18:20 / 26.03.2026
4537
Звездата на родния футбол Ивелин Попов в интервю за ФОКУС след отказването му от професионална футболна кариера.
Трудно ли взе решението за отказването ти и имаше ли шанс по-рано да го вземеш това решение или по-късно естествено, примерно в края на сезона?
- Трудно не. Обмислях и още след като си тръгнах от Ботев (Пловдив). Изобщо не е трудно, дори с жена ми си говорихме. Аз и казах, че спирам, а тя ми каза, че не вярва. Не го усещала по този начин. Дойде един ден, в който реших, казах и написах, но наистина е трудно. Наистина е трудно. Със сигурност можеше и по-рано, но можеше и по-късно. Но в крайна сметка, сега взех решението окончателно и спрях още сега.
Съжаляваш ли за нещо в твоята кариера, което не успя да постигнеш, говорим на клубно ниво и на национално ниво?
- Разбира се, като всеки един уважаващ себе си, спортист и футболист, винаги мога да съжалявам за изпуснати трофеи на клубно и национално ниво, както и затова, че не успяхме да се класираме на голям форум.
Разбира се, че съжалявам, болно ми е, но така са се стекли обстоятелствата.
За трофеите също съжалявам, въпреки че имам доста мачове. В Русия, примерно, не ми достигнаха 15 минути, за да спечеля купата на Русия, в България също съм губил финали за суперкупи. Някой ще каже, че те малко или много са без значение, но не е така. Съжалявам, че не се е получило, но няма какво да се направи. За мое щастие имам 8-9 трофея, които са все пак нещо.
За кое най-много те боли,че не успя да постигнеш?
- С националния отбор не успяхме да се класираме на голям форум, това ми е най-голямата болка.
Кой е върхът в твоята кариера като постижение.
- Може би шампионската титла със Спартак (Москва). 17 години клубът не беше ставал шампион, ние успяхме сезон 2016-2017. Може би това е най-голямото постижение в моята кариера, а и за мое голямо щастие и още по-голяма тежест, ще кажа, че Русия тогава беше в "Топ 5" на европейските първенства, което го прави значим успех.
След края на професионалната ти спортна футболна кариера какво следва?
- Сега следва почивка и обиколки по европейските клубове, за да видя как стават нещата, как се развиват там младите, как се отнасят с опитните играчи. Горе-долу имам представа, но искам да го погледна от първо лице. Иначе то е ясно, че в Русия и Турция мога да отида, когато пожелая. Въпросът е тук - в европейските големи клубове как е, за да разбера, да видя, да обменим опит и по-нататък във времето да правим ноу-хау, може би.
Каза, че искаш да станеш спортен директор. А защо точно избра Страната на баските за първа локация и Атлетик Билбао по-специално за клуб, в който да отидеш и да трупаш опит?
- Имам контакти в Испания. Като цяло те са южен народ, испанският футбол ми харесва. Много малко от клубовете в Примера дивисион играят дефанзивно и аз като градивен полузащитник, винаги съм искал да практикувам атакуващ футбол.
Другото, което е интересно за тях е, че те не привличат чужденци. За разлика от българския футбол.
- За съжаление, да. Може би трябва да обърнем повече внимание на нашето, родното, и да избираме повече нашето и да го подкрепяме повече. Ние сме малко в България особени. Ако в някой магазин има два еднакви продукта и единият е с етикетче от Германия, а другият от България, то ние ще вземем този от Германия. А той може да е произведен тук в някое село. Така че манталитета трябва да пробваме да го променим.
Кажи ни сега за националния отбор. В момента тимът е на турне на FIFA Series. Плюс ли е за българския футбол участието на националния отбор на такъв турнир?
- Сложен въпрос наистина. През годините със сигурност е имало доста такива презокеански турнета. Сега за момчетата, които нямат мачове, със сигурност за тях ще е престиж и тръпка, треньорът също ще иска да постигне положителни резултати, защото той също ще носи голям товар, ако не дай Боже, не успее да победи на пръв поглед такъв тип отбори. Много малко хора у нас са ги наблюдавали как играят и какво да очакват. Със сигурност и той поема големи рискове, но пък в крайна сметка това е футбол. Рискове и само надграждане.
Дай Боже да успеят да победят, и най-важното е да са здрави. Това е.
Видяхме няколко трансфера на български футболисти в интересни отбори през зимния трансферен прозорец. Виждаш ли светъл лъч за българския футбол като цяло и за националния отбор? Светло ли е бъдещето пред националния отбор?
- Момчетата играят в добри отбори и тренират по добър начин. Но въпросът е, когато дойдат тук да има отношение, да ги караме да се чувстват добре, да дават даже още повече от това, което правят в клуба си. И тогава нещата ще станат. А ние много често тук се дебнем по стаите, карти ли са играли, какво са правили.
Направете така, че от отбора да не излиза нищо по медиите. Покажете отношение към тези футболисти и нещата ще се получат. Сега много често коментират Илия Груев. Момчето играе на най-високо ниво в чужбина. Скоро гледах едно предаване, казал нещо на някого. Ама защо да не каже, пък и другият трябва да го приеме. Той е футболист, спортист, не може ли да си изпусне нервите, не може да каже нещо ли? Дайте да ги приемем такива, каквито са! Показвайте отношение към тия хора, и те ще се отплатят после. Футболистът е човешко същество, в крайна сметка. А ние да се дебнем, този не си говори с онзи. Напишат нещо в някой вестник, този сърдит с другия, получава се един жълт вестник и само интриги.
Ти си много сърцат на терена. Това прави впечатление на всички като го показваше и в националния отбор. Обаче това не се вижда в голяма част от останалите играчи. Виждаш ли ти вече в някой от младите това, когато се състезават за националния отбор?
- Виждам сърцати играчи. Аз не мога да кажа, че не виждам. Например Балов, харесвам такъв тип играчи. Бих отличил даже по-възрастните играчи в българското първенство, които наистина показват една сърцата игра. И то се вижда в очите им, че не им е все тая. Младите трябва да взимат пример от това и да си кажат, щом един човек на 35, на 38 години може, защо и аз да не мога. Питай го какво прави, как прави. Да, ти не може да направиш нещата по същия начин, но основните неща вземи и най-важно е желанието отвътре за победа и за развитие.
Твоята кариера продължи 21 години, как се промени футболът от 2005 до 2026 година?
- Със сигурност много се промени и със сигурност хванах такива времена, в които всеки клуб имаше лидер. Сега, в последно време наблюдавам, че всеки говори, че няма лидер, а когато някой е по-различен, ние го оцапваме целия. Непонятно защо. Навсякъде има лидер, но всички говорят, че не искат да има. Но според мен, младите, съвременните треньори, много малко от тях могат да работят с лидери, което говори за тесногръдие и може би трябва да се променят, защото в даден мач лидерът може да ти изкара такива неща, които ти не си виждал в учебник. Не си виждал и на теория, той може на практика да ти покаже, че може да го направи.
Били сме свидетели на доста такива неща. Треньорите трябва да са по-диалогични и комуникативни. Не бива да очакват лидера да седи с наведена глава и после да ти вади мачовете. Не може. Със сигурност добрият треньор от 30 мача, може да победи 20. Но за другите 10 му трябват лидери, хора с характер. То не става хем да си тих и кротък, хем да си лидер. Трябва да има промяна в тази насока.
А има ли промяна в тактически, във физически, в технически план?
- Доста неща се промениха. Аз не съм привърженик на старото поколение, което казва, че новите не стават. Абсолютно, всяко едно време си има своите герои и всеки един период във футбола ще се запомни с нещо. Има много промени.
Има изследвания, които показват преди колко време е било нужно за поемане и подаване на топката, и сега колко време е нужно. Променя се абсолютно всичко, но футболът за това е интересен. Ако си пуснем кадри преди 50 години, ще почнем да се смеем, най-вероятно след 50 години ще се смеят и на нас, които сме играли довчера. Историята си е история, но сравненията са излишни. Всяко поколение си има своите герои.
Каква е рецептата за успех на българския футбол?
- Манталитет, инфраструктура, стадиони, терени и повече търпение. Иначе се въртим в омагьосан кръг.
Какви са проблемите на академиите и школите, при положение, че преди години ти също беше част от такава школа, която беше и гръбнакът на националния отбор? Става дума за вече несъществуващия тим на Литекс
- Времената са други. Трябва да се намери точният подход към днешните деца, защото те са различни от нас, различни от това поколение, което аз съм бил.
Тези нови методики трябва да се прилагат, да се види как се работи с това поколение сега, какво го интересува, за да му задържиш вниманието и да го насочиш как да стане футболист.
Ти имаш деца и те тренират футбол. Според теб по правилния начин ли ги тренират в момента и има ли още какво да се желае?
- Гледам тренировките, харесват ми, да, но настина гледам да не се меся.
Ако ме пита нещо, давам съвети, говорим си, оставям го понякога да сгреши.
Защото детето, ако го пазиш да не се опари на печката, то винаги намира начин да се опари. Така си вади изводите от грешките и продължава напред.
Добре, за финал би ли ни разказал някоя интересна случка от твоята кариера.
- Те са много, те са много. Не мога да се сетя конкретно винаги, така като ме карат не мога да се сетя нищо интересно. Може би, че в младежкия национален отбор скрихме лаптопа на Миро Митев, треньора на вратарите, и той не можеше да си направи тренировката. Много забавни истории има, но това е една от тях.
