на възраст, всички готови за класическа музика. Аз, като влязох още, викам – тук какво ще става? Каквото стане. И почваме. Викам – с първото грабна ли ги, значи са мои. А те такава музика не са слушали. Грабвам ги с първата ръченица, една игрива ръченица вътре с рок, джаз, всичко, и след първото изпълнение стават на крака и почват да тропат. Представяте си – дядовците и бабите!

С папийонките?

И така, аз си викам, каквото стане, ще стане. Но пък това са Моцартови културни дни в Германия, разбирате ли?

Това е хайлайфът на музиката.

На мен ми беше неудобно да се кача, като ги видях хората. Викам, какво правим ние тук? Това са дни на класическата музика. И останаха страхотно доволни – за първи път слушаме такава музика, много сме щастливи! И пихме по едно вино на антракта – много доволни, защото мениджърът ми живее в Германия и превежда. Страхотно! Само викат…

Кога ще дойде пак?

Да. Те не са слушали хората, неочаквано. И за нас беше изненада.

Ами защото Ибряма е класиката на Балканите – не е ли така?

Не знам.

Моцарт е класика за немско-езичния свят, но Ибряма е класиката на Балканите.

Много, много такива случаи съм имал, само викат "Страшно!“ – тяхното "Wunderbar, wunderbar!“ само викат и ме връщат на бис. Ние започваме да им свирим хора, хващат се там някои от нашите българи – няма начин, там има и българи, двама-трима, и почват да играят, и те се хващат. И весело – те така весело не са карали на тези концерти, на класическите.

Ами вие създавате настроение с тези ритми.

Абсолютно. Най-много обичам да свиря в клубове, защото хората са толкова свободни – пият си биричката, играят си, смесват се, има и българи тук-таме и става шоу.

Ибряма, кои са ти най-паметните моменти, звездните мигове? Това, което ще запомниш винаги?

Много са. Много са, не мога да се сетя сега. Ако питаш  за наградите – никога не са ме глезили, абсолютно. Ако мислите, че са много важни наградите за мен –лъжете се.

Кое е важното? Кларинетът, музиката или емоцията на хората?

Музиката и уважението на слушателя – това е много важно. Аплодисментите им – от там разбираш какво става. Не е само от култура да те аплодират, няма такива работи. И тропат долу – това вече друго става.

Най-много ми хареса от това, което казвате дотук, Ибряма, че вие не сте глезен. Никой не ви е глезил.

Не. Аз съм нормален човек. Обаче съм малко нервен преди концерт и след концерт, защото искам това, което правя аз, а пък аз изненадвам хората и им се сърдя. За няма нищо избухвам, обаче заради музика, заради… Иначе съм спокоен човек.

И не се карате на никой, освен преди концерта или след концерта?

Ооо, на сцената съм лъв!

Да, виждала съм ви – звяр сте, наистина.

Аз искам всичко точно. Никога не искам да пада програмата. Както съм тръгнал, така завършва. Няма такива работи, всичко трябва да е точно. Затова оркестърът ми е все от професионалисти.

Между другото, искам да ви върна през май 2005 г., когато изкарахте на площада пред храма в София "Свети Александър Невски“ 11 000 души на хоро. Това беше рекорд на…

На дългото хоро, нали?

На дългото хоро. Рекорда на "Гинес“.

Е, там ще разберете, че българският народ си обича народната музика. Видяхте, тогава какво беше. Аз не можех да намеря началото на хорото, нито края. Беше страхотно! Такова чудо едва ли ще се случи.

Ще направите ли ново такова хоро? Имаме нужда, Ибряма. Много ни е сиво, много ни е тъпо – искаме такова хоро!

И аз искам, защото ми омръзнаха вече другите истории тук. Ние не можем да направим правителство, ти хоро искаш да направим. Дай да направим – тогава.

Дайте да направим хоро, та поне да се засрамят в сградата срещу "Александър Невски“, пък да вземат да направят и правителство – не е ли така?

Бих искал, бих искал. Можем да го направим. Искам да го направя. От утре действам.

Ето, родихме една идея в тоя разговор.

Ами разбира се, как?! Това е духовната храна на българина. Как?! На мен ми прави чест като гледам -  толкова хора играят – прави ми кеф, защото хем са дошли да слушат, хем са да дошли да играят. Те играят. Ами слушателите колко бяха – не знам дали сте ги преброили?

Е, не можах да ги преброя, защото те бяха много повече.

Да, направо това е спомен за цял живот.

Ибряма, трябва да направите такова хоро пак. Имаме нужда от него.

От утре действам, обещавам ви!

Както имаме нужда и от Ибряма. Много се радвам, че приехте да ни посрещнете на гости в ефира.

Благодаря!

И до нови срещи. България трябва да се гордее с хора като вас!

Благодаря ви много. Пазете се!

Цоня Събчева