Гл. ас. д-р Христо Орманджиев, преподавател по Конституционно право във ВТУ, в интервю за  предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Успешно ли според вас бе приложена новата конституционна процедура, служебният кабинет “Главчев" положи клетва?

Много е трудно да се каже успешно ли бе проведена новата конституционна процедура, тъй като тя се провежда за първи път. И тук се включват няколко особености. Ясно е, че новата конституционна разпоредба на чл. 99, ал. 5, във връзка с чл. 99, ал. 7 от Конституцията дава възможности на президента, твърде ограничени. Той всъщност да регистрира желанието на кандидата за министър-председател, след като го посочи. И след като последният посочи състав на Министерския съвет. Видяхме едно добро изпълнение на конституционната разпоредба, доколкото се проведоха консултации с политическите сили при президента. И даде се възможност на кандидат за министър-председател да посочи състав на Министерски съвет. Характерното, интересното беше клетвата в Народното събрание и това, че след клетвата беше закрито заседанието. На практика, тук нямаше и коментар на останалите политически сили, което донякъде, въпреки тази разпоредба, предаде характер на това правителство като служебно правителство. Въпреки, че то е назначено при съвсем друга разпоредба от тази, която досега съществуваше.

Може ли да изникнат проблеми? Това, което отбелязахте в момента наистина е ключово и интересно.

Тезата е такава, защото първо то има ограничено действие във времето. До провеждането на изборите. Значи ясно е, че фактически бяха издадени трите указа от президента на републиката, които касаят назначаването на служебното правителство и насрочването на двата вида избори. Фактически избори 2 в 1. Основната задача на това правителство всъщност е да проведе честни избори. Това, което е по-интересното е, че за първи път тази разпоредба влезе като такава в самата Конституция. По-интересното е и по-така ангажиращо внимание е това, че по ал. 7 се даде възможност едва ли не да се правят ограничени правомощия на правителството с отделен закон. Тази разпоредба е обект на атака пред Конституционният съд, който не знаем кога ще се произнесе. При всички положения, сигурно няма да бъде във времевата компетентност на това правителство. Така че от гледна точка на самата процедура, мисля че нямаше нарушение, но пък ще бъде доста интересно като разпоредби, които касаят дейността на служебното правителство, дали те ще получат санкцията, че са конституционно съобразни или напротив, което е много вероятно при едно бъдещо решение на Конституционния съд.

Две са може би нещата, които са на фокус, г-н Орманджиев, чухме от страна на опозиционни партии, че не е късно тези промени в Конституцията да ни изправят пред една конституционна криза. И много важна думичка също, която се очертава отговорността. Чухме президентът Румен Радев, който каза, че цитирам: “Стои големият въпрос за отговорността, тя категорично не е моя." Тоест, той може би се чуди как ще се контролира служебната власт при едно разпаднало се мнозинство, например?

Това е правилно с оглед на конституционната разпоредба, която се прие ал. 5 и ал. 7 на чл. 99, тъй като значително се ограничиха правомощията на президента до там, че той наистина както казах и преди всъщност да назначава едно правителство, което е предложено от кандидата за министър-председател. При предходната първоначална редакция на Конституцията от 1991 г. отговорността за дейността на служебното правителство беше изцяло на президента. В този случай обаче, съставът на служебното правителство вече се предлага от едно лице, което е кандидат за министър-председател. И в този случай отговорността на президента е до там, доколкото той няма право да не назначи това правителство, тоест, той може да има обструкции, но това зависи все пак от кандидата за министър-председател, дали той би оттеглил или съответно не би оттеглил определен кандидат от състава на правителството. Именно затова са тези опасения. Но аз мисля, че те няма да стигнат до крайност и няма да се стигне до такава конституционна криза, предвид на факта, че към момента вече има назначено такова правителство, има положило клетва. Тоест, ние не сме в хипотезата за невъзможно излъчване на такова правителство.

Предвид на това, мисля, че до хипотезата на конституционна криза в страната на това основание не може да се стигне. Отговорността разбира се, тук е малко по-различна. При всички положения кандидатът за министър-председател, следва да носи и той отговорност за това, тъй като той предлага кандидатите, но пък президентът ги назначава. Така че е много трудно да се говори за една споделяемост на отговорността в този случай, и докъде тя ще бъде споделена. Но при всички положения, кандидатите се предлагат вече не от президента, а от кандидата за министър-председател.

Г-н Орманджиев, за какво трябва да следим? Вие като конституционалист за какво най-вече ще следите този служебен кабинет?

При всички положения така служебните правителства не трябва категорично да заемат политически позиции. И аз си мисля, че може би няма да се стигне до подобно нещо, защото винаги те ще бъдат укорими, кандидатите на служебното правителство, за това, че подпомагат или не подпомагат определена политическа сила. Аз мисля, че има определен баланс в правителството дотолкова, доколкото има експерти, които са назначени в него. Но винаги ще има коментари от политическите сили, особено при конкретните действия, които бъдат предприети. Тъй като сега ще бъдат предприети действия безспорно от служебното правителство, дали те подпомагат или не определена политическа сила.

Аз мисля, че има известен баланс в това правителство, с оглед на това, че все пак в него има експертност и то има кратък период на действие. Най-важното нещо, което е да се проведат тези избори и те да не бъдат така оспорени от политическите сили. Винаги, винаги ще има обструкции срещу едно служебно правителство, особено при такава конституционна редакция, която дава възможност да се правят и политически аналози.