Илхан Андай, журналист, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Местните избори в Турция провалиха плановете за реванш на Реджеп Таип Ердоган и той не успя да си върне от опозицията петте най-големи града - Истанбул, Анкара, Бурса, Измир и Анталия. Най-старата турска партия основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, днес опозиционната “Републиканска народна партия", нанесе съкрушителен удар на “Партията на справедливостта и развитието" на турския президент. И предизвика неговата най-сериозна изборна загуба от идването му на власт преди две десетилетия. Как се коментират тези резултати в средите на ДПС у нас и от българските турци в югозападната ни съседка. Наш гост е журналистът Илхан Андай. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Андай.

Здравейте.

На какво се дължи разликата във вота от президентските парламентарни избори на 14 май и местни избори от 31 март. Тогава Ердоган се пребори с опозиционния алианс от 6 партии, а сега загуби и големите градове, и изборите?

Тогава Ердоган имаше един от най-удобните си изборни противници в лицето на председателя на “Народнорепубликанската партия" Кемал Калъчдароглу, който винаги е губил от Ердоган. И тогава въпреки, че не малко социологически агенции даваха преднина на Калъчдароглу, видяхте какво се случи, с каква голяма преднина Ердоган победи Калъчдароглу. Защото там вотът си беше мажоритарен – по-скоро Ердоган срещу Калъчдароглу. Сега също беше мажоритарен, но с тази разлика, че CHP бяха голям сплотен отбор, в който имаше и силни фигури, регионални авторитети, кметове, които изкараха цял успешен мандат, а някои и два. А от друга страна стратегията на Ердоган за тези избори изглеждаше също като на успешната президентска кампания. Той направи внушителна обиколка и подкрепи почти всички кандидати за големи общини. Но се оказа, че освен себе си, той не е успял в тези последни години да създаде регионални авторитети. Вярно е, че цяла Турция говори, че около Ердоган има едно формирование, които са по-скоро бизнесмени и оперират с огромен капитал. Но в така задължителния диалог с избирателя, особено в тези тежки 2-3 години от към икономическа гледна точка, от към обедняване, срив на лирата, сълзи в очите на семействата, които са принудени да харчат спестявания за трапезата, да харчат алтъните закупени за утрешния ден на децата им, те да ги продават, за да оцеляват. И това рефлектира цялостно върху изборния резултат. И липсата на силни кандидати и хладилникът, да речем, и празната тенджера решиха резултата.

Има ли обрат в доверието към Ердоган?

И наблюдателите, и самият Ердоган отчитат, че към момента, ако се проведат избори, би спечелил без проблем едни 35% гласове сам, евентуално с подкрепата на “Партията на националистическото действие" пак би спечелил изборите. Той много умело прехвърля всичко лошо, което се е стоварило на тези избори, върху партията, върху партийната централа и върху кандидатите. На следващо място вече признава, че скъпият живот, покупателната способност са вторият фактор, заради който инкасират загуби кандидатите на Ердоган в по-голямата част от големите, областните градове. Като цяло, неговата партия е на първо място по брой на общини, включително и малките, в които ще управлява през следващите години. Мисля, че 359 общини ще управлява партията на Ердоган. Но там, където се създава брутният вътрешен продукт на Турция, навсякъде печелят кандидатите на CHP. Има и от другите формации разбира се, но много малко. Ердоган остава силен в тази централна част на Турция, където преобладава онова население, което можем да наречем консуматори. Това са тези хора, които разчитат повече на държавата, на бюджета, отколкото на свои инициативи. И не са готови някак си да се хвърлят в провокациите на живота, за да успеят някак си повече от това, което са получили от родителите си.

След тези избори какво бъдеще очаква Турция, г-н Андай?

След тези избори на първо време Ердоган ще се освободи вероятно от няколко министри, ще санкционира шестимата негови зам.-председатели в партията. Ще се опита да намери повече харизматични фигури, които вече да промотира като бъдещи кандидати за кметове, бъдещи министри, бъдещи парламентаристи. Защото след този шамар, който отнесе, макар и да звучи малко пресилено, но според мен, това е може би началото на края на ерата Ердоган. Така че той има един дълъг период: до 2028 г. няма нито парламентарни, нито президентски избори. И той ще се опита сега този спаднал процент до 35% подкрепа отново да го вдигне на 43-44%, които му гарантират на него и хората му дълъг живота начело на Турция. Разбира се, големият му проблем е икономиката. Ердоган е перфектен оратор. На няколко пъти сочеше едни периоди, където страната ще се изтласка нагоре, позволяваше си дори да говори за бум, страната да бъде давана за пример в ситуацията, където силните икономики могат да понесат рецесия, а Турция да лети нагоре. Но това така и така не се случваше. И в момента обществото жужи, че след тази избори лирата ще продължава да пада, а инфлационният процент да нараства. 67% е на годишна база инфлацията, което е стряскащо, поболяващо населението. Но и доказателство, че реториката на Ердоган драстично се разминава с реалните реформи, които хората очакват, а те не се случват.

Известно ли е как са гласували нашите сънародници в Турция?

Мнозинството са подкрепили социалдемократите, тоест, партията на Ататюрк. Бурса беше в последните години крепост на партията на Ердоган, сега там новият кмет се казва Мустафа Бозбей и е от “Народнорепубликанската партия", което показва, че в столицата на изселниците Ердоган губи. Сега, вярно е, че има едни по-малки общини 3-4 в провинция Бурса, където примерно една Община Кестел, в която живеят страшно много наши изселници, заминали след 1989 г., там победител е кандидатът на Ердоган. Но като цяло в Измир, в Истанбул, в Бурса, особено в район Тракия, Одрин печелят кандидатите на Кемалистката партия. Което показва, че от поколение на поколение симпатиите на нашите изселници се предават по линия на социалдемократите. Едно време умираха за Бюлент Еджевит, сега вече ще разчитат на CHP, която партия вече, нали ви казах, начело на нея не е Калъчдароглу, а има ново ръководство, което вдига осезаемо резултата на CHP. Защото години наред тя имаше един застопорен процент и една бариера, над която колкото избори и каквито и избори да бяха, не успяваха да минават. Сега има бум, който бум се дължи на участието на младите хора, на т.нар.  “Митинги на победата", на които имаше страшно много млади хора – около 20 жени станаха кметове, което е също добър анонс от опозиционната партия. Така че определено изселниците изпитват симпатия и таят надежда, че Кемалистка Турция ще си остане Кемалистка Турция.

А как се коментират тези резултати в средите на ДПС у нас и съответно от българските турци в югозападната ни съседка?

Аз за етноса мога да кажа, че етносът симптизира на CHP, на “Народнорепубликанската партия". Не знам какви са настроенията по върховете на ДПС, може би малко трябва да са попритеснени от това, че Ердоган не получи така очакваната и огромна изселническа подкрепа и той няма да откликне така подобаващо и на тези парламентарни избори, които предстоят в България, визирайки огромния резерв, който има ДПС в Турция. Така че едва ли пак ще има някаква висока избирателна активност в Турция. Всъщност ДПС, ако гони висок процент там като постигане на резултат от над 100 000 гласували, ДПС сама като партия трябва да си свърши работата на изселническия терен и това се наблюдава, като гледам в последните дни ДПС провежда, организира ифтари и при завидна, висока посещаемост, нали, говоря в един такъв предизборен период. Така че ДПС трябва да работи много на терен в Турция, а не толкова да разчита на структурите на Ердогановата партия.

За това исках и да ви попитам, г-н Андай, в приветствието си пред XI Национална конференция на ДПС Ердоган видимо разчиташе на гласовете на българските турци за реванша си на местните избори. Той обаче не получи реванш, както стана ясно от разговора ни досега.

А разчиташе, защото социологическите агенции даваха 1-1,5% разлика между двамата кандидати в Истанбул. Процент разлика е нещо много малко на базата на това, че десетки хиляди наши изселници живеят в Истанбул. Вещаеше се глас за глас сблъсък в Бурса, където пък основното население са преселници от Балканите, в т.ч. и стотици хиляди от България. Но и на двете места Ердоган загуби. Така че посланието му беше кратко и много ясно, където той накрая казваше: “Заради моя ангажимент, свързан с изборите в Турция, аз не мога да ви уважа с моето лично присъствие на този конгрес", но отправи видео послание. Така че аз пак ще ви кажа, ДПС сама трябва да си свърши работата на терена на изселниците.

Това отношение ще се отрази ли към ДПС? Отношението на Ердоган.

Е, не. Ердоган след като сбърка много с проекта ДОСТ и го захвърли напълно, той сега определено е приятелски настроен към ДПС и това приятелско отношение ще остане. Аз ви говорих за това изборната машина на Ердогановата партия да работи за ДПС. Няма да се случи така, както би станало, ако изселниците бяха подкрепили тотално кандидатите на Ердогановата партия.

А какво ще е поведението от сега нататък на Ердоган на Балканите?

На Ердоган в това му е силата: да демонстрира, че е един от лидерите на света. Най-доброто нещо, което той носи на България, е, че и вчера, и днес, и утре, най-добронамереният съсед, комшия на България ще си остане Турция.

Да погледнем и към нашия двор. Ротацията не се състоя. При странни промени в Конституцията отиваме на избори със служебен кабинет, който до 2 дни предстои да бъде създаден. Случилото се преобърна всички очаквания и задава логичния въпрос - какво предстои?

Предстоят едни избори, където ключовата дума ще се казва Делян Пеевски. Това го казвам на база вчерашни и днешни изявления на  лидери на ПП-ДБ, дори и на Бойко Борисов. Някак си ПП-ДБ ще се опитат да постигнат що-годе висок резултат на гърба на Делян Пеевски.

Как това ще стане?

Да го демонизират, да го сочат, че той е лошият човек, въпреки че всеки средно интелигентен избирател е наясно, че в последните 9 месец Делян Пеевски се държа почти като бащица на ПП-ДБ. Особено за неопитните от ПП, дори по време на залитания от тези хора той ги връщаше обратно в правия, евроатлантически път. А сега ще блъфират пред избирателя, че те са единствената силна алтернатива на едно евентуално бъдещо управление ГЕРБ-ДПС. В същото време електоратът на ДПС пък разчита на новото начало, което бе анонсирано, и което вече дава резултати с отпуснатите средства по региони и облагородяването на населените места. Дори Бойко Борисов използва името на Делян Пеевски и отново демонстрира един вид срам, че иска да работи с него. А в същото време и ГЕРБ и ПП-ДБ не могат да продължат без ДПС и след изборите през юни. Сега, ако се получи тази изнервеност, която в момента набира скорост, и ако се изкажат твърде много лоши думи, и след това се срамуват всички от това, което са обещали и казали пред избирателя, възможно е да постигнат консенсус. И да оставят правителството на Главчев да управлява в страната до края на годината. Тоест, до онзи момент, в който в света вероятно ще има нов дневен ред след американските избори. И този нов дневен ред ще промени евроатлантическото мислене и един дневен ред с войнстващ евроатлантизъм, ще го заменим с миролюбив евроатлантизъм. И тогава някак си, по-смело политическият елит ще се втурне да прави открити коалиции, тоест, да изпълняват това, което е обещано на избирателя, а не това, което се случва зад завесата.

От казаното от вас, имам два въпроса. Върви ли към пряко участие в правителството ДПС?

Ако ДПС вдигне изборния си резултат, то партията ще бъде задължена да иска това, което й се полага на база обществено доверие. Така че по-скоро върви към следващо участие на ДПС във властта.

И другият ми въпрос е: сега в служебното правителство дали ДПС по някакъв начин ще участва?

В медиите определено ще има “скандални разкрития", че съответният министър някога е бил свързан с ДПС, работил с ДПС, вършил е услуга на ДПС, получавал услуга от ДПС. Но открити политически свързани с ДПС лица няма да има в правителството, със сигурност.

Много ви благодаря за този анализ, г-н Андай. И за това, че приехте да бъдете наш гост.

Лек ден ви желая.

На вас също. Гостува ни журналистът Илхан Андай.