Ивайло Андонов, бивш футболист на ЦСКА, шампион и носител на купата на страната, участник в САЩ '94, собственик на детско-юношеска школа, в интервю за ФОКУС.
Иво, здравей и добре дошъл в нашия ефир.
Здравейте на всички слушатели на ФОКУС и на всички запалянковци.
Първо да те попитам как си, семейството как е, всичко наред ли е?
В Благоевград сме всички, добре сме, имам внучка на 11 месеца – Тина се казва. И така, всички сме горе-долу нормално, добре сме.
Да ти е жива и здрава! Как върви твоята школа "Пирин 2001“, която направи буквално веднага след като спря с кариерата си на футболист? Какво се случва в момента?
В момента съм в процес на реновация на терените и стартирам с малко по-различна програма от тази, която е била досега. Ще дам възможност и ще обърна внимание на тези деца, които искат да се развиват по групи и по звена, а не както състезаващите се деца, които не знаят все още да играят футбол, а искат да побеждават.
Тоест нещо като индивидуални тренировки – за вратари, защитници, халфове, нападатели?
Да, но ще дам възможност и на треньори, които искат да водят децата си тук, да идват и да ползват базите. Това е едно от нещата, които пропуска българският футбол – начинът на подготвяне на малките, подрастващите и не толкова младите. Всички се тренират по някакъв начин, който е насочен само към мачовете и резултатите, и не се обръща внимание на това, че те не могат да изпълняват елементарни задания.
Откъде взимаш тези идеи? От западните клубове? Откъде си ги "откраднал“?
Не, аз не съм крал нищо. Аз това съм го работил 20 години. Въпросът е, че това повсеместно не се случва. Това е едно от нещата, които и в по-големите клубове в Първа и Втора лига трябва да се случват, да не говорим, че това е работа и на тези с малките школички. Тези милион малки школи, които се нароиха. Това трябва да им е призванието, а не да събират такси, да ги водят на турнири и да пишат колко са били добри. А после да се получава разминаване в очакванията след време.
Иво, таксите ли са големият проблем на детско-юношеския футбол в България и многото частни школи, които са създадени едва ли не само за това?
Това, че са създадени за това, не е лошо. Лошото е, че нещата не са поставени на такава основа, за която току-що говорих. Не може в ранните години да търсиш изяви и резултати, да ги водиш по лагери и турнири. Те имат нужда от друго. Това, което даваше навремето улицата, махалата и Бог каквото го е дал. Събират пари – нека събират. Въпросът е, че там трябва да работят подготвени и добри треньори, а не аниматори.
Използваш тази дума "аниматори“, която и Димитър Димитров-Херо употреби преди година-две, и може би и двамата сте много прави. В цялата история обаче това няма как да стане без бази. Ти как успя да направиш така, че да си имаш собствена база и да не зависиш от други, да не плащаш наеми и съответно така да може да налагаш тази нова визия за треньорството?
Това е тежко – да имаш собствена база е тежко. Имаш я, но трябва да я поддържаш, а за да успееш и всичко да е на ниво, трябват средства. Никой не помага в това отношение. После реват, че нямало това, че нямало онова, а пък не знаят да дойдат и да видят, че има хора, които искат нещо да се случи. Иначе икономическата ситуация в света и навсякъде за последните пет години от пандемията насам е един тотален нов свят. Това са реалностите, но аз все пак съм намерил начин, купил съм си тази земя.
Имал си визия преди години да купиш земята, докато е било евтино. Помагат ли родителите на децата от твоята школа, или имаме такива родители, които се намесват в работата на треньорите?
Никога не трябва да се допуска това. Това е грешка. С родителите трябва да си като в казармата – който е бил, знае. Ако спиш в голямото помещение далеч от печката, ще ти е студено; ако си до печката, ще изгориш. Трябва да намериш баланса, средното разстояние. Трябва да имаш отношения с родителите, но не може да си позволиш да ти зависи работата от настроението, капризите или желанието на родителите да те изнудват.
Кажи ми какво става с Пирин? Последно място във Втора лига, само две точки. Защо се стигна дотук?
Както Благоевград се грижи за отбора си, такъв отбор и ще има.
Смениха се толкова много президенти.
Благоевград, благоевградската общественост – всичките, които понякога с гордост, а понякога с ехидност споменават това име, всичките те трябва да се замислят защо. И аз казвам защо: защото не се грижим за отбора си като общественост. Футболистите нямат храна, а от тях се иска да тренират. Не им дават заплати, а искат да имат състезатели. Това са основни неща в професионалния футбол. Щом не можем да си го позволим, ще си идем там, където заслужаваме – каквато грижа полагаме за отбора, такъв тим ще имаме.
Наскоро чух версия, че едва ли не от БФС са посъветвали Пирин да изкарат сезона във Втора лига, за да изпаднат във В група след това, защото ако обявят фалит, отиват още по-надолу и ще играят с отбори като Падеш, Логодаж, Катунци, Самуилово, което би било обида за историята на Пирин Благоевград.
Във футбола няма обидни неща. Ако дотам си докарал нещата, няма срамно да играеш с който и да е отбор. Ние сме започвали от окръжната група. През 2012 г. Пирин дебютира в четвъртото ниво с домакинство на Катунци, а на стадиона в Благоевград имаше 1000 човека. Постепенно се изкачихме до елита. Няма срамно в това, че ще играеш там, където се налага. Въпросът е дали там ти е мястото, но ако те оставят да стигнеш дотам, значи няма какво да се направи.
33 години от победата над Франция видяхме поредното поражение на сегашния национален отбор. Докъде може да копаем дъното според теб?
Вече всички знаем, че сме на дъното, копаем дъно и трябва да не говорим излишно, а да работим много. Ние изоставаме като работа от напредналите във футбола страни с всеки ден и час – 365 дни в годината, 10 години назад сме, няма наваксване. Не става с един час работа на ден или час и половина тренировка. И на терена не е само работата – имаш начини и средства да се готвиш, треньори да се готвят, ръководители да се готвят. Нашата банка кадри, примерно тук в Благоевград, е изчерпана тотално. Тук са едни и същи хора от толкова години и нищо ново не се случва. Как искаш промяна? Оплели са се едни в други и това е. Не приемат нови, а новите ги изхвърлят, дори да са добри. Това е и на другите места със сигурност – в другите градове от калибъра на Благоевград, в Пазарджик, Сливен, Стара Загора. Това е отражение на икономическата ситуация и на желанието да се работи по различен начин. Всеки един град си знае силните и слабите страни и на какво може да се разчита. Ние универсална формула не можем да дадем за България. Едно е в Гоце Делчев, друго е в Хасково. Трябва да се стъпи на здрава основа, икономически да подходим отговорно, оттам нататък всичко ще си дойде на мястото.
Ти каза, че не става с един час тренировка на ден. Това ли е проблемът на младите, на юношите – че отиват на една тренировка, чао и довиждане? Почти никой не остава да тренира допълнително, за да се подобри. Дали нашите деца и юноши, не всички, разбира се, не са прекалено задоволени, много имат, много са глезени и нямат вашия хъс за футбол, вашата енергия и настървение?
Това е нещо, което е лесно да го забележиш. Въпросът е, че това поколение не вярва на това, което му се говори, докато не му мине времето. И като изтърве влака, тогава са виновни всичките други неща, но най-големата вина е у самите футболисти и тяхното възприемане на нещата. Ако не приемаш, че не си достатъчно добър, самооценката ти е неверна и си викаш "аз съм много готин“, обаче всъщност картинката е друга. И внезапно един ден вече разбираш, че ти е минало времето.
Като представител и собственик на частна школа, ако имаш възможност да кажеш нещо на президента Георги Иванов, да се обърнеш към него какво да промени и какво да направи, какво би му казал сега от ефира на ФОКУС?
Първо да кажа, че футболният съюз е институция, която не може да ни реши всички проблеми, но може да помага, защото БФС е на самостоятелна издръжка, не получава държавни пари. Така че хората там – и предното, и сегашното ръководство – болеят, работят, опитват се. Сега се работи по места с 13-14-15-годишни деца. Ето, аз съм сега в една такава тренировка – работа на терен с надеждите на Югозапада: Пернишки, Кюстендилски и Благоевградски окръг. Работим, обаче въпросът е, че с един ден работа нито можеш да наваксаш, нито можеш да заместиш това, което се случва ежедневно в клубовете. Целта е рано да се открият талантите, да се работи с тях на по-високо ниво, да отидат в клубове с по-добри условия. Оттам се формира и националният отбор. Но няма откъде БФС да намери пари да даде на всички клубове. Всеки трябва да мисли. Това, което се казва за държавната политика – имаше един лозунг от едно време "Здрав дух в здраво тяло“. Превенцията е по-важна от всичко друго. За развитието на младите трябва да помага от държавата, през футболния съюз надолу. Иначе всеки ще гледа само таксата, за да може да оцелее и да си позволи добър треньор.
В тази връзка сега върви една категоризация на школите, която БФС прави. Ще помогне ли по някакъв начин?
Ако има добър контрол след това, ще помогне на тези, които искат да се развиват и да инвестират, подобрявайки условията на клуба. С такава категоризация най-големите отбори или тези с възможности ще инвестират и ще получават средства за това, че са в най-високите нива. За да си високо в категоризацията и да получаваш средства, които да реинвестираш в тези деца, трябва преди това да имаш терени, осветление, треньорски състав, лекарски кабинет, лекари на всяка тренировка, трима треньори плюс треньор на вратарите. Това са огромни средства за по-малките клубове. Но борбата е при ранното откриване на таланти, по която работим в момента, целта е да ги пратим там, където има условия, за да изградим единици, които да се влеят в добри отбори в чужбина и в България, и по този начин да се излезе кадрово от проблема с националния отбор. Иначе виждате – с по един-двама българи не става, отборите купуват чужденци, защото имат пари и могат да си го позволят. Ако има добри българи, ще ползват добри българи.
Не ти ли е мъчно, като си спомниш за златното американско лято, в което и ти изживя заедно с отбора, и когато гледаш сегашния ни национален тим?
На всички ни е мъчно, със сигурност. Но това е една отправна точка. Мнението на хората, които са се представяли достойно, трябва да се уважава. Тук си говорим – имаме хора в Благоевград, които са постигнали нещо, кой ги ползва? Никой. Хем не знаят, хем не питат. А като им кажеш истината, ти се сърдят до небесата.
Харесва ли ти новата "Българска армия“, новият стадион на ЦСКА? Все пак имаш 99 гола за ЦСКА, два пъти шампион, два пъти носител на купата, пет славни години в два периода.
Много добри години бяха. С отбора имахме и много добри моменти, и не съвсем добри, защото като не си шампион, не е добре. Добри са ми спомените оттам. Супер стадион – това е основата, от която отборът имаше нужда. Оттук нататък може всичко да се гради. Като имаш стадион, посоката е ясна – европейски стадион, европейска посока. Ще дойде момент, когато стадионът ще им стане малък, защото като имаш добър отбор и финансите се насочват към терена, нормално е да дадеш добър продукт като игра и да дойдат повече хора да гледат.
Имаш един сезон в "Арминия Билефелд“ във Втора Бундеслига и един в Регионалната лига с "Унион Берлин“. Как оценяваш работата на германеца Маркус Гиздол досега?
Ами, още не мога да кажа напълно, защото са минали само няколко мача. Да не изпадаме в еуфория, нека да изчакаме и да видим. Явно е добър треньорът, дано да вървят напред. Пожелавам му да успее.
Кой от нападателите на ЦСКА се доближава най-много до твоя стил - Питас, Годой или Цварц?
Аз ако има някой, който прилича на мен, ще го кажа. Опитват се да играят в конструктивен стил. Един е типичен таран, другите са полу-полу. Трябва им типичен нападател и крила, които на три мача да вкарват два гола.
На финала искаш ли да кажеш нещо на нашите слушатели, на благоевградчани, на кмета или на когото и да било?
Какво да кажа... Не е добра ситуацията в Благоевград и региона. Сандански се вдигат, ама Перник, Дупница и Петрич са надолу. Ще дойдат обаче по-добри дни и при нас. Това пожелавам на нашия район и на българския футбол като цяло. Пак ще изгрее слънце над нашия двор, рано или късно.



20:24 / 18.11.2026
54




