Иван Сотиров, бивш народен представител, сега – председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

След акцията на прокуратурата спрямо платформата  Nexo, която търгува с криптовалути и е управлявана от София, за която се твърди, че над 94 млрд. долара оборот са преминали през последните 5 години, че им за клиент обявен за финансиране на терористични актове, и за която в последните 48 часа от публикации на медиите става ясно, че е разследвана в САЩ, и че е сред ключовите рекламодатели в близки до конкретни партии издания, та, след акцията връчването на третия мандат вече не изглежда нито убедително, нито предрешено. Депутатът от ГЕРБ Тома Биков съобщи, че се проверява дали Nexo не е финансирала "Продължаваме промяната“, а вицепрезидентът Илияна Йотова дори даде своеобразен жокер – ще бъде избрана партията, която има най-голям шанс да обедини други формации за управленско мнозинство, и която ще е продължител на политиките на служебното правителство. Към коя партия събитията от последните дни наклониха везните за получаване на третия мандат? Наш гост е Иван Сотиров – бивш народен представител, сега председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“. Г-н Сотиров, какво ще повлияе върху даването на мандата?  Накъде ще се насочи анализът на президента Румен Радев?

Независимо от анонсите, които дава в този период президентът, с които изразява загриженост и желание да се формира правителство, което естествено е продиктувано от обвиненията, че той желае да управлява чрез служебни правителства и че няма интерес в това си намерение да узурпира власт, да създава нестабилност, очевидно е, че той няма интерес да се сформира правителство и да изкара колкото може по-дълго със служебни правителства, като разбира се, отговорността да пада изяло върху партиите. Не че те не са основният носител на отговорността за това, че не могат да формират мнозинство и да съставят правителство. Но така или иначе, ако съдим от изявлението на г-жа Йотова, неговата логика води към политическа партия "Български възход“, защото БСП, на която досега Радев винаги е възлагал мандати, имаше логика и сега да им възложи пак мандат, и поради това, че той флиртува с електората на БСП, и поради това, че той има интерес да подаде мръсна топка на Корнелия Нинова, с която са в откровен конфликт. Ако гледаме логиката на това, което казва вицепрезидентът Илияна Йотова, единствените, които в някаква степен могат да бъдат интерпретирани като продължител на политиката на служебното правителство, са "Български възход“. Защото БСП са в доста тежък конфликт със служебното правителство, там има с доста лични вражди. В него са включени и хора, които са откровени противници на Корнелия Нинова и възпроизвеждат конфликта между президента и лидера на БСП. А да се даде мандат на "Демократична България“, която е с присъдружни функции към "Продължаваме промяната“, означава да се върнат нещата в позиция възлагане на мандат на втората политическа сила. Очевидно е, че това няма как да се случи и с, и без този скандал, който тече в последния ден. Така че според мен се върви по-скоро към предсрочни избори. Всички рупори на президента, които се изявяват по медиите, непрекъснато говорят с убеденост, че се отива към предсрочни избори. Те в общи линии казва това, което президентът няма как да артикулира. Но цялата тази ченгеджийница около него излъчва това послание, че се отива към предсрочни избори. А и ако има политическа логика, въпреки че в тази ситуация аз не виждам такава, но все пак ако се търси някаква политическа логика, няма как да бъде съставено правителство в рамките на този парламент без да бъдат прегазени всичките демаркационни линии, които партии предизборно и следизборно сложиха помежду си.

Г-н Сотиров, обаче как ще се отрази скандала с Nexo, особено след последните изнесени от прокуратурата информации, че като финансов министър Асен Василев е обмислял с български банки как през "Борика“ да се плаща с криптовалути, служители на Nexo са финансирали "Демократична България“ с по 20 000 лева всеки?

Нека все пак да видим всичко, което ще излезе покрай този скандал, нека да видим и какви аргументи ще изкажат от "Продължаваме промяната“, от "Демократична България“ в своя защита. Не искам сега да се ангажирам да давам квалификации, защото видяхме, че и в годините започнаха съвсем фриволни да се хвърлят обвинения на една политическа партия срещу друга, и това измести целия политически дебат и основните принципи за правене на политики. Ние виждаме, че партиите основно се занимават с това взаимно да се дискредитират вместо да се конкурират позитивно с по-дори идеи за решаване на кризата, която е в много аспекти. Но това показва управленски дефицит, защото когато някой се занимава само с дискредитиране на противника, това показва, че той има управленски дефицити и неспособност позитивно да привлече подкрепа. И това като цяло води до срив на политическата система и до тази ниска избирателна активност.

Защо червените линии, които си поставят партиите, са на база персонални оценки към отделни личности, а не на ясни приоритети?

Ами точно поради липса на възможност и в личностен план, и концептуално политическите лидери и политическите партии да спечелят с позитивно съревнование. Защото те явно усещат, че и персонално са достатъчно дискредитирани и нямат идеи, с които да спечелят подкрепа, и разчитат единствено на това, кой ще дискредитира повече противника. Това е липса на персонални качества и доста комплексарско поведение. Моят опит винаги е показвал, че когато един човек, който бъде овластен и заеме позиция, и 90% от времето му отива да се занимава с разследване на предходните управляващи, това е най-сигурният критерий за липса на качества. Най-сигурният начин да победиш политическия си противник и да го маргинализираш е, когато ти докажеш убедително, че управляваш по по-добър, по-различен начин. Разбира се, всяка информация, с която се разполага, която разкрива извършени престъпления във времето и т.н., разбира се, че е ангажимент и дълг на всяко управление такива данни с тях да се сезират компетентните органи, да се търси отговорност, но да се превръщат политическите партии, политическата власт да изземват функциите на съда и прокуратура и да внасят обвинения. Не е това тяхната задача. Тяхната задача е да управляват добре и да показват почтеност и политики, които са полезни за страната. Но явно с такива кадри не разполагат парламентарно представените партии, те залагат предимно на негативната кампания срещу противника. И затова нещата придобиват и персонален характер.

Защо политическата система изпадна в това състояние? Защо е невъзможна конкуренцията между партиите, а тръгна дискредитацията? Само заради слаб капацитет на лидери, на членове, или…? Защо?

Разбира се и персонален, и системен е проблемът. Но той персоналният проблем се превръща в системен, и обратното. За тези неща сега тук да не влизаме в дилемата за яйцето и кокошката. Но ние виждаме, че този процес на деморализация и на все по-слаби и некачествени парламенти, не е процес, който започна преди 1-2 или 3 години, той е процес, който вече десетилетия наред се развива на пълна деградацията на политическото, на ситуиране на чисто корпоративни проекти и ние нямаме на терена политически сблъсък между политически партии и  техните визии за развитие на страната, а виждаме сблъсък между основно две корпоративни групировки, едната образно можем да я наречем "мулташката“, която е ситуирана около  някогашната "Мултигруп“, сега виждаме, че и НДСВ се опитват да го върнат на терена, което също беше свързано с кръговете около тази силна някога корпорация. "Има такъв народ“ също има такива влияния. ДПС, разбира се. От друга страна, "Глобална България“ или "Капитал“, както по-често наричат другата групировка. Това са двата мултикорпоративни олигархични кръга, които имат претенциите да правят политическия инженеринг и да използват управлението на държавата, за да си усилват икономическите, а оттам и политическите позиции. Но мисля, че и преди сме го водили този разговор, и то неведнъж, че докато не се промени моделът на селекция на политическите партии, на народните представители, и не само в парламента, и в общините, и навсякъде, да се въведе мажоритарна система, при която тези, които избираме в парламента, общински съвети, да бъдат персонално отговорни първо към избирателите, след това към партиите, от които са излъчени, няма как да има радикална промяна на ситуацията. Защото редене от партийните централи, от партийните лидери на листите, първо, ликвидира всякакъв демократичен принцип в партиите, защото всичко се свежда дали ще имаш личното благоволение на лидера и на ръководството на партията, затова виждаме, че всички партии без изключение на всеки следващи избори предлагат все по-безличен състав на парламентарните групи. Защото всички хора, които имат собствено мнение, самочувствие да изразяват различно мнение, отпаднат за всеки следващ парламент. И второто, в една парламентарна демокрация партиите трябва да бъдат институции на демокрацията. Те самите партии са се превърнали в еднолични корпоративни проекти. При това положение няма как да няма криза на основната институция – парламентът, която според нашата Конституцията в една или друга степен влияе и върху всички други власти. И съдебната власт до голяма степен е функция на политическата власт. А имаме една доста централизирана държава и институционално нямаме второ ниво на самоуправление. Първото ниво, местната власт е изключително ограничена и финансово, и властово. Така че при тази централизирана държава, при тези еднолични партии, корпоративни, които имаме на терена, няма как да очакваме нещо по-различно. И въпреки че нищо не е панацея, но една промяна на начина на селекцията, преминаването към чисто мажоритарна идея с балотаж е добра идея, която "Има такъв народ“ употребиха, но само употребиха да влязат в парламента, след това избягаха от своя ангажимент пред 2.5 милиона избиратели да я въведат. Искам да повторя, че тези хора, които гласуваха за чисто мажоритарна система на референдум, са повече от гласовете, които получават всички партии взети заедно. И това е един императив. И след като всички партии се кълнат колко са демократични и колко уважават волята на избирателите, първата им задача би следвало да бъде да се приеме закон, с който да се премине към чисто мажоритарна система. Това ще демократизира партиите, ще даде възможност на по-качествени хора да влязат, ще разбие и този централизирано-олигархично-корпоративен модел, защото въпреки всички заклинания на противниците на мажоритарната система, точно тя ще разбие олигархичния модел, защото няма как няколко олигархични групировки да обезпечат избирането на техни протежета в 240 многомандатни района. Докато сега е много по-лесно – олигархиите кореспондират с партийните лидери и с партийните ръководство и поръчват музиката в държавата.

Колко олигарси има у нас?

Олигарси има много, но са 2-3 основно групировките, които се занимават с политически инженеринг. Другите олигархии или едър и среден бизнес, защото той моделът се възпроизвежда на всички нива, дори и на местно ниво, голяма част от бизнеса просто си плаща данък "Спокойствие“, като плаща на една или на всички партии по малко, за да не го закачат. Но тези, които се занимават с политически инженеринг, тези две групировки, аз ги споменах, те се занимават основно с това. Дори другите олигарси, имаме пример с Васил Божков, след това и с Цветан Василев, които в момента, в който престанаха да си плащат данък "Спокойствие“ на партиите, и решиха сами да правят политически проекти и да влизат на политическия терен, партиите се обединиха срещу тях и ги елиминираха от терена. Но тези единаци, едри бизнесмени, олигарси, които правят някакви опити, те не са трайни във времето. Докато тези две групировки, които във времето променят състава си, има прегрупиране и т.н., но те са големият проблем. И в общи линии големите сблъсъци, независимо от риториката на техните политически проекти в парламента, битката е за сфери на влияние между тези групировки. Разбира се, партиите, партийните лидери за пред публиката, за пред избирателите си измислят някакви ценности, принципи, приоритети и т.н. Аз винаги съм повтарял и ще продължа да повтарям примерно, че това сдружение "Глобална България“, което беше мултиолигархична структура, създадена 2002 година, която участваше в създаването на НДСВ, и асистираха за създаването на проекта ГЕРБ и т.н., само като ги погледнете, има ги в съдебните регистри в Софийския градски съд, ще видите, че тези, които днес се водят екзистенциални противници, бяха рамо до рамо, или както те се наричат един друг "соросоиди“ и "путноиди“, бяха соросоидите и путноидите рамо до рамо в една групировка, след това минаха през серия прегрупирания и т.н., но те всичките са с един общ генезис – БКП и ДС. Затова тук стои въпросът и за лустрацията, защото те имат едно династично възпроизводство 33 години вече след 10 ноември, едни и същи хора, техните синове, дъщери, внуци и правнуци управляват България, и те запазват същия модел и същия манталитет на управление. Така че без да се случат тези неща няма как да се реши въпросът. И пак повтарям, кризата е в политическата власт. Занимаването със съдебна реформа, не че съдебната власт не е прогнила и не се нуждае от радикална реформа, но това, което се случва в съдебната власт е функция от кризата в политическата власт. Без да се реши проблемът със селекцията, с промяната на този политически елит, няма как да очакваме да се решат нещата и в съдебната власт. А те поставят акцент за съдебната власт, това е тяхната тактика на нашите политици да прехвърлят всичко във всички други възможни посоки, включително и към международното положение и световните конспирации, все едно те са странични наблюдатели и нямат нищо общо, докато съдебната власт и кадрово, и като правила, по които работи, всичко идва от парламента, от политическата власт. Парламентът прави законите, парламентът кадрува във Висшия съдебен съвет, който е кадровият орган на съдебната власт. Така че, и корупцията се ражда в изпълнителната власт и в управлението. Съдебната власт асистира на тази корупция, но толкова, доколкото неефективно и поради правилата, които са създадени, поради кадруването и натиска върху нея от олигархични и други кръгове, да разкрива престъпленията. Но при тази свръхцентрализирана държава предпоставките за корупцията са точно това, че ние имаме постсоциалистическа система, при която всичко е централизирано в ръцете на централните и местните власти и всичко се решава по благоволението на партиите. Затова нямаме никаква децентрализация, нямаме ясни и общи правила за бизнеса, лобира се за определени кръгове, за определени олигарси. Голяма част от бизнеса е вкаран в ситуация да се откупва и да бъде подизпълнител на приближените до централната и местната власт групировки. При това положение няма как да излезем от тази ситуация. Но това поражда корупцията. Ако се децентрализира държавата, ако махнем тази свръхсилна държава и държавата се занимава само с функциите, с които трябва да се занимава, тогава и огромната корупция ще падне. Ролята на съдебната власт е вторична. Борбата с корупцията трябва да започне от изпълнителната власт и от създаването от парламентарното мнозинство на ясни правила и прозрачност и да се създадат равни правила за всички. Трябва да се децентрализира, да се махне тази огромна държава, която рекетира всички.

Г-н Сотиров, понеже вие изброихте две корпоративни групировки, които са в сблъсък, и посочихте партиите към тях. Но къде е ГЕРБ, тя е най-голямата политическа партия, а не чухме нищо за нея?

ГЕРБ възникна като мултикорпоративен проект, "Глобална България“ ви казах, че участваше в този инженеринг, и при избирането на Борисов за кмет на София, и след това за председател на неговата партия. Но ГЕРБ във времето се ситуира като партия, която се опитваше да играе  и да балансира между двете групировки. И в един момент разбира се, понеже когато управляваш 12 години и концентрираш толкова много власт, в крайна сметка държавата и управляващата политическа партия при нашата ситуация се явява най-мощната олигархична групировка. И в момента, в който Борисов започна да влиза в ролята на сapo di tutti capi и да се опитва да балансира между групировки, а не да воюва срещу тях, и то да воюва не по този начин, по който сега виждаме, че партиите помежду си искат да воюват, войната с този модел е като създадеш правила, това, за което вече говорих, и като оттеглиш държавата от преразпределителния процес. Тогава нещата ще се наредят естествено. Вече кой кого ще дава на прокуратурата и ще се вършат тази и друга дейност, която е важна, това е също важен въпрос, но той е вторичен за мен. Бяга се от първичния въпрос. И фактически ние видяхме как екзистенциални противници до вчера се обединиха срещу ГЕРБ за демонтирането на Бойко Борисов, на управлението на Бойко Борисов и неговата партия, но не от някакви патриотични, добри чувства, а просто защото българските олигарси не искат в България да бъде въведен руският модел, Путиновия модел, при който имаш един главен разпределител, който да държи за гушата и да контролира и да рекетира всички олигарси от втора и трета линия. Те искат да има една по-хоризонтална структура, да се сменят непрекъснато управленията, да има фиктивни премиери и президенти, за да могат те да контролират процеса, да живеят по-свободно. И в общи линии изборът на Радев също беше договорки между тези две враждуващи групировки дотолкова, доколкото да се ликвидира огромната власт на Борисов, но виждаме, че те създадоха, участваха и в създаването на "Продължаваме промяната“, това беше сделката – подкрепа на Радев срещу подкрепа от негова страна на "Продължаваме промяната“. Но след това се случи това, което се случи след създаването на проекта ГЕРБ – след няколко месеца тези групировки се сбиха за разпределяне на сферите на влияние. И това, което гледаме, са резултатите точно от тази ситуация.

Какво ни чака: 49-и парламент като 48-и, или?

Ами дори ако не е по-зле, защото ние виждаме, че всеки следващ парламент става все по-нестабилен и все по-маргинален от предишния парламент. Аз не очаквам след предсрочните избори да се случи нещо по-добро. До един момент се надявахме, че като се стигне дъното ще има оттласкване – това беше една класическа мантра, но за съжаление се оказва, че след всяко дъно има още по-голямо дъно, и както в приказката там с няколкото подземни свята, не знам докога ще е това пропадане. Все пак се надявам, че в един момент обществото ще узрее и ще се създаде общността от хора, които да поставят тези приоритетни въпроси като радикално средство за промяна на системата – това, което говорихме преди малко, ако не се промени начина на селекция. А виждаме, че хората тези неща въпреки опита на статуквото да неглижира тези теми и да промени дневния ред, фактът, че въпреки саботажа на всички партии, на цялото статукво, и на целия обслужващ партии социологически, политологически, анализаторски елит, който от сутрин до вечер в медиите обясняваше, как ще настъпи края на света, ако се въведе чисто мажоритарна система, ние виждаме, че избирателите въпреки целия саботаж и опита едва ли не хората да не разберат за какво става въпрос, отидоха и гласуваха ясно и категорично за чисто мажоритарна система, което показва, че хората имат здрав инстинкт за това, което е полезно и което е съвсем естествено – ти да определяш кой да те представлява, а не някой да ти спуска листи. Тук има още една друга голяма спекулация: някои партии казаха, че техните избиратели били против, и те затова били против, няма такова нещо – избирателите на всички партии, независимо дали ДПС, ДСБ, ГЕРБ и т.н., ако се погледне как се гласува в цяла България, аз съм правил анализ, някой път може подробно да разгледаме тази тема, ако проявявате интерес, ще се види, че поддръжниците, защото има тестове, и всеки в страната, където са базирани твърди подкрепи за една или друга партия в годините, ще видите, че навсякъде 2:3 поддръжниците на всички партии в България гласуваха "За“ подкрепата на мажоритарната система. Дори на ДПС привържениците, въпреки че Йордан Цонев говореше, как техните избиратели били против – напротив, те се опитаха да саботират референдума като бяха спуснали директива на техните хора: където могат, да не гласуват, да не участват в референдума. Но там, където са участвали техните привърженици, секции, където се погледне – в Кърджалийско, в малки секции, на места, където винаги се гласува на 90% за ДПС или на 100%, там, където са излезнали, ако са излезнали 3 души, двама са за мажоритарно, един е за пропорционално гласуване. Което показва, че дори и те много добре си знаят, че и за техните привърженици няма нищо по-естествено от това човек да поиска той да определя кой да го представлява.

Цоня Събчева