20:39 / 12.03.2026
3529
Иван Боянов, спортен журналист, водещ на подкаста на Българския спортен тотализатор "Зона Джакпот“, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Здравейте, уважаеми слушатели и читатели на ФОКУС. Разговарям със спортния журналист и телевизионен водещ Иван Боянов. Отскоро той ще има ново амплоа, свързано с Държавното тото.
Здравей, Бойко! Радвам се да те видя. Ние с тебе имаме интересна история, познаваме се повече от 16 години. Мислех си, докато влизах тук, когато се запозна с мен нямах брада, а сега, вече 16 години по-късно, нямам коса. Мисля, че това е достатъчно показателно за това как времето третира хората, но това всичко е и благодарение на хубави емоции.
Ще стигнем и до там. В началото да ни разкажеш каква е тази идея, каква е тази инициатива, как се стигна до твоя избор и какво ще представлява това ново предаване, което продуцира Български спортен тотализатор?
Всъщност става дума за набралите популярност подкасти, което много ми се иска повече хора да разберат какво точно означава. Самата форма на подкаста е доста по-различна от формата на интервю, като основната цел е да се създава разговор и гостът, съответно и водещият, да се чувстват в една среда, в която наистина натурално могат да споделят пътя си и нещата, които ги вълнуват. Защото стандартната форма на интервю в журналистиката е въпрос-отговор и не можем да влезем в много детайли, които са много важна част от нашето ежедневие и нещата, които ни карат да постигаме някакви успехи.
Това е така, защото в традиционните електронни медии времето не стига и всичко е разграфено до секунда, докато подкастът дава възможност за едни дълги словесни излияния.
Точно така. Новия подкаст ще се казва "Зона джакпот“. Защото гостите, които се надяваме да са част от този подкаст, са успели хора, които гонят своя джакпот в живота. Основно, разбира се, става дума за млади и по-опитни спортисти, като техният джакпот е достигането на световните върхове и успехи в спорта. Самия ти знаеш колко е труден пътят на един спортист, особено младите, в динамиката, в която живеем и с промяната на всички технологии и начин на живот, начин на тренировка, възстановяване. Вече от съвсем ранна възраст се налага да си много по-стриктен и дисциплиниран към себе си, за да можеш да се конкурираш с най-добрите.
Колко пъти ще се излъчва в месеца този подкаст? Как ще търсите гостите? Кога стартира?
Ще стартираме този месец най-вероятно. Все още не можем да кажем точна дата, но вероятно ще е към края на месеца, както и естествено няма да назовем и първия гост. Но това, което мога да гарантирам, е, че ще бъде много интересен човек. Много ни се иска гостите на "Зона джакпот“ да бъдат големите и бъдещите спортни герои на България. Сега имахме доста успешни Зимни олимпийски игри в Милано-Кортина. Само като споменем имената Лора Христова, Тервел Замфиров и други страхотни състезатели. Вече много се радвам, че България започва да има и своите нови спортни герои, включително, ако се върнем и малко по-назад, и момчетата от националния отбор по волейбол, които зарадваха цяла България. Използвам момента да пожелая много бързо възстановяване на Малена Замфирова, която претърпя тежка операция, над 6 часа. Добрите новини, доколкото знам са, че е минала успешно. Това е едно изключително момиче, за което съм сигурен, че ще се върне по-силна от всякога и отново ще радва България. Но най-важното е да е жива и здрава в този момент.
Ние от екипа на ФОКУС също й пожелаваме бързо, успешно и пълно възстановяване. По темата за подкаста - ще има ли оформено специално студио в сградата на Тотото?
Точно така. Защото знаеш, че Българският спортен тотализатор помага. Това му е целта, в края на краищата, да помага на спорта и на младите спортисти със средства, които се генерират от самите тиражи. Така че специалното подкаст студио ще бъде по-различно от телевизионното студио, което хората са свикнали да гледат, но ще бъде в самата сграда на Тотото, за да се усеща духът на Българския спортен тотализатор, който вече е с доста сериозна история през годините.
Ти как се отнасяш към Държавното тото? През годините имал ли си досег: Тото 1, мачове, други игри?
Е, разбира се. Аз все пак съм и дете на 90-те години. Тогава, разбира се, нямахме право да играем, но много обичахме да стоим пред пунктовете и да слушаме коментарите и анализите на хората, които играеха на мачовете, какъв е техният избор. Много често там ставаха големи дискусии за самите сблъсъци. И това, което на мен ми е харесвало повече в Тотото е, че наистина става дума повече за тази емоция, наречена "късмет“, а няма залитане към по-сериозен хазарт. И също така предполагам, че всеки си има специални, любими числа, които означават нещо за него. Намирам някакъв сантимент в това от време на време да пуснеш фиш. И на мен ми се случва няколко пъти в годината да си пробвам късмета. Не съм печелил големия джакпот все още.
Ти каза хазартно зависими. В интервютата, който правим в тази рубрика с хора, деятели, функционери и служители на Тотото, всички казват, че е много важно да се промотира тази хазартно отговорна игра и хазартно отговорно поведение, защото наистина сме свидетели на хора, които губят имоти, губят пари, губят семейства, губят себе си. Ти как гледаш на това?
За мен това е един от най-големите бичове на новото време. Хора, които не могат да контролират своето желание да играят хазарт. И наистина, съвсем спокойно, можем да сравним тази зависимост с алкохолна или наркотична зависимост, защото както и ти каза, хора губят семействата си. Освен това, при хазартната зависимост много често близките и тези, които могат да ти помогнат, разбират много късно, чак когато вече е много трудно човек да се измъкне от такава ситуация. Изключително важно е да се говори повече за този проблем и да не се промотира като лесна печалба. По-скоро човек да може да си пробва късмета – нещо, което е валидно за държавното тото.
Ти спомена: забавление, късмет и ако има е печалба - добре дошла.
Супер, да. Но това не трябва да се превръща в начин на мислене, че можеш да забогатееш от това. Става дума за абсолютно всички хазартни игри. По-скоро, аз мога да си го представя и това бих препоръчвал, ако някой да играе, да играе със сантимент, с любимите числа, за късмет, но много ограничено и със сигурност никога да не влага пари, които не може да си позволи да изгуби.
Запозна ли се вече с екипа на "Зона джакпот“, с екипа на Тотото, с Део, със София Маринкова?
С Део и със София още не съм се запознал, въпреки че през годините с Део сме се виждали по различни събития, но целият екип, с който имаме възможност да работим в самия Спортен тотализатор е страхотен. Хора, които са със сериозна експертиза в спорта. Постоянно обсъждаме кои ще са бъдещите гости на новостартиращия проект, по какъв начин той да е различен и да може да достигне до максимален брой хора, включително и млади хора. Защото е много важна връзката между младите фенове и спортистите. Защото тези спортисти могат да се превърнат в идоли и в мотивация за много млади хора, и те да започнат спортуват. Както знаеш, в България има проблем с затлъстяването, което е изключително сериозна тема. Ние имаме нужда от герои, които да карат децата в България да спортуват повече, не за да печелят задължително олимпийски медали, а за да са по-здрави, да живеят по-дълго и да са с по-добър фокус в главите си, защото спортът помага за това.
Така е, спортът помага. Обаче трябва да се пребори с дигиталната телефонна зависимост сред младите, защото това е действително големият бич - загубата на време. Просто децата вместо да спортуват, те си губят времето с телефона. Но как да им обясним това?
С такива добри примери. Аз не виждам друг начин. Тези млади спортисти, като доказват, че могат да си сбъднат мечтите и да покорят световната сцена, смятам, че това е доста добра мотивация да оставиш настрани таблета или телефона. Ясно е, че те са неизменна част от живота ни и винаги ще присъстват, но когато е хубаво времето, много по-добре човек е да излезе и да направи 10 000 крачки. Това, което ще видиш в социалните мрежи, те вече са много на брой, обикновено ще го забравиш в рамките на следващия един час и няма да запазиш никаква информация, докато една хубава тренировка, която те измъчила и си се преборил със себе си, може да ти даде мотивация да се справиш доста по-лесно с всяка задача след това.
Хората те гледат почти всеки четвъртък по телевизията като водещ. Как започна за теб всичко? Ти каза за 2010-а и несъществуващата вече TV7. Как стигна до там, как реши да бъдеш журналист, водещ?
Аз много обичам спорта още от дете и може да прозвучи малко странно, но това си ми беше детска мечта още от Европейското 96-а в Англия и Световното 98-а. Много мечтаех да стана спортен коментатор, телевизионен водещ, да съм на място, където да мога да задам въпроси. Факт е, че естествено много обичах футбола, но още тогава осъзнавах, че качествата ми не са на достатъчно високо ниво, за да мога реално да мечтая да стана футболист. Но самият факт, че можеш да си близо до спортистите, да разказваш техните истории, да се опиташ да разбереш по-добре през какво са преминали, за да постигнат някакъв успех, също го намирах за изключително красив и интересен момент. И от малък четях, спортните ежедневници "7 дни спорт“, "Меридиан мач“, слушах радио "Спорт“, гледах телевизия "Ринг“. А в TV7 започнах стаж преди 16 години. Това беше една голяма възможност, която се изправи пред мен. Влязох без да мога да си напиша името, както се казва, и имаше много хора, като теб и другите колеги, които ми отделиха много време и ми помагаха много, за да успея да изградя кариера в тази сфера. Останалото е история.
Как ти се отрази фалита на TV7 в личен и професионален план?
Не изгубих много пари от КТБ. А и аз веднага получих предложение за работа. След като TV7 фалира, в bTV ме поканиха Владислава Лазарова и Витомир Саръиванов, та не седях без работа. Даже по това време бях в Норвегия, работейки за МОК на Младежките олимпийски игри в Лилехамер, и знаех, че телевизията е фалирала и спряла да излъчва, но когато се върнах, вече имах предложение за работа. И съм много благодарен тогава на хората, включително и на Венелин Петков, които ме назначиха, защото и в bTV получих страхотни възможности - да снимам документални филми и да отразя страхотни събития - мачове за световна титла по бокс, няколко финала в Шампионската лига и какво ли още не. И там винаги, докато работих на постоянна работа, съм получавал пълната свобода да разказвам историите, които на мен ми харесват.
Кога обаче разбра, че това да си в голяма телевизия, 8 часа на ден, 5 дни в седмицата, 22 дни в месеца, не е твоето и имаш нужда от повече лична свобода?
Аз след bTV започнах да работя в Dir.bg заедно с Деян Веселинов. Развивахме видеопродукцията там, впоследствие даже стартирахме и един подкаст, който сега е успешен и той продължава да го води. Но аз междувременно създадох и моя компания заедно с двама партньори. Фирмата се занимава с търговия. И не става дума за свободното време, просто не ми оставаше време да балансирам между всичко. И сега имам тази свобода всичко да минава през моята фирма, така че така да се каже, аз съм си шеф и мога да си контролирам по-добре времето, да работя със страхотни партньори, на които очевидно през годините съм им спечелил доверието, за да продължават да ми предлагат такива проекти.
Наличието на толкова много източници на информация, сайтове, телевизии, изкуствен интелект, радио, вестници повишава ли качеството, според теб, на спортната журналистика, ако я сравниш с 2010-а?
Не искам да звуча като някакъв остарял чичко, който иска да критикува, но според мен се изгубиха много личните контакти. Аз помня когато стартирах, едно от първите неща, на които те обучават като спортен журналист, е да създадеш собствени контакти, да можеш да се обадиш на различни хора и да извадиш новината. Сега ставаме свидетели много повече на "копи-пейст“ журналистика и на адаптиране на чужди материали, отколкото на създаване на авторско съдържание. Това със сигурност е нещо, което ми липсва. Аз помня, когато бяхте ти и Ники Илиев начело на спортната редакция на ТВ 7, за да отидеш репортер да отразяваш Левски или ЦСКА, трябваше да си натрупал немалко стаж и опит. Лично за мен това беше някакво жестоко събитие като млад журналист. Първият път, когато отивах да отразявам ЦСКА, мисля че Павел Дочев беше треньор и имаше лагер в Самоков, се вълнувах толкова много. Сега виждам от моите наблюдения, репортерите ходят на тренировки и пресконференции по навик и задължение, но като цяло редки са случаите, когато има някакви по-остри въпроси, или пък става някакво напрежение, от което да стане новина. Тогава всяка тренировка и всяка пресконференция беше първа новина. Сега, истината е, че слушаме как някой е тренирал в добро настроение.
А може би това зависи от продукта, който се предлага?
Да, продуктът е на изключително ниско ниво. Но то това е нещо, което вече повече от десетилетие се случва, и да - няма голям прогрес в българския футбол. А самият факт, че ние имаме един шампион от толкова много години насам… Тази година нещата изглеждат различни – Левски, който може би има много сериозен шанс да стане шампион, което смятам, че ще е добре за българския футбол да има малко разнообразие, независимо дали е Левски, дали е ЦСКА, и това може да дигне повече и нивото, защото в момента сме свикнали да гледаме състезание с един кон в лицето на Лудогорец.
Добре, Левски шампион. И какво от това? Минава, заминават празненствата, но отборът няма адекватна съвременна база. Докато ЦСКА избра другия път.
Аз смятам, и това го казвам на много приятели левскари, ЦСКА ще се изстреля в друга орбита с пътя, по който пое новият собственик. Стадионът изглежда, че става страхотен и това, че няма резултат тази година, дори догодина да няма резултат, това е дългосрочен план, дългосрочен проект, нещо, което повечето български клубове не осъзнават. Футболът трябва да печели, да изкарва пари за самите клубове. Трябва да се работи със стратегия, да се изгражда школа, да се продават играчи, да се изкарват пари от телевизионни права, а не модела "бащица“, който от 90-те насам е непроменен – един човек идва, изсипва пари, тръгва си и после какво ще правим. Така че в това отношение съм абсолютно съгласен с теб, че при ЦСКА в дългосрочен план нещата изглеждат много по-добре. И не е толкова важно, че няма да станат шампион тази или следващата година.
Вървим към края. Мнението ти за националния отбор, за предстоящите мачове на турнира в Индонезия. Стигнахме ли дъното?
Сериозни дербита предстоят. Поне могат да получат екзотични подаръци нашите национали. Ами то, Бойко, ние от колко години си говорим, че стигахме дъното? Просто се сещам за Любо Пенев, на когато също пожелавам да се справи с тази много тежка битка, която води в момента, когато казваше, че трябва да отлепим ютията. Малко я отлепихме, а след това продължихме да падаме жестоко надолу. Има ли лъч на надежда в момента в българския националния отбор? Само Илия Груев, който наистина прави нещо страхотно на фона на всички други български футболисти, защото е титуляр във висшата лига и един от най-важни футболисти за Лийдс. Иначе, не знам наистина кой друг да извлека на преден план.
Достатъчни ли са усилията на Георги Иванов? Има нови проекти като Академия БФС, Double Pass, той търси някакви варианти, но сякаш не среща подкрепа от клубовете.
Отново стигаме до това, че няма някаква добре изградена структура и хомогенност в работата между клубовете и футболната централа. Няма добре работеща професионална футболна лига, която за мен е изключително важно, да се види как се разпределят и колко са тези средства от телевизионни права, които според мен са изключително малко, доколкото знам са около 3 милиона евро на година. Това са все проблеми, които структурно трябва да бъдат решени. Иначе нищо няма да се промени, каквито и проекти да се почват или да се правят. И друга истина е, за да не критикуваме само, аз съм сигурен, че трябва време. Ако на Георги Иванов идеите проработят добре, аз ще съм му най-големият фен. За момента просто не виждам никаква промяна в българския футбол.
Да завършим с твоето пожелание към участниците в тиражите на Българския спортен тотализатор, слушателите на ФОКУС и бъдещи зрители на "Зона джакпот“?
Пожелавам им да се борят, за да постигат късмета си, защото той не е даденост, но с правилните стъпки, той ще ги намери сам.
