Христина Христова, бивш социален министър,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Великденските добавки по 75 лв. за пенсионери под прага на бедността предложиха ДПС и ГЕРБ-СДС, като внесоха промени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Добавките са за 534 000 най-нуждаещи се пенсионери и за тях са необходими 40 млн. лв. Финансовият министър Асен Василев се обяви против добавките, като нарече предложението популистко и предупреди, че то може да застраши увеличението на всички пенсии, което се очаква от 1 юли. Трябва ли да бъде възстановена традицията за великденските добавки за пенсионерите? Наш гост е бившият социален министър Христина Христова. Добре дошла в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-жо Христова.

Благодаря, здравейте.

Защо винаги, когато наближат изборите, партиите се сещат за пенсионерите?

Сега, вие в анонса си поставяте една много актуална, макар и стара тема. И непрекъснато актуална всяка година, защото не е решена принципно и е объркана философията по която се правят нещата. Винаги за т.нар. “добавки" към пенсиите трябва политическо решение. Защото както виждаме, не е решен въпросът с това да бъдат по някакъв ред включени в Закона за държавния бюджет, респективно в Закона за бюджета на държавното и обществено осигуряване, за който може да се каже, че парите на държавното обществено осигуряване са част от консолидираната фискална програма на държавата, ако мога да се изразя по-професионално. Сега за великденските и коледните добавки. Дълги години те бяха само коледни. Мисля, че от десетина години някъде се добави да бъдат и великденски. Доколкото си спомням, мисля, че 2003 г. се дадоха първите коледни добавки и бяха в размер на 25 лева. И от тогава това е традиция вече 20 години. Въпросът е в обществената  комуникация. Аз винаги съм отдавала голямо значение на обществената комуникация, но не съм допускала, че тя може да изиграе толкова съществена роля. Тя се оказа важен фактор в това да имаме проблем постоянно с добавките за хората от третата възраст. Защо е нужна обществената комуникация? Защото се казва: да дадем добавки към пенсиите на пенсионерите. И дълги години беше за всички пенсионери. Сега от няколко години това се диференцира и се казва: за тези с по-ниски пенсии. И като имам предвид характера на тези социални плащания, които нямат нищо общо със статута на хората като пенсионери и с техните пенсии, наистина е по-добре да има доходен критерий. И обикновено тук от 2-3 години се говори да се даде на тези пенсионери, чиито пенсии са под линията на бедност. Тя за 2024 г. е 526 лв., така реши в края на миналата година правителството. Въпросът е, че тези добавки наистина нямат нищо общо с пенсиите. И виждате, какво объркване става. Трябва да ви кажа, че аз в годините съм получавала въпроси от много хора, получили коледната си добавка. Ако си спомняте, имаше по време на Ковид пандемията и добавки за Ковид на пенсионерите. И хората казват: “Ама защо така намалявате пенсиите? Ето този месец сте ми намалили пенсията, миналия месец взех много по-висока пенсия?" Ама, казвам, това не е било вашата пенсия, това е било добавка. И човекът продължава: “Ама нали към пенсията е, казва, защо сега да ми я намаляват?" Тоест, обществената комуникация е много сбъркана, тя изигра съществена роля, трябва да се променят нещата и да разберат хората, че това са социални плащания, социално подпомагане, социални помощи, нямат нищо общо с пенсионната система. Даже, дори известно време да се администрира това от администрацията на НОИ и на пенсионното осигуряване, но трябва да разберат хората, че не е свързано с пенсията. А най-добре е въобще да се отдели от пенсионно-осигурителната система, да си се занимават хората със социално подпомагане. Защото аз, г-жо Събчева, бих задала следния въпрос - защо за пенсионерите? Сега в случая дебатът е за великденските добавки. Защо не за хората от третата възраст, защото някои нямат пенсия нито за прослужено време и възраст, нито социална пенсия, по различни причини. Някои сред жените са били просто домакини, гледали са си децата, други не са могли да наберат минималния 15-годишен стаж за редуцирана дори пенсия, други са попадали точно в такива периоди на много сива икономика, на безработица и не са могли да се пенсионират и не отговарят и на критериите и за социална пенсия. Най-вероятно техните доходи са точно такива, те са хора с по-нисък социален статус и сигурно са под линията на бедност. Защо да не говорим за добавки за хората от третата възраст, които имат доходи под линията на бедност?

Възникна спор, откъде ще бъдат взети парите за тези великденски добавки? Според вносителите от ГЕРБ-СДС и ДПС те ще бъдат от бюджета на Държавното обществено осигуряване. Според други експерти, ваши колеги, тези добавки, както и вие казвате, са социално подпомагане и не трябва да се бъркат с пенсионната система. Обаче, откъде е правилно да се вземат парите за тях? Както изчислиха вносителите, 40 милиона са това.

Проблемът е на общата философия на тези плащания. Очевидно е, че като казваме, че е за добавки към пенсиите на пенсионерите и депутатите в парламента казват: да вземем от бюджета на Държавното обществено осигуряване чрез вътрешни размествания и промени в бюджета му. Което ми се вижда също много сложно и трудно, защото да припомня какъв е дефицитът за пенсии през 2024 г. Общо парите, които са ни необходими са 22 млрд., закръглявам числата. А пък тези, които не стигат от пенсионно-осигурителните вноски, за да се платят пенсиите и ще трябва да се добавят от бюджета допълнително, са 10-11 млрд. Виждате, 10-11 млрд. не достигат, половината не достигат. Така че ние и без това там имаме голям дефицит и очевидно това също ще бъде проблем. Също, ако следваме изказването на министъра, то не е и за първи път въобще свързано с тези добавки. То беше и по повод и на коледните добавки, че по-добре е да се помисли за финансовата устойчивост на пенсионната система въобще, за трайното увеличение на пенсиите, отколкото за такива добавки. Аз например го подкрепям Асен Василев, в този аспект е напълно прав, че това е правилната линия и насока да се мисли и да се прави политика на финансова устойчивост на пенсионната система и за увеличаване на пенсиите на хората. Но след като казваме, че не са свързани с пенсиите, както наистина не са свързани по никакъв начин с осигурителния принос на човека, с неговата пенсия и т.н., то по-добре е по друг начин да разсъждаваме по въпроса. И аз както ви казах и от началото, по-скоро е въпрос на политическа воля да се намерят тези средства. България не е единствената държава, която дава такива социални плащания за празниците и то обикновено точно за тези празници – за Коледа и за Великден. И в Гърция има такъв опит, мисля, че и в Белгия, и в други страни. Не е изолиран случай България да дава такива плащания на хората в третата възраст. Но трябва да си уточним нещата, да си ги изясним, да кажем на хората за какво става дума. И аз бих казала следното: след като е вече 20-годишна традицията, то нека да се включва в бюджета, ако, разбира се, има политическо решение, че трябва да се даде нещо допълнително на най-бедните възрастни хора в България.

Добре, но сега откъде ще се вземат тези 40 милиона? Великден е след 2-3 седмици.

Аз доколкото разбирам, решението е в тази посока да се вземат от бюджета на Държавното обществено осигуряване. То мина, ако забелязахте вече решението в Социалната комисия.

Да, на първо четене.

Навярно по този начин ще мине, защото не е предложено друго. Финансите не предлагат друго решение. Така че този дебат ние го водим всяка година. Не че не е важно, не че не е актуално, поначало засяга много хора от третата възраст. При това демографско застаряване ще засяга все повече хора в България, тях и техните семейства. Затова трябва да се доведе до край този дебат и да се изяснят нещата. Аз си мисля, че както вървят вече предложените промени за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, най-вероятно това ще остане с търсене на вътрешни резерви в този бюджет.

Вярно ли е, че добавките могат да застрашат увеличението от 11% за всички пенсионери през юли? Както твърди сега финансовият министър в оставка.

Да, пак се връщаме на тази тема за фундамента на въпроса, който трябва да решим. Виждам, че и финансовият министър свързва въпроса именно с пенсиите. Което не е правилно, но понеже държавата не е готова и не си е решила този въпрос толкова години, така се получава. И тъй като така се говори, че е добавка към пенсиите, аз мисля, че не бива да се поставя под съмнение, че е проблемно увеличението, то обикновено е увеличение, а всъщност актуализацията на пенсиите е всяка година от 1 юли и тя е по Кодекса за социално осигуряване. И за тази актуализация си има текст, има си правило, т.нар. “швейцарско правило".  Да припомня, с това увеличение се прави опит да се покрие 50% от ръста на средния осигурителен доход в страната и 50% от инфлацията. Не се покриват изцяло тези две величини, но все пак е нещо. Тоест, нараства покупателната способност на пенсиите и стават малко по-адекватни на по-съвременни данни, на по-съвременни числа за тези неща, за средния осигурителен доход и за инфлацията. И това е добре. Сега, пак всичко е в ръцете на политиците и на политическото решение. Ако решат, че България не трябва да си актуализира пенсиите всяка година, просто да се махне този текст от Закона, той е законов текст. Той не е някакво пожелание и въпрос на решение ей така, както се случва с добавките за Коледа и за Великден. Той е просто законов текст и числото се получава във връзка с данните, които получаваме от официалната национална статистика за предходната година. За тази година то беше на прогнозна основа, но прогнозата е абсолютно точна и е 11% увеличение на пенсиите.

Г-жо Христова, може да ви звучи по-особено този въпрос, но не мога да не ви го задам. Следейки изпълнението на бюджета за февруари, дали ще има пари за тези увеличения на пенсиите от 1 юли?

Аз също трябва да ви кажа, че следя много системно анализите на експертите финансисти, икономисти и бюджетари, които говорят по тези теми, за които поставяте сега въпрос за изпълнението на бюджета и фактически за състоянието на бюджета вече към края, вече минахме първото тримесечие на годината. Разбира се, че ако има такива данни за това, че не се изпълняват приходи например на митници, приходи от ДДС, приходи от корпоративен данък или от всички видове данъци и други плащания, които държавата да си получи, винаги има опасност, ако такова нещо се случва, да не се осигурят парите за планираните увеличения.

Тоест, при по-тежка финансова ситуация може и да няма увеличение на пенсиите?

Не може да се случи това, може да се отложи във времето, тоест, да не се спази закона. Но напълно да не се спази закона, тоест да няма увеличение, не може да се случи. Просто Народното събрание трябва да промени текста в Закона за социалното осигуряване, където да напише, че текстът на чл. 100 – мисля, че беше от Кодекса за социално осигуряване, не важи за 2024 г. или нещо такова. Трябва да направят законови промени в Народното събрание, което ми се вижда доста сложно.

Тоест, няма да е тази година, а ще е догодина?

Вижда ми се доста сложно това да се направи и е въпрос на голям обществен дебат. Да не говорим, както знаете, преди дни буквално приключи мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в България, те дават много добър анализ, защото имат много сериозна експертиза. И част от анализа им е за пенсионно-осигурителната система в България и точно тези две неща те дават като препоръки: да се направи нещо за финансовата устойчивост на пенсионната система, даже и някои мерки дори посочват. И също, да се помисли по въпроса за  повишаване адекватността на пенсиите. Тоест, как те стигат на хората за посрещане на основни жизнени потребности.

Ами не стигат, то е ясно. Въпросът е, че трябваше ли да дойдат от  мисията на МВФ и да ни го дадат като препоръка? След като ние си го говорим от години,  поне ние с вас от години си го говорим.

Да. Проблемите ги знаем. Точно така, от години ги дискутираме. Аз даже разбрах, че Министерството на труда и социалната политика е започнало сериозен анализ на пенсионната система и са привлечени експерти на европейско ниво, уважавани експерти по пенсионно осигуряване. До къде е стигнал този анализ, аз не знам, дано да е към края, защото въпреки натрупването на проблемите вече сме наясно, какви са те. Но е добре да видим точните пропорции и съотношение. Какво точно се случва и в числа, за да може да се предприемат някакви мерки. Както казва МВФ, да си прегледаме отново дали да има максимален осигурителен доход, дали да има гарантирана минимална пенсия, социалните плащания, които са в пенсионната система, крайно време е и с тях да решим въпроса. Какви други плащания се правят? Дали пенсионната система, трябва да допускаме с нея да се решават всякакви социални проблеми, има си друга система, която е за социална подкрепа, за социално подпомагане. Но и тя не функционира достатъчно ефективно, за да помогне на хората, които не могат да се справят сами. А никоя цивилизована държава не бива да оставя без подкрепа хора, които не могат да се справят сами. Да видим и тази система с какво да я подкрепим. И тук са необходими много законодателни промени. 20 години след установяването на новата пенсионно-осигурителна система в България време е да погледнем в конкретика анализа и да се направят промени.

Не мога да не ви попитам и за друго, г-жо Христова. Защо все около избори се поставя въпросът за пенсиите на пенсионерите?

Защото темата е много политическа. Да, така е, засилва се активността около темата, забелязала съм го в годините. Темата е много политическа, засяга много хора при това демографско застаряване. В момента имаме 2 040 000 пенсионери, представете си с техните семейства и близки хора, как става въпрос за много голяма част от населението. Всички те са избиратели и се търси начин за послание или направо за флирт с възрастните хора, което никога не съм харесвала и мисля, че не трябва да се прави. Трябва честен обществен диалог с хората. Трябва да им се кажат, кои са възможностите на държавата. Трябва държавата откровено да  признае, че знае какви са проблемите. И че може да реши еди кой си проблем, само че не може веднага, а в еди какъв си срок. Другият проблем – в еди какъв си срок. Следващият проблем, да речем, трябва да чака много дългосрочен период. Защото наистина трябва да кажем, че проблемите с пенсионната система не са само в България. С тази демографска криза в целия Европейски съюз те нарастват все повече и повече по обективни причини. Да не говорим, аз пред вас и друг път съм споделяла и много субективни причини, които имаме, особено в последните 6-7  години. Такива са партийно-административни вмешателства в пенсионната система. Многократно беше увеличавана минималната пенсия, която доведе до деформации. Тя стигна много близо до средната пенсия, която демотивира хората, които дълъг период са имали сериозен осигурителен принос и са внасяли достатъчно вноски в пенсионната система. Имаше едни промени и преизчисляване на три пъти в последните две години на пенсиите, като пак не бяха спазени основни принципи на пенсионно-осигурителна система, това са вече пък субективните причини за проблемите, които имаме.

И въпреки тези актуализации, увеличения, добавки, пенсиите в България са най-ниски в целия ЕС?

Да. Трябва да имаме предвид и факта, че наистина ние, пак ние сме на първо място, бих казала в европейските страни, с които тръгваме от много ниска база на пенсиите. И особено това се получи в периода 1994-1995-1996 г. И от тогава ние трябва да се опитваме нещо да компенсираме от пенсии по 3 долара, по 4 долара и т.н. Имаме си причини и в икономическото развитие, и в големи управленски грешки в миналото на икономиката и на банковата система. Наистина си имаме проблеми, които засегнаха много България.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря.

Гостува ни бившият социален министър Христина Христова.